Ген. Кирчо Киров: Руски, турски, саудитски и китайски интереси се преплитат на Балканите

Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба /2002-2012 г./, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Нееднократно е изразявано, че Българското председателство на Съвета на Европейския съюз вижда потенциален риск страните от този регион да погледнат на друго място, докато Съюзът се колебае дали да ускори присъединяването им. И тъй като регионът е стратегически, определено към него се проявяват неевропейски апетити. Тях ще анализира ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода от 2002 до 2012 година. Добър вечер, генерал Киров.
Кирчо Киров: Добър вечер.

Водещ: От публикации са известни следните апетити към Западните Балкани: руски апетити към Сърбия, Черна гора и Македония, китайски интереси към Македония и Сърбия, турски интереси към Албания и Босна и Херцеговина, Косово и Македония, както и саудитски към Босна и Херцеговина. Преувеличават ли, генерал Киров, анализаторите в тези публикации, или опасенията им са реални?
Кирчо Киров: Така очертана картината на Балканите изглежда много сложна от една страна. От друга страна изглежда, както в миналото, като център на сблъсък на геополитически, геостратегически интереси на много държави и от днешна гледна точка на много велики сили. Ако говорим за велики сили, аз визирам преди всичко три на този етап – това са САЩ, Русия и Китай, разбира се. Картината се оказва следствие на действията на САЩ, като основен носещ вектор в НАТО, основна носеща сила в НАТО. Съединените американски щати са единствените, които разполагат с военна база на територията на Косово. От тази гледна точка НАТО в лицето на България, Румъния, Гърция и Турция също има своите интереси и като съюз, и като отделни интереси индивидуално на страните, които изброяваме. Разбира се, трудно е от тези интереси да бъде отделено и да бъде пренебрегнато разбирането, че Русия като една велика сила на днешното време, няма да има своите интереси и да ги защитава в този толкова неврологичен пункт на Европа, защото Югоизточна Европа е, забележете, едно предмостие на напрежение пред лицето на Русия в тила на Европа и в същото време е един фактор на напрежение за целия свят, защото тук се включва Турция, Китай, Саудитска Арабия, които са от други географски региони. Така че Западните Балкани, всъщност се явяват регион на един неврологичен възел, сблъсък на интереси, на който ние сме свидетели и, на който тепърва ще бъдем свидетели в обозримо и необозримо бъдеще.

Водещ: В какво се състоят руските интереси към Сърбия, Черна гора и Македония?
Кирчо Киров: Ако се върнем към историята, дори самата Руско-турска война за освобождение на България, която изведе след 500 години България за пръв път, като самостоятелна държава на картата на Европа, всъщност не е била обявена толкова под благовидното и наистина силно патриотично и братско мото за „освобождение на братята славяни, на братя българи“, колкото от стратегическите интереси на Русия да реализира своите интереси в този регион и да намери благоприятен изход към водите на топлите морета. Това е историческа истина. Що се отнася до днешното състояние на нещата, ние сме свидетели на това, как президентът Путин определи Сърбия като „братска държава“. Не бива да си правим илюзията, че думите на един такъв лидер се хвърлят просто така. Сърбия в конкретния случай се явява най-яркият изразител на руските стратегически интереси в региона. Сърбия е страната, която се въоръжава и превъоръжава при най-благоприятни условия с руско въоръжение. Сърбия също е представител на руските интереси, защото на практика в енергийния и икономически сектор на Сърбия руските енергийни интереси са най-здраво застъпени. Разбира се, че през Сърбия те се протягат към Македония, а ако погледнем към Македония, това е преди всичко партията на загубилия властта Никола Груевски, т.е. досегашната управляваща партия е ВМРО. В този смисъл релацията ВМРО-Белград, която беше яркоизразена през годините продължава да съществува и във вида на носител на руските интереси по отношение на Черна гора, където беше направен опит за предизвикване на смут и смяна на властта в интерес на Сърбия и от тази гледна точка и на Русия. В този смисъл Русия се стреми всячески да съхрани своите интереси на Балканите и въобще в Югоизточна Европа, разчитайки на арсенала на хибридните войни. В този смисъл Русия остава незаобиколим фактор на Балканите.

Водещ: Турските интереси към Албания, Босна и Херцеговина, Косово и отново Македония?
Кирчо Киров: Турските интереси са неразривно свързани с руските. Това трябва да сме наясно, защото особената позиция, която Турция заема в НАТО и особените отношения, които поддържа с Русия, особено във връзка с покупката на най-съвременно технологично въоръжение във вида му на „С-400“ е нещо, което ние трябва да имаме предвид и в собствената си политика в триъгълника София-Анкара-Москва. Турските интереси без съмнение в лицето на президента Ердоган намират своето най-ясно изражение и дори, ако се върнем само два дена назад, ние няма как да забравим твърде ясното и директно припомняне на президента Ердоган, че за сметка на възстановената църква „Св. Стефан“ в Истанбул, предстои държавите в региона, в частност България, да възстановява културните и историческите паметници на бившата Османска империя. Интересите на Турция по един много префинен начин се прокарват в страните, които са на територията на Балканския полуостров. Разбира се, трябва да имаме предвид, че Турция има своето основание и от гледна точка на това, че в много от държавите има признати турски малцинства, а и в самата България, ние имаме турска етническа общност, която е с много сериозно влияние в нашия политически и икономически живот.

