Ген. Кирчо Киров: Територията на Балканите става втората конфликтна зона след Близкия Изток

Ген.-Кирчо-Киров-1

Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 г., в интервю за седмичното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Ратифицирането на договора за определяне на общата граница с Черна гора се отложи в средата на тази седмица заради липса на подкрепа в парламента. Въпросът за продължаващото отлагане на ратифицирането на договора за обща граница поставя в деликатно положение не само Косово, но и Черна гора, тъй като ЕК постави като условие за започване на преговорите за асоцииране на страните от Западните Балкани разрешаването на техните взаимни спорове. Насочваме вниманието и към Косово и Сърбия. В четвъртък президентът на Румъния Клаус Йоханис заяви, че е готов да се включи към търсенето на решение. Той изказа мнение, че окончателно такова не може да бъде наложено отвън и не може да не е удовлетворяващо и за Сърбия. Властите в Прищина обаче отхвърлиха неговото предложение, а приветстваха готовността на румънската страна да се включи в намирането на решение за Косово. Те поискаха от Букурещ първо да признае независимостта на Косово, а както е известно Румъния е една от 5-те страни-членки на ЕС, която още не го е направила. Мирни ли са Западните Балкани предвид всички тези събития? Коя от тях може да се окаже най-голяма заплаха за сигурността в региона? На тези и други въпроси търсим отговорите сега от ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 г. Господин генерал, оптимистична ли е за европейската интеграция картината на Балканите?

Кирчо Киров: Не бих казал, че е толкова оптимистична, защото ако дадем една оценка, че Балканите стават втората контактна и конфликтна зона след Близкия Изток, а пък поради своята близост естествено можем да считаме, че Балканите и Близкия Изток са свързани като скачени съдове. От тази гледна точка ми се струва, че не е безоблачно бъдещето пред евроинтеграцията на Западните Балкани. Мисля си, че тази евроинтеграция е едно политическо клише. Ние всъщност сме свидетели на развитието на един конфликт, на сблъсък в региона на Западните Балкани между две велики сили и трябва да го кажем откровено – това са САЩ и Русия. И, разбира се, със спорадичното участие на ЕС, който няма собствено лице в тези конфликти.

Водещ: Защо оставаме с впечатлението, че европейските институции наблюдават отстрани проблемите в различните държави и не помагат за тяхното разрешаване?

Кирчо Киров: Това е така най-малко поради две основни причини. Първата основна причина е, че вече толкова години, а и към днешна дата ЕС не е в състояние да действа като единен политически субект. Ние сме членове на ЕС – една общност, в която всяка държава има своите интереси и е много трудно да се изработи целенасочена политика, свързана с единните интереси на ЕС и всичко това е именно поради факта, че ЕС не може да се представи като единен политически субект. Втората причина е тази, че в региона на Балканите много тясно се преплитат, пресичат и сблъскват интересите на Русия и САЩ. И очевидно е, че в този смисъл ролята, която сме поели като председатели на Съвета на ЕС, а именно да работим за евроинтеграцията на Западните Балкани, трудно ни се отдава, макар да има своите политически върхове, изразени в дейността на министър-председателя Борисов. Видно е, че това не е нещо, което е измислено в българска политическа лаборатория или съставлява български инженерен проект за Балканите. Това всъщност е изпълнение на една политическа поръчка, която цели да постави Балканите в ролята на един блок, на един блок, който еднозначно е насочен към защита на интересите на САЩ и НАТО.

Водещ: Мирни ли са Западните Балкани не само през последната седмица, а по принцип?

Кирчо Киров:  Не могат да бъдат мирни поради вече изброените причини и най-вече този сблъсък на големите сили. Защото САЩ със съдействието на основните държави от ЕС заемат сериозни позиции, докато Русия се намира в дефанзивна позиция. Русия е принудена да се грижи за своето съществуване и дори оцеляване в по-близки региони и тук на Балканите Русия всъщност остава да действа единствено и само през позициите, които заема Сърбия, донякъде някои политически сили в Македония и частично някои политически сили в Гърция. И всичко това е съчетано с националните стремежи на нациите, населяващи Балканския полуостров, в частност албанската нация, несъстоялата се държава Босна и Херцеговина, Република Сръбска като дестабилизиращ фактор, която изразява желание да стане член на ЕС, но и декларира абсолютен военен неутралитет и нежелание за участие в структурите на НАТО. Не трябва да пропускаме и Косово – все още непризната като държава от редица европейски страни и неприета за член на редица международни организации. Ето това са дестабилизиращи фактори.

