Ген. Кирчо Киров: Срещата за Западните Балкани актуализира проблемите на региона, но не реши сериозните проблеми

Ген. Кирчо Киров, началник на разузнавателната служба в периода 2002-2012 година в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод срещата на върха за Западните Балкани в Берлин

Водещ: Да започнем с присъстващите на срещата за Западните Балкани. Ще припомня на нашите слушатели – това са премиери, президенти от Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора и Словения, както и разбира се домакинът германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон. Междувременно президентът на Сърбия Александър Вучич обърна внимание на избора на участниците като зададе и въпроса защо не присъства премиерът Бойко Борисов или румънският премиер. Защо точно в този състав е срещата на Западните Балкани, какво ни казва това?

Кирчо Киров: Следва да възприемем хипотезата, че с тази среща лидерите на Франция и на Германия изразяват едно желание, едно намерение да върнат, от една страна – темата за Западните Балкани на вниманието на Европейския съюз, от друга страна – да потвърдят, че Европейският съюз не е загубил интерес към този регион. А що се отнася до изразеното от Вучич желание и премиерите на България и Румъния да присъстват, или учудване по-скоро че не присъстват на тази среща – може би проблемът се крие в обстоятелството, че географски България и Румъния не се считат за част от Западните Балкани, но очевидно е, че лидерите на водещите държави в Европейския съюз не са доволни от състоянието на нещата в региона на Западните Балкани и това е може би основната причина при изтичането на мандата на този Европейски парламент отново да се опитат да актуализират темата за Западните Балкани на ниво Европейски съюз. Въпреки че и Макрон, и Меркел откровено заявиха, че тази среща и последващите срещи не отменят желанието и намерението на Европейския съюз да продължи този процес за привличане на Западните Балкани към състояние, в което те биха могли и биха били способни да продължат участието си в процеса за присъединяване към Европейския съюз.

Водещ: Всъщност стана ясно, че 6-те страни от Западните Балкани имат малки перспективи за присъединяването си към Европейския съюз. Явно имат сериозно изоставане в подготовката им. Какво не са успели да реализират до този момент?

Кирчо Киров: Ако се върнем към тази среща, можем да отбележим, че единственият конкретен резултат са две договорки от най-общ характер. Първо, това е, че в този формат ще се срещнат отново в Париж на 1 юли. И второ – че е потвърдено желанието на Прищина и Белград за продължаване на разговорите по преодоляване на проблемите между тях. Що се отнася до това какво не е решено – не са решени и трудно могат да бъдат решени в обозримо бъдеще много въпроси. И на първо място, разбира се, това е проблемът за разрешаване на противоречията между Косово и Сърбия. В тази светлина най-проблематичен е въпросът за признаване на Косово от Сърбия и Босна и Херцеговина. И от това зависи по-нататъшното бъдещо участие на Сърбия в процеса за присъединяване към Европейския съюз. В това число, разбира се, и на самото Косово, и на Македония и на всички държави от региона. Не бъде ли решен този въпрос, участието на всички държави от региона в ЕС остава под въпрос.

Водещ: Засега няма изгледи Сърбия или Босна и Херцеговина да признаят Косово, така че оставаме да следим събитията какво може да обърне нещата. Вие сте казвали в ефира на „Фокус“, че Сърбия остана единствената страна на Балканския полуостров, която се намира в зоната на интересите на Русия и че сме свидетели на усилията Сърбия да бъде дестабилизирана с крайна цел – изтеглянето и от орбитата на Русия. Срещата в Берлин ще придвижи ли в някаква посока отношението Белград – Москва, или няма да бъдат повлияни тези отношения?

