Ген. Константин Попов: Положихме много усилия да осигурим по-добро финансиране за Българската армия, но по-важно е, да върнем бойния й дух

Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в парламента, бивш началник на отбраната, бивш командващ ВВС, в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: В Деня на храбростта и празник на Българската армия 6 май имам честта да разговарям с генерал Константин Попов. Понастоящем той е председател на комисията по отбрана в Народното събрание и депутат от ГЕРБ. Но  във времето е заемал длъжностите началник на отбраната, командващ ВВС, началник на авиобаза Граф Игнатиево, още много длъжности и най-основната, разбира се, генерал Константин Попов е летец изтребител. Г-н генерал, здравейте и честит празник.

Константин Попов: Здравейте и честит празник.

Водещ:  От всичките длъжности, които изброих, коя ви допада най-много?

Константин Попов: Трябва да си призная, че най ми допада длъжността младши пилот в авиобаза Граф Игнатиево. Може да не изглежда добре казано, но в края на краищата това е била моята цел, да бъда пилот, да бъда изтребител. Една мъжка професия, една професия за мечтатели. И когато си младши пилот, наистина отговаряш за това – да си добър във въздуха. Да се учиш и да ставаш по-добър.

Водещ:  Преди обаче да станете младши пилот, какво се случи в живота ви, как се решихте на тази стъпка?

Константин Попов: Аз съм роден в София и си спомням, мисля, че бях в шести клас, когато трябваше да пишем в часовете по български език и литература какъв искам да стана. Аз още тогава написах, че искам да стана летец изтребител. Това е една момчешка мечта, разбира се, но пък една хубава мечта. И съм изключително голям късметлия, че съм си осъществил тази мечта. Хубаво е, когато няма колебание, когато си си решил и животът така се е подредил, че може да ти се сбъднат мечтите. След което влязох във ВВС училището. За мен това беше върховно постижения. И наистина като завърших, това беше може би най-голямото щастие вече да бъда летец изтребител, да бъда в бойна база, да имам прекрасни инструктори, да бъда с моите съвипускници и с хора инструктори, които знаеха и можеха много и ни даваха много от професията, но и ни възпитаваха.

Водещ: По-късно вие оглавявате изтребителната авиобаза Граф Игнатиево. Там, където сте започнал като младши пилот, нали така?

Константин Попов: Бях два пъти командир на авиобаза Граф Игнатиево, общо 6 години.  В различни времена. От 1996 до 1999 г. всички си спомняте каква беше ситуацията, колко трудно беше с материални ресурси, с изхранване. Но въпреки всичко благодарение на мъжката работа в Граф Игнатиево ние продължавахме своите учения, продължавахме да носим бойното дежурство. И не отстъпихме крачка назад. Следващите години вече бяха годините, когато трябваше да бъдем приети в НАТО, 2002-2005 г. Тогава вече предизвикателствата бяха съвсем други. Подготвяхме се за „Еър полисинг“, учихме английски, натовски процедури. Радвам се, че тогава успяхме всички заедно.

Водещ:  Това е така, разбира се. Но тъй като днес е един празничен ден и в този ден обикновено във фокуса на вниманието е военният парад, военният парад на авиацията. Имаме възможност да наблюдаваме почти всяка година. Вашият първи военен парад помните ли го?

Константин Попов: За първи път участвах през 2004 г. във въздушния ешелон със самолет МиГ 21. Дълго време преди това нямаше паради, много дълго време нямаше паради.

Водещ:  Защо?

Константин Попов:  Не мога да дам логично обяснение. Тогава като че ли армията не беше кой знае колко на мода, не беше кой знае какъв приоритет. И това май не беше само в България, разбира се. Тогава светът се разоръжаваше, други бяха цели. Но това беше едно паметно събитие. Много дълго време не бяхме участвали. И в Граф Игнатиево бяха пребазирани всичките бойни самолети. От Граф Игнатиево излетяхме за парада, върнахме се. Имам прекрасни снимки от този парад. Наистина страхотна емоция. След това направихме един голям парад, вече бях началник на отбраната, с техника, 2016 г. И си спомням как хората, като обикалях по базите, по поделенията, се сърдеха ама нас защо не сте ни включили, ама нас защо не сте ни включили. Защото да участваш в един парад е емоция, да участваш в един парад изисква доста сериозна подготовка.

