Ген. Кирчо Киров: Тероризмът тепърва ще се развива и тепърва ще бъдем неприятно изненадване от подобни актове на различни места по света

Ген. Кирчо Киров, началник на Разузнавателната служба в периода 2002-2012 година, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: В понеделник трима души бяха убити и девет ранени при стрелба в трамвай в холандския град Утрехт. Три дни по-рано 49 бяха убити, други 40 – ранени при терористични нападения в две джамии в Нова Зеландия. Нападателят във втория случай Брентън Тарент е 28-годшен австралийски гражданин. В първия случай се подозира 37-годишен холандец от турски произход Гьокмен Танаш. На този етап и за двамата се смята, че са терористи единаци. Навлизаме ли в месец на тероризма?

Кирчо Киров: Терористичните атаки са в два противоположни края на света. Трудно е да се каже, че навлизаме в месеца на тероризма поради една фундаментална причина. И аз, и много мои колеги анализатори, специалисти, които се занимават с тази проблематика, и в миналото, и преди нееднократно сме казвали, че темата с тероризма не е закрита, че тероризмът като едно изключително опасно социално явление има глобален характер, и никога не е ясно и не може да се предвиди къде точно, кой точно, с какво точно ще извърши някакъв терористичен акт, от каква религиозна принадлежност ще бъде той. И ето, в конкретния случай нашите прогнози и потвърждения, и опасения по-скоро преди всичко се потвърждават. Особено и поради обстоятелството, че и в тези случаи това, което аз съм казвал много пъти, е, че за съжаление тероризмът, особено индивидуалният тероризъм, каквито случаи имаме в ситуацията с Нова Зеландия и с Холандия, е трудно да се разкриват, защото най-трудно се придобива изпреварваща информация, и терористите обикновено вървят една крачка пред специалните служби, които са оторизирани да разкриват такава дейност, да я предвиждат по-скоро, да я прогнозират, да я предвиждат и да я разкриват по възможност на етапа на нейната идея, на нейния идеен замисъл или на етапа на подготовка преди да се стигне до етапа на практическо извършване на терористичен акт, след което вече службите се занимават с последствията от този акт. Така че аз със съжаление трябва да разочаровам хората, които си мислят, че ние наближаваме времето, в което сме се преборили с тероризма, че тероризмът ще бъде ограничен в някакви минимални мащаби. Напротив, тероризмът тепърва ще се развива и тепърва ще бъдем неприятно изненадване от подобни актове на различни места по света. Особено като се има предвид, че в конкретния случай по всяка вероятност имаме два терористични акта, които логично би могло да се свържат – единият като акт на неприязън към определена религия и нейните последователи от страна на извършителя австралиец Тарант в Нова Зеландия спрямо мюсюлмани, и в конкретния случай в Утрехт в Холандия по всяка вероятност, така поне са първоначалните данни, за извършител от мюсюлманско вероизповедание от турски етнически произход. Бързам обаче да кажа, че и в двата случая информацията е твърде малко, твърде недостатъчна за сериозни и задълбочени изводи. Могат само да се прогнозират някои отделни моменти за бъдеще и да се предприемат някакви мерки, но е трудно да се направи задълбочен анализ поради дефицита на сериозна информация.

Водещ: Ген. Киров, прави впечатление, че на оръжието на терориста от Нова Зеландия са изписани български и сръбски имена, има надписи на кирилица. Защо той се е спрял на български и на сръбски имена?

Кирчо Киров: Мисля си, че в конкретния случай може да се направи препратка към историята. Не е изключено този младеж, който по собствените му показания не се отличава с особена любознателност, да е имал целенасочен интерес именно към подобен вид тематика, свързана с освободителните борби и техните герои на българския и на сръбския народ срещу османския поробител в годините срещу турската армия – визирам случая със сражението при Булаир. Очевидно е, че той е сериозно фиксиран между взаимоотношенията между славянските народи, в случая български и сръбски, и турския поробител, и битките, свързани с освобождението на тези народи, както и с отразените в историята геройски подвизи на отделни исторически личности. Така че тук със сериозна условност, разбира се, но аз бих направил връзка с Самюъл Хънтигтън и неговия фундаментален труд за сблъсъка на цивилизациите – имаме форма на тероризъм, оцветена с окраската на християнската религия, срещу представители на друга религия – мюсюлманската, което е в пълен противовес с почти всичко, което се случва в света досега, когато в подобни случаи изпълнителите са основно лица, изповядващи ислямска религия.

