Ген. Кирчо Киров: САЩ осъзнават, че вече не могат да бъдат водеща световна сила, налагаща своето еднолично мнение

Ген.-Кирчо-Киров-1

Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба от 2002 до 2012 година в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп представя новата стратегия за национална сигурност на страната, според която като основни заплахи са определени: Първо- Русия, заради новото поколение кибернетични атаки; второ- Китай, заради икономическата експанзия; трето- Иран, заради опитите на Техеран за развитие на ядрено оръжие и на четвърто място е постоянната заплаха от терористични организации. Какво произтича от документа за Европейския съюз и в частност за нас, за България? Въпросът е към Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба от 2002 до 2012 година. Генерал Киров, президентът Донлад Тръмп посочва Китай и Русия за стратегически конкуренти на САЩ, които се стремят да ерозират сигурността и просперитета на страната. Поради часовата разлика и официално представянето на документа, все още нямаме информация, но основни елементи от него бяха вече предварително коментирани от представители от Белия дом. Защо точно Китай, защо точно Русия и защо точно сега?
Кирчо Киров: Действително все още е малко реалната достоверна информация за съдържанието на този основополагащ за политиката на САЩ документ. Но аз мисля, че за анализаторите, за хората, които се занимават с геополитика, с геополитическа стратегия в областта на политиката, това не е изненадващо. Преди всичко трябва да посочим, че по този начин президентът Тръмп пристъпва по-решително към изпълнение на предизборните си обещания. Защото всички тези неща, които са заложени най-вероятно в „новата стратегия“, не знам доколко е нова, все пак са неща, които бяха в голямата си част в предизборната програма на американския президент. Например той още тогава обяви, че ще прекрати участието на САЩ в разговорите с Иран и ще се оттегли от подписаното споразумение с Иран. Това всъщност не е нищо ново. Що се отнася до Русия и до Китай, очевидно е, че президентът Тръмп е дълбоко засегнат от развихрилата се вече близо година в САЩ истерия по отношение на „руското“ участие в неговия избор за президент на САЩ и очевидно той търси начин да даде отговор на този вътрешнополитически натиск, който се упражнява върху него вече толкова време. Разбира се, аз съм далеч от мисълта, че единствено и само това е причината да се разглежда Русия като сериозен стратегически противник. Трябва да си припомним само, че преди известно време НАТО прие своя стратегия, своя доктрина за сигурност и отбрана, и там действително Русия също беше посочена за основен противник. САЩ са флагманът, ръководителят, доминантната сила в НАТО и това е едно съвпадение, на пръв поглед привидно, но всъщност това е един начин на мислене. Това е едно отношение към Русия на всички съюзници в НАТО, водени от САЩ. Разбира се, тук има и един друг момент – не са само кибератаките и нарасналите възможности на Русия в сферата на кибервойната. Русия много бързо, за последните 10-20 години, разви своите въоръжени сили. Русия се превърна в незаобиколим фактор в международните отношения и в световната политика. Особено с нейното участие последните две години в Сирия, в Близкия Изток, тя завоюва позиции, които реално съперничат на САЩ в световната политика. И дотолкова, доколкото Русия притежава огромна армада от стратегически ракетни въоръжения, те имат една част от тяхната ядрена триада, това са ракетните войски със стратегическо назначение, които са с надземно базиране, но те в тази триада имат въздушната мощ, тоест носители на ракетно-ядрено оръжие във вида на самолети. Това е подводният флот и надводният флот на Русия. Русия се превръща в един световен опонент на САЩ, заема полагащото й се място на глобална велика сила. И в този смисъл нещо нормално и естествено е в САЩ, в тяхната доктрина, да залегне такъв момент. Китай. Китай, ако погледнем реално, е сегашният финансов кредитор на САЩ. Китайската икономика се развива изключително бързо. Китай е четири пъти по-голям по население от САЩ и в обозримото бъдеще в реални параметри, особено по производство на вътрешен продукт, китайската икономика ще надмине четирикратно американската, превръщайки се в най-мощната икономика на света. От тази гледна точка това е много сериозно предизвикателство за САЩ. Влиянието на Китай в далекоизточния театър заедно с Япония, това са фактори, които САЩ, въпреки че считат Япония за съюзник, не могат да пренебрегват. И ето го реалното обяснение на причините, поради които тези три и четири с Иран фактора са залегнали в стратегията на Тръмп.
Водещ: Генерал Киров, имат ли притеснение в администрацията на Белия дом за промяна на световния ред?
Кирчо Киров: Аз мисля, че в администрацията на САЩ се осъзнава обстоятелството, че Щатите не могат да бъдат вече едноличната сила, водеща световна сила, която да налага по безпрекословен начин своето еднолично мнение, своето еднолично превъзходство и че светът все повече се превръща в многополярен. Именно в този смисъл считам, че определянето на тези няколко фактора – Русия, Китай, Иран, за опоненти на САЩ е нормално, естествено и оправдано от американска гледна точка.
Водещ: Генерал Киров, а защо някои коментатори от съветниците на президента Тръмп наричат Русия и Китай ревизионистки държави?
Кирчо Киров: Несъмнено тук трябва да потърсим елемента на идеологизация на тези отношения. Аз мисля, че в САЩ и особено силите, които Тръмп представлява, все още не е извършена, не се състояла метаморфоза за периода, когато Русия беше Съветски съюз, а Китай продължава и сега да бъде една комунистическа империя. В този смисъл превръщането на Русия отново в глобална световна сила е нещо, което не се харесва на САЩ, което, както вече казахме, представлява за тях проблем. Поради много причини. И развитието на тези държави, и на Русия, и на Китай, Китай продължава да бъде наистина в комунистическа държава, което е много по-различно обаче от Съветския съюз, който беше навремето от Източна Европа, която беше в рамките на Варшавския договор и на СИВ. Тоест източноевропейските страни, които развиваха подобен начин на общества. Китай развива и планова икономика, съчетава и с капиталистическа и с пазарна икономика. Постига резултати, които го водят до възходящо развитие и до вземане на позиции, които са във вида на опонент и заплашващи хегомонията на САЩ. Ето това са неща, които от съвременната американска администрация няма как да ги харесват. Неминуемо там се промъкват и такива нотки на идеологизация на тези отношения с Русия и Китай. А що се отнася до Иран, той продължава да води своята независима политика на развитие на своята ядрена програма, продължава да бъде, заедно с Русия, един от основните фактори в близкоизточния процес. В най-общия план казано, близкоизточния процес и във войната в Сирия и в устройването на следвоенния период на Сирия. Така че, ето САЩ тук се опитват да преодолеят ситуацията на развитие, светът като многопланов, като многоосен, многопосочен. И отново в изпълнението на обещаната предизборна програма на Тръмп да превърнат САЩ във велика държава. Така както Тръмп го беше записал в програмата си.
Водещ: ЕС не се споменава като партньор. Какво означава това и какво произтича за нас?
Кирчо Киров: Проблемът е такъв, че ЕС не може да се представи като единно лице. Проблемът е в това, че ЕС е разединен, ЕС изразява многобройни становища, всяка една държава има свое становище. И оттеглянето и на Великобритания, като че ли в някаква степен неглижират влиянието на ЕС пред САЩ. А какво означава за нас това? Това означава, че България тепърва ще изпитва проблеми в ЕС от типа на тези, които САЩ налагат на самия ЕС.
Цоня СЪБЧЕВА