Водещ: О, да.

Константин Попов: Разбира се,  има най-различни критици, но според мен армията трябва да се вижда, армията трябва да бъде сред хората и да бъде заедно с хората. Ако, разбира се,  тези паради писнат на хората, разбира се,  че няма да се правят паради. Но засега това, което виждам, парадите се очакват, много хора, много деца, радват се. И това е важно за нас. Защото това дава сила на тези, които участват, на тези, които се подготвят, на тези, които осигуряват, пък и на цялата българска армия.

Водещ:  Знаете, че винаги ще се намерят хора, които да ще кажат, че военната авиация е скъпо удоволствие, че е лукс, че ще попита защо държавата ни трябва да дава пари за самолети. В този ред на мисли предстои да се осъществи един много дълго отлаган проект, проектът за закупуване на многоцелеви изтребител. Вие още като командир на авиобазата Граф Игнатиево сте радетел за това нещо, да купим нов изтребител. Сега, когато това е на път да стане факт, как го усещате?

Константин Попов: Честно казано, дори малко ме е срам да го кажа, аз в този процес съм по-интензивно включен още 2004 г. 2004 г. с много усилия продължихме, имаше успехи, неуспехи, спиране, забавяне, забързване на процес. Един доста изстрадан процес. Но вече сме на финала. На финала сме и аз се радвам, че и председател на комисията по отбрана участвам в този процес и наистина мога да защитавам и Българската армия, и Министерството на отбрана, и в частност, разбира се,  и ВВС. Да, съгласен съм, че трябват пари за това нещо. Но по принцип, за да имаш държава, ти трябват пари. Не може да се лишиш от такива основни стълбове на държавността, каквато е Българската армия, Сухопътни войски, Военноморски сили, и да казваш, че имаш държава. Не, трябва да има силна, сериозна армия. Особено в сегашния момент, когато виждаме каква е ситуацията, нестабилност, несигурност, безкрайно много видове заплахи, които дори е трудна да ги обхванеш и да ги събереш и да ги сложиш на едно място.

Водещ:  Тъй като вече имате опит и от двете страни на бариерата – и в редиците на Българската армия, а сега сте народен представител в една сграда, над която има надпис „Съединението прави силата“. От коя от двете страни е по-трудно, оттам, откъдето трябва да даваш, или оттам, откъдето искаш от политиците?

Константин Попов: Знаете ли какво? Аз все още някак си не се възприемам като политик. Може би това е грешка. Защото политиците също имат своите тежки отговорности и трябва да вземат своите тежки решения. Но се радвам, че това, което съм натрупал като опит в армията, това, което съм преживял в продължение на 40 години, сега мога да го използвам и от другата страна и да мога да говоря с колегите, да им казват какви са необходимостите, да обяснявам защо, да мога да ги мотивирам. Защото в край на краищата наистина съединението прави силата. И както търсим консенсус  и в комисията по отбрана, както търсим съгласие в пленарна зала, така трябва да търсим и този консенсус  и съгласие и между политиците и хората, които честно и достойно си носят службата в Българската армия. Които наистина пагони на раменете в името за защитата на България. И трябва да отдаваме уважение на това, което правят. Трябва да има грижа към тях и трябва да знаем техните проблеми и да намираме начини за тяхното решаване. Така че наистина съединението прави силата. Дай Боже, политиците да гледат отговорно към Българската армия и към българския войник.

Водещ: Възстановяването на военновъздушното училище в Долна Митрополия като постигнат консенсус ли го приемате, или като една също така протекла битка?