Водещ: Споменавайки Косово, как ще коментирате изказването на албанския президент Еди Рама, че е възможно до 10 г. Косово и Албания да имат един президент?

Кирчо Киров: Много пъти съм казвал, че Албания е основен етнически фактор в зоната на Западните Балкани. Нейните естествени национални стремежи са насочени към национално обединение на етническите албански общности от държавата Албания, от т.нар. Република Косово и от части териториалните части на Западна Македония. Много пъти съм казвал, че албанските общности се различават по своя начин на развитие, по нивото, което са достигнали културно, духовно и национално в тези три различни териториални зони. Но всички тях ги обединява едно-единствено нещо и то е изключително важно и доминиращо. Това е албанското национално его, което няма да престане да съществува, докато тези три части не се обединят под някаква форма. Най-естественото обединение на албанския етнически фактор би било, разбира се, в рамките на ЕС – тогава, когато хипотетично ще отпаднат границите. Но изразът на Еди Рама може да се тълкува най-малкото в два аспекта. Първо, това е желание за лична доминация и утвърждаване като албански етнически лидер на Западните Балкани. И второ, това е апел на превъзхождащата/подавляващата част от албанското население към национално обединение, тъй като с изключение на Република Албания, и в Косово, и в Република Македония албанското етническо население не е изживяло своя стремеж към собствена държавност.

Водещ: ЕС и западноевропейските държави заравят ли главите си в пясъка пред великоалбанската политика както твърди министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич?

Кирчо Киров: От една страна това е нормална и естествена реакция на Сърбия. Цялата история на сръбско-албанските отношения е до такава степен устроена като криволичещи върхове и спадове, че един такъв извод на Ивица Дачич е съвършено нормален и естествен. Но той е израз и на разочарованието на Сърбия от отношението на ЕС към самата нея и особено от видимия и непреодолим натиск Сърбия да признае Албания като самостоятелна държава на южната ѝ граница, което на този етап би било политическо самоубийство за всеки сръбски политик и лидер. Очевидно необходимите условия Сърбия да бъде приета в ЕС все още не са узрели исторически и в този смисъл Съюзът показва едно недобро познаване на обстановката в Западните Балкани. И очевидно страда от недостатъчен капацитет за познаване на региона, липса на ярко изявено европейско лидерство и вземане на адекватни политически решения от страна на европейските органи в лицето на ЕК и ЕП по отношение на региона.

Водещ: В такъв случай коя може да се окаже най-голямата заплаха за сигурността на Западните Балкани?

Кирчо Киров:  Трудно е да бъдат разграничени и разглеждани по отделно всички заплахи, които до този момент изброихме. Аз считам, че всички те действат комплексно. Но ето, още нищо не сме казали за възможностите за навлизане или за наличие на радикален ислямизъм в района на Западните Балкани, а това е също един изключително дестабилизиращ фактор, особено наличието на клетки на радикален ислям на територията на Косово, Албания и Македония. Всичко това, заедно с изброеното до момента в хода на разговора, са дестабилизиращи фактори, представляващи заплаха за сигурността в региона на Балканите.

Водещ: И съвсем в края на разговора няма как да не засегнем темата за лидера на сръбската общност в Косово Оливер Иванович. Защо сякаш бързо се забрави това убийство? Защо дори в Сърбия не говорят за него?

Кирчо Киров: Аз мисля, че едва ли в Косово и Сърбия това убийство е забравено. Но очевидно е, че има и интереси, които диктуват това убийство да не бъде интерпретирано като особено дестабилизиращ фактор в иначе достатъчно напрегнатите отношения между тези две страни. Очевидно е, че и силни външни фактори са изиграли роля в това отношение, тъй като то би могло да изиграе особено дестабилизираща роля по отношение вътрешната обстановка в Косово и противопоставянето на сръбския етнически фактор в Косово на албанското население. Това допълнително би дестабилизирало Косово и би допринесло за допълнително изостряне на отношенията му със Сърбия.

Милослава АНГЕЛОВА