Ген. Чавдар Червенков: Както самолетът F-16 раздели специалистите и нацията, така Законът за досиетата раздели обществото ни –нямаме повече време да се делим

Ген. Чавдар Червенков, бивш ръководител на Военното разузнаване и министър на вътрешните работи, в интервю за в обзорното обществено-политическо предаване „Метроном“ на Радио “Фокус” по повод 111 г. от създаването на военното разузнаване у нас.

  

Водещ: Българските военни разузнавачи отбелязват професионалния си празник. 12 януари е обявен за Ден на българското военно разузнаване със заповед на военния министър през февруари 1997 година. Насочваме вниманието си към първия специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. Българското военно разузнаване е най-старата българска специална служба. В следващите минути ще засегнем и наболелите теми като превъоръжаването на българската армия. Разговаряме с генерал Чавдар Червенков – бивш ръководител на военното разузнаване и министър на вътрешните работи. Добър ден.

Чавдар Червенков:  Добър ден на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Генерал Червенков, споменах и в анонса, че е най-старата специална служба в България, но откога всъщност датират първите сведения за дейността на български военни разузнавачи?

Чавдар Червенков: Аз не искам да се задълбочавам във факти, дати и хронология, защото всеки от вашите слушатели, който желае, може да отвори страницата на Служба „Военна информация“ и там в раздел „История“ може да прочете доста подробни неща. Пък и в пространството вече има много история за българското военно разузнаване. Аз искам само да маркирам основните моменти и да се спра повече на какво е наложило в този период да се пристъпи към официализиране и разгръщане на такава структура. Първото звено, което е предназначено да се занимава с анализ на информация, е създадено още през 1991 година в съвсем ограничен, бих казал, камерен състав. И друг път съм го казвал – освен ролята на княз Фердинанд, с чиято заповед то е създадено, бих искал да откроя ролята на министър-председателя в онзи период. Това е Стефан Стамболов. Винаги съм смятал, че това е човекът, който е изиграл основна роля да даде един тласък към създаване на структура, която да доставя неконвенционална информация на политическото и военното ръководство, каквато впрочем винаги е била ролята на едно разузнаване, в частност и на българското. След това през  годините тази служба постепенно се разраства и идваме до датата 31 декември, тогава по стар стил, 1907 година, когато вече с указ на княз Фердинанд е учредена вече тази служба. На следващата година има събитие, останало в историята на нашата страна. Това е обявяването на независимостта на страната ни, а като цяло периодът е наситен с напрежение на Балканите. Очевидно политическите мъже на България са усещали, че предстоят бурни години. И то по-специално във военно отношение. И само четири години след това избухва Балканската война, така лелеяна мечта за всички българи със задача за осъществяване на национален идеал. За да се готви армията и страната за едно такова действие, е необходима информация. И винаги съм смятал, че това е основният фактор, който е изкристализирал с това решение и с този указ на княза по онова време за създаване на такава специализирана структура, която да доставя необходимата специализирана информация. В исторически аспект може да се говори много, но аз искам да подчертая това, че военното разузнаване не е създадено само по себе си просто за да го има, защото всички страни го имат. То е извикано, призовано да действа в името на определени и то сериозни цели за постигане. И това продължава през цялата история, целия живот на нашето военно разузнаване и до ден днешен.

Водещ: Вече 111 години. Върнахте ни назад в историята. Но вие сте били ръководител на военното разузнаване в един от най-интересните моменти на Прехода, когато от една система се преминава в друга. Кои са били трудностите или предизвикателствата, пред които се е изправяла службата?