Константин Попов: Да, дълго протекла битка, но може би някои от вашите слушатели си спомнят. На два пъти беше поставен този въпрос от мен в комисията по отбрана. И там беше намерен консенсус .  И тука заслугата е не само на управляващи, ами и на опозиция. Разбира се,  обаче че трябва да отдадем дължимото на изпълнителната власт. На Министерството на отбраната, на Министерството на образованието и огромното усилие на правителството и на премиера, които наистина успяха да мобилизират администрацията и в края на краищата това решени в парламента да бъде прието и от 1 януари 2020 г. да има военновъздушно училище. И това не е само административна мярка според мен. Това е връщане на духа, на базата, на основата на ВВС.  Съжалявам, ако се повтарям, но няма възраждане, ако няма училище. Ако искаме да имаме силни ВВС, които ще модернизираме, ще придобиваме нов тип авиационна техника – мощна, способна, бойна, няма как да останем в килийното училище. Трябва да имаме съвременно военновъздушно училище.

Водещ: Какви перспективи ни дава военновъздушното училище в Долна Митрополия? Говоря не само за военните специалности, но говоря за граждански специалности. Дори някои експерти заговориха за това, че можем да обучаваме чужди пилоти в нашето военно училище. Какви са възможностите?

Константин Попов:  Да, очевидно това е голямата амбиция, очевидно това е голямото предизвикателство, което стои пред военновъздушното училище. Но пък от друга страна, може да се почерпи изключително позитивният опит на военноморското училище. Където наистина има много граждански специалности, много студенти от най-различни държави и наистина на военноморското училище и финансово стои прекрасно. Благодарение на това, че са уцелили ваксата, благодарение на това, че има ентусиазъм, благодарение на това, че има разбиране. Аз смятам, че  във ВВС има същите условия. Има подготвени хора, има ентусиазъм, има разбиране и наистина военновъздушното училище ще може да обучава и граждански специалности, да има чужденци, които искат да се обучават. Защото военновъздушното училище преди беше марка, там се подготвяха наистина изключително качествени специалисти и това все още се знае и все още се помни. Затова, когато говорим за откриване, аз по-скоро бих казал възстановяване на военновъздушното училище.

Водещ: И тъй като не само военновъздушното училище, а цялата ни армия премина през последните около 20 години през наистина перипетии и много трансформации, от днешна гледна точка как виждате бъдещето на Българската армия?

Константин Попов: Ами знаете ли, положихме немалко усилия, за да може за Българската армия наистина  да започне едно по-добро финансиране. В смисъл, че да, правителството прие решение, с което разходите за отбрана се увеличават до 2 %, но в бюджета всяка година се залага увеличение. Аз тука бих искал да подчертая, разбира се,  че не е моя заслугата, тя е доста сериозна и не бива да се възприема като някакво напразно хвалене. Но заплатите за две години се вдигнаха с 20 %. А само тази година разходите за текуща издръжка – това са учения, горива и т.н., се вдигнаха с 40 %. А капиталовите разходи, това, което е за капитално-възстановителни ремонти основно, се вдигнаха на 100 %. Разбира се,  тези финансови измерения са само едната част. По-важното според мен от това, което върши Министерството на отбраната, е да върне духа, бойния дух в Българската армия. Това, че си военнослужещ да носи чест и достойнство и да носи признание в обществото. Искам да подчертая, наистина признание в обществото. Защото тези хора, които са в армията, Сухопътни войски, ВВС, Военноморските сили и навсякъде другаде, наистина са се обрекли да служат на другите. Те не са там заради единствено заради заплатата, която между другото не е безкрайно висока, ако мога така да кажа. Но те са там, за да служат на останалите хора, да им помагат в бедствия, аварии, кризисни ситуации, противодействие на тероризъм, какво ли не. И наистина са готови при един сериозен военен конфликт да отидат и да отдават живота си. И това не са клишета. Това е дълбоко разбрано в българското войнство.

Водещ:  Така е наистина, по-скоро призвание е да си военен, отколкото професия. Хубав финал на нашия разговор. Позволете ми сега и аз да ви пожелая хубав празник и честит Ден на храбростта.

Константин Попов: Разбира се,  това е един прекрасен ден. Искрено ви благодаря и аз да пожелая на всички военнослужещи, на всички, които са се обрекли на родината, весел, щастлив празник, много дързост, много смелост и както някой е казал, да държат здраво бръснача, бъдещето е по-добро.

Евелина БРАНИМИРОВА