Ген. Константин Попов: Сигурен съм, че блясъкът на ВВВУ ще се върне, защото обичаме да си вършим работата

Ген. Константин Попов, председател на парламентарната комисия по отбрана, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: След 18 години възстановиха Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Негов патрон отново е Георги Бенковски. Инициативата за целта започна през 2012 г. на кръгла маса от генерал Константин Попов, който тогава е командир на ВВС, той я продължи през следващите години като началник на отбраната и впоследствие председател на парламентарната комисия по отбрана. Лесно ли се сбъдва една мечта? Наш гост е председателят на парламентарната комисия по отбрана генерал Константин Попов. Възстановяването на военното въздушно училище в Долна Митрополия не е само ваша голяма мечта, тя е ваша мисия, генерал Попов. Малко ли са, много ли са 8 години за постигането й?

Константин Попов: Очевидно трябва време, но като че ли това време беше прекалено много. Според мен може би сега ясно се осъзна необходимостта от това военно училище, което да бъде база за бъдещи ефективни ВВС. Защото една авиация не може да няма свое духовно средище, не може да има основата, върху която да гради, без школа, която между другото в миналото се е доказала. Военновъздушното училище беше марка, беше известно. И смятам, че в понеделник направихме добро дело, като открихме Военновъздушното училище. За втори път. Защото всъщност ние го възстановяваме, лягайки на традициите, на опита, който има това училище, на името и, разбира се, на труда на много хора, които са работили в това военновъздушно училище.

Водещ: От 18 години насам военното училище функционираше като Авиационен факултет към Националния военен университет във Велико Търново. Решението за възстановяването му като самостоятелно учебно заведение е от 18 април миналата година. Каква е ролята на парламента и на ръководената от вас комисия по отбрана?

Константин Попов: Всъщност ние на няколко пъти поставихме в комисията по отбраната въпроса за това, че има назряла такава необходимост и е крайно време да се предприемат конкретни стъпки. Мисля, че министърът на отбраната беше на наша страна, работеше се сериозно и от екипи в Министерството на отбраната. Но това, което най-много ме удовлетворява, е, че в комисията по отбрана независимо от политическите пристрастия, политическата принадлежност всички бяха „за“. Което сами разбирате, че в нашия бурен политически живот не много често се случва. Това ясно показва, че върху добри основи, когато проблемът се постави по правилния начин, може да се търси и единодушие.

Водещ: Казахте, че школата на военно въздушното училище е била марка. Как ще върнете блясъка на тази марка, ще може ли тя да се задържи, да се наложи отново като такава?

Константин Попов: Всъщност в понеделник говорих и с доста преподаватели, и с хора в Долна Митрополия, всички са безкрайно много ентусиазирани, много щастливи, прекрасна атмосфера беше. Но всички са достатъчно добри реалисти, че това не може да стане за една седмица, за един месец, за една година. Трябва постоянна работа, трябва много енергия, трябва да се търсят нови възможности. Плюс това да си признаем, че светът доста се промени през тези години. Трябва да се търсят добри специалности, да се направи добра реклама, добри програми, съвременни, такива, каквито високите технологии, новото съвремие изисква. Знаете, технологиите са едната необходима съставка, но ние всъщност имаме възможност да направим средище и на наука, и на образование, но и на възпитание. Често, когато говорим за образование, пропускаме темата за възпитанието. Необходими са ни хора, които наистина да са отдадени, които вярват в тази идея, които виждат в себе си призванието да бъдат летци, инженери, обслужващи, хора, които живеят с ценностна система, в която думите „род, родина, защита“ имат своят отблясък и своята стойност. Така че хората много ясно разбират всичко това, което им предстои, и съвсем няма да е толкова лесно, елементарно и за кратко време. Но аз съм сигурен, че блясъкът ще се върне, не защото обичаме да блестим, а защото хората обичат да си вършат работата и вярват в това, което ще постигнат.

Водещ: Напред и нагоре, нали това е девизът на пилотите?