Водещ: И още една връзка със Сърбия има, ген. Киров. Нападателят Тарант е слушал пропагандната песен „Бог е сърбин и той ще ни запази“ или още „Силна Сърбия“ – хитът на сръбските националисти по времето на войните в бивша Югославия. Как го обяснявате?

Кирчо Киров: Да, така е. Това е една от песните, които мотивираха особено участниците сръбските паравоенни формации, които воюваха на територията на Босна и Херцеговина. Позната песен. Не мога да си изкривя душата и да не кажа, че една голяма част от сръбския народ я харесва тази песен и подобни песни, тъй като национализмът като етническа характеристика и категория е далеч по-присъщ на една голяма част от сръбския народ, отколкото други народи наоколо, и особено що се отнася до българската нация. Но пак казвам, не  е достатъчна информацията и е трудно да се направи извод, дали този човек е разбирал всичко това, което е слушал, за какво става дума в тази песен. Дали той на територията на Сърбия, където също има данни, че е пребивавал, е осъществявал контакти с представители на националистически формации и поддръжници на бившите паравоенни формации, на бивши участници в тези паравоенни формации. Така че трудно е да се направи определен и окончателен извод, а и аз си мисля, че не бива да се бърза с такива изводи, защото това би могло да доведе до изкуствено пренасочване на вниманието към нашия регион, да рефлектира в нашия регион главно във вид на акции за отмъщение, и то на лица, които са от противоположната вяра, изповядваща ислямска религия. И поради тази причина не бива да се бърза да се правят каквито и да е изводи. Трябва да сме много внимателни с оценките, тъй като тук, на Балканите, официалното название „буре с барут“ още не е опровергано и всичко може да се случи. Както има налице и разузнавателните служби нееднократно са предупреждавали, и аз самият навремето в битността си на директор на разузнаването съм предупреждавал, че има потенциал за радикализация както на отделни лица, така и на отделни социални групи, изповядващи ислямската религия, плюс потенциал и от чисто етническото противопоставяне, каквото е между Сърбия и Косово в момента. Така че трябва наистина да сме много внимателни, и в оценките и в изявите да не предизвикваме, да не дърпаме образно казано опасността за опашката.

Водещ: Дават ли си сметка терористите, когато се спират и търсят вдъхновение на Балканите, в какви опасни спирали попадат? И какви беди допълнително могат да предизвикат?

Кирчо Киров: Може да се предположи това, особено що се отнася до хора, до терористи, които са с по-висок интелектуален потенциал, които проявяват интерес към историята в региона, към историческото развитие на балканските народи и към състоянието на обстановката такава, каквато е сега, в момента. Тук взаимоотношенията между държави-членки на Европейския съюз, между държави-членки на Европейския съюз и НАТО, между държави, които са кандидатки за членство в Европейския  съюз и НАТО, напластената от стотици години история, дълбока история на противоречия, вражди, пролята кръв и натрупана омраза – всичко това би могло да послужи като сериозен мотив и сериозен материал за подготовка за използване на тези обстоятелства при мотивацията на терористична дейност по различни причини и в различни точки на света, както имаме в случая с австралийския терорист.

Водещ: И докато търсим отделни елементи за влиянието, стремежа и изкушението на новозеландския журналист към историята на Балканите, в Западните Балкани продължава да дрънка оръжие. Тези дин президентът на Сърбия предупреди, че ако KFOR не защити сърбите, има кой да го направи. Сгъстява ли се напрежението между Сърбия и Косово?

Кирчо Киров: Аз мисля че това е част от взаимната престрелка на обвинения и характеристики и от двете страни по отношение една към друга. Не мисля, че Вучич сериозно възнамерява като главнокомандващ да вдигне сръбската армия, за да защитава сърбите в Косово, няма и условия за такива действия, няма реални причини за такива действия. Това – от една страна. От друга страна, Вучич е в много сложна политическа среда и обстановка в собствената си държава и едно такова помпане на мускули към всепризнатия от всички сърби враг албанското Косово, и особено към  неговите ръководители: Хачи, Харадинай, Весели, в случая по-скоро има предназначение за укрепване, за пиар акция с чисто вътрешнополитическо предназначение предвид обстоятелството, че вече трети месец в Сърбия се развиват протестни вълни, които вчера намериха своето изражение в далеч по-екстремни прояви, за съжаление. Това напрежение в Сърбия е опасно, но мисля че то може да доведе до екстремни радикални действия от военен характер по отношение на Косово и някакви действия по отношение на сърбите в Косово.

