Ген. Константин Попов: Сигурен съм, че и днес има държавници, които милеят за България

Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана и народен представител от ПГ на ГЕРБ,  в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Здравейте, г-н генерал и честит празник!

Константин Попов: Здравейте и честит празник на всички българи!

Водещ: Генерал Попов, датата 22 септември е изключително важна за всички българи. Ден, в който ние обявяваме своята независимост. Какво символизира тя във вашето съзнание като бивш офицер от Българската армия, като началник на отбраната, а сега в момента като народен представител?

Константин Попов: Разбира се, аз като всеки един българин се чувствам горд. Горд от това, че имаме  собствена държава, независима държава, неподвластна на чужди амбиции и интереси. И всичко това се е случило преди 111 години, благодарение на, може малко популистки да звучи, но на всички българи. Защото всички българи участват в това начинание. Всички възприемат изключително радостно, радушно тази проявена политическа смелост. Това желание на политическия елит да води хората към свобода. И това е наистина нещо много вълнуващо, нещо много дълбоко, нещо много човешко и едновременно с това като че ли свръхчовешко. Да можеш да се изправиш пред всички тия велики сили и да кажеш: Не, ние сме независими, ние можем сами да се управляваме и самостоятелно да вземаме решение.

Водещ: Според  вас какво е накарало тогавашните държавници да проявяват такава смелост, такава далновидност и да успеят наистина да заявят, че България е независима държава?

Константин Попов:  Първо, вижте, това са били родолюбци хора, които са мислили за държавата, за хората и за народа си. Но второ, пак трябва  да отдадем дължимото: това са били добри политици, много добре са оценили ситуацията, желанието на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, противоречията сред Великите сили за Мароко, ситуацията в Турция с младотурците и, разбира се, нарасналото самочувствие, разбира се, развиващата се икономика в държавата. Всичко това е било доста добре преценено и като момент избрано и, разбира се, след това, след прочитането на манифеста във Велико Търново, в църквата „Св. 40 мъченици“ е така да го кажа, добре отиграно от политиците. Знаете, че се сключват протоколи между Османската империя, Русия, България – Османската империя. За да може наистина всичко това да стане мирно, за да стане по най-добрия начин и да даде наистина възможност тази млада държава, вече независима, да предяви своите амбиции, както на Балканите и на Европа.

Водещ:  Кои от качествата на тогавашните държавни мъже и генерали, разбира се, в това число, днес не притежават нашите политици и генерали? И обратно, кои от техните качества са запазили?

Константин Попов: Е, трудно е да преценим и да обобщаваме. Всяко едно обобщение ще ни доведе до грешки. И сега има прекрасни политици. Аз съм сигурен, че и сега има хора, лидери, които милеят за България, има и визионери. Има и такива, които нямат необходимите качества. И тогава е било така. Важното е наистина ние да имаме самочувствието, това самочувствие, което като че ли тези преди нас са имали малко повече. Ние наистина сме на тази земя от хилядолетие и повече и трябва  да оценим това. Не толкова много народи могат да се похвалят, че наистина са отстоявали своите интереси тука, на тази земя. Това самочувствие трябва  да се храни, това самочувствие трябва  и да дава резултат, разбира се. Това е мисля нещо важно, което не само като политици, но и като хора ни трябва  повече. Ние сме достойни хора и трябва да се гордеем с това.

Водещ: Вие на няколко пъти сте бил на връх Каймакчалан – там, където нашите войници и офицери са участвали достойно в едно легендарно сражение: битката на Каймакчалан по време на Първата световна война. Една изключително кръвопролитна битка. С какви чувства и емоции посещавате този връх?

Константин Попов: За първи път се качихме през 2016 г. Беше едно страхотно мразовито време, независимо че е септември, беше ужасно студено и мрачно, и емоциите които изпитва там човек, наистина се засилват от всичко това. Все още могат да се намерят гилзи, патрони, остатъци от шрапнели и да преживееш поне мъничка частица от това, което нашите деди са преживявали. От този връх висок наистина човек може да погледне и на далеч, и назад, и напред, дай боже, когато се вглеждаме назад и оценяваме този небивал героизъм, тази страховита битка, тези юначни българи там, да можем да се обърнем обратно и да кажем: „Да, и напред има, и това, което е напред, е светло и ние сме достойни.“

Водещ: Какво ви направи силно впечатлени там на върха?

Константин Попов: Силно впечатлени беше, че хората, които бяхме, а бяхме десетки хора там, стояха умислени. Стояхме вглъбени в себе си. Някак си всеки един инстинктивно съпреживяваше. Имаше едно общо усещане, едно общо усещане за поклон и почит към всички загинали, и за това ,което те са правели в едни изключително тежки условия, едни ежедневни битки, по няколко атаки на денонощие, с хиляди падащи снаряди. Тези камъни, които наистина носят тази история, правят впечатление. Наистина е много емоционално изживяване за всеки един и за всички като цяло.

Водещ: Тази година Красимир Узунов не  присъства с вас на Каймакчалан. Какво е усещането?

Константин Попов: Да, тази година точно това е различното. Този човек, който наистина възпява българския героизъм, който според мен е и будител, който имаше качествата да вдъхновява, да разказва, да дава надежда.

Водещ: Според вас как всеки един българин трябва да отбелязва такива празници като трети март, като шести септември, като 22 септември? Отбелязваме ли ги достатъчно признателно към хората, които са отдали живота си?

Константин Попов: Вижте, аз съм военен, 40 години съм бил в Българската армия. Разбира се, традициите, церемониите са нещо много важно, но това не става по задължение. За да бъде празник, празникът трябва да е в душата. Хората, които празнуват, наистина имат възможност да се почувстват и по-радостни, и по-щастливи, и по-благодарни за това, че имат възможност да празнуват точно такива празници. Защото това са си нашите празници. Това не са на някой, никой не ни ги е натрапил, и ние сме си ги избрали, и нека ги празнуваме радостно, щастливи, с усмивки и с надежда.

Водещ: Какво ще пожелаете на българите в този ден?

Константин Попов: На българите? Аз знам, че българите са силен народ, могат и ще си направят бъдещето много по-добро и ще ни има за дълги години на тази земя.

Евелина БРАНИМИРОВА