Ген. Чавдар Червенков: Развалят служба „Военна информация“, а тя работи и дава своя принос към  партньорските служби

Ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Със законопроект за промени в Закона за „Военното разузнаване“ депутати от управляващото мнозинство внесоха предложение подчинената на Министерството на отбраната структура да може да бъде ръководена и от цивилен директор с професионален стаж в системата за защита на националната сигурност, а не само от въоръжените сили. Мотивите са събрани в едно изречение, според което „този подход дава възможност за по-ефективно използване на наличния кадрови потенциал“. Внасянето става 2 седмици след началото на предприетото от прокуратурата разследване срещу сегашния и бивши ръководители на службата генералите Пламен Ангелов и Светослав Даскалов, които са обвинени за издаването на над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и Европейския съюз в нарушение на закона. Според Военната прокуратура, двамата директори са нарушавали закона в продължение на 3 години, но едва сега след сигнал на ДАНС, държавното обвинение забелязало, че става дума за евентуално престъпление. С остра реакция в публикувана позиция Министерството на отбраната отхвърли обвиненията, с което показа, че не е склонно лесно да се раздели с директора на службата ген. Пламен Ангелов, но по въпроса до късния следобед нямаше изявление на министър Красимир Каракачанов. Казвам нямаше, защото след 17.00 часа в сряда министърът съобщи, че директорът на „Военна информация“ ген. Пламен Ангелов е подал рапорт за освобождаване от длъжност. Какво се случва с и във „Военното разузнаване“, известно като Служба „Военна информация“ поканих за отговор на натрупалите се въпроси един от неговите бивши ръководители ген. Чавдар Червенков.

Чавдар Червенков: Трудно е да се отговори с едно изречение на вашия въпрос. Но това, което в момента се случва със Служба „Военна информация“ или с „Военното разузнаване“ ми напомня обстановката през 1991-1992 година – такава една тежка, тягостна, неясна обстановка. Оттогава, след като службата се стабилизира 1993-1994 и следващите години, тя е вървяла само напред и нагоре. И до преди 2 седмици, когато действията на Военна прокуратура и на някои други служби ни поставиха в недоумение. Така че  ще продължаваме да  задаваме въпроса: какво се случва в Служба „Военна информация“, докато не получим от компетентните органи точен, ясен отговор, който да ни задоволява. Това, на което сме свидетели през последните 2 седмици, поставя много въпроси и точно липсата на яснота дава възможност и подхранва различните теории на конспирацията. В медийното пространство се оформиха два блока, бих казал  два фронта: от една страна, обвиняваните за подкрепа на определени олигархични кръгове вестници „Капитал“, „Дневник“ и донякъде „Сега“, и от друга , една поредица от медии, започващи с буквата „М“, собственост на един известен български бизнесмен. Появата на тази втора група и яростните атаки и писания, които прочетохме в тях, лично на мен ми дават основание да повярвам, , че има добре замислен замисъл, да го кажа направо – за ликвидиране на Служба „Военна информация“ в сегашния й вид. Всичко, което се прави, навежда на тази мисъл. Защото обвинението, което прокуратурата отправи на двамата началници – бившия ген. Светослав Даскалов и настоящия ген. Пламен Ангелов,  не почива на някакви сериозни мотиви.

Водещ: Ген. Червенков, възможно ли е да са се случвали злоупотребите, за които говори заместник-главният прокурор? Това, че военен разузнавач е бил такси и информатор на бизнесмен в чужбина?

Чавдар Червенков: Тъй като основното обвинение е много лековато и  не издържа, паралелно се търси  вола теле така да се каже, и започва финансова проверка. Тази финансова проверка хвърля още повече съмнения върху намеренията на органите, които са влезли да проверяват, и на техните крайни цели. Тоест, на всяка цена трябва да се намери нещо. Вчера уважаваният от мен прокурор г-н Иван Гешев каза, че засега няма открито нищо  във финансовата област, но не мога да го цитирам точно, но по смисъл каза: „Но  се надяваме, ще направим всичко възможно да открием, и тогава ще видите, какво ще става“, което никак не звучи добре.  Ето например в момента питам защо сайтът на Служба „Военна информация“ е блокиран. Защо е блокиран? Какво става – преврат ли, какво се случва в тази държава в крайна сметка?  Но нека да започнем от начало. Дори при хипотезата, че има някакви сериозни нарушения и се налага проверка, в нормалните държави  проверки в тези служби не се правят по този начин. Не се правят в медийното пространство. Прави се дискретно и когато излязат точни и убедителни резултати, вземат се съответните мерки и обществото се информира в необходимия за него обем. И точка. Тук отново развяваме някакви гащи, някакви ризи, чаршафи. И се питам аз, когато в края на краищата от цялата тази работа не излезе нищо, какво правим тогава? Да се върнем на хипотезите. Към момента  Служба „Военна информация“ беше единствената служба, която не е на централизирано ръководство и на централизиран контрол. Тя беше на контрол, опосредстван така да се каже,  подчинена на министъра на отбраната. Предполагам, че на някой му се е приискало да сложи ръка и върху нея. С каква цел – аз не мога да разбера. Преди 10-на години имаме един опит от сливане на двете контраразузнавателни служби. Някой може ли да ми каже сега, какъв е резултатът от това сливане? И къде изчезна едната?  Думата  ми е за Военното контраразузнаване. Имам чувството, че тази част изчезна от  структурата на  ДАНС  и като че ли не съществува. Та след този опит защо отново правим опит да развалим нещо, което работи добре? Работил съм в тази служба,  доста отдавна и сега нямам достъп до кухнята. Но от това, което ние чуваме в публичното пространство а това са само положителни оценки, както от отговорни фактори в България, така и от партньорските служби. Тоест, нашата служба, въпреки че  е малка, не е особено добре финансирана и обезпечена, но работи на максимални обороти и е заслужила уважение сред партньорските служби и е заела достойно  в това семейство. Сега  какво искаме – да я върнем  с 20 години назад?  Сигурно личи че съм пристрастен и в една или друга степен лично засегнат от това, което става, така че може би се изказвам малко по-крайно. Искам да кажа две думи за внесения  току що  проектозакон с едни смешни мотиви – за да могат да се назначават и цивилни лица за директори на службата. И какво  ще допринесе това? Част от  вносителите на този законопроект, през 2015 година гласуваха Закона за военното разузнаване, в който е разписано длъжността директор да се заема от военнослужащ, , което е най-естественото нещо в случая. А сега се връщаме отново назад. Аз по този повод съм казвал, че сигурно е било възможно това да стане, но преди 2000 година, когато обстановката в Европа и света беше с перспектива към разведряване и всичко беше цветя и рози, нямаше напрежение, особено пък в райони, близки до нас. Да, тогава можехме да направим някакъв експеримент, но сега това само ще нанесе непоправими вреди.

