Ген. Чавдар Червенков: Все повече индикации има, че еднополюсният модел се разпада и скоро ще станем многополюсен свят

Ген. Чавдар Червенков, ръководител на военното разузнаване в периода 1991 – 1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.  

 

Водещ: В 14.00 часа местно време в петък в баварската столица започна тридневната Мюнхенска конференция за сигурност, която се смята за най-значимата световна среща по темата. В работата й се очакват да вземат участие близо 40 държавни и правителствени ръководители, 100 министри, сред които американският вицепрезидент Майк Пенс, руският външен министър Сергей Лавров, канцлерът Ангела Меркел. България ще бъде представена от министър-председателя Бойко Борисов, министъра на външните работи Екатерина Захариева и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Дискусиите стъпват върху анализа и изводите на годишния доклад, който от 2015 година насам традиционно се дава като стартова основа за изказванията. Докладът е публикуван и на официалния сайт на Мюнхенската конференция, състои се от 100 страници, озаглавен е „Големият пъзел – кой ще събере парчетата“ и чрез него с кондензирана информация са представени както световните кризи и кризисни точки, така и най-важните актьори, региони и въпроси от дневния ред по сигурността. Поканих ген. Чавдар Червенков – ръководител на военното разузнаване в периода 1991 – 1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова – да анализира част от основните тези от документа. Добър вечер, господин генерал.

Чавдар Червенков: Добър вечер на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Кои процеси поставят под натиск познатата рамка на световния ред?

Чавдар Червенков: Ще отворя скоба преди да се опитам да отговоря на  въпроса. Сигурно си спомняте  доклада на миналогодишната  Мюнхенската конференция, който предизвика доста  дебати и вълнения. Той беше озаглавен „До ръба и обратно“. Тогава ни се струваше, че напрежението в света между двамата основни играчи –, САЩ и НАТО  от една страна, и Русия от другата, е достигнало  до своя предел и вече трябва да се мисли за даване на заден ход. Годината, която измина, показа, че тази оценка е била малко пресилена. Тази година авторите на доклада, около който  ще се въртят основните дебати и изказвания,  се фокусират на друг проблем – тревога от разпадането на световния ред, на либералния ред, както казва председателят на Конференцията – посланик Фолфганг Ишингер. И, да си призная, съм изненадан, че той посочва като виновни за това  не само обичайните заподозрени – Русия и Китай, а споменава също така и ролята на САЩ, на президента Тръмп, който със своите понякога непремерени действия също е допринесъл за разклащане на този световен ред. И естествено, организаторите на конференцията се надяват през тези три дни да се дискутират пътищата за излизане от това положение – тоест, стабилизиране на света.

Водещ: Ако следваме логиката на заглавията на докладите от „До ръба и обратно“ до „Големият пъзел – кой ще събере парчетата“ разстоянието според хода на събитията и процесите сякаш не е една година, а една епоха?

Чавдар Червенков: Имате основание, имате право.

Водещ: Ген. Червенков, ако светът представлява гигантски стратегически пъзел, който се разпада, откъдето е и мотото на доклада, какво идва на негово място?

Чавдар Червенков: Както и друг път съм ви казвал, тук много зависи от гледната точка. Имам чувството, че безпокойството и тревогата, които настъпиха – след условно да приемем  границата на 2014 година с Крим и агресивното навлизане на Русия на международната сцена в областта на сигурността, намесата в Сирия с всичките положителни и отрицателни последствия: за нея и за останалите играчи в района, отношенията й с Турция, както и отношенията Турция-САЩ – всичко това, което последва през тези 4-5 години, създаде у някои страни тревога, че добре установения и добре функциониращ еднополюсен модел, който се установи след разпадането на Съветския съюз и на Варшавския договор, върви към своя край. Има все повече индикации, че еднополюсният модел се разпада и скоро може би ще станем  не отново двуполюсен, а многополюсен свят.  Докладът на конференцията не предлага решения. Той обаче предоставя материал за размисъл. Така се нарича и последната му глава. Разглежда основните региони, които са възлови за сигурността в Европа, около Европа и в света, разбира се. Но не споменава всички  нови играчи, които се появяват на сцената. Споменават се, разбира се, Русия и Китай, но очевидно не е останало място за Индия, за Бразилия. Така че от една страна, тревогата може би е оправдана, но от друга страна, това е неизбежно и затова в своето изказване на предварителната конференция в началото на февруари посланик Ишингер изрази надежда, че дискусиите ще бъдат в  посока предлагащи решения за  стабилизиране на  света.

Водещ: Кои водещи световни конфликти за 2019 определя докладът?

Чавдар Червенков: Докладът е разгледал Източна Европа -Украйна и Крим, Сирия – Близкия Изток, споменават се бегло Арабския полуостров и Африка и за моя  голяма изненада –място са намерили и  Западните Балкани в контекста на междуетническото напрежение. Не става въпрос за опасност от война  разбира се, а само за междуетнически напрежения. Впрочем, това е един много интересен за нас въпрос. При подготовката на тези доклади, техните съставители провеждат допитвания сред населението на страните от съответния регион по определени въпроси, което определя общите тенденции, насоката на настроенията в този регион. И от това  се направят някои изводи. Но  да следваме логиката на нещата.

