Ген. Кирчо Киров: Русия е единственият печеливш от ситуацията с американските санкции срещу Иран

Интервю с ген. Кирчо Киров, началник на Националната за разузнавателна служба в периода 2002-2012 г. за сутрешния блок на Радио „Фокус“. Около междинните избори в САЩ анализатори обръщат внимание, че американският президент Доналд Тръмп действа като бизнесмен в политиката и отделно търси практическата страна на нещата, като междувременно всява и страх. Как изглежда международната политика на САЩ пречупена  през призмата на бизнеса. След откриването на големи находища на шистови горива в Америка, САЩ се превръща от сериозен вносител на горива в сериозен износител. Кои са държавите, които са конкуренти в тази стратегическа и свързана със сигурността сфера?

Водещ: Да започнем с една от горещите точки на планетата, която стана по-гореща след налагането на най-големите санкции от страна на САЩ, това е Иран. Тези санкции според официалната версия е да накарат Техеран да спрат ядрената си програма, но какво показват икономическите факти? След вдигането на санкциите през 2016 г. иранският износ на нефт се покачва стабилно до 2,6 милиарда барела дневно, купуван от Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Толкова барела петрол е  износът на САЩ към три от тези държави. И ако кажем просто бизнес, това означава ли че не само няма да бъдат премахнати санкциите, но и ще се увеличава натискът към Иран?

Кирчо Киров: В случая със санкциите към Иран ние имаме един очеваден пример, кристално ясен за обстоятелството, че и във всички свои действия във вътрешно и външнополитически план, президентът Тръмп действа и като бизнесмен. Разбира се, като бизнесмен на едно глобално ниво. В ситуацията с Иран – нямам съмнение, че санкциите ще продължат да се втвърдяват. Но какъв е резултатът? Резултатът е, че САЩ се опитват по този начин да елиминират един от своите конкуренти на международните пазари. Увеличаващият се износ на нефт от страна на Иран, действително се явява сериозна конкуренция на американската икономика, на американския износ. В крайна сметка обаче в тази ситуация, като че ли има един печеливш и аз мисля, че това е Русия. Защото Русия успя да предоговори с Иран и да поеме една голяма част от иранския  износ на петрол главно за удовлетворяване потребностите на своя вътрешен пазар. А в същото време увеличеният износ на руски нефт към международните пазари се явява също така един от основните фактори за укрепване на икономиката на Русия и за придобиване в големи количества на така необходимите валутни средства. Така че, поставяйки препятствия пред иранския износ, всъщност санкциите на САЩ облагодетелстват по същество Русия. Няма никакво съмнение, че Иран ще продължи да изнася нефт и то към пазари, които не се влияят от САЩ, без съмнение това е Китай, който е един сериозен купувач на ирански нефт и чиито пазари ще продължат да бъдат отворени за износ на ирански нефт.

Водещ: Казахте, че Русия ще спечели от тази, така да я наречем, борба между САЩ и Иран. Но в същото време и тя попада в тази аналогична ситуация, защото санкциите на САЩ към Москва официално са обявени заради присъединяването на полуостров Крим. В същото време Вашингтон смята, че с американския шистов газ ще станат устойчива алтернатива на Русия за енергийно обезпечаване на Европа. Според вас, какви ще са следващите действия на Тръмп в този контекст?

Кирчо Киров: Това е в предполагаемото бъдеще, защото очевидно са необходими нови инвестиции първо за разработване на тези находища на шистов газ. САЩ винаги са били международна сила, световна сила в производството на нефт. В случая те придобиват едно леко предимство на базата на това, че шистовият нефт би могъл да бъде икономически по-изгоден за придобиване от САЩ и за износ. Но вижте какво се получава? Русия е под санкции разбира се заради присъединяването на Крим. Но в същото време, купувайки ирански нефт, Русия освобождава своите възможност за износ, за експорт на придобития от нейни източници нефт. Компаниите на останалите държави, особено държавите от Западна Европа, които се стремят да избегнат американските санкции, по същество са принудени да купуват и руски нефт, защото Русия е основният международен износител на нефт в конкретния случай, конкурент на Саудитска Арабия. А качествените възможности и характеристики на иранския нефт са близки до тези на изнасяния от Русия нефт, което позволява на компаниите, които го купуват да не променят значително производствените характеристики за преработка на този нефт. И това  заедно с устойчиво нарастващата и движеща се около 75-80 долара цена на барел на световните пазари, това е един огромен източник на валутно-финансови средства за Русия. Така че независимо от санкциите, Русия ще продължи да бъде световен износител на нефт, независимо от конкуренцията, която се очертава от САЩ. Русия има потенциални възможности за увеличаване на своето производство на нефт и единствено, и само договореностите с държавите от ОПЕК и персонално със Саудитска Арабия за поддържане на едно удовлетворително за тези държави и за Русия равнище на цените на нефта е това, което задържа цената на тези нива да не бъде тя вдигната, да не скочи тя по-високо от това, което е в момента.