Водещ: Генерал Киров, саудитските интереси на Босна и Херцеговина в какво се изразяват?
Кирчо Киров: Аз ще се върна към моето минало на дългогодишен служител на разузнаването и ще припомня, че в остатъчна Югославия се водеха тежки войни и най-тежката война беше на територията на Босна и Херцеговина. Ако днес погледнем, като една картичка образът на Сараево, ние ще се изненадаме колко много от красивите някога места от времето на Югославия в Сараево, днес представляват мюсюлмански гробищни паркове. Това, което най-много впечатлява в Босна и Херцеговина са множеството джамии, построени със средства на Саудитска Арабия. Аз мога да ви кажа, че преди войната, преди разпада на Социалистическата федеративна република Югославия, в Сараево имаше 11 джамии. Към днешна дата те надхвърлят 250, може би около 300 и може би половината от тях са построени със средства на Саудитска Aрабия. Саудитска Арабия, като една сунитска държава в своята религия разчита на проникването на влиянието на тази религия и това проникване е придружено с огромна финансова помощ. Връщайки се отново към годините на войната в Югославия, не трябва да забравяме, че много голяма част от т. нар. муджахидини, които бяха преминали през Афганистан и през други бойни фронтове, над 12 000 човека се биха на територията на бивша Югославия. Това влияние на Саудитска Арабия остава и до днес. Разбира се, не трябва да забравяме и момента, че на територията на Босна и Херцеговина се сблъскаха интересите и на Саудитска Арабия, и на Иран, т.е. на две противоположни течения в исляма. Саудитска Арабия има своите интереси да присъства по един религиозен начин преди всичко на наша територия, но аз не изключвам и по този начин да бъдат реализирани други интереси на тази държава на територията на Балканите.

Водещ: Китайските интереси към Македония и Сърбия в какво се състоят?
Кирчо Киров: Китай е една държава, която търси своята реализация в световен мащаб преди всичко в икономически план и в частност в реализация на огромната си доктрина за новия „Път на коприната“. Китай има своите политически интереси на Балканите и в Европа. Китайската икономическа и финансова инвазия ще продължи и това е нещо нормално в усилията на Китай да се превърне, а и той се е превърнал вече, в световна икономическа и политическа сила.

Водещ: Генерал Киров, България къде е в това кълбо от интереси и как можем да бъдем засегнати?
Кирчо Киров: България е член на НАТО, на Европейския съюз и в това се състоят основните позитиви на нашата страна и възможността да се защити и да бъде защитена с помощта на своите съюзници и партньори от неблагоприятни чужди влияния и чужди интереси. България в същото време трябва да има своята собствена самостоятелна политика, защото тя има особен принос в развитието на отношенията на Русия с Европа, с Турция и трябва да запази това свое основно качество на една от страните, които с Русия има особен статус. България трябва да се стреми да задържи този статус, въпреки неблагоприятния в последните години развой в отношенията с Русия. Така или иначе историята не може да бъде пренебрегната или елиминирана и рано или късно тя се превръща в настояще или в бъдеще. България и нейното днешно държавно ръководство не трябва да забравят тази максима.

Водещ: Генерал Киров, има ли риск, ако Европейския съюз продължава да бави интеграцията на тези държави? Вюъзможно ли е да остави празнина, която да се заеме от държавите, за които разговаряхме и чиито интереси се простират на Балканите?
Кирчо Киров: Аз не бих казал риск. Не бих употребил този термин или таз квалификация, но природата не търпи празно място. Всяко едно празно място се заема по начин, по който, ако едни сили не могат, заемат се от тези, които са в състояние да направят това нещо. В този смисъл бързата интеграция е нещо, което е в интерес на България, но трябва да сме наясно, че това покриване на критерии във всички случаи ще се сблъсква с интересите, за които говорихме до този момент и, които невинаги са в полза на евроинтеграцията и евроатлантическата интеграция.

Водещ: Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер съобщи преди месец, че именно по време на Председателството на България в София ще бъдат обявени началото на преговорите за европейско членство на Сърбия и Черна гора. Това как ще се отрази?
Кирчо Киров: Във всички случаи това ще се отрази позитивно на обстановката на Балканите. Аз мисля, че всички ние сме наясно, че активната дейност на нашия министър-председател Бойко Борисов по посока даване на перспектива на Западните Балкани, по посока непрекъсване на диалога с Турция е нещо, което е съгласувано с нашите партньори в Брюксел. Това несъменнео ще се отрази позитивно на стабилизирането на обстановката на Балканите, на даване на една перспектива за тяхното икономическо и политическо развитие, на тяхната интеграция в Европейския съюз. Трябва да сме наясно, че интеграцията в Европейския съюз е тясно свързана и с усилията за приемане в НАТО и това е един от факторите, които биха повлияли позитивно, за нейното приемане като член на НАТО.
Цоня СЪБЧЕВА