Водещ: Логиката на проблематиката от доклада.

Чавдар Червенков: На проблематиката, да.

Водещ: Кои са новите световни съперничества?

Чавдар Червенков: Отношенията САЩ и Китай са намерили важно място, но тук може би трябва да обърнем повече внимание на първата част на доклада, където се прави оценка на отношенията и политиката на една група  основни играчи. Струва ми се, че авторите на доклада  оценяват стабилността на западния свят  като функция на  техните отношения и политика. На първо място са поставени, което  предизвиква въпроси и известна изненада,  отношенията Франция – Германия в целия им спектър. Другите страни, които са преценени като важни за стабилността на Западния свят, освен Франция и Германия са Канада,  регионът на Северна Европа – скандинавските страни и Япония. Това са може би според авторите страни, които имат свързващо значение за стабилността на този свят. Тук бих искал да напомня, че ние обсъжадаме съдържанието на доклада, но е много трудно да се правят изводи и заключения без да сме чули   основните докладчици в петък  в събота. Особено в събота, когато ще говорят  Ангела Меркел, Майк Пенс – вицепрезидентът на САЩ, Сергей Лавров. Така че интересното и важното предстои.

Водещ: Ген. Червенков, възвръща ли се състезанието между великите сили и каква е заплахата от Русия и Китай?

Чавдар Червенков: По отношение на Русия докладът е отделил място там, където се разглежда ситуацията в Източна Европа, основно Украйна и проблемът  Крим. Основното, на което е наблеганото, това е повишаване на военната мощ и възможности на Русия в Крим и в прилежащите  райони на руска територия и каква заплаха представлява това за останалите страни от Европа. Интересно е проучването на общественото мнение в  страните от този регион – Русия, Украйна, Полша, прибалтийските републики. Сигурно никой няма да бъде изненадан, че по повечето въпроси резултатите в Русия и Украйна са коренно противоположни – примерно по въпроса за санкциите. Около 60% от украинците са отговорили, че санкциите срещу Русия трябва да се увеличат и което е по-интересно, може би това е тенденция, която се наблюдава в последните 1-2 години, най-нисък е процентът на германците, които подкрепят идеята за повишаване на санкциите срещу Русия. При 50 или повече процента в Украйна, само 5% в Германия. По отношение на оценката на Китай,  тази година докладът не набляга на военната страна, а повече на икономическата – на търговската война между Китай и САЩ и нейното негативно влияние върху останалия свят. И естествено се отправят призиви за регулиране на отношенията. Така изглеждат основните противопоставящи се страни.

Водещ: А какви са сценариите пред влошилите се отношения между Запада и Русия?

Чавдар Червенков: Труден е отговорът на този въпрос, защото аз се опитвам да правя паралел с миналогодишния доклад „До ръба и обратно”. В тазгодишния доклад имам чувството, че тонът е леко смекчен. Тоест ще ми се да допусна, че се търси някаква възможност да се създаде  обстановка за диалог в перспектива за сваляне на напрежението. Не успях да видя един много важен за стабилността въпрос  – провалянето на Договора за ракетите с малък и среден радиус на действие, което поставя Европа пред една не особено приятна ситуация.

Водещ: Ген. Червенков, къде е Европа?

Чавдар Червенков: Ако се прелисти набързо докладът, споменах вече  отношенията между Франция и Германия като крайъгълен камък за сигурността и стабилността в Европа, но веднага след това виждаме  Великобритания и тревогата за последствията от Брекзит. Това, което се набива на очи е, че авторите на доклада са на позиция, че излизането на Великобритания от Европейския съюз ще окаже силно негативно влияние във всяко едно отношение. Независимо от призивите, че тя остава член на НАТО, ще продължи да сътрудничи, член на Митнически съюз и не знам още какво си,  оставам с впечатление за една неприкрита тревога от последствията от излизането на Великобритания. Така че едва ли Мюнхенската конференция ще реши проблемите на Европа и на света, но се надявам поне да получим по-ясна представа за позициите на отделните страни, след като се запознаем с изказванията  на главните докладчици.

Водещ: Казахте в началото на разговора, че за първи път от години докладът се спира на сегашната политика за сигурност в Западните Балкани. Защо е избран този регион.

Чавдар Червенков: В конференцията в събота има един панел. Той е много интересно формулиран –  изказвания на носителите на наградата „Евалд фон Клайст“. Тази награда  е на името на един от създателите на тази конференция. И след смъртта му през 2009-а година е учредена една награда на негово име за изявени личности, които работят за сигурността и стабилността в Европа. Носители на тази награда за тази година са кандидатите и за Нобелова награда за мир – Алексис Ципрас и Зоран Заев. И утре те ще бъдат удостоени с възможността да говорят пред конференцията в качеството си на носители на тази награда. Организаторите на конференцията, а това може да е изненада за някой, честно казано и за мен е изненада и дори съм леко ревнив, защото те присвояват по този начин целите лаври на това, което се случи с Македония, но показва, всичко това, което се случи тук, специално с Македония –  решаването на проблема с името, отварянето на пътя й към Европа, подписването на протокола за присъединяване към НАТО, показва че за Европа това е от много голямо значение.  И сега излиза, че основната заслуга е на тези двама господа – Ципрас и Заев. А знаем, че нашата страна  изигра  доста важна роля в целия този процес, а сега  някак си оставаме встрани и в сянка.

