Ген. Кирчо Киров: Русия има интерес от сепаратизма и национализма на Балканите

Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба от 2002 до 2012-та година, в интервю за „Метроном“, седмичния обзор на Радио „Фокус“

Водещ: Събитията около придружения с кървави сблъсъци референдум в Каталуния поставиха въпроса не само за целостта на Испания и на Европейския съюз, а и на държавите вътре и извън него, за границите в различни региони. За нас е изключително важно да проследим как отекват процесите от Испания и от Каталуния на Балканите. Следва анализът на ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба от 2002 до 2012 г. Ген. Киров, какво ще се случи, ако във вторник в Каталуния бъде едностранно обявена независимост?

Кирчо Киров: Аз миля, че нещо съществено едва ли бихме могли да очакваме да се случи, тъй като и последните съобщения, които идват от посока Испания и посока Европейски съюз, показват, че технически – да не изпадаме в подробности – технически неиздържаният референдум в Каталуния едва ли би могъл да постигне реално нещо, към което те очевидно се стремят, а именно независимост на Каталуния. Мисля, че смекчаването на отношенията между Мадрид и Барселона вероятно ще има своето развитие и ще се търсят допирни точки, които да доведат до това Каталуния да не се отцепи от Испания. Считам, че няма и реални предпоставки за такова едно отцепване. Каталуния нито притежава икономическия потенциал, нито политически, да не говорим за военен, полицейски потенциал, който да бъде предпоставка за създаването на нова държава. Още повече, че едно такова отцепване, една такава нова държава би могла да конструирана с външно участие или с вътрешна революция. Нито едното, нито другото го имаме, т.е. външното участие го имаме, но то не е във формата на фактор, който да подкрепя отцепването на Каталуния. Вътрешната революция практически отсъства. И в този смисъл, аз считам, че ще продължи процесът на разговори между Мадрид и Барселона за постигане на някакъв модус вивенди, който да доведе до това Испания да остане цяла като държава в Европейския съюз и в НАТО.

Водещ: Какво е отражението на каталунския референдум, г-н генерал, върху сепаратистките настроения на Балканите?

Кирчо Киров: На Балканите и в Европа, разбира се, защото не можем да си правим илюзии, че от тревога не страдат и ръководствата на Франция, тъй като една част от Каталуния се намира и на територията на Франция и там има подобни настроения. Същото се отнася до Фландрия в Белгия, същото се отнася до северната част на Италия, до Южен Тирол в Австрия. Но що се отнася до Балканите – Балканите винаги са били регион, в който сепаратизмът е процъфтявал и аз мисля, че от тази гледна точка Балканите не могат да бъдат, поне до момента, историческия добрият пример. Но ако погледнем в една краткосрочна прогноза, аз мисля, че сепаратизмът на Балканите – така, както е овладян в едно относително нормално статукво, ще продължи да се развива и в тази посока. По-скоро бих насочил вниманието, вашето и на слушателите, към един друг момент, а именно – към въпроса кой желае раздробяването на Европа. И от тази гледна точка, трябва да търсим нещата на геополитическа, геостратегическа плоскост. Мисля, че някои от Великите сили като че ли нямат интерес от това Европа да бъде единна, Европа да бъде компактна и вероятно това е една от причините да се подкрепят по някакъв начин сепаратистки такива движения, сепаратистки отклонения от нормалната политика. Що се отнася до Балканите, нека да видим позицията на Сърбия, да видим позицията на Русия по отношение сепаратизма на Балканите. Веднага става ясно, че това са държави, особено Сърбия, която не подкрепя сепаратизма на Балканите, защото самата Сърбия продължава да бъде заплашена след откъсването на Косово от сръбската територия. Трябва да сме наясно, че стои с огромна сила и въпросът за Войводина, която в огромната си част се населява от население с унгарски произход. И развитието на едни сепаратистки процеси в Европа неминуемо биха откликнали по някакъв начин и на Балканите и това са неща, които трябва да ни стряскат, да ни държат в напрежение, тъй като са съвсем близко до нашата граница. Същевременно стои проблемът все още за целостта на една такава държава, на едно такова държавно образувание, каквато е Босна и Херцеговина.

