Ген. Кирчо Киров: Поставянето на въпроса за границите между Косово и Сърбия е допълнително усложнение в преговорите между двете страни

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 

 

Интервю на ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 година за дневния блок на Радио „Фокус“, по повод  информацията, че от 1 януари 2019 година границата между Косово и Албания ще бъде премахната, заяви албанският министър на диаспората Пандели Майко, подчертавайки, че решението е на лидера на кабинета в Тирана Еди Рама. Ден по-късно от Прищина дадоха сигнал, че подкрепят идеята.

Водещ: Президентът на Косово Хашим Тачи спомена за втори път за корекцията на 400-километровата граница със Сърбия, че подялбата на Косово, за което според него настоява официален Белград, не може да се говори, за сметка на това корекцията на границите е приемлива за Прищина. Поставянето на въпроса за границите няма ли да усложни и без това сложните преговори между Косово и Сърбия?

Кирчо Киров: Извън всякакво съмнение поставянето на въпроса за границите е едно допълнително усложнение в действително сложните брюкселски преговори между Сърбия и Косово. Но трябва да сме наясно, тук става дума за една граница от над 400 км, която фактически не е демаркирана, не е приведена в съответствие с изискванията за наличие на граница и на гранична охрана. Аз разбирам изказването на Хашим Тачи, че в рамките на този процес на преговори трябва да се доуточнят неща по демаркацията на границата. Но сам по себе си въпросът за границите като такъв предизвиква напрежение не само в отношенията между Косово и Сърбия, а въобще в целия балкански регион. Защото проблемът граничи с нерешените национални въпроси и е свързан тясно с този проблем, с нерешените национални въпроси. Нерешен е българският национален въпрос, нерешен е сръбският национален въпрос, нарушен е албанският национален въпрос, в някаква степен и гърците имат притеснения от тези претенции. И всичко това отново представя Балканите като един размирен район, като един район, на който трудно може да се има доверие. И в този смисъл очертаващата се тенденция като че ли подкопава резултатите от усилията на Българското председателство по отношение на поставяне темата „Западни Балкани“ на вниманието на Европейския съюз.

Водещ: Казвате нерешени национални въпроси… Заговори се за премахването на границата между Албания и Косово. Това как може да промени конфигурацията и няма ли да доведе до отделянето на територии с албанско население в други държави?

Кирчо Киров: Ето това е изключително сложен, изключително тревожен въпрос. Аз и мои колеги експерти в тази област отдавна говорим, че основният дестабилизиращ фактор в района на Балканите, това е албанският етнически фактор. По много причини. Албанският етнически фактор засега има една държава Албания и едно държавно образувание, аз така го наричам, Косово, поради причината, че все още не е признато от голям брой държави и не е член на голям брой международни организации. Но албанският етнос е много по-голям, отколкото в рамките на самата държава, и ние всички го виждаме в региона на Балканите като цяло. Това е Косово, това е Долината на Прешево в Южна Сърбия, това е част от Черна гора, това е част от цялата почти западна част на Македония. И ако гледаме нещата през призмата на това, което предлага министър-председателят на Албания Еди Рама и което е подето от министър-председателя на Косово Рамуш Харадинай, границата между Косово и Албания да бъде премахната, тя де факто почти не съществува, но така или иначе официалното премахване на тази граница и въвеждането на режим на свободно движение на хора, образно казано хора, стоки и капитали, но преди всичко на хора, това автоматически навява на мисълта за едно по-нататъшно териториално обединяване на Косово и на Албания. И оттук започват да се повдигат много въпроси. Как ще се отрази това на албанското население в другите съседни държави? Няма ли албанското население на Македония след опитите, които имаше за самообособяване при войната през 2000-2001 година и вследствие на постигнатите споразумения в Охридския договор, да поиска същото – да бъде отворена тази част на границата на Македония, с която граничи Албания, за да може то също свободно да се движи по посока на своите етнически събратя от Косово и от Албания. Дали това няма да се случи и от страна на отдавна искащите присъединяване към Косово албанци от долината на Прешево на Южна Сърбия и другите съставни части на Балканите, като част от Черна гора, както споменах, също, която има солиден брой албанско население. В този смисъл албанският фактор се превръща в един, да не употребя много силна дума, но в един взривяващ временното статукво на Балканите фактор, с възможна стратегическа цел – промяна на границите и национално обединение на всички албанци на територията на една държава. Но ние сме свидетели как една такава стратегическа концепция, изразявана от покойния президент на Съюзна република Югославия Слободан Милошевич доведе до разпада на голямата федерация – Социалистическа федеративна република Югославия, защото тогава под егидата на Сръбската академия на науките и нейния меморандум беше издигнат лозунгът – „Всички сърби в една държава“, тоест всички етнически сърби в една държава. Отново възниква въпросът как ще реагира и вече реагира де факто Република Сръбска в лицето на своя президент Милорад Додик, който заяви, че ако това се случи с Косово, това автоматически граничи с уточняване статута и държавността, подчертавам, на Република Сръбска. Това граничи с решаването на другите нерешени национални въпроси. Ние приемаме статуквото за решаване на българския национален въпрос, но, без да звуча националистически, обществена историческа тайна е, че България на практика граничи сама със себе си. Тогава какво става с българското население в Северна Гърция, в Македония, в Сърбия, в Южна Румъния? Как всичките тези въпроси, които са свързани с наложеното статукво след края на Втората световна война, съществуват, как всичко това ще се развие по-нататък? И отново Балканите излизат на преден план на вниманието на Европа и на света като едно действително потенциално жарище.

