Ген. Никола Колев: И при избора на изтребителите, и в управлението на държавата взема връх войнстващата некомпетентност и политическото високомерие, което неглижира експертизата

Ген. Никола Колев, началник на Генералния щаб на Българската армия в периода 2002-2006 година, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Военният министър Красимир Каракачанов предложи заедно с трима от своите колеги – министрите на финансите, на икономиката и на външните работи –  да водят преговорите със САЩ за закупуване на изтребители F-16 Block 70. В навечерието на Коледа двамата с икономическия министър Емил Караниколов представиха доклад, според който България трябва да закупи предлаганите от САЩ и „Локхийд Мартин“ изтребители. Докладът им бе наречен от президента Румен Радев „триумф на лобизма“, който още две години по-рано изрази своите предпочитания към многоцелевите самолети „Грипен“, произвеждани от шведската компания СААБ и британската „Би Ей И Системс“. „Грипен“ или „F-16“? Постижим ли е национален консенсус по най-добрия избор за нашата бойна авиация? Въпросът е към генерал Никола Колев – началник на Генералния щаб на Българската армия в периода 2002-2006 година, чиято професионална биография е повече от впечатляваща. Завършил е Висшето военновъздушно училище „Георги Банковски“ в Долна Митрополия, Военната академия „Георги Стойков Раковски“ в София, Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили в Москва, Института за управление на ресурсите по отбраната в Монтерей, САЩ. Бил е последователно член на политико-военния направляващ Комитет на многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, на военния комитет на НАТО и на военния комитет на Европейския съюз. Освен това е бил началник на кабинета на президента Първанов, а от 23 март 2012 до 16 юни 2016-а е Извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Нидерландия. Генерал Никола Колев е наш гост в студиото. За нас е голяма чест. Добър вечер и за много години, господин генерал.

Никола Колев: Добър вечер и на вас и слушателите на Радио „Фокус“. Честита Нова година на всички.

Водещ: От позициите на дългогодишния военен, държавнически и дипломатически опит, как ви изглеждат емоциите около избора на сделка за бойните ни самолети?

Никола Колев: При всички случаи винаги има емоции във всяка страна. Вие поставихте въпроса дали е възможен консенсус. Аз мисля, че не е необходим консенсус, тъй като отговорността я носят определени институции и личности в държавата и те са оторизирани по силата на своята позиция да вземат решенията. В крайна сметка изборът на такъв тип оръжие, което е скъпо и се ползва дългосрочно, в крайна сметка е политически въпрос. Но пред мен възниква въпросът, дали само това са двете възможни алтернативи, които напоследък се обсъждат, тъй като в САЩ се произвежда още един тип самолет, който е на конвейера и влиза сега на въоръжение и ще стои поне 30-40 години. Става въпрос за „F-18 Super hornet”, който по нищо не отстъпва на „F-16”. С много по-големи възможности. Вярно, че влиза на въоръжение във Военноморските сили, но той може да бъде пригоден за използване и от Военновъздушните сили. Така че първоначално беше анонсиран и той и не знам защо отпадна от състезанието. Това, че всеки си има някакви предпочитания, е личен въпрос. Зависи въз основата на какви критерии определя своите предпочитания. Те са много критериите. Аз не бих могъл тук в рамките на няколко минути или секунди да ги изброя. Затова беше назначена и комисия, която изготви критериите. Не съм запознат с тях, но се надявам в процеса на преговорите, какъвто и да е изборът, да бъдат постигнати най-добрите условия за България по отношение на цена, по  отношение на по-нататъшна поддръжка, експлоатация, за да бъде този самолет полезен за България и за Военновъздушните сили.

Водещ: Голяма част от вашата военна кариера преминава във Военновъздушните сили. Кой от тези типове самолети е най-подходящ за нас?

Никола Колев: От моята гледна точка, тъй като още, когато бях началник на Генералния щаб, ние се занимавахме с програмите за модернизация, по една или друга причина те не бяха реализирани. И тогава моят личен избор въз основа на сравнителните характеристики, перспективите, възможностите, моят личен избор беше за „F-18 Super hornet”. Не на базата на лобизъм, а на базата на характеристики. Но, казвам едно „но“, „F-16” се произвежда от „Локхийд Мартин“, която е най-голямата компания в американския военнопромишлен комплекс с изключително силно влияния в американските институции. И ако говорим за лобизъм, то той е на най-високо държавно и правителствено ниво. Така че моят личен избор е за този самолет, който е по-мощен – с два двигателя. Наистина е многофункционален. В една задача той може да носи всякакви типове въоръжение. И като характеристики е несравним с „F-16”.