Водещ: Защо?

Чавдар Червенков: Не знам. Дори бих, сега като погледнах още веднъж документа на конференцията, където са изброени участниците, изброени са някои министър-председатели. Нашият не е споменат/

Водещ: Да. Няма го в дневния ред.

Чавдар Червенков: Пропуснат е. Няма го, в дневния ред тъй като няма изказване  – това е ясно. Той няма да се изказва. Но като присъствие – пропуснат е също. Споменати са няколко представители на Африка и Азия. Но както и да е. Очевидно тук има нещо – продължават да неглижират ролята на страната ни. Не знам, каква е причината. Но освен  Ципрас и Заев, които  ще говорят в ролята си на наградени, в програмата съществува и  панел „Сигурност в Югоизточна Европа“, в който ще говорят Вучич, Хашим Тачи и Йоханес Хан,  еврокомисарят по разширяването, което струва ми се, е доста  показателно.

Водещ: И ненапразно водещ на панела ще бъде самият Ишингер.

Чавдар Червенков: Той е водещ на доста от панелите.

Водещ: Да, но има значение. Подчертава се  значение.

Чавдар Червенков: По отношение на този панел и по отношение на изследванията, на настроенията в нашия регион – в Западните Балкани, които са направени,  има много интересни неща, които  ми се иска да маркирам. По отношение на перспективата за членство в ЕС най-оптимистични са гражданите на Косово, които смятат, че ще им се отвори парашутът, не, че това ще окаже много благотворно влияние. На второ място са албанците, на трето място е Македония. В Косово 84% от населението желае и подкрепя идеята за членство в ЕС. 83% в Албания и 59% в Македония. Учудващо най-нисък е процентът в страната, която е най-напред в преговорния процес –  Сърбия. Интересно защо? По отношение на очакванията какво ЕС ще донесе на страните, също най-високи са очакванията сред населението на Косово и най-ниски са сред населението на Сърбия и Босна и Херцеговина. Доста интересни резултати от тези проучвания в нашите съседи от запад. Но както виждаме – на представителите от нашия регион е отделено сериозно място – Ципрас, Заев, Вучич и Тачи ще се появят на трибуната. Ще бъде интересно да се коментира след няколко дни съдържанието на техните изказвания.  Много ми е интересно, какво ще каже Вучич и какво ще каже Тачи, защото регионът се разглежда в доклада като рисков по отношение на етническото напрежение. Така че, за сега  можем само да гадаем, какво ще се чуе  от трибуната.

Водещ: Какви са изводите от доклада и как в частност засягат България?

Чавдар Червенков: Нас ни засяга общата геостратегическа обстановка, оценката  на сигурността тук на Балканите и в един малко по-широк периметър, защото както докладът отчита, съществува потенциално опасност от етническо напрежение на запад от нас. Това ни засяга. На второ място на изток – Крим – няма перспектива за решаване на въпроса, увеличават се възможностите за военно въздействие. Това ни засяга. Не се очертава перспектива за стабилизиране, тоест за регулиране на отношенията САЩ – Русия, НАТО – Русия, дори председателят на конференцията не особено тактично обвинява и Тръмп за част от напрежението. Все още не се вижда ясна перспектива за разрешаване на въпроса с войната в Сирия и напрежението в Близкия Изток, което също ни засяга. Така че перспективата за нас си остава, както и досега: да си отваряме очите на четири. Още повече, не знам дали сте забелязали, но министър-председателят Орбан в четвъртък даде интервю, в което обяви, че Унгария ще започне засилена програма за въоръжаване, защото тя не може да разчита изцяло на НАТО за гарантиране на своята сигурност. Това също така предизвиква известни размисли, какво точно е имал предвид Орбан и накъде отиваме въобще. Може би той е на принципа – помогни си сам, за да ти помогне и Господ, което, откровено казано, не е чак толкова зле. Да, той признава ролята на НАТО за сигурността, но казва точно това, че Унгария ще вземе мерки, за да може сама да гарантира в максимална степен сигурността си.

Водещ: Много ви благодаря за този анализ.

Чавдар Червенков: Още веднъж ще кажа, че сега коментираме документ, готвен от теоретици. Той ни поднася едни факти и данни, които предизвикват и дават възможност за размисъл, но интересно е да чуем основните представители, основните играчи, което ще стане в събота. Тогава може би картината ще  стане по-ясна. И какво точно е имал предвид посланик Ишингер с наименованието  на тази конференция – „Големият пъзел, кой ще събере парчетата“.

Цоня Събчева