Чавдар Червенков: Да ви кажа минаха почти 30 години от този период. Никога няма да се заличи от паметта ми, да се заличат тези години в началото на Прехода. Аз бих отворил една скоба и бих казал, че в историята българското военно разузнаване има два тежки периода. Първият е на 9 септември 1944 г. – смяна на системата. И вторият е 1989 – 1990 година – пак смяна на системата. По-труден и по-жесток период е бил този през септември 1944 г. Тогава военното разузнаване по редица причини, основно идеологически, е понесло много сериозни и тежки удари. По-плавен беше преходът в 90-те години. Да, имаше проблеми, защото отношението към службите бе да се прави разлика между тях. Всички бяха поставени под един знаменател. Действаше се в някои моменти, емоционално, прибързано, нещата не се оценяваха реалистично. И да си го кажем направо – на тази система бяха нанесени доста щети. Аз мисля, че българското военно разузнаване премина с чест през този период и успя да съхрани своята жизненост и своята работоспособност. Трябва да ви кажа, че има няколко причинни за това, една от които са хората. Може би със съвсем дребни изключения това се случва навсякъде. Офицерите от българското военноразузнаване винаги са работили и служили в името на родината, а не в това на някакви партийни лозунги и цели. Да, ние не сме били пощадени от политизацията. Такава имаше в цялото общество, особено силна в тези органи, занимаващи се със законността, защото партията много ревниво следеше да не се случи нещо и някой да обърне властта. Но за разлика от другите, не влагам никакво лошо чувство в това, което се кажа, от другите специални служби, само системата на Държавна сигурност Българското военно разузнаване беше най-малко политизирано към този период. Това беше социалната служба и залагам името си за тези думи. Да, имало е партийно влияние, политотдел, политработници и всичко, което се полагаше за времето, но като цяло идеологически разузнавателното управление на Генералния щаб беше най-малко политизираната специална служба в България. И това много помогна след това по с чест да премине този период. И тук е може би времето да кажа, че това според мен се дължи на последния ръководител на военното разузнаване от времето на социализма, който беше начело на службата повече от 20 години – ген. полк. Васил Зикулов. Да, някой ще каже: „Той бе член на ЦК и комунист“. Да. Генерал Васил Зикулов беше истински комунист, не партиец, а комунист в онзи чистия смисъл на думата. Той беше човек с широк кръгозор, който гледаше далеч в бъдещето. Той направи някои реформи, които помогнаха след това, за да имаме тази служба такава, каквато е и днес. Така че няма да споменавам други имена, те са много, защото рискувам да пропусна някой, но не мога да пропусна ролята на този човек с много силно място и дълбока диря, която е оставил в историята на българското военно разузнаване.

Водещ: Говорите за периоди и за военнополитическото ръководство. Според вас какво обединява различните поколения, работили в българското  военно разузнаване?

Чавдар Червенков: Като започнем още от първите му години, сигурността на страната е, за да не употребяваме такива високопарни думи като „отечество“, „родина“, но е била мотив номер 1. Сигурността на страната във всеки един период. Да, ние сме принадлежели на различни политически лагери през целия този период, повече от 100 години, но водещият мотив е бил винаги страната.

Моята кариера в разузнаването започна 70-та година, това беше основната нишка във възпитанието, в обучението, в подготовката, в работата.

Водещ: Генерал Червенков, а сега следим ли будно това, което става на Балканите? Можем ли да направим достатъчно обективна оценка, защото, както се казва, разузнаването са и очите, и ушите на една държава?

Чавдар Червенков: Налага се да направим бърз преход от една обща тема за характера на военното разузнаване към конкретната обстановка в момента.

Водещ: Да. Тук и сега.