Водещ: Защо, господин генерал, изборът за бойни самолети се превърна от експертен и търговски в политически и  геостратегически?

Никола Колев: Аз с това започнах. В крайна сметка решението е политическо и тъй като според мен е имало лобиране на най-високо политическо ниво за “F-16”, правителството все пак се е съобразило.

Водещ: Как покупката на изтребители за бойната ни авиация би повлияла в баланса на силите в небето над Черно море?

Никола Колев: По отношение на нашия избор, какъвто и да е той, с това количество на самолети, което можем да си позволим, не бих казал, че би могло да промени по някакъв начин геостратегическото съотношение на силите в Черноморския регион в наша полза.

Водещ: А как с покупката на самолет страната ни би могла да добие достъп до интегрираната система на военната индустрия на НАТО?

Никола Колев: Това е друг въпрос. И в процеса на преговорите правителството трябва да бъде смело и да поставя националните интереси и този въпрос, защото ние трябва по някакъв начин да ангажираме и нашата отбранителна индустрия не само за поддръжката на самолета, но и в други отрасли на отбранителната индустрия, за да можем да участваме в интеграцията, да имаме достъп до високите технологии и този наш мощен индустриален комплекс – отбранителният, който в момента е с доста свити функции, по някакъв начин да рестартира в новите условия с по-високи технологии и с възможност за участие в международните пазари.

Водещ: Как придобиването на определен тип изтребители ще помогне за усвояване на пълния потенциал за интеграция в ЕС и НАТО, по какъв начин?

Никола Колев: За пълния потенциал?

Водещ: Дали ще можем да го постигнем?

Никола Колев: Не мога да кажа. Трябва да се съобразяваме с нашите възможности и в рамките на тези възможности да се вместваме.

Водещ: Дали не се ограничаваме, господин генерал? Дали не сме прекалено скромни, свити?

Никола Колев: Не. Трябва да бъдем реалисти, защото ние през годините на Прехода загубихме доста голяма част от нашия научен, инженеро-технически потенциал. И България, която беше в десетката в света по производство и износ на въоръжение и военни материали, разбира се, голяма част от тях произвеждани по лиценз, сега загуби голяма част от своя потенциал. Но в рамките на това, което е останало, ние трябва да се постараем да модернизираме, обновим и да участваме в кооперацията както в рамките на НАТО, така и в рамките на ЕС. Това също е и голям стимул за младежите да изучават високотехнологични специалности, инженерни и технически, а не само да произвеждаме кадри за туристическата индустрия, да речем.

Водещ: Какво е впечатлението ви – повишава ли България отбранителната способност и боеспособността на армията си? Краткият въпрос звучи така: как оценявате състоянието на Българската армия?

Никола Колев: А краткият отговор е „не“. С болка го казвам, защото много програми за модернизация и реформи, които бяха подготвени преди и след влизането ни в НАТО, за съжаление, почти нищо от тях не се реализира, не допринесе за повишаване на потенциала, а по-скоро ние изгубихме потенциала. Оказа се, че след влизането в НАТО рязко започна да се съкращава бюджетът и разходите за отбрана, което доведе до невъзможност да се поддържа наличната бойна техника, която независимо, че е съветска или руска, като качество не е лоша. Морално остаряла, тя ако е в добро състояние и с добре обучен персонал, си върши своите функции. И сега мога само да приветствам, че най-накрая правителството стартира процедурите за реализиране на три големи проекта модернизационни, за трите вида въоръжени сили. Искрено се надявам, че ще има политическата воля и финансовия ресурс те да бъдат доведени докрай. Но това не е достатъчно.  Тъй като придобиването на един самолет нов, нов кораб или нови машини за Сухопътни войски изискват експлоатационни разходи, разходи за поддръжка, разходи за поддържане на подготовката на военния персонал. България просто трябва да прегледа финансовите си ресурси и да направи ново преразпределение, за да има достатъчно ресурси за отбрана. Около нас не е спокойно и светът не е спокоен. Всички страни в определени региони близко до нас харчат големи пари за оръжие, за модернизация на армиите си. Ние като че ли закъсняваме и сме си зарили главите в пясъка и не виждаме, какво става около нас.

Водещ: Г-н генерал, казахте, че с влизането в НАТО България е загубила от своя потенциал, военен потенциал. Това по настояване на съюзниците ли е, защо е станало така?