Водещ: Засега само се говори по тези въпроси. Надяваме се да бъдат съобразени всички тези проблеми, които вие очертахте. Оставаме на Балканите. Бих искала да ви попитам за срещата вчера между премиерите на България и на Македония. За втора година заедно почитане паметта на героите на Илинденско-Преображенското въстание, навършва се и една година от подписването на Договора за приятелство между двете страни. Какво послание изпратиха към Европа двамата премиери на вчерашната среща?

Кирчо Киров: Първо, че всички спорни въпроси могат и трябва да се решават в диалог, а не със средствата на войната или с други екстремални средства – с размяна на територии, с размяна на население и т.н., които витаят тук като облаци над Балканите. Второто послание, което изпращат, е, че действително изпълнението на сключения преди една година договор има смисъл и дава резултат. Независимо от това обаче следва отново да припомня, че сравнено с гръцкия договор, нашият изглежда много по-общ, много по-декларативен и много по-неангажиращ. И това е нещото, което трябва да стои на вниманието на българското държавно ръководство, на изпълнителната власт, на президента и при всички наши стъпки за подкрепа на Македония и за НАТО, и за Европейския съюз. И трябва да преценяваме внимателно къде, как и какви допълнителни условия следва да поставим в тази връзка.

Водещ: Тоест вие предлагате ново преразглеждане на договора или да бъдат направени анекси към договора?

Кирчо Киров: Не, не предлагам преразглеждане на договора, но внимателна преценка в сравнение с македонско-гръцкия договор къде нашият договор не дава достатъчно конкретика и къде той би могъл да бъде използван във вреда на България от македонската страна. Защото простият факт, който се хвърля на очи, е обстоятелството, че други ден ние ще приемем, ако референдумът е успешен, ако всичко това, което се планира в Република Македония и утвърждаване с конституционно мнозинство в парламента резултатите от референдума, ние ще приемем, че Република Македония ще се казва Северна Македония, но де факто в Северна Македония влиза и Пиринска Македония, Пиринска е част на Македония. Тоест тук ние се съгласихме абсолютно безпрепятствено и мисля лекомислено на това име да бъде наложено като ново бъдещо име на днешната Република Македония. Ето оттам биха могли да произтекат усложнения и затова преценка на държавното ръководство, на специализираните и специалните органи – разузнаване и контраразузнаване – е да преценят откъде биха могли да произтекат усложнения за България и тези усложнения да бъдат регулирани ако трябва с анекси, ако трябва да подписване на допълнителни договорки между двете страни.

Водещ: Надяваме се оторизираните органи да обмислят евентуални усложнения, които биха могли да произтекат от този договор. Честването на Илинден в Македония се превърна в неофициален старт на кампанията за насрочения за 30 септември референдум за договора с Гърция за името. Какво да очакваме оттук нататък?

Кирчо Киров: Трябва откровено да кажем, че резултатите от референдума ще бъдат решаващи. Ще бъдат решаващи за самата Република Македония, ще бъдат решаващи за политическата и лична съдба на сегашната управляваща гарнитура в Македония и лично на Зоран Заев, и ще бъдат от решаващо значение за тази част на Балканите, защото в зависимост от резултатите от референдума, как ще ги прилага едната или другата противопоставящи се в Македония страни, тоест партията на Заев и неговите съюзници, и партията на Мицковски ВМРО-ДПМНЕ. От това ще зависи как ще се развият нещата и занапред – дали Македония действително ще започне преговори за членство в НАТО, тъй като условието е да бъдат постигнати резултати, които са изисквани и от европейските институции, и от НАТО, за решаване на въпроса с името, за решаване на спорните въпроси с Гърция, така както са заложени в гръцко-македонския договор. Но този договор също подлежи на ратификация в македонския парламент. А днешното управляващо мнозинство в Македония няма това конституционно мнозинство, което трябва да утвърди подобен тип документи от стратегически характер за страната. Затова ще трябва да наблюдаваме много внимателно, особено специализираните органи в лицето на външните разузнавателни служби и дипломацията, ще трябва да наблюдават много внимателно тези процеси в Македония, тъй като те ще засегнат пряко и националните интереси на нашата страна.

 

Елеонора ЧОЛАКОВА