Водещ: Г-н генерал, протестите в Сърбия ще  възпрепятстват ли затоплянето на процесите между Прищина и Белград?

Кирчо Киров: Извън всякакво съмнение тези процеси се явяват една от причините отношението между Косово и Белград да тъпчат на едно място. Те са спомагателен фактор, но силен спомагателен фактор, защото нестабилната обстановка в Сърбия всъщност влияе върху двустранния процес на  диалога между двете страни. Проблемът е в това, че Сърбия остана единствената страна на Балканския полуостров, която се намира в зоната на интереси на Русия, която играе плътно с Русия. И очевидно е, че ние сме свидетели на усилия Сърбия да бъде дестабилизирана с крайна цел изтеглянето й от орбитата на Русия.

Водещ: Тоест, смятате, че протестите имат такава цел?

Кирчо Киров: Аз смятам, че на протестите една от основните стратегически цели е тази: Сърбия да бъде извадена от орбитата на Русия.

Водещ: Следващата цел каква би могла да бъде? След като излезе от орбитата на Русия, как ще се продължи диалогът с Косово? Накъде ще тръгне  Сърбия?

Кирчо Киров: Следващата цел естествено е да бъде приобщена към Европейския съюз, може би в по-далечна перспектива към НАТО, което трудно би могло да се случи при сега действащата сръбска политическа класа и сръбски елит, който е сериозно ангажиран с каузата „Косово“, и който трудно може да преглътне голямата хапка, към която и Европейския съюз, и НАТО в лицето на САЩ насочват Сърбия, а именно: да признае независимостта на Косово. Това би било стратегическо поражение за сръбския политически елит и всъщност такъв, какъвто той се явява в момента в лицето на управляващата класа в Сърбия, управляващата партия, той би довел до тяхната политическа смърт.

Водещ: Г-н генерал, следователно можем ли да очакваме скоро време смяна на държавния връх, на върха на управление на Сърбия?

Кирчо Киров: Мисля че за скоро време е трудно да се очаква, но най-вероятно това, което аз очаквам да се случи, е Вучич в края на краищата да вземе решение за отиване на предсрочни избори, и не е изключено на тези предсрочни избори той отново да победи. Но така или иначе парламентарните избори са този лакмус, този филтър на демокрацията, който в значителна степен решава нещата в която и да било страна в света, в конкретния случай Сърбия. И резултатът, ако той бъде в полза, така, както самият Вучич се явява и го очаква, то очевидно е, че сериозна смяна на политическия връх на Сърбия трудно би могло да се очаква. Но изборите са избори, и те не са с предизвестен край. И в случай след една загуба на избори, на парламентарни избори,  несъмнено ще се усили натискът върху Вучич за отиване на президентски избори, и тогава резултатът не е известен, защото не е изключено да се създаде обстановка за промяна на политическата обстановка в страната.

Водещ: В тази игра на нерви кои ще се окажат по-силни: ръководителите на Косово или ръководителите на Сърбия?

Кирчо Киров: В тази игра на нерви плюсовете са в по-голяма степен на страната на ръководителите на Косово, тъй като Косово първо се ползва с цялостната всестранна подкрепа на НАТО и на Европейския съюз, и особено на САЩ, на територията на Косово е най-голямата в Европа американска военна база, което е огромен фактор на влияние и на сигурност за тази част на региона, и без съмнение с антисръбска насоченост, тъй като Сърбия, както казахме вече, се намира в орбитата на Русия. Докато Сърбия е в орбитата на Русия, няма да престане този натиск и върху Вучич, и върху цялата сръбска политическа върхушка за предприемане на мерки, които да откъснат Сърбия от това влияние на Русия и от тези тесни политически, икономически и военни връзки, които страната има с Русия, с Руската федерация.

Цоня Събчева