Ген. Румен Миланов: Трябва да се прецизира, респективно ограничи, броят на лицата, които подлежат на охрана

Ген. Румен Миланов, бивш началник на Националната служба за охрана, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ Това е България“

 

Водещ: Кола на Националната служба за охрана блъсна дете. Не е имало служител на президентската институция при пътнотранспортния инцидент. Точната информация за причините за катастрофата ще бъде предоставена от компетентните органи след съответното разследване. Никой не е застрахован от подобни тежки инциденти. Въпросът е, какво е правила колата по маршрута на мястото на инцидента? Появи се информацията, че автомобилът на НСО е откарал до дома му външнополитическия секретар на президента Димитър Арнаудов и на връщане към гаража е станала катастрофата. Съгласно член 14, алинея 11, точка 14 от Закона за НСО службата осигурява транспортно дейността на администрацията на президента на Републиката. Съответно при извършване на служебните задължения. Обаче в случая става ясно, че служебно задължение не е да си отидеш вкъщи, и то в края на работния ден. Това ни кара да се запитаме,  дали продължават привилегиите, които превръщат НСО в съвременно издание на социалистическия й предшественик УБО – Управление „Безопасност и охрана“. Събитието от последното денонощие извадиха за пореден път и въпроса, какви проблеми стоят пред НСО и може ли тя да бъде оздравена? Дори избягвам да употребя думата „реформа“. Задавам въпроса на генерал Румен Миланов, бивш началник на Националната служба за охрана.

Румен Миланов:  С няколко дребни корекциийки. Слушах ви и не съм съгласен с вашата оценка, която вие направихте, че това е бившето УБО, ни най-малко.

Водещ:  Не, то не е бивше, но ни кара да мислим, че е такова.

Румен Миланов:  Не, не, карането на мислене е имагинерна категория. Ние може много неща да си мислим. И аз си мисля, че съм на 20 години, обаче за отбелязване съм на 71. Така че дайте да не използваме тези подходи. Основният въпрос, който вие го поставихте и който не е толкова свързан с пътнотранспортното произшествие, е, дали правилно е използван автомобилът. Ами този въпрос е достатъчно добре регламентиран, какви са функциите на този там служител на президентството, независимо да не споменавам името, дали той може да ползва този автомобил да го откара вкъщи, дали да го взема от къщи, така че тези въпроси създават само един смут в нашата общественост, който е абсолютно нереален и имагинерен. Така аз се дистанцирам от тях и ви моля да не правите подобни тълкувания и внушения в обществения ефир. Сега по отношение на пътнотранспортното произшествие, да, стават такива неща. Не го казвам с пренебрежение, ще има разследване. Безспорно едно пътнотранспортно произшествие да се разследва не е леко, свързано е с много експертизи и вече следствените органи, в случая в крайна сметка и наблюдаващият прокурор, това е Военна прокуратура, ще оценят поведението и правилното действие на водача. Той ли е допуснал тази грешка, той ли е допуснал това нарушение, какви са щетите по пострадалия човек за съжаление, дали са вече средни телесни повреди и нагоре. Но там вече да се образува едно досъдебно производство. Но това вече елемент от цялата съдебна система. А дали трябва  да се оздрави или разболее службата, тази тема е доста така експлоатирана в най-различни посоки. Аз лично мисля, че с наличието на закон службата придоби един по-ясен облик. Но ако нещо има какво да се промени в нея, това е обстоятелството още един път по-добре да се прецизира, респективно ограничи, броят на лицата, които подлежат на охрана. И в различните степени, тъй като тя също има няколко степени на охрана, при това, като се започне от държавния глава до съответни там служители, и в кои обекти да бъдат обслужвани. Ето това е възловият момент. Още един възлов момент има, за подготовката и обучението на служителите. Там се води един според  мен добър учебен процес, те се готвят добре. Дълго време, когато се готвеха на летище или бившето летище на Божурище, т.е. преходът към бившето летище Доброславци, имаше един период, когато тяхната подготовка беше малко нарушена. Сега тя се води на Доброславци. Говоря за шофьорите, които изпълняват тези функции. И тук стои още един въпрос, бих го поставил в общественото пространство. Че този полигон в Доброславци би било добре да се изгради като обект, който да обслужва не само НСО, ами и другите служби. Тук говорим да се тренират и полицаите при екстремни условия, при хлъзгав път и т.н., каквито такива полигони има в добре развитите държави. Засега това от мен. Слушам ви.

