Ген. Кирчо Киров: Русия може да създаде в Сърбия военна база като огледален образ на американската „Бондстийл“ в Косово

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 година, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Двадесет и първото издание на Международния икономически панаир в Мостар, Босна и Херцеговина, събра лидери от Западните Балкани. Сред присъстващите е българският премиер Бойко Борисов, сръбския президент Александър Вучич, президентът на Черна гора Филип Вуянович, хърватският премиер Андрей Пленкович. Домакинът Босна и Херцеговина бе представена само от хърватския представител в ръководството на страната Драган Чович и от премиера Денис Звиздич. Присъства, обаче,  президентът на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина Милорад Додик. Останалите двама членове на председателството на федерацията Бакир Изетбегович и Младен Иванич не дойдоха на откриването на панаира. След срещата си с президента на Сърбия Александър Вучич министър-председателят Бойко Борисов каза, че Европейският съюз иска мир и просперитет на балканските страни. Обаче, постижим ли е мирът на Балканите? Задаваме въпроса на генерал Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 година. Започваме най-напред от участниците в откриването на панаира. Забелязва се, че отсъства Македония. Няма Албания, няма го Косово. Защо?

Кирчо Киров: Очевидно сложната обстановка на Балканите и взаимоотношенията  между различните балкански страни, главно между държавите от Бивша Югославия и Албания оказват своето влияние, но това е малко по-страничен фактор, ми се струва. По-скоро в конкретния случай най-вероятно става дума за това, че в Македония навлизат в решаваща фаза за решаване на проблема с името на страната. Вчера и днес Зоран Заев направи няколко много значителни изказвания, в които даде да се разбере, че се отива към някаква финална фаза в преговорите за името. Върви усилена подготовка за гласуване на вот на недоверие на правителството на Зоран Заев, подготвена от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, и най-вероятно тези проблеми от вътрешнополитически характер за Македония са оказали своето влияние и се отразяват и във видимото отсъствие на македонски представител на форума в Мостар.

Водещ: Косово и Албания защо ги няма?

Кирчо Киров: Това е един търговски панаир в крайна сметка, Косово и Албания биха могли да присъстват, но очевидно напрежението между Косово и Белград и присъствието на Вучич в Мостар играе стагнираща роля и най-вероятно в тази посока трябва да търсим причините за тяхното отсъствие, но освен всичко друго Вучич е и съдомакин, така да се каже, за организирането на този панаир в Мостар, на това изложение. И сложните отношения между Косово и Белград, между Прищина и Белград –  Прищина е подкрепена във всяко едно отношение от Тирана – оказват своето влияние.

Водещ: Вероятно не са поканени, така ли да ви разбирам?

Кирчо Киров: Не, те вероятно са поканени. Със сигурност. Все пак това е едно международно изложение, но би могло да се тълкува като демонстрация на отношението към Белград в ситуацията, в която Белград в лицето на президента Вучич играе важна роля в организирането и откриването на този панаир.

Водещ: Генерал Киров, в контекста на това, което говорим, постижим ли е мирът на Балканите при положение, че за едно търговско изложение те не могат да се разберат, да се поканят и да се съберат?

Кирчо Киров: Буквално ми взехте думите от устата. Това, което се случва в момента в Мостар, е огледална картинка на състоянието на нещата на Балканите. И това състояние на нещата на балканите сега следва да го гледаме и през призмата на Европейския съюз, защото удивяващо в прав текст министър-председателят Борисов заяви на тези, които присъстват в Мостар – балкански лидери или представители на управляващи в отделните държави, че мирът е единственото спасение и установяването на добри междусъседски отношения е единственото спасение за държавите от Балканския полуостров, от Югоизточна Европа и Западните Балкани. В  този смисъл аз за пръв път виждам премиерът Борисов да бъде толкова рязък и толкова категоричен в своите изявления по отношение на бъдещето на Балканите. Но следва да се има предвид и другото. Той направи уговорката, че се надява някои геостратегически съображения на Великите сили да бъдат насочени в посока на проевропейското развитие на Балканите, на Балканския полуостров и в този смисъл и на държавите, които населяват Балканския полуостров. Така че в конкретния случай очевидно беше отчетено и външното влияние, външния вектор за влияние върху балканските държави.