Чавдар Червенков: Преди това искам да кажа, че разузнаванията, но в частност говорим за военното разузнаване на България, работи основно в интересите на страната, но то не може да работи само. От един период насам може би някъде от 39-40-та година, ние винаги сме били участници в някаква коалиция и задачите са решавани и се е работило в тясно взаимодействие със съюзниците за периода, за който може да искаме да говорим. А така беше и преди 1989 г., по времето на Варшавския договор, така и сега. Да, нито една страна, колкото и голяма да е тя, с някакви малки може би изключения, може да реши всички въпроси, които я интересуват сама. Сама, защото освен всичко друго това е и една доста скъпа дейност. Не можем да навлизаме във въпроси от кухнята, които и аз не знам, сигурно и вие, но това, което излиза, до което се добираме в общественото пространство, е, че и днес българското военно разузнаване е намерило своето достойно място и високо уважавано и ценено от партньорските ни страни от НАТО. Намерили сме своето място и си работим всеотдайно, с пълния си капацитет и възможности, които имаме. Съответно получаваме съответните оценки. Що се отнася до Балканите, това е един въпрос, който не е претърпял промяна в последните може би 50-60 години по отношение на нашето място, роля, възможности и капацитет. Мога да кажа съвсем  отговорно, че по време на Варшавския договор между страните съюзници, в това число и Съветският съюз, нямаше страна и разузнаване, която да знае повече за обстановката в нашия регион от нас. Независимо, че е имало на политическо ниво поради това, че някой се е смятал за по-голям, за по-важен. Така е и сега, ние принадлежим на този регион, имаме сходна история, манталитет и един куп други въпроси, които са общи, и много по-добре може да разбираме хората и процесите, които протичат тук. За голямо съжаление, сега не знам как е, надявам се, че има някаква корекция, в началото на прехода ние се опитахме на няколко пъти да се обадим, да предупредим, да кажем, че това не е така, както някои хора си мислят, но малка страна, никой не я слуша.

Аз съм убеден, че това, което като анализ нашите съюзници получават от нас, има висока стойност и получава своите високи оценки. По време на българското председателство на Съвета на ЕС акцентът, който бяхме поставили, интеграция на Западните  Балкани, създаде една илюзия, че нещата могат много бързо, ей-така някак с магическа пръчка да се решат вековните и тежките проблеми между отделни страни могат бързо да отидат в историята. А се оказа, че няма никаква стабилна основа и виждаме какво се случва. Така че обстановката на Балканите, особено на запад от нас и в частност отношенията между Сърбия и Косово, действията, които се  предприемат от различните страни, трябва да ни държат нащрек. Сигурно няма да се стигне до някакъв голям конфликт, защото днес никой да позволи такова нещо в Европа. Но напрежението и последствията от него и някои локални сблъсъци, които биха могли да се случат, могат да ни върнат с години назад – в отношенията, в развитието. Така че, както се казва, това е едно клише – да държим ръката си на пулса и особено внимателно трябва да наблюдаваме какво става на запад от нас. Нито за момент не  трябва да се успокояваме, че нещата ще се решат от само себе си. На всичко отгоре и някои дребни напрежения от друг характер, това, което се случва между нас и между Македония.

Водещ: Македония или Северна Македония вече.

Чавдар Червенков: Подписахме договора, а не получаваме това, което си мислехме, че ще се случи в отношенията между страните. Може би ще има едно напрежение от малко по-друг характер, но в крайна сметка не е продуктивно. От друга страна, на югоизток от нас, оттатък Турция обстановката въпреки временното затишие в Сирия  конфликтът не е решен напълно. Пълен е с неизвестности, особено след решението на САЩ да напуснат Сирия. Виждаме активизиране на някои сили, бивши групировки от „Ислямска държава“, на „Ал Кайда“. Всичко това не може да остане без последствия, то ще се отразява, макар и косвено, и тук в нашия регион. Така че така като гледам как вървят нещата, няма да има спокойствие и период на отпускане на крака и почивка за хората от разузнавателните служби.

Водещ: Говорейки си за евентуални съвременни заплахи, тлеещи Балкани и военни конфликти, вие сте генерал, много пъти в интервюта пред нашата медия сте коментирали приоритетите по отношение на армията и превъоръжаването. Приоритетно ли бе решаването на проблема точно на летците, визирам изтребителите, или трябваше да се отиде до сухопътните, новите кораби или пък в противовъздушната отбрана?

Чавдар Червенков: Разбирам въпроса ви. Той според мен е продиктуван от това, че сега на сцената излязоха изтребители и когато става дума за превъоръжаване или армия, ние разбираме самолети и в частност F-16. По въпросите се говори много отдавна. Аз съм казвал много пъти, че българската армия трябва да се модернизира. Не заради това, за да се откъснем от влиянието на Русия, защото голяма част от въоръжението е руско, а защото една от мотивациите на служещите в армията, ще отворя една скоба, не само в армията и в полицията, е условията,  при които тези хора работят. Ти не може да очакваш един млад човек да работи, да служи с ентусиазъм, когато си го качил на ръждясала стара техника, която не съответства на днешното време, и ти да искаш той да бъде доволен, щастлив и усърден. Това просто не е възможно. Същото се отнася не само за техниката, това се отнася и за униформата, за обувките, за всичко, което е свързано с тази служба. Но да се върнем на самолетите.

