Ген.-майор Груди Ангелов: Книгата „Азъ служихъ при Дранговъ…“ ще допринесе за идеята полк. Дрангов да не бъде забравен

Ген.-майор Груди Ангелов, началник на Военна академия „Г. С. Раковски“, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Във Военна академия „Г. С. Раковски“ се проведе конференция по повод 145-ата годишнина от рождението и 100-годишнината от героичната гибел на един от най-достойните и обичани български командири – полковник Борис Дрангов. На форума бе представена новата книга на Красимир Узунов „Азъ служихъ при Дранговъ…“, посветена на Скопската школа за запасни подпоручици.
Генерал Ангелов, преди всичко останало, струва ми се че широката общественост не знае достатъчно за полк. Борис Дрангов, да припомним най-важното от живота на българския офицер?

Груди Ангелов: Борис Дрангов е роден 1872 г. в гр. Скопие в семейството на българи и е завършил българското училище в Скопие. Постъпва във Военното училище в София, напуска във втори курс, служи в Пловдив, връща се и завършва училището. След което е разпределен във Втори конен полк в Лом, където започва своята кариера като офицер. Започва и своята публицистична дейност, защото той освен офицер, голям българин, е и публицист, педагог. Завършва академията в Санкт Петербург. Първият чужденец завършва със златен медал, поради отличната защита на дипломната си работа. Завръща се в България, ротен командир в Княжево в Школата за запасни подофицери, на подпоручици. Преподавател във Военна академия, началник щаб на Първа бригада. Изключително богат опит, командир на Пети пехотен Македонски полк, началник щаб на Първа Софийска дивизия и поради факта, че по-добре разбира и иска да бъде с войниците, по желание се връща като командир на Девети пехотен Пловдивски полк, където намира смъртта си при боевете при Завоя на Черна на кота 1050. Така че малко се знае за него, той е добре познат по време на царските офицери, негови школници са известни бележити българи, публицисти, политици. Един от неговите офицери, един от неговите възпитаници в Скопска школа е Чудомир, генерал Иван Кинов, който е едновременно царски офицер, след това завършва „Фрунзе“, бие се със Съветската армия във Втора световна война, български офицер, генерал. Така че той е бил преподавател и е обучавал много прочути личности, принадлежащи на различни политически партии по онова време.

Водещ: Днес българският патриарх, Негово Светейшество митрополит Неофит отслужи заупокойна молитва в памет на полк. Борис Дрангов и каза, че животът на човек добива смисъл, когато има за какво да умре. Такава личност е Борис Дрангов. Според патриарха не бива да има мъртви герои. Те трябва да живеят в сърцата ни. Доколко обаче Дрангов днес живее в българските сърца? И в каква степен всички тези събития, които организирате, ще допринесат да бъде съхранена паметта за него?

Груди Ангелов: Аз мисля, че той не е забравен през дългите години.  На 26-ти бяха почетени 100 г. от неговата смърт и това, че се организират такива преклонения пред неговата памет и популяризирането на делото му, защото те се повод да разберем и да научим повече за него и  за делата му, това означава, че той не е забравен. И това, което спомена нашият патриарх Неофит, това е вярно. Той не може да умре, той е герой. В неговата душа е била България, Отечеството. Той се е бил за него. Както знаем той е бил и четник по време на Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието отново се присъединява към Българската армия, така че той е посветен на България. Този човек няма как да бъде забравен. Въпросът е да си спомним, това, което казва той – „Българинът трябва да има душа. Душата ни прави хора. С душа всичко се постига“. Така че трябва да препрочитаме тези негови думи, те не са забравени. Това ни провокира да преиздадем наръчника за строеви офицери „Помни войната“.  Направихме фототипно издание на първата книжка, която е издадена в Скопие през 1916 г. Тогава е раздавана на всички, които са завършил Скопската школа. Първият випуск на Скопската школа, която е създадена от подполковник тогава Борис Дрангов.

Водещ: Днес бе представена и новата книга на Красимир Узунов „Азъ служихъ при Дранговъ…“,  който казва авторът, „В мислите и в делата си боготвореше България и беше готов да изгори като пламък в храма на нейното величие“. Днес носим ли това родолюбие?

