Ген. Михо Михов, бивш началник на ГЩ на БА: Българската армия устоя на всички реформи и трансформации, на които беше подложена през годините

Ген. Михо Михов, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия, в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Здравейте, ген. Михов. Честит празник!

Михо Михов: Здравейте. Честит празник и на вас, на слушателите на „Фокус“. На мен ми се струва, че днешният ден, ако го върнем 99 години назад, когато е проведен първият парад, посветен на българската войска, е свързан и със Свети Георги, който по един необичаен начин ни пренася към християнските добродетели, към професионализма на днешните воини и някогашните такива, и към храбростта на нацията. Така че честит празник на днешните военнослужещи и граждански лица от Българската армия и въоръжените сили, честит празник и на онези, които идват от армията по време на Варшавския договор и по-късно на НАТО, което предизвиква разбира се и смесени чувства, а понякога и носталгия към масовите армии по времето на Студената война, която ние загубихме.

Водещ: Какво всъщност символизира военният парад, какво е значението му за армията, за хората и като цяло за държавността?

Михо Михов: Да, военният парад наистина е нещото, което трябва да се приветства, което предизвиква възхищение от излъчването на българските войници, сержанти и офицери, които се намират в строя и от техниката, която демонстрираме. Важното е да се подчертае, че по време на парадите техниката, която се демонстрира, трябва да е морално напредничава, а не както в нашия случай – доста остаряла. Затова си позволявам да кажа на празника като гражданско лице без пагони, че в края на краищата ние демонстрираме един патетизъм, но той демонстрира и реалното състояние на армията в днешни дни, което предизвиква някои упреци. Защото Българската армия от края на 90-те години и началото на този век наистина беше най-реформираната структура и тя би следвало да бъде системно финансово осигурена, за да излъчва боеспособност и боеготовност. Това се демонстрира именно на парада, както вие задавате въпроса. И аз се надявам, че до голяма степен днешните военни заслужават това уважение на гражданите към техните лишения и към тяхната професионална подготовка, която реализират командирите от всички степени.

Водещ: Вие самият вече загатнахте, че през годините, от 1990 година насам, Българската армия е една от най-реформираните армии, да не кажа непрекъснато реформираните армии. И съвсем наскоро беше даден ход на един проект за закупуването на многоцелеви изтребител – въпрос, който доста се проточи в годините.

Михо Михов: Въпросът ви е доста обхватен. Той е не само насочен към авиацията, защото, както споделихме вече, в годините от края на миналия век нещата вървяха устойчиво по-добре и трябва да се върнем към 2004 година, когато бяхме приети в НАТО, и да се сравним днес, 15 години по-късно, истинската армия ли сме, която желае Народното събрание и нашият народ, или ние сме допуснали системни грешки. Аз мисля, че времето на Чърчил отмина, когато той казваше, че генералите винаги се готвят за миналата война. Аз днес мисля, че новите командири се готвят за съвременната война и затова проектът, за който вие говорите по осигуряването на съвременна авиационна техника, както и съвременни кораби и съвременна бойна техника за сухопътните войски, е доста закъснял процес, но той е необходим, тъй като техниката не само, че не е морално напредничава, но и доста опасна става за ежедневната експлоатация и подготовката й за бойни условия. Напоследък има малко живинка в правителството по отношение на повишаване на заплатата и превъоръжаването на войските. Тази програма и планът, които се приемат от миналата година, дано не са предизборни, както и в момента възстановяването на Военно-въздушното училище. Надявам се, че са една осъзната необходимост от това, че авиацията има своята роля и място в съвременните бойни условия и защитата на държавната граница във въздушното пространство, както и националната сигурност като цяло. Може би тук е редно да кажем, че тази живинка, които съвременните политици днес дават като кураж на военнослужещите, е достойна за днешния празник. Но нека да направим анализ и на миналото, да се върнем 15 години по-назад. Тогава план 2004, който тогавашните военни приемахме и с носталгия си връщахме към желанието ни армията да бъде поне 60 000 – такава аз я оставих 2002 година, когато се уволних, но план 2004 предполагаше 45 000 армия в българската войска налични, което днес е едва 50%; 560 танка, което едва ли има 50%; 72 бойни самолета и 18 бойни вертолета, както виждаме един боен вертолет демонстрира на парада своята мощ; и 16 бойни кораба. Нужно е да се върнем към това време, което също беше критично и по отношение на военното училище аз бих казал истината – че правителството на Иван Костов, с политическия си кабинет тогава, нареди да закрием всички военни училища, защото вече вървим към НАТО, армията ще бъде редуцирана, нямаме нужда от толкова военни училища, които изразходват 7-8 души потенциал за подготовката на един курсант и много, много финансови средства. Като че ли има армия по света, която да не изразходва средства. И тогава военното ръководство на Генералния щаб и видовете въоръжени сили силно се притесни от това намерение, и благодарение и на министър Бойко Ноев успяхме да съхраним факултетната организация в Шумен, Велико Търново и Долна Митрополия, с единствената цел не толкова икономия на финансови средства, колкото съхранение на българското военно образование, на военното ни изкуство и на военната наука. Така че днешният празник наистина е достоен и за такива равносметки, за да не допускат политиците грешки, а да чувстват експертизата на своите военни и да се съобразяват с нея.