Константин Попов: Да, напред и нагоре. И аз съм сигурен, че следващото поколение, което ще завърши Висшето военновъздушно училище, ще има наистина мощни, здрави крила и ще движи авиацията напред и нагоре.

Водещ: А в какво ще се изрази това движение, този девиз как ще се материализира?

Константин Попов: Предполагам с много положителна енергия и това, което казах – добри програми, добри преподаватели, ентусиазирани студенти, курсанти. Защото наистина, аз не искам да се връщам много назад във времето, когато един курсант, който иска да стане летец и знае, че обучението му ще предстои в Долна Митрополия в следващите пет години, а ние му казваме, че няма да има бойни самолети. Това беше само преди една година вярно. Ето сега вече, когато има военновъздушно училище, когато имаме перспективата за развитие на ВВС, когато се знае, че ВВС ще се развива със супер съвременни самолети, разбира се, че ще има желаещи, които искат да посветят живота си на тая нелека, но изключително даваща професия.

Водещ: Ще бъде ли обвързан учебният процес и как във военновъздушното училище с новите бойни самолети F-16, които България вече закупи?

Константин Попов: Разбира се, че ще бъде обвързан. Закупуването им и създаването на Военновъздушното училище са свързани в цялостна система. Едното без другото не може. Както знаете, и сега започна в училището подготовка на първите летци, които ще заминат за подготовка в САЩ. Следваща група ще бъде от инженерно-технически състав, които трябва наистина да положат сериозни усилия, така че когато отидат да се включат на новия тип самолет, да бъдат достатъчно уверени и да имат сериозна подготовка и самочувствие.

Водещ: Гледате ли на възраждането на военното училище като съвпадение на новия етап за създаване на модерна бойна българска авиация?

Константин Попов: Очевидно е така, очевидно е така. Това е нещо възлово. Но това е един от пробивите. Ето, виждате, направихме пробив и в образованието, направихме пробив и в модернизацията. Сега, както се казва с военни термини, трябва да разширяваме пробива. Наистина и модернизацията трябва да продължи в армията, и в Сухопътните сили, и във Военноморските сили, и, разбира се, системата за подготовка и за образование ще трябва да отговаря на тези нови изисквания, които предоставя тази нова техника, тези нови способности. Особеното тук не е само да поддържаш и експлоатираш техниката. Тази техника предоставя нови възможности за това, как се води въздушен бой с тези нови супермодерни средства, за това, как се осигурява поддръжката на другите видове въоръжения, за това, как съвместно се водят операции. Така че това наистина е цялостна система и аз се радвам, че правим стъпки, и то ги правим по добър начин и уверено.

Водещ: А ще разполага ли новото висше учебно заведение с необходимия бюджет?

Константин Попов:  Е, разбира се.

Водещ: Така че да се впише в модернизацията и в новите задачи, които очакват курсантите?

Константин Попов: Разбира се,  че парите са важни. Разбира се, че бюджетът е важен. Знаете, правителството отпусна 4 милиона за Долна Митрополия, разработват се проекти за битовите корпуси, за учебните корпуси, за зали и т.н. И очевидно, че това трябва да продължи. Защото след като имаш един приоритет, след като си почнал една задача, имаш мисията да я завършиш добре. Иначе няма смисъл да започваш нищо. Ако го обречеш предварително само на фанфари, на откриване, не е добре. Като цяло трябва да се довежда всичко докрай и този край да бъде успешен.

Водещ: Още на 3-ти април, ако си спомняте, миналата година, с вас разговаряхме за възстановяването, за възраждането на военновъздушното училище. Тогава все още беше проект, на път да се осъществи, но проект. Сега училището вече е факт. Но тогава вие ни говорихте за нещо много интересно, а то е, че ще създаде център за подготовка на кадри. Доколко тази идея все още е актуална?

Константин Попов: Да, да, и сега това е валидно и това е в концепцията за създаване на военновъздушното училище. Там ще има летищен център, полосата ще бъде сертифицирана и всички средства и оборудване на тази полоса ще бъдат сертифицирани съгласна изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване. Ще има назначени инструктори, програмите ще отговорят на изискванията по „ИКАЛ“ и ще могат да се подготвят и летци за гражданската авиация, а пък и на момчетата, които ще летят на бъдещите изтребители, те ще имат сертификация, така че да могат да управляват и граждански самолети. Разбира се,  едномоторни и двумоторни.