Водещ: Как ще става обучението? Говорейки за изтребители, за нова техника.

Чавдар Червенков: Вижте, по отношение на самолетите, тя работата е ясно накъде отива, има политическо решение, лошото е тук, че се опорочи този целият процес, който започна отпреди десетина години, но по-активно 2012 г., когато за първи път се заговори за тези самолети. F-16 втора ръка, ако си спомняте,  от Португалия. Правителството подаде оставка, процесът беше прекъснат и румънците ни изпревариха и ни ги взеха, дето се вика, под носа. Не знам какво става сега с тези самолети в Румъния, надявам се добре да летят. Значи, няма лошо да бъдат решени поетапно въпросите и на авиацията, и на флота, и на сухопътните войски. Сега № 1 са Военновъздушните сили. Надявам се този процес да завърши успешно, да се закупят тези самолети и на това, на което се надявам  най-силно, защото има такива изказани от определени хора, а даже и от редиците на летците, да не се случи и с тези самолети това, което се стана навремето с вертолетчетата „Бел“, които бяха купени, вертолетите „Кугър“, самолетите „Спартан“. Доставени, платени с редица перипетии, разбира се,  и недоогледани елементарни неща по експлоатацията и поддръжката, които ги държат на земята. Похарчил си стотици милиони за скъпа техника, не я използваш както трябва. А тука ще похарчим още повече. Трябва на ръководството на Министерството на отбраната и на армията да им е пределно ясно какво правим оттук нататък в близките десет години. Както вие наблягате на подготовката на летците…

Водещ: Не само. Можем да говорим и за време за доставка и за много неща. Искам да ви питам оптимистично ли ви звучи това, че за осем самолета, което е половин ескадрила, трябва да се чака още четвърт век?

Чавдар Червенков: Този въпрос е предмет на много дълъг разговор и винаги ще има много „за“ и „против“ защо 8, а не 12. А защо не 16 и кога ще станат 16 и защо? Защото според мен първоначално ставаше въпрос за самолети, които да изпълняват само функцията на въздушна полиция, еърполисинг. Това означава, че изискванията към самолета не трябва да бъдат кой знае какви, не ни трябва суперсамолет, а той трябва да бъде по икономически изгоден за експлоатация, какъвто беше „Грипен“, но сега се оказва, че ние трябва да имаме самолет, с който да можем да водим война. Срещу кого и кога ще водим тая война е друг въпрос. Но очевидно е апетитите растат и параметрите се променят и ни се иска все повече и повече.

Водещ: Генерал Червенков, преживяхме ли момента и последствията от отваряне на досиетата и разкриване на съпричастност към Военно разузнаване?

Чавдар Червенков: Основната тема. Преглътнахме го, така да се каже, не сме го преживели. За щастие и за мое удовлетворение все по-рядко този въпрос намира място в медиите и в общественото пространство. Мисля, че независимо от неприятните моменти, които преживяхме с целия този процес, е крайно време тази комисия да се преобразува в един институт на националната памет и да започне да работи по нови приоритети. Защото, както самолетът F-16 раздели до известна степен специалистите и нацията на русофили, русофоби, америкофили, америкофоби, също Законът за досиетата раздели до голяма степен обществото ни. Ние нямаме повече време да се делим. Икономически държавата се движи напред, животът става все по-добър за всички, макар и бавно, ние имаме нужда от единство. Всички тези неща някой трябва да седне и да ги прегледа, действия, които вече са изживели своята роля, но които носят риск от създаване на разделение и трябва да приключат.

Водещ: Да, така е. Да бъдем по-обединени. Благодарим ви за това участие. Тема с продължение.

Милослава АНГЕЛОВА