Водещ: Надява се премиерът, но дали именно Великите сили ще проявят разбирането за европейското бъдеще на Западните Балкани?

Кирчо Киров: Лекият отход, той не е толкова лек всъщност, крачката назад, която направи Юнкер, в този смисъл и другите ръководители на Европейския съюз, по отношение на скорошната интеграция на Западните Балкани преди всичко в Европейския съюз, е показателен в това отношение. Но с по-голямо внимание трябва да се наблюдават действията на двете големи сили, на двете велики сили в лицето на Съединените американски щати и в лицето на Русия. Извън всякакво съмнение тези две сили няма да оставят своите интереси незащитени и ще продължат да ги промотират, да ги защитават по единствено възможния за тях начин, а именно с всички политически, военни и икономически средства. От тази гледна точка изказванията на министър на отбраната на Сърбия Александър Вулин за това, че Сърбия вече не е беззащитна, са твърде показателни и очевидно трябва да разсъждаваме в посока, какъв ще бъде отговорът на Русия за дългосъществуващата вече база „Бондстийл“ в Косово и доброто сътрудничество, доброто взаимодействие и съюзнически партньорски отношения между Сърбия и Русия. Аз не го изключвам, заради усиленото въоръжаване на Сърбия от страна на Русия и на Беларус  – ето, във вторник проникнаха сведения, че на Сърбия ще бъдат предоставени свръхмодерни изтребители „МиГ-35“. Това е нещо, което няма аналог на Балканите и в региона на Югоизточна Европа. Ще бъдат предоставени четири такива изтребителя от Беларус. Ще продължи въоръжаването с бронирана и друг вид бойна техника на сръбската армия и, въпреки обявения неутралитет, не трябва да се подценяват в никакъв случай уверенията, които сръбският президент Вучич получи от президента Путин, че Сърбия ще бъде защитена от Русия във всяко едно отношение и с всички възможни средства. Така че аз не изключвам под някаква форма Русия да прибегне към създаване със съгласието на Сърбия, на някакъв огледален образ на „Бондстийл“ на сръбска територия.

Водещ: Къде ще се ситуира тази военна база? Много важен за нас въпрос.

Кирчо Киров: Във всички случаи тази военна база ще бъде ситуирана така, че да може да покрива Косово, но не само Косово, а от позициите, на които ще бъде ситуирана, да покрива и акваторията на Средиземно море и да покрива част от територията, а може би цялата територия на Европа с ракети от среден и малък обсег на действие. Безусловно този отговор, ако такъв бъде предприет от страна на Русия, ще бъде насочен и към Косово и към защитата на сръбските национални интереси в Косово. Така погледнато следва да сме наясно, че това усложнява много обстановката на Балканите и буквално заплашва с негативен развой на събитията желанието за евроинтеграция на всички страни от Западните Балкани, защото това показва, че нерешените въпроси на добросъседството на всяка една взета поотделно от страните на Балканите с някоя от нейните съседки означава неизпълнение на критериите за еврочленство, а оттам и неприемане в обозримото бъдеще, ако говорим за визия от 2025 и след 2025 година нататък, неприемане в Европейския съюз. Друг е въпросът, какво бъдеще очаква самия Европейски съюз в тази перспектива и как ще се развият събитията в самия Европейски съюз.

Водещ: С какво да си обясним, господин генерал, колебливата позиция на Европейския съюз спрямо Западните Балкани – искаме ви, ама не сега, а някой ден? Това не звучи сериозно.