Водещ: Тогава вие ни говорихте, че в този център ще работят съвместно ваши колеги от САЩ, от Германия.

Константин Попов: Да, това е един проект, който е свързан с придобиването на новия тип самолет, там ще се работи и по тази програма, знаете в индустриалното сътрудничество този компонент е включен и съм сигурен, че Министерството на отбраната ще положи достатъчно усилия това да се сбъдне.

Водещ: Да, и училището може да върне старата си слава на школа, школа на Балканите.

Константин Попов: Школа на Балканите и школа, която е обучавала, изграждала и летци от доста други държави. Дори сега съвсем мило си припомнихме една сграда, която ние наричахме корпуса на студентите от другите държави и които имаха отделни спални помещения от нас. Надявам се, че уверено ще се върви в тази посока, имаме капацитета, не трябва  да се срамуваме от това.

Водещ: Тоест оттук нататък военновъздушното училище в Долна Митрополия го чака добро бъдеще, така ли?

Константин Попов: Дай Боже, всички на това се надяваме и не само се надяваме, вярваме и че ще работим в тази посока.

Водещ: Като виждаме и че върховете на държавата са заети от неговите кадри, не остава никакво съмнение за изпълнението на тези цели.

Константин Попов: Не става дума тук за личния принос на генерал Попов или на някой друг, аз смятам, че тук трябва  да се отдаде дължимото на правителството и на премиера, защото без техните решителни действия надали нещо можеше да се направи. Защото в края на краищата процедурата е такава – правителството, премиерът лично предлагат на Народното събрание. Без  да се мине през тази процедура, няма да се постигне някакъв успех и да се открие което и да учебно заведение.

Водещ: Лесно ли убедихте премиера?

Константин Попов: Мисля, че той го доказва със своите действия, доста решително, така че надали моята заслуга е кой знае каква голяма.

Водещ: Много ви благодаря за тази среща, първа за тази година. Изкушавам се да ви задам няколко въпроса встрани от военновъздушното училище, генерал Попов. Питам ви като председател на парламентарната комисия по отбрана. Модернизацията на армията, как ще продължи, в какъв темп, защото имаме усещане, че изостава?

Константин Попов: Има такова усещане. Надявам се причините да са обективни. Знаете има и искания от фирмите за отлагане, за подобряване на офертите, и т.н. Министърът на отбраната достатъчно аргументирано пред комисията защити тези срокове, които се предлагат, новите. Да, и ние искаме по-бързо да стане, и ние искаме по-видим резултат. Но в края на краищата, ако става дума за ефективност, ефикасност, постигане на добра цена, и то при добри бойни способности, един-два месеца надали са толкова важни. Разбира се, тук не искам да давам прозорец и администрацията на Министерството на отбраната да разчита на това, че може да се отлага до безкрай. Не, в никакъв случай, защото Българската армия има нужда от модернизация. След като сме направили пробив във ВВС, би трябвало наистина и другите видове въоръжени сили да могат със самочувствие да продължават напред.

Водещ: А ще увеличите ли флотилията от осем изтребителя? Във времето, разбира се?

Константин Попов: Смятам, че в следващите години трябва  да се почне да се работи и по този въпрос. И не само за това, ние трябва  да мислим и за интегрираната логистична поддръжка на тези осем, след като им изтече гаранционният срок. Трябва да мислим за придобиването на новите осем. Защото знаете, че процедурата е дълга и не е лесна. Трябва  да се договарят параметри, да се видят условия, да се видят възможности. Това е двустранен процес и не всичко зависи от нас и от българската страна, разбира се. Но няма начин да не се продължи, с осем самолета надали сме постигнали това, което сме искали.

Водещ: Да, сложили сме началото.

Константин Попов: Но поне начало има и това начало е хубаво.

Цоня Събчева