Ген. Кирчо Киров: Ще има известно преразглеждане на отношенията в НАТО, но САЩ няма да се отдръпнат от геополитическите конфликти

Започва Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността. Основните теми на форума ще бъде трансатлантическите отношения, отношенията между НАТО и ЕС, украинската криза, отношенията с Русия, както и войната в Сирия. Накъде ще поемат отношенията Русия-САЩ оттук нататък, както и какви са глобалните заплахи, с които световните лидери ще трябва да се справят? Тези теми коментираме с бившия директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Фокус: Генерал Киров, срещата ще се състои на фона на неяснота около трансатлантическите отношения, особено след като американският президент Доналд Тръмп нарече НАТО, цитирам „отживелица“ и критикува политиката на германския канцлер Меркел. Тя пък от своя страна разкритикува американският държавен глава, че борбата с тероризма не е оправдание да се налага забрана за влизането на граждани в САЩ от страни, предимно с мюсюлманско население. Можем ли да очакваме консенсус по тези теми?
Ген. Кирчо Киров: Отношенията между съюзниците в НАТО, между водещата сила в НАТО САЩ и другите силни държави, в случая Германия и останалите членове, се намират в един особен етап, когато се променя практически парадигмата на света, когато се променя състоянието на света от пребиваване в едно неолиберално състояние в друго, далеч по-обособено от национална гледна точка. И в този смисъл доктрината на Тръмп, ако въобще можем да говорим за доктрина на Тръмп, очевидно е насочена към известно преразглеждане на отношенията в НАТО, преди всичко от гледна точка на приноса финансовият, финансово-материалният принос и приносът в човешки ресурси на всяка една държава от членките на съюза, тъй като всеизвестно е, че над 70% от разходите в НАТО се поемат финансово от САЩ. Дотолкова, доколкото в своите предизборни обещания Тръмп пое ангажимент да се обърне повече към проблемите на САЩ и към икономиката на САЩ, очевидно е, че има известно напрежение между САЩ и останалите страни-членки, в частност Германия. Но аз не мисля, че в тези отношения ще настъпи някакъв разрив или ще настъпи някакво сериозно усложнение. Показател затова са последните действия на американската администрация, последните заявления на Тръмп, известно втвърдяване на тона по отношение на Русия. Мисля че трябва да изчакаме малко да видим как ще се развият тези отношения, да видим първите резултати от контактите между САЩ и Русия в лицето на държавния секретар и на министъра на външните работи на Русия, които се срещнаха вчера по време на форума на Г-20. Така че това ще бъдат параметрите, в които ще се движат тези взаимоотношения, считам аз.
Фокус: Споменахте втвърдяване на тона към Русия. Руският президент от своя страна призова за възстановяване на диалога между руските и американки разузнавателни служби. Може ли това да се възприеме като индикация за опит за подобряване на отношенията между двете страни, особено и на фона на обвиненията към Русия в опити за намеса в резултатите от изборите в редица страни?
Ген. Кирчо Киров: Знаете ли, разузнавателните служби на всяка една държава, освен чисто професионалната дейност, която извършват в посока външно разузнаване или вътрешно разузнаване във вид на контраразузнаване и борба с тероризма, имат една основна задача, особено външните разузнавателни служби – те трябва да бъдат освен всичко друго и инструмент за стратегическа дипломация. В този смисъл отношенията между разузнавателните служби, които от своя страна са директни носители на суверенитета на всяка една държава, на своите държави, са нещо изключително важно. И те се явяват едно предмостие, така да се изразя, един плацдарм, на който могат да се развиват отношения от стратегически характер във всяка една посока, във всеки един аспект. Така че призивът на Путин очевидно има своя смисъл, своята логика и от тази гледна точка следва да смятаме, че върху специалните служби, особено върху разузнавателните служби на Русия и САЩ ще легне отговорността за едно установяване на по-преки и по-директни отношения особено в борбата срещу тероризма, тъй като знаем добре, че президентът Тръмп обяви в предизборните си речи и в следизборните си действия е видно това, че една от неговите основни задачи е борбата с тероризма и унищожаването на „Ислямска държава“. В тази борба, в тези действия ролята на разузнавателните служби е от изключително значение, тъй като там, където не могат да се справят армиите, на първо място излиза ролята и мястото на разузнавателните служби. Действията, възможностите на разузнавателните служби на две такива мощни държави са от изключително значение за решаването на стратегически проблеми за световния мир, за цялото човечество, какъвто проблем е „Ислямска държава“ и разпространявания от нея тероризъм и разбира се останалите екстремални терористични структури, като остатъците от „Ал Кайда“ и техните производни.