Никола Колев: Не трябва да обвиняваме съюзниците, ние често се оправдаваме, че така е искало НАТО, така е искал ЕС. Военният бизнес е голям бизнес и всяка страна, която произвежда оръжие, оказва натиск върху новите членки да смени въоръжението си, тъй като все пак това е част от икономиката. Но в крайна сметка тези решения са национални. И никой не принуждава и не е принуждавал правителството насила да се лишава от определени системи за въоръжение. Ние малко избързахме и се освободихме и от самолети, които други държави ги държат на въоръжение, независимо, че са съветски, сухопътна техника, кораби, намират начин да ги поддържат и те могат да си изпълнят своите функции. Така че не трябва да обвиняваме другите, ние сме си виновни.

Водещ: Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили в България от тази година започва с много любопитен цитат. Цитирам: „От всички пороци най-опасен е бездействието. Помни, че великите дела не са плод на гениалност, а на грамаден, изразходван съзнателен и подсъзнателен труд, но обикновено въоръжен със знание.“ Думите са на генерал Георги Вазов. От тях до днес ни делят 100 години. Каква е връзката?

Никола Колев: Връзката е, че те не са загубили своята актуалност и днес. Тъй като говорим за армията, действията не могат да бъдат инцидентни за поддръжката на една армия и за издръжката й. Те трябва да бъдат системни. Както и за всяка друга система в държавата. Дали е здравеопазване, образование, не могат да бъдат кампанийни действия. Те трябва да бъдат системни. Тъй като тези системи не се изграждат за ден, два. Те се изграждат с много труд, изискват много интелект, много човешки потенциал, много ресурси и много по-лесно и безболезнено е, ако всяка година държавата харчи определен ресурс, за да поддържа и постепенно модернизира своите въоръжени сили. Така че тези думи са актуални и днес.

Водещ: Някак ми е неудобно, г-н генерал, че с човек от вашия ранг и вашия опит започвам и водя разговор за също кампанийна цел: придобиването на изтребители. Докато голямата тема за отбраната, за националната отбрана отсъства от националната дискусия. Защото националната отбрана е рубежът за бъдещето на България. Но тази тема я няма. Ние говорим кампанийно. Днес за изтребители, може би след половин година ще говорим за други техники, за корвети ли, за не знам точно какви военни кораби, по-нататък след време ще обсъждаме друга военна техника. И все кампанийно. Защо към отбраната се отнасяме по начин, който тя не заслужава?

Никола Колев: То не е само в отбраната проблемът. Според мен проблемът е преди всичко в управленския потенциал на държавата. Тъй като държавата се ръководи от държавници, които ние избираме. Избираме ги като политици. А след това чакаме те да станат държавници. А пък процесът трябва да е обратен. Държавническото се възпитава от училището, от семейството и то след това на базата на знанията и опита чрез политиката трябва да получи власт и възможност да реализира определени идеи, стратегии, да развива държавата и нацията. При нас нещата са обърнати. Излиза един, записва се в една партия политическа, събира там няколко сподвижници, произнася някаква гръмка празна реч и казва: аз съм политик. Избираме го, той казва: аз съм държавник. В това е проблемът. Трябва да обърнем палачинката. От децата, от училището, от университета да се възпитаваме, да възпитаваме младежите, а и себе си да възпитаваме в държавническо отношение към държавата, тя е наша, тя не е абстрактна. Всеки един от нас е държавата. И когато иска да се изяви, да направи нещо повече за държавата, демокрацията изисква ти да бъдеш от някаква партия, чрез политическа сила да получиш възможност да реализираш тези идеи. При нас, за съжаление, не се получава. И ние, ако не променим това състояние, ще се въртим в омагьосан кръг и ще се въртим в коалиционна спирала.

Водещ: Щяхме ли да водим този публичен спор, „Грипен“ или F-16, ако имахме държавници?

Никола Колев: Според мен нямаше да се води този спор публично, а щеше да се води на ниво експерти, които да дадат своите предложения на политиците. В крайна сметка те вземат решенията. Но всичко трябва да се основава на експертизата, което означава знания и опит. А при нас проблемът е, че взема връх войнстващата некомпетентност и политическото високомерие, което неглижира експертизата. И затова резултатите са очевидни.

Водещ: И водят до държавническа посредственост?

Никола Колев: Да. И държавата не се развива, колкото и да обявяваме, но всъщност всички виждаме какво става.

Водещ: Много ви благодаря за този разговор, за това, че приехте да бъдете наш гост. Разчитам, че ще го продължим.

Никола Колев: Ако сте забелязали, избягвам много публичните изяви…

Водещ: Да, много трудно ви уговорих.

Никола Колев: … защото експертизата не се цени в нашите условия и моето мнение, когато бях фактор, не се ценеше достатъчно, та сега ли. Благодаря ви за поканата.

Водещ: Нали трябва да обърнем палачинката.

Никола Колев: Трябва, но трябват сподвижници и съмишленици.

Цоня Събчева