Водещ: Според вас  е рано да говорим за доставки на американски горива за Европа, но все пак  председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер , германският канцлер Ангела Меркел при посещенията си във Вашингтон се договориха за внос на американски втечнен газ, независимо че този газ по принцип е по-скъп от другите доставки за Европа, включително и от  Русия. Крият ли риск тези доставки или Европа ще го приеме като възможност да се противопостави на Русия по този начин?

Кирчо Киров: Струва ми се, че това е част от глобалната политическа игра за завоюване или отнемане на пазари. В случая очевидно е, че е налице един глобален стремеж на САЩ в известна степен подкрепян поради санкциите на ЕС и от държави на ЕС към изтласкване на Русия от европейските пазари на газ. В случая с производството на  втечнен газ е почти аналогичен със случая на бъдещо производство на нефт от шистови източници. Става дума за една търговско-икономическа война, в която основната стратегическа цел е Русия да бъде изтласкана и по възможност дори отстранена. Което на мен ми изглежда невъзможно на този етап да се случи на европейските пазари на газ, които са доминирани от Русия в порядъка на над 35-40 процента. Става дума за това да бъде спрян вторият „Северен поток-2“ и то с политически средства да бъде изтласкана Русия от икономическата сфера. Защото знаем какви са съображенията на Тръмп и той нееднократно ги излага, че построявайки „Северен поток 2“ Русия всъщност ще засили своите политически позиции над страните на ЕС. Разбира се това е и причината „Северен поток 2“ да бъде обявяван нееднократно и от Германия, от германския канцлер Меркел, и от руския президент Владимир Путин за един чисто икономически инфраструктурен проект. Ясно е, че тези усилия на САЩ ще продължат, ясно е че цените на природния газ, които се предлагат на западноевропейския пазар ще бъдат основният регулаторен фактор, който ще играе роля при усвояване на тези пазари и ще бъдем и занапред свидетели на една остра конкурентна борба между Русия и САЩ за овладяване на европейските пазари. И поддържане разбира се на статуквото, което е към момента изгодно за Русия на тези пазари.

Водещ: В този контекст как изглежда фактът, че вицепремиерът Екатерина Захариева при посещението си във Вашингтон е обсъдила диверсификацията на енергийните доставки? Отново ли говорим за една глобална политическа игра, в която и ние участваме?

Кирчо Киров:  Ние се опитваме да участваме съобразно своите възможности в една такава геополитическа игра, въпреки че реално възможностите на България са твърде ограничени. Аз мисля, че посещението на госпожа Захариева, като че ли не беше в добре избран момент, защото САЩ се намираха в подготовка и провеждане на избори за Конгрес и едва ли вниманието е било до такава степен съсредоточено върху България при тази вътрешнополитическа обстановка в САЩ. Но България е заинтересована от внимание в енергийната сфера, тъй като знаем предстои през 2019 г., ако не бъдат спрени, то да бъдат намалени доставките на Русия по Трансукраинския газопровод, което пряко засяга интересите на България, тъй като ние по украинската газопроводна мрежа, получаваме в момента почти 100% газ от Русия. Не е още готова конверторната връзка с Гърция, а с Турция е в процес на проектиране. Газовият хъб „Балкан“ е все още в едно виртуално състояние. И България е заинтересована да се опитва да си осигури енергийни източници от всички възможни азимути, ако мога така да се изразя. Така че в този контекст разговорите на госпожа Захариева ми изглеждат логични.

Водещ: И още един сериозен опонент на САЩ – това е Китай, със стратегията „Един пояс, един път“ се очаква през 2030 г. да изпревари САЩ, а по много показатели Пекин изпреварила и сега Вашингтон. Ще продължи ли конфронтацията между двете страни?

Кирчо Киров: Извън всякакво съмнение е, че напрежението, търговската война между Китай и САЩ ще продължи, защото това е битка на конкурентна основа за изместване на една от двете възможни най-големи световни икономически сили от нейните позиции и САЩ са заинтересовани от налагане на своето влияние в по-голяма степен, особено в далекоизточния икономически регион. Но  и в световен мащаб. Тази битка, тази търговска война между САЩ и Китай ще продължи въпреки съветите на известния американски политик в недалечното минало Хенри Кисинджър и разбира се световно признат експерт по глобалните въпроси за смекчаване на тези отношения, към едно търсене на взаимно-изгодни решения, тъй като иначе по оценката на Кисинджър продължаването на търговската и икономическата война между САЩ и Китай се явява заплаха за целия световен ред – такъв, какъвто съществува в момента и такъв, какъвто се проектира в обозримото бъдеще.

Водещ: Споменахте едно емблематично име от миналото, преди около десетина години големият американски политолог Збигнев Бжежински заговори за залеза на американската мечта. Според вас, президентът Тръмп съдейства за този залез или успешно спазва мотото си „Америка над всичко“?

Кирчо Киров: Аз мисля, че по-скоро американският президент успешно спазва своята визия, своето мото „Америка над всичко“, защото в крайна сметка резултатите от двегодишното му управление показват един устойчив растеж на американската икономика и на тази база и създаване на възможности за засилване на американското влияние във външнополитическата и външноикономическата сфера. Така че САЩ се намират в своеобразен икономико-политически възход.

Елеонора Чолакова