Водещ: Стана ли обаче армията ни жертва на недалновидни политически решения в годините на прехода? Вслушаха ли се различните полици в експертизата на военните? И от гледна точка на това, че вече има допуснати грешки, които се признават сега в наши дни, например като закриването на наборната военна служба. Поправими ли са изобщо тези грешки?

Михо Михов: Да, интересен въпрос поставяте – донаборната служба, задължителна или доброволна. Но, както вече добре знаем, самият демографски проблем, за да поддържаме дори 45-хилядна армия, както казах, върнете се към план 2004, за да се сравним как сме влезли в НАТО и как сме в момента в НАТО. Ние несравнимо сме по-слаби. Така че допуснатите грешки на всички правителства от приемането ни в НАТО досега аз не бих ги оправдал като бивш военен, макар че не ми е работа вече да се занимавам с този въпрос. Но, тъй като сте пожелали да разговаряме, аз се съгласих, както се казва и в памет на собственика на Агенция „Фокус“ Красимир Узунов, вечна му памет, и във връзка с нашите дългогодишни изследвания на проблемите, които стават вече тенденции. Тенденция е не модернизирането на въоръжените сили, а липсата на превъоръжаване на въоръжените сили. Още с приемането в НАТО всички правителства допускат грешката, че не превъоръжават. Първо закъсняха с модернизацията на съществуващата техника, а не превъоръжават съществуващата и бойните платформи, за да могат да бъдат сигурни професионалните ни войници в съвременните операции. Допуснати грешки бяха според мен не толкова професионализирането на армията, колкото липсата на специална подготовка на народонаселението и на младежите във военно-техническо отношение, за действия в екстремни ситуации. Днес мисиите на Българската армия и желанието на някои да създадат единен комплекс за мирно и военно време, са всъщност съвременна грешка. Но двете мисии, които ние с гордост поставяме на предна позиция, че Българската армия ги изпълнява достойно, това е мисията за поддържане на мира и поддържане на нашите въоръжени сили в операциите за мира. Както знаете, напоследък изпратихме 38-мия контингент за Афганистан. Другата мисия е подпомагане населението в екстремни ситуации, в наводнения, аварии и прочие, където армията се справя отлично, но не би могла да се справи тя с отбранителната си мисия, основната мисия, защото допуснатите грешки, за които вие питате, са в направлението на поддържането на техниката и подготовката на състава. Как може днес 23% от пътните превозни средства в армията да бъдат неизправни, танковете – 48% от тях са неизправни, бойните машини на пехотата 40%, а да не говорим за авиацията – 80% е неизправна, 10% са неизправните кораби. И в момента, както виждаме на парада, не лети наличната техника като разновидност, СУ-25 няма пиропатрони, L-39 няма двигатели. Ето това са грешки, които допускат всички правителства системно. И особената стъпка назад, това е Бяла книга номер 2 от 2009-2011 година, когато и социално, и финансово армията беше стъписана доста сериозно.

Водещ: Като казахте за неизправна техника, тук ще напомня на слушателите на радио „Фокус“, че щурмовият вертолет МИ-24 доскоро също беше на земята.

Михо Михов: Да, той беше в завод. Той беше в завод, а пък другият вертолет, който носеше националното знаме на парадите – МИ-17, катастрофира. И тук трябва да споделим, когато правим равносметката, че катастрофите и произшествията около 35-36 във военновъздушните сили не са само поради недисциплинираност или лоша техника, но най-вече поради морално остаряла физически техника, която народонаселението плаща с неимоверни данъци и никога не е поставяло под въпрос дали Българската армия трябва да бъде добре въоръжена. Това е въпрос на правителствата да балансират бюджета и да вървят напред. Защото ненормално е 15 години член на НАТО да си с все по-слаба и по-слаба армия.

Водещ: Ще се реши ли въпросът с техниката на ВВС със закупуването на F-16 за българските военновъздушни сили? Още повече, като имаме предвид, че става въпрос за 8 или 9 бройки, няма значение една повече или по-малко?

Михо Михов: Значи, 8 самолета F-16 БЛОК 70 са крайно недостатъчни. Затова решението на Министерство на отбраната да поддържа наличните МИГ-29 и СУ-25, да възстановява L-39 и други самолети, са правилни, в правилна посока действия. И мисля, че това окуражава авиацията, тъй като, вече споделих, след като е взето решение за възстановяване на военновъздушното училище като самостоятелно, значи ролята и мястото се засилва в посоката на хода на военновъздушното училище, образно казано, да има повече самолети, 8 са недостатъчни, крайно недостатъчни, да има повече нальот за пилотите, да има повече студенти за гражданска авиация, ако правителството е осигурило обучението в Долна Митрополия, както и на ръководители на въздушно движение, да има чуждестранни студенти и кадети за обучение в нашето училище. Всичко това ме радва и дай Боже да не е предизборно, а да бъде реализирано. Но и факултетите, и Националният университет, досега изиграха за 17 години ролята си да попълват Българската армия с наличния капацитет за това, за което вие говорите – нови модерни самолети, кораби, бойни машини на пехотата, които да бъдат ръководени, командвани и управлявани от съвременни подготвени инженери, командири, офицери, сержанти и войници.

Евелина БРАНИМИРОВА