Ген. Кирчо Киров: Преките ефекти от размяната на територии между Косово и Сърбия ще включат огромни бежански потоци с милиони човешки и семейни трагедии

Ген. Кирчо Киров, началник на Разузнавателната служба в периода 2002-2012 година, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Косовският депутат и председател на парламентарната комисия за външни работи Вьос Османи заяви, че лидерите на Косово и Сърбия Хашим Тачи и Александър Вучич, заедно с представители на Европейския съюз, са съставили документ от 12 точки относно споразумението за корекция на границите и че за това са постигнали договореност. Два дни по-късно държавният глава на западната ни съседка Александър Вучич опроверга тези медийни публикации. Има ли възможност за такова проектоспоразумение и какви са шансовете то да се реализира? Задавам въпроса на ген. Кирчо Киров, началник на Разузнавателната служба в периода 2002-2012 година. Господин генерал, трудно ми е да ви кажа добър вечер, защото за нас тази вечер не е добра.

Кирчо Киров: Позволете ми най-напред в този тежък за вас, за всички, които сте в Агенция и Радиоверига „Фокус“, момент да изразя най-искрени съболезнования на вас, на семейството, на близките на Краси Узунов – мой добър приятел. Трудно ми е и на мен да говоря за него в минало време. Краси беше един голям българин, един истински патриот, един истински български офицер от висока класа. И неговата преждевременна кончина е много тежък удар за всички, които го познавахме, които работихме и които живяхме с него. Аз мисля, че името и делото му ще останат, ще остане Агенция „Фокус“, ще останете всички вие, които бяхте най-близо до него. И това е всъщност може би най-доброто, което можем да кажем в този тежък момент – че като един истински стойностен човек той остави голямо наследство за България, голямо наследство за българската кауза. Мир на праха му. Да бъде вечна паметта му.

Водещ: Светла му памет. Той беше един от познавачите на Балканите и няма да скрия, че в негова памет избрах темата за този обзор и ви поканих като събеседник.

Кирчо Киров: Благодаря ви за доверието. По въпроса, който ми зададохте – ние с вас от много отдавна разговаряме на тази тема и отдавна сме свидетели, че темата за промяна на границите, за регулация на границите, както казва Хашим Тачи, съществува. Тя се върти в публичното пространство и в политическото пространство – международно и вътрешно, тук на Балканите, отдавна. Но сега като че ли започва да придобива нови измерения във връзка с тези неизвестно откъде и как публикувани в немския всекидневник Die Frankfurter Rundschau и поставени в устата на косовски политически функционери думи за това, че съществува споразумение, че Вучич и Тачи са се разбрали. Трудно ми е да кажа, че има нещо вярно в това, още повече, че Вучич го отрече. Но очевидно е, че тази тема е актуална, тя ще продължи да бъде актуална, чрез нея ще се търси някакъв изход от тежката ситуация, в която се намират отношенията между Прищина и Белград. И най-вероятно това, което сега се случва, са пробни, но важни пробни балони за изследване на реакцията на различните страни, различните фактори, които са заинтересовани от развитието в различна посока на обстановката на Балканите. Така че засега мисля, че едва ли можем да очакваме в близко време такава реална размяна на територии и население, и промяна на границите. В крайна сметка никой още не е наясно и дори великите сили, които са заинтересовани от това и които са с противоположни позиции, визирам случая САЩ-ЕС от една страна и Русия, а да добавим и Китай, от друга страна, не са наясно с последващите, с вторичните резултати и измерения от такова действие. Още по-малко е известна реалната реакция на населението в северната част на Косово и населението в южната част на Сърбия, които се предполагат като възможни обекти на размяна на територии, население и промяна на границите. Така че на този етап е трудно да се даде конкретен отговор. Във всички случаи обаче е видно, че и върху двете страни – и върху Прищина, и върху Белград, се оказва сериозен натиск, и в този натиск са сериозно ангажирани големите сили – и САЩ и ЕС от една страна, както казах, и Русия от друга страна.

Водещ: Какви биха могли да бъдат вторичните ефекти от размяната на териториите след такова споразумение?

