Ген.-майор Андрей Боцев: Успехът на Българската армия, в хода на бойните действия при Булаир на 26-27 януари 1913 г., се дължи на хъса на войниците и на подготвените пълководци

Ген.-майор Андрей Боцев, командир на Сухопътни войски, в интервю за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Генерал Боцев, днес и утре се навършват 104 г. от историческите събития на 26-27 януари 1913 г. битката при Булаир. С Вас бих искала да поговорим за значението на това сражение на фона на Балканската война. Какво е значението на тази битка?

 

Андрей Боцев: Значението на тази битка в хода на Балканската война е много голямо, защото има много любопитни подробности, като Булаирският бой се провежда на 8 февруари или по стар стил 26 януари между българската 7-ма пехотна Рилска дивизия под командването на ген. Тодоров и 10-ти турски корпус, който се състои от дивизия Мюретеби и 27-ма пехотна дивизия под командването на Али Фетхи Окяр. Боят се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе. Интересното в тази история е, че след примирието в Балканската война на 29 януари 1913 г. в Османската империя е извършен преврат начело с младотурския лидер Енвер бей и новото правителство прекратява примирието с държавите от Балканския съюз. И на 3 февруари подновяват военните действия. Булаирският бой е част от общото  настъпление, включващо офанзива при Чаталджа, десанта на Шаркьой и основната цел на османското командване е да поеме инициативата за водене на военните действия, при успех да настъпи в Източна Тракия, за да може да се насочи към обсадения по това време Одрин.

 

Водещ: Съпоставими ли са силите на българите и на турците? Тъй като както знаем всъщност турската войска е била много по-многобройна от българската, но като сили, като организация, като тактика, дали са съпоставими?

 

Андрей Боцев: Това е също много интересна информация е, че в тази битка основните воюващи страни са Османската империя, както казах, с 10-ти турски корпус и 7-ма пехотна Рилска дивизия от България. Като силите са шокираща е разликата между силите, които участват в тази битка. Турските сили са някъде от порядъка около 37 хиляди души, а българските са около 10 хиляди, някъде около 3-4 пъти превъзхождат нашите. Турците имат 21 табора, нашите са 13 дружини. Въоръжението тогава, знаете, въоръжението не е било така развито. Турците притежават 12 картечници, нашите 24, но превъзходството в оръдията 78 оръдия за Турция, 36 оръдия за България, което е също много превъзходство.

 

Водещ: В такъв случай как можем да определим успеха на българската армия, на какво се дължи успехът на българската армия в тази битка?

 

Андрей Боцев: Успехът на българската армия в хода на тези бойни действия е преди всичко Третата българска държава, която възниква по това време, няколкото войни, които се водят, младата българска армия, която е нахъсана от новосъздадената си държава, от големия патриотизъм на българите и не на последно място и от пълководците на българската армия по това време, които са добре обучени, с доста добре обучени от руските академии и то на съвременни бойни действия.

 

Водещ: Не за първи път всъщност духът на българските войници оказва огромно влияние върху изхода на дадена битка. Но можем ли да кажем, че всъщност и стратегията на българските командващи е сериозна част от успеха в битката при Булаир?

 

Андрей Боцев: Битката при Булаир започва рано сутринта на 8 февруари и използвайки турските войски, използвайки прикритието на падналата мъгла се придвижват по крайбрежието на Сароския залив и по шосето от Булаир към Кавак, настъплението на турците е едва на стотина крачки от българските предни окопи. В 7 часа сутринта турската артилерия открива огън, огън открива и българската поддържаща артилерия на 13-ти пехотен полк и успява да забави настъплението. Към 8 часа на 8-ми февруари в настъпление преминава и 27-ма турска дивизия, която се съсредоточава силите си по крайбрежието на Мраморно море, създавайки по този начин, турците се опитват да създадат превъзходство в сили и средства и Турция успява да овладее чифлика Доган и започва да обхваща на 22-ри пехотен полк левия фланг, но командването на нашата дивизия незабавно реагира, при което провежда контраатака с 13-ти Рилски полк в позиционното пространство и отхвърлят дивизията и я връщат на Разрязаната могила. Изненаданите турски войски от решителните действия на българите, виждайки срещу себе си 4 дружини, турците се стъписват и артилерията на 7-ма дивизия насочва огъня срещу чифлика Доган Арслан. И към 15 часа Втори Тракийски пехотен полк контраатакува по левия фланг, започва кратък, но ожесточен ръкопашен бой на нож, както е известна българската войска, които дясната колона на османците не издържа и започва бързо отстъпление и голяма част от бягащата турска армия бива посечена или улучена от артилерията и огъня на българската войска. След което българската войска преминава в настъпление, като отхвърля и лявата вражеска колона. Към 17 часа османските табори се опитват да обърнат  битката като започват настъпление, но биват отблъснати, претърпяват огромни загуби и по този начин участъкът е изчистен от турците и отбраната е възстановена. Като интересно е тук, че при тази битка съотношението в загубите е много голямо, като 5 хиляди убити има от турската войска и 10 хиляди ранени. Нашата войска е допуснала едва 114 убити и около 400 ранени. Това е благодарение на смелата тактика и патриотизмът на българската войска.

 

Водещ: Можем ли да кажем какви са последствията от битката при Булаир, какво следва след това?

 

Андрей Боцев: Последствията от битката при Булаир е пълна победа на българската войска над турската, нанесени са огромни загуби в жива сила на противника, където турската войска претърпява много загуби в числения си състав и остават почти без цялата техника, която притежава на бойното поле. По този начин е овладян участъкът и е възстановена отбраната, след което започват преговорни действия за прекратяване на Междусъюзническата война. Оттук започва възходът на българската войска, която започва вече на Балканите да всява респект. Това го доказват и последващите войни, които се случват през Първата световна война, която честваме в момента 100 г.

 

Цвета ЛАЗАРКОВА