Груди Ангелов: Това е въпрос, на който трудно може да бъде даден еднозначен отговор – да или не, защото дали го носим в душата си, това може да се провери само в една реална обстановка. Дано не ни се налага да разберем и да изпробваме дали носим този дух в душите си. Но смятам, че ние трябва да преподаваме, това което е преподавал Дрангов. Защото негово мото е било „Трябва да се мре, братко, да се мре трябва“. Той е подготвял своите хора да бъдат готови да дадат живота си. Така че ние също трябва да ги готвим за война. И това е мотото на всички военноначалници – и на Суворов. Ние трябва да се готвим за война – повече пот в ученията, по-малко кръв в боя. Така че той е дал всичко от себе си да подготви своите хора, да бъдат готови да отдадат живота си за майка България. Трудно мога да кажа в момента дали ние сме готови, но хората, които са се посветили на военната професия, те винаги си дават сметка и смятам, че всички военнослужещи до голяма степен са готови. И затова сме в редовете на Българската армия, защото обичаме България и сме се посветили на нея, въпреки тежките моменти, които изживяваме в наши дни.

Водещ: Споменахте преди малко за Скопска школа, която е наричана Дранговата школа, който съумява да превърне това училище за младши офицери в университет по родолюбие. Кой или какво днес би могло да бъде университет по родолюбие? Има ли кауза, която да възпита и да създава родолюбиво отношение?

Груди Ангелов: Каузата и тогава и днес е една – България. България цяла, неделима, обединена. Смятам, че това е каузата, която и днес може да обедини не само военнослужещите, а цяла България. Всички българи по света.

Водещ: Вие застанахте зад още една родолюбива кауза. Тя е свързана с изграждането на паметник на полковник Дрангов. Разкажете ни повече за тази идея?

Груди Ангелов: Идеята се възроди като продължение на предишна идея да бъде изграден паметник на Борис Дрангов. Инициативата най-напред е произлязла от неговите школници от Скопска школа, а втората от 1934 г. отново е неуспешна. През 40-те години се създават над 400 инициативни комитета, събират се средства, но по-късно през 1950 г. с решение на Министерския съвет на Народна република България те се национализират и влизат в Републиканския бюджет. Така че идеята умира. Тази година на 17 февруари създадохме във Военна академия Инициативен комитет и се надявам този път да се увенчае с успех. Не искам да изброявам поименно всички да не обидя някого, ако  бъде пропуснат, но са привлечени началникът на отбраната, командирите на видовете въоръжени сили, командирите на бригади, бази, полкове. Така че армията е привлечена изцяло, посветена на това начинание. Много общини са се включили като Петрич, Карлово, Стара Загора, Свищов, Тутракан. Просто откликът е невероятен. Хората желаят да се включат в тази идея. Също така, както споменах,  беше издадено и фототипно издание на книгата „Помни войната“,  наръчник за строеви офицери.  Тази книга не се продава, но всеки според възможностите си, според желанието си може да направи дарение, за да се съберат средства от повече хора за каузата да се издигне паметник в цял ръст на полковник Дрангов в парка на Военна академия. По едно стечение на обстоятелствата е избрано същото място, което е било избрано и от Инициативен комитет през 1934 година, на входа на Военна академия в парка до езерото.

Водещ: Може ли тази идея, генерал Ангелов, да придобие размерите на национална кауза?

Груди Ангелов: Аз се надявам да придобие, ще я популяризираме. Изпратил съм писма до всички кметове, утре ще изпратя писма до парламентарните групи в Народното събрание с молба да се популяризира навсякъде.

Водещ: Както казахме  на конференцията беше представена и книгата „Азъ служихъ при Дранговъ…“  на Красимир Узунов – има ли необходимост от подобни издания, подобни четива днес. Как оценявате този труд?

Груди Ангелов: Аз съм един от малкото щастливци, които успяхме да се запознаем с книгата още преди да бъде издадена, с любезното съдействие на господин Узунов, който ми я предостави да я прочета още в PDF формат. Така че смятам, че тя много вярно отразява живота на Дрангов, създаването на Скопска школа. Събрани са много мнения на негови школници. Той е бил един обединител, независимо от това дали са принадлежали към една или друга политическа партия, както споменах по-рано, така и от различни прослойки. От тях са излезли много бележити българи, видни политици и архитекти. Така че са били  хора, които да могат да обучават бъдещи младши командири за армията по време на Първата световна война.

Водещ: Аз съм сигурна, че тази книга също ще има своя принос към осъществяване на идеята за издигане на паметник, защото най-малкото тя прави достояние живота и делото на Дрангов на широката общественост, макар че за вашите среди той е достатъчно познат.

Груди Ангелов: Разбира се, надявам се че всичко ще бъде успешно и наистина ще помогне на идеята Дрангов да не бъде забравен.

Водещ: Кога да очакваме паметникът да бъде реализиран?

Груди Ангелов: Идеята е да бъде реализиран за празниците на София – средата на септември месец.

Водещ: 17 септември.

Груди Ангелов: Да, 17 септември.

Водещ: Оставаме в плен на тази родолюбива идея и на всичко, което ще се случва в следващите месеци, за да може тя да се реализира.

Росица АНГЕЛОВА