Кирчо Киров: Знаете ли, аз бях свидетел на последната югославска война, когато работех в Белград в продължение на четири години, и когато беше извършена такава размяна на територии в Босна и Херцеговина, в Хърватска и в Сърбия. И това, което аз наричам вторични ефекти, те не са толкова вторични, те са преки ефекти и резултати от такава размяна и промяна на границите, това са огромни бежански потоци, това са милиони човешки и семейни трагедии, това е загуба на огромни финансови средства, това е загуба на материална собственост и човешки животи. Ето всичкото това може да се очаква при такава евентуална промяна на границите. Защото, от една страна, ако предположим, че част от Косово бъде примерно към територията на Сърбия, ще бъде организиран специален статут на Косовска Митровица, на икономическите и материални субекти, които се намират на територията на Северно Косово. От друга страна, населението, което се намира в южната част на Сърбия, главно в долината на Пешево, Медведжа и Буяновац, то не е изцяло албанско. Отгоре на всичко, в тази част на Сърбия има голяма част албанци, които са избягали от събитията в самото Косово и които не са привърженици на днешния управляващ режим на Косово. Това също усложнява допълнително ситуацията. Ето това са такива възможни последващи резултати, които е трудно да се предскаже как биха могли да се развият и в крайна сметка как ще се отрази това, както върху Косово и Сърбия, така и върху обстановката в региона. Като цяло ние сме на едни 60 км от Косово.

Водещ: Прави впечатление, че тук за първи път се коментира и съдбата в едно такова вероятно споразумение, колкото и да му слагаме кавички, но за първи път се поставя въпрос за съдбата на Косовска Митровица, на ключовия язовир Гази вода и рудника Трепча, който е най-големият и най-богатият на Балканите.

Кирчо Киров: Донякъде и в Европа може би, защото на територията на голямата Югославия, на Социалистическа федеративна република Югославия, той беше един от основните субекти, отраслови субекти, които определяха икономиката на Сърбия.

Водещ: Защо вече започва да се постига по-голяма конкретност, макар и в тестови публикации, по този въпрос?

Кирчо Киров: Аз бих допуснал следното – може би поради това, че очертаните от Прищина и Белград червени линии са твърде далеч една от друга и няма никакви допирни точки между тях. Албанците от Косово казват: Белград да признае Косово и неговата независимост, от Белград отвръщат обратното – това е основната червена линия на албанците. Белград казват от друга страна: не, никакво признаване на Косово, това както и ние с вас много пъти сме коментирали, това са самият Вучич и политическата класа на днешна Сърбия. За днешната политическа класа признаването на Косово е политическа смърт. Същевременно и от двете страни са наясно, че прекратеният диалог трябва да се възстанови, но възстановяването на диалога предполага решаването на множество от тези условия, за които говорим. Предполага от една страна албанците от Косово да премахнат тези мита, тези митнически такси, които установиха за сръбски стоки. От друга страна, Белград да направи стъпка към своеобразно признаване на Косово или признаване на реалностите такива, каквито са, защото Вучич направи едно изявление преди ден, че реалността е такава, каквато е, и ние не можем да не го виждаме това и да не го признаваме това. Но все още и двете страни са много далече от възстановяване на диалога и постигане на някакво разбирателство по конкретни теми за дипломи, за лични документи, за мита и т.н. Същевременно и върху двете страни се упражнява натиск. Видимо налице е обстоятелството, че албанската страна се опитва да въвлече и Русия в този натиск по някакъв начин. А Русия засега подкрепя Белград и сръбското ръководство във всички негови действия. Наскоро Мария Захарова, говорителката на руското външно министерство, направи изявление, че Русия ще подкрепи Сърбия в нейните позиции по постигане разрешение на проблема с Косово. Същевременно това изглежда като опит да бъде ангажирана Русия цялостно, но Русия не е заинтересована цялостно да се ангажира в този проблем, защото за нея проблемът с Косово е свързан с проблема за Крим, с проблема за Абхазия и Осетия, донякъде с проблема за състоянието на нещата в Украйна. И затова Русия ще бъде много внимателна, въпреки че твърдо подкрепя Сърбия, но ще бъде много внимателна към своите действия при решаването на този казус. От друга страна, видимо е, че от американска страна се упражнява натиск върху ръководството на Прищина за смекчаване на позициите, и това проличава от обстоятелството, че не беше издадена виза на премиера Рамуш Харадинай за пътуване до Щатите на тези прословути закуски, които се организират там. И САЩ и ЕС бяха единодушни в мнението, че Косово трябва да премахне митата, които бяха поставени върху сръбски стоки. Видимо е също така, че продължава напрежението в самото косовско ръководство, а и като че ли има известни нюанси в позициите на Вучич и на Ивица Дачич, на неговия външен министър, които не са от една партия. Те са коалиционни партньори и като че ли Вучич се опитва да изтика на по-преден план Ивица Дачич като говорител на ръководството в Белград. Твърде нееднозначни са тези действия и на едната, и на другата страна, така че времето ще покаже, какъв ще бъде резултатът. Но очевидно е, че ролята на великите сили се засилва.