Фокус: В доклада от Мюнхенската конференция от миналата година обаче САЩ бяха разкритикувани заради отсъствието си по редица въпроси като Кримската криза, решаването на конфликта в Сирия. Можем ли да очакваме от Доналд Тръмп по-сериозни да стъпи на международната общност и един нов курс във външната политика?
Ген. Кирчо Киров: Аз мисля, че САЩ никога не са се отказвали от своята водеща роля. Тук проблемът, както казах е в промяната на парадигмата от един еднополюсен свят, живеещ в света на неолиберализма, за какъвто вожд се изявяваше и смяташе САЩ към един многополюсен свят, в който съществуват и други центрове на влияние. Всичко това неминуемо се отразява и върху политиката на САЩ, върху техните външнополитически действия и концепции. Аз мисля, че САЩ няма да си позволят, не могат и няма да си позволят да останат един наблюдател в развитието на животрептящи проблеми на света, на планетата и в частност на решаването на такива въпроси като кризата в Близкия Изток, в частност гражданската война в Сирия. Ние виждаме, че Русия протегна, така да се каже ръка, поканвайки САЩ да бъдат активен участник в развитието на процеса в Астана, на преговорите, които се водят в Астана. И от тази гледна точка също следва да очакваме някакво развитие на двустранните отношения между Русия и САЩ. Защото САЩ са заинтересовани от това да бъдат активен участник в този процес, но там има един проблем. Това са отношенията между САЩ и Иран. И всъщност САЩ са враждебни, изпитват враждебност по отношение сегашното състояние на Иран и иранската ядрена програма. Така че те са принудени да залагат на Русия и на Турция като техни партньори и съюзници в решаването на такъв тежък проблем, какъвто е сирийската гражданска война в частност и кризата в Близкия Изток като цяло, чието основно съдържание всъщност е унищожаването на „Ислямска държава“. Затова аз считам, че САЩ играят такава световна роля, че не могат и в никакъв случай няма да бъдат безучастни към всички проблеми, които се развиват в света – и в Тихоокеанския регион, и в Европа. Що се отнася до кризата в Украйна също, защото заявлението на Тръмп или на неговите колеги, че САЩ очакват Русия да върне Крим на Украйна беше твърде иносказателно. Веднага последва острата реакция на Русия в лицето на говорителя на външното министерство на Русия, че Русия не връща свои територии. Ето това са неща, които показват, че първоначалните очаквания за едно по-безоблачно развитие на двустранните отношения между Русия и САЩ очевидно ще трябва да се коригират и да се коригират в ход.
Фокус: Може ли да се каже, че световните лидери вече са осъзнали необходимостта от сътрудничество за справяне с глобалните проблеми или по-скоро тук говорим за някакви интереси и следването им?
Ген. Кирчо Киров: На този етап имаме едно говорене и от страна на президента Тръмп, имаме и една декларирана готовност за такава борба за решаване на тези проблеми от страна на президента Путин и на Руската федерация. Но натрупването на проблеми с разнопосочен характер – от една страна кризата в Близкия Изток, проблемът „Ислямска държава“, гражданската война в Сирия. От друга страна, състоянието на ЕС и взаимоотношенията между лидерите на ЕС такива, каквито са днес, и САЩ от трета страна, намеренията на Турция и желанието на Турция да играе своя специфична роля в този регион от четвърта страна, сложните взаимоотношения между САЩ и Китай в далечния Изток, така че ето всичко това са и множество подобни параметри, са факторите, които ще определят и занапред развитието на света, но следва да очакваме една по-голяма динамика и разбира се една съществена промяна от периода, в който САЩ се управляваха от президента Барак Обама.
Фокус: Остават ли заплахите пред сигурността в световен план същите, както досега или в геополитически план вече има и нови поводи за притеснения?
Ген. Кирчо Киров: На практика всички процеси, които заплашват световния мир и състоянието на статуквото в света, продължават да действат. Трудно е да се предвиди какви нови заплахи ще възникнат, но на дневен ред е решаването на тези, които до момента съществуват и които са унаследени от близкото минало. Във всички случаи в този сложен свят, в който живеем, глобализиращ се свят е възможно възникването на нови заплахи, но аз мисля че справянето преди всичко със съществуващите, ще бъде основен приоритет на големите световнсветовни играчи и на техните съюзници.
Виктория МЕСРОБОВИЧ