Кирчо Киров: Мисля, че няма да има някакво сериозно влияние тази среща върху отношенията между Белград и Москва. Забележете само няколко факта. Преди да замине за Берлин, президентът на Сърбия се срещна и с президента на Русия и с президента на Китай. От страна на Китай беше поет ангажимент за инвестиции в размер на 7.5 млрд. долара в Сърбия. Русия потвърди своята подкрепа за позициите на Сърбия във всяко едно отношение и особено що се отнася до териториалната цялост и отношенията с Косово. В този смисъл и имайки изразените позиции на Вучич на срещата в Берлин, Сърбия ще продължи да поддържа своите позиции такива, каквито са досега. И в основата им е и предявеното искане, Косово да свали, да премахне митническите тарифи, които 100-процентни върху сръбските и босненско-херцеговски производства и стоки, които се обмитяват на територията на Косово, което косоварите в лицето на своя премиер и президент категорично отказват. Видно, че  президент на Косово не се е отказало от желанието си да претендира за част от територията на Сърбия -долината на Прешево, Буяновац и Медведжа за присъединяване към територията на Косово. В същото време отказва да води преговори за състоянието и управлението на сръбските общини в Североизточно Косово. Това са проблеми, които на този етап изглеждат непреодолими. И сръбският президент Вучич в прав текст зави, че не вижда на този етап начин тези проблеми да бъдат разрешени.

Водещ: Вие споменахте Китай, а говорим и за Русия. Една от темите на срещата са опасенията за засилващото се влияние на Русия и Китай в Западните Балкани. Малко искам да изместя обаче темата – тогава как да тълкуваме изказването на Форума на инициативата „Един пояс, един път“ в Пекин на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас, който е първият лидер на държава от Европейския съюз, който се изказва на този форум. Като троянски кон ли ще се окаже Гърция? Ципрас заяви, че страната ни има за цел да подпомогне засилването на връзките между Китай и Европейския съюз, а пък същото време Европейския съюз се опитва да намали значението и ролята на Китай съответно в Западните Балкани. Как да тълкуваме събитията?

Кирчо Киров: На първо четене, действително Гърция изглежда е поела ролята на троянски кон, но всъщност мисля, че Гърция има желанието да повиши стойността на своята роля и място като лидер в региона на Балканите, на Югоизточна Европа. Като цяло и това е продиктувано от желанието на Гърция да бъде достатъчно силна, достатъчно стабилна и икономически, политически, военно, за да влияе в региона в противовес или като намиране на баланс на влиянието на Турция в региона, защото турското влияние в региона и особено в Западните Балкани отнесено към влиянието на Гърция, на този етап е доминиращо и в икономически, и политически, и във военен план. Така че Гърция се опитва да извлече реални ползи от този процес, за който говорим, а не толкова да намалява влиянието на Китай в региона, защото това е непосилно за една такава държава самостоятелна, каквато е Гърция. Гърция е известна с това, че има свои особени позиции, дори и в рамките на Европейския съюз и несъмнено тя ще продължи и занапред да търси реализация на своите интереси и в тази сфера.

Водещ: На края на срещата в Берлин се каза, че 6-те страни от Западните Балкани имат малки перспективи – това намалява и перспективите съответно на Северна Македония към присъединяването към Европейския съюз, въпреки толкова очаквания договор, който беше сключен с Гърция за името. Ще има ли някакви по-сериозни възможности за Северна Македония?

Кирчо Киров: Мисля, че Северна Македония след ратифициране на нейното приемане в НАТО ще има по-добри възможности за започване на предприсъединителни действия по отношение на Европейския съюз, дори и поради обстоятелството, че по същество Северна Македония е решила своите проблеми със съседните си страни. Тя почти е решила проблема с демаркацията на границата с Косово и това е може би единственото, което стоеше като проблем пред изискването всяка държава кандидат за член на Европейския съюз да има добри добросъседски отношения със своите съседи. В това отношение Македония като че ли е решила всички свои проблеми. Тя има подкрепата на Гърция и на България за кандидатстване за членство в Европейския съюз, така че като че ли на този етап в сложната обстановка на Балканите перспективите за Северна Македония изглеждат малко по-светли.

Водещ: Можем ли да обобщим срещата така– повдигна се отново въпросът за Западните Балкани, но не се придвижиха сериозните проблеми напред към тяхното решаване?

Кирчо Киров: Да, аз съм съгласен с вашето обобщение. Действително срещата положи усилие за актуализиране проблема за Западните Балкани, даде една перспектива за нова среща в Париж на 1 юли и потвърди намерението да се работи за решаване в някаква степен на съществуващите проблеми, като по този начин актуализира като цяло връщането на Европейския съюз към тази тема, която тема беше поставена на първо място от България при нейното Европредседателство.

Елеонора ЧОЛАКОВА