Кирчо Киров: В известен смисъл, да, съгласен съм с вашата констатация, но ние много пъти сме говорили, че Европейският съюз не е в състояние да действа като единен политически, като единен икономически и военен субект. Най-малко като военен субект. Разнопосочните интереси на различните държави в Европейския съюз не позволяват да бъде предприета, формирана и приложена в действие единна позиция  на Европейския съюз по отношение на стратегически въпроси, в това число и бъдещето на Западните Балкани като част от региона на Югоизточна Европа. И аз нямам никакво съмнение, че тази колеблива, както вие я наричате, позиция на Европейския съюз е в значителна степен повлияна и от действията, и от интересите на двете велики сили, за които преди малко говорихме, а именно Съединените американски щати и Русия.

Водещ: Генерал Киров, ние къде сме в ситуацията – интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз е приоритет на нашето председателство, престои и среща на върха Европейски съвет-Западни Балкани, вече имаме информация, че отделни държави няма да участват в тази среща, какъв ще бъде крайният резултат?

Кирчо Киров: Ситуацията на България е много сложна. Много сложна и от гледна точка на обстоятелствата, че ние председателстваме Европейския съвет в тези тежки международни времена, ако мога така да се изразя. България полага много усилия да бъде добър медиатор, един добър, съобразно своите функционални и капацитетни възможности, посредник в развитието на отношенията между Европа, между Европейския съюз и страните от Западните Балкани. И, разбира се, да не пропуснем в този случай и Турция. Испания, Румъния, Кипър и Сърбия заявиха, че едва ли ще участват на 16 и 17 май на срещата, която е предвидена и се организира между представителите на Европейския съюз и лидерите на държавите от Западните Балкани. За всички е ясна основната причина – това е Косово. Испания, Румъния и Кипър, да не говорим за Сърбия, не признават независимостта, не признават държавността на Косово – всяка една от тях по свои различни съображения. Но днес прочетохме едно изказване и то в Мостар споделяне на премира Борисов, че на 15 и 16 премиерът на Испания Мариано Рахой ще бъде в София. Очевидно, че в България, очевидно е, че се полагат усилия да бъде преодоляна по някакъв начин и в известна степен тази конфузна ситуация, която се създава около срещата Европейски съюз-представители на Западните Балкани. Да видим. Аз смятам, че само по себе си организирането на подобна среща е успех за Българското председателство така, както беше успех независимо от крайния резултат и срещата Европейски съюз-Турция. И това трябва да се отчете като положителен факт и като достижение на нашето европредседателство. Друг е въпросът в своята конкретика, какви резултати ще бъдат постигнати от такава среща, защото политическите процеси са много сложни, много комплексни, много динамични и едва ли следва да очакваме някакви гръмки, крайни резултати, които да доведат до по-крайно определяне на нещата на Балканите. Вътрешните противоречия в самите балкански страни ще продължат да се развиват и така, както се очертава картината, и днес след речите и присъствието на изложението в Мостар, очевидно е, че и занапред ние ще продължим да бъдем свидетели на сериозно напрежение във взаимоотношенията между западните страни. Аз бих посочил като конкретен пример в случая многозначителното присъствие на Милорад Додик на тази среща.

Водещ: Да, то е много любопитно. Щях да ви попитам, изпреварихте въпроса.

Кирчо Киров: Защото вижте, двама членове на председателството на Босна и Херцеговина не присъстват, а присъства ръководителя на една от федералните единици, тоест, на една от съюзните единици на Босна и Херцеговина.

Водещ: На Република Сръбска.

Кирчо Киров: На Република Сръбска. Това само по себе си говори за тежестта, която се опитват и си придават реално сърбите в Република Сръбска, но то е показателно и за отношенията, които продължават да съществуват на близост, на взаимно разбиране и подкрепа между Република Сръбска и Република Сърбия. И в този смисъл ми се струва, че присъствието на Милорад Додик е твърде показателно и от гледна точка на подкрепата, която Русия оказва на Сърбия и на сърбите в Република Сръбска, защото това гарантира напрежение в самата Босна и Херцеговина. И в този смисъл отново е, насочвам мисълта си към обстоятелството, че трудно могат да бъдат покрити критериите за еврочленство, а именно за стабилност на държавите, за добросъседски отношения, за категорично недопускане на промяна на границите в региона.