Водещ: Да смятаме ли публикацията в Die Frankfurter Rundschau като стъпка Рамуш Харадинай да оттегли настояването си за стопроцентовите мита върху сръбските стоки, защото той трябва да излезе по някакъв начин от ситуацията. Той е срещу председателя на парламента Кадри Весели и срещу президента Хашим Тачи.

Кирчо Киров: Би могло да се възприеме и така. Аз по-скоро бих го интерпретирал като професионално, на жаргона на моята професия, да го нарека сериозно многопосочно активно мероприятие, защото то няма за цел единствено и само промяна в позициите на Харадинай, а както казах в началото, то има за цел да изпробва реакциите и позициите на всички заинтересовани страни за решаване на въпроса Косово – Сърбия.

Водещ: Генерал Киров, докъде ще достигне диалогът за разделение на териториите по етнически критерии и това няма ли да предизвика друга верижна реакция на Балканите – Велика Сърбия, Велика Хърватия, Велика Албания?

Кирчо Киров: Ето това е един от големите проблеми, защото отдавнашна е мечтата на всички балкански народи, чиито национални въпроси не са решени справедливо и в исторически план един етнос да живее в собствена етнически чиста държава. Това на Балканите е невъзможно. Ние много пъти говорим, ние, българите, имаме навика на говорим, че България граничи сама със себе си. Сърбите водиха война с Босна и Херцеговина, водиха война с Хърватска, на територията на Босна и Херцеговина остана да съществува формированието Република Сръбска. Ние се оглеждаме сега по посока на всичко това, което се случва в Македония. Ето, днес външният министър на Македония беше тук и очевидно е, че всички тези сложни въпроси, които имат за първооснова етническия характер на държавите, които съществуват в момента на Балканския полуостров, е нещо, което няма своето еднозначно решение и е невъзможно да се върнем във времената на Милошевич, който изпълняваше концепцията на Сръбската академия на науките за всички сърби в една държава – невъзможно е всички българи в една държава. Това, което ми се струва, е, че е възможно да се случи, но при други исторически условия, това е хомогенизирането на различните части на албанския етнос, които днес живеят в няколко държави. Аз много пъти съм казвал, че всичко това, което се случва до момента на Балканите, в крайна сметка ще доведе до процес на своеобразна вътрешна интеграция на албанския етнос. Защото албанци живеят в Албания, албанци живеят в Косово, албанци живеят в половината територия на Македония, в южната част на Сърбия и в Черна гора. Всичкото това води до анализ на действията на днешните албански лидери на всичките тези държави, които вече посочих. Ние сме свидетели на премахване на границите между Косово и Албания, на стъпки за сближаване на етническите албански групи от всички държави. И в условията да предположим една хипотеза, според която на Балканите като се разпрострат най-добрите ценности на Европейския съюз, че границите на Балканите паднат, тогава единствено може да се реши въпросът на албанците, които са млада нация, които нямат този държавотворчески опит, какъвто имат всички останали нации на Балканите и особено, макар и мъчителен, ние, българите.

Цоня Събчева