Водещ: Г-н генерал, понеже вие сам поставихте въпроса да се прецизира списъкът на охраняваните хора, защо досега това не е направено?

Румен Миланов: Винаги знаете, че има обективни и субективни обстоятелства. Едни казват: дайте да го прецизираме; други казват: дайте да включим и тези. Така че този процес сигурно съществува откакто свят светува. Но е въпросът да се оптимизират тези  хора с оглед две неща: Едното е оптимално използване на средствата и респективно ефективен бюджет. И респективно тези хора, които осигуряват тази дейност, да придобият по-високи качествени характеристики. Това са двете основни неща, които трябва  да се търсят в такъв подход.

Водещ: Проблемът е, че Националната служба за охрана въпреки приетия закон все още оставя впечатлението, че част от нейните служители се използват просто като шофьори. И може би ще трябва да се съгласите?

Румен Миланов: Чакайте сега, не е просто като шофьор. Там има различни нива на охрана. „Просто като шофьор“ никак не ми харесва, но ще приема вашия израз, нека така да бъде. Просто шофьор, ами, да, той изпълнява тази функция като шофьор и респективно изпълнява и функцията и на охрана. Така че „просто като шофьор“ чак просто не е. Този човек е подготвен, този човек се готви като водач, този човек тренира в по-екстремни ситуации. Сега колко е по-голяма и по-добра подготовката, може да има дискусии в тази посока, но така или иначе те не са най-обикновени шофьори.

Водещ: Нека да погледнем към този списък с охраняваните лица. Охраната привилегия ли е, или е необходимост?

Румен Миланов: Охраната по правило е необходимост. Но сработва в някои аспекти и привилегия, има и протокол. Ако бъдем точни, охраната е необходимост. И то необходимост да се гарантира здравето и живота на тези охраняеми лица, които са елементи от цялата ни система на националната сигурност.

Водещ: Защо се получава така, че Националната служба охрана някак все още няма граждански контрол освен постоянната комисия в парламента?

Румен Миланов: Е, как да няма граждански контрол? Какво разбирате под граждански контрол на една специална служба? Какво разбирате под граждански контрол на една специална служба? Да си извади фиша къде пътува, къде водят президент, министър-председател, това ли да го публикуват? На някой стенлист ли?

Водещ: Е, вие знаете прекрасно, че не говорим само за министър-председателя и президента?

Румен Миланов: Добре, и другите. На стенлист ли ще ги поставят? Хайде да не отиваме в едни такива прекалено несполучливи опита за демократични характеристики, които са в разрез с принципите все пак на нещо специално. Затова те са специални служби, да има все пак някаква, бих казал, класификация на информация, на поведение и т.н. Ами аз мисля да приключа разговора, защото съм доста ангажиран. Ако бях полезен за вашите слушатели, ще се радвам.

Водещ: Само не можахме да разберем, ако се откарва до дома му секретарят на президента, какво е то? Регламент, необходимост, привилегия?

Румен Миланов: Трудно мога да ви кажа, дали е привилегия, или е необходимост. Но веднага искам да ви кажа. Ако този работи, не мога да оценя времето, дълго време и утре пак сутринта трябва  да работи, за да му се спести време да пътува по транспорт и други обстоятелства, те затова се ползват т.нар. служебни автомобили в най-широк смисъл. Защото този въпрос може да го зададете и за министър, и за зам.-министър, и за който се сетите, и за поручик Бенц, ако искате.

Водещ:  Като не намесваме Димитър Димов, г-н генерал, да се върнем към НСО.

Румен Миланов: Трябва  да приключа разговора. Благодаря ви и ви желая успех и весели празници. Дочуване.

Водещ: Весели празници и на вас. Жалко, че не продължихме този разговор. Има още въпроси, но вие не пожелахте да отговорите. И все пак се надявам да сме били полезни

Румен Миланов: Имам други ангажименти, съжалявам.

Цоня Събчева