Водещ: Ролята на Турция каква е? Питам ви, понеже ние сме медиатор, България, на две изключително сериозни и особени срещи, каквато беше срещата във Варна, каквато се очертава и тази със Западните Балкани в София. Срещата във Варана видяхме как завърши, но резултатът от там как ще се прояви в интереса на Турция върху Западните Балкани?

Кирчо Киров: Извън всякакво съмнение, Турция ще продължи много упорито целенасочено и систематично в стила на своята дългогодишна външна политика да защитава своите интереси в региона на Балканите, в частност на Западните Балкани. Посочената от много наблюдатели и реално съществуваща всъщност Зелена дъга, образно казано, на влияние на Турция в държавите на Балканския полуостров, а това е част от Гърция, това е Южна България, това е част от Македония, това е Косово, Албания, Санджак в Република Сърбия и, разбира се, мюсюлманските малцинства в Черна гора и мюсюлманското мнозинство в Босна и Херцеговина – това са проводници на турската политика, на турските интереси. Това са части от държави с наличие на етническо турско малцинство и към това като прибавим и действително сериозно инвестираните усилия и капацитетни възможности на Турция в редица държави, особено като Албания, където Турция е основният не просто медиатор, основният фактор, който издържа албанската армия и който в процеса обучава албанските офицери, инвестициите на Турция и в Косово и в самата Албания, инвестициите на Турция в Босна и Херцеговина и в самия Санджак – всичко това показва, че Турция има далечна перспектива и че всъщност книгата „Стратегическа дълбочина“ на проф. Давутоглу, въпреки реалното отсъствие на самия професор от оперативната политика, продължава да бъде настолно четиво, ако мога така да се изразя, на президента Ердоган и нейните постулати продължават да бъдат опорни точки на стратегическата турска политика в регионите на Балканите.

Водещ: Генерал Киров, спи ли Европейският съюз? При положение, че Русия има военен интереси, които материализира и ще го довърши в Сърбия като военна база. При положение, че Турция влага военните си интереси в Албания, в Косово, в две от републиките на Босна и Херцеговина, къде е Европейският съюз?

Кирчо Киров: Аз не бих могъл да кажа и мисля, че не бива да се прави оценката, че Европейският съюз спи. Просто Европейският съюз прави това, което реално е в състояние да направи в тази обстановка на Балканите, и реално съобразно наистина своите капацитетни възможности, защото и самият Европейски съюз, като вземем за пример сега актуалната тема за Брекзит, също е разтърсван от сериозни проблеми. Не бива да си скриваме главата в пясъка като щрауса и да не отчитаме обстоятелствата, че Русия все пак има силни позиции в отделни държави на Европейския съюз и то влиятелни държави. Русия обича това, в стила на нейната политика е да работи целево и дългосрочно на двустранна основа и безспорно постига своите интереси и по този начин в рамките на Европейския съюз. Сложните отношения на Европейския съюз със Съединените американски щати, диктатът, който се опитват Америка и администрацията на Тръмп да окажат върху Европейския съюз, също имат своето влияние и това ограничава сериозно възможностите на Европейския съюз, който и без това, както вече посочихме, не е в състояние да действа като единен политически, икономически и военен субект. Той просто няма лице. Лицето на Европейския съюз са трима или четирима човека, но зад техните усилия много рядко съществува сериозна обща политика, много рядко съществува защита на сериозни общи интереси, а и тези общи интереси като че ли се разпръсват, разтварят се в мъглата на многопосочните интереси, които съществуват в един или друг регион, в това число и в региона на Западните Балкани.

Цоня Събчева