Водещ: Тук, ген. Киров, не мога да не ви попитам – няма ли да се изкуши сръбското ръководство на държавата да използва събитията около Каталуния с обратен знак?

Кирчо Киров: Иска ми се да вярвам, че днешното сръбско ръководство в лицето на президента Вучич и на министър-председателя…

Водещ: Бърнабич.

Кирчо Киров: … пък и на другите… Да, Бърнабич – няма да се изкушат да посегнат към сепаратистката карта в Босна и Херцеговина или да подтикнат Република Сръбска, населението на Република Сръбска към сепаратистки действия, защото това би означавало разпалване на нов пожар на територията на бивша Югославия. А усилията на сръбското ръководство за приемане в Европейския съюз, тъй като за НАТО този въпрос не стои за Сърбия на този етап, усилията за приемане в Европейския съюз по никакъв начин не са в унисон с евентуалното разпалване на такъв сепаратистки конфликт. Така че струва ми се, че и сръбското ръководство, и Европейският съюз, държавите на Европейския съюз ще се стремят към запазване на ситуацията, към омиротворяване на ситуацията поради съвпадението на взаимни интереси.

Водещ: Любопитното е, че по Каталунската криза не виждаме засега официални реакции на ръководители на високи постове в държавите от Балканите, с изключение – забележете – на министър-председателя на Македония Зоран Заев, който използва предизборен митинг, за да призове за единство на етническите общности на Македония. Явно има основание Заев да се притеснява.

Кирчо Киров: Да, това е сериозен въпрос и ние имам предвид България, българското държавно ръководство и разузнавателните служби трябва да го наблюдаваме с особено внимание, тъй като въпросът за целостта на Македония е стратегически за сигурността на България. И така, както Македония беше поела един път под ръководството на Никола Груевски – по същество път на дезинтеграция между македонското, да го наречем така, население от славянски произход или от български произход, и албанския етнически фактор, това беше стигнало до ситуация, в която на нашата югозападна граница наистина можеше да възникне проблем. И този проблем не е изчистен докрай, и той не е изчистен докрай поради една много по-голяма причина, която надхвърля границите на Македония и границите на балканските държави в този регион, а именно границите на Албания, границите на Черна гора, на Сърбия. Това е проблемът с нерешените социални въпроси в исторически и в съвременен план. Не са решени националните въпроси на Сърбия, не е решен националният въпрос на Албания, чието население съществува на територията на три или четири държави. Не са решени националните въпроси, както казахме, в Босна и Херцеговина. По аналогичен начин стоят нещата и за България, разбира се, но България пристъпва към решаването на подобни въпроси от други позиции, от позициите на член на НАТО и на Европейския съюз и в съответствие с общите политики и ценности на тези два съюза, на тези две организации. Така че Заев основателно призовава към единство на Македония, тъй като това е условието за просъществуването на държавата Македония в обозримото бъдеще и, разбира се, като условие за приемането на Македония в НАТО.

Водещ: Кой има интерес Балканите да бъдат обхванати от сепаратизъм и национализъм?

Кирчо Киров: Разбира се, че преди всичко този, чийто национални интереси или имперски интереси не съвпадат с интересите на балканските държави за интеграция в Европейския съюз и в НАТО. Трябва да назовем откровено Русия, тъй като Русия е една от двете велики сили, които са в процес на ограничаване на техните възможности в региона на Балканите. Русия е изтласквана от Балканите и всъщност приемането на Македония в НАТО е един последващ ход от това изтласкване на Русия на Балканите, а Русия има своите интереси и засега те остават да бъдат защитавани единствено от Сърбия.

Цоня Събчева