Водещ: Г-н генерал, на практика почти всички служби изглеждат замесени в този скандал: ДАНС, Военното разузнаване, ДАР плюс Военната прокуратура, плюс Главната прокуратура. Това обичайна практика ли е, имало ли е други подобни прецеденти?

Чавдар Червенков: Поне аз не си спомням. Сега като започнаха тези дандании се да върна   лентата назад и според мен, цялата тази сага започва някъде през лятото на миналата година, когато  ръководството на службата се появява  трети заместник началник , който е служител на ДАНС. Човекът няма нищо общо с военното разузнаване освен това, че някога  е завършил военното училище в Търново с профил „Войсково разузнаване“, но нито един ден  не е служил като войскови разузнавач. Чухме, че това, което се случва започва по сигнал на ДАНС. Тук лесно може да съберем две и две и да се досетим откъде е дошъл този сигнал. От този човек – поразровил тук-там, събрал информация, съшил я с бели конци и сме свидетели на нещо, за което не мога да намеря подходяща дума в речника си. Искам да кажа на сценаристите, че развалят служба, която работи. Която работи, която е намерила своето място сред партньорските служби, която дава своя принос и ще я върнат с години назад. Ще загубим доверие сред партньорите в едно време, в една обстановка,  в която е доста безотговорно и лековато да се раздрусват службите за сигурност.

Водещ: Директорът на Служба „Военна информация“ е назначен с указ на президента и единствено с указ на президента може да бъде освободен при наличие на легитимни основания за такова действие. Президентът Радев обаче направи в сряда среща с ръководителите на службите за сигурност. Сред тях е бил и зам.-директорът на „Военно разузнаване“.

Чавдар Червенков: Аз чух с половин ухо, не можах да чуя точно – не знам кой зам.-директор е бил.

Водещ: Полк. Антоан Гечев.

Чавдар Червенков: Не е въпросният заместник, за който си говорихме преди малко.

Водещ: Можем ли да очакваме последваща реакция и от държавния глава, защото той до сега по случая проявява сдържаност?

Чавдар Червенков: Странно е, вече толкова време тече тази дандания, не сме чули изявление на президента, не сме чули изявление на министър-председателя. Аз с интерес очаквам  процедурата, след като ген. Пламен Ангелов е подал рапорт за освобождаване, министърът на отбраната трябва да внесе  в Министерския съвет  съответно предложение, Министерският съвет ако реши, да предложи на президента ген. Ангелов да бъде освободен. Та чакам с нетърпение заседанието на Министерския съвет следващата сряда, за да чуя коментара на министър-председателя по въпроса. Досега него не сме го чули. Единствената ми надежда да чуя е на това заседание на Министерски съвет. И ако има такова изявление, тогава можем да си направим някакви по-определени изводи за това,  какво се случва и какви бихме могли да очакваме  оттук нататък, и какво да очакваме. Защото няма какво да се заблуждаваме, това, което се случва, не може да стане без знанието и съгласието на министър-председателя.

Водещ: Можем ли да търсим политически контекст на случващото се с „Военното разузнаване“, тоест, то да е жертва на напрежението между президентската и изпълнителната власт?

Чавдар Червенков: Бяхме свидетели 2013-2014 година, когато беше променен правилникът на „Военното разузнаване“ и беше назначено цивилно лица за началник. Тогава причината за това беше  противоборство между министъра на отбраната,  Аню Ангелов и президента Първанов. В една сериозна държава това ли трябва да се случва между институциите и последствията да се носят от е службите?, Ако има някакви напрежения между президента и изпълнителната власт, трябва ли потърпевшо да бъде  „Военното разузнаване“, за да покажем на президента, че ние можем да направим ето така, без мислим за последиците. Мисля, че е доста безотговорно и несериозно да мислим в тази насока. Така поне на мен ми се иска да изглежда, но де да знае човек.

Водещ: Застрашава ли случващото се с „Военното разузнаване“ националната сигурност?

Чавдар Червенков: В момента нас никой не ни застрашава, но като цяло ето, получава се едно натрупване на негативизъм. Хакерската атака срещу НАП, разбрахме кой е хакерът – оказа се солов изпълнител, вундеркинд, който може би трябва да бъде награден, а не наказан, но цялата суматоха, липсата на информация, фактът, че хакването се е случило преди 20 дни, а никой не е усетил, и ако хакерът не се беше обадил на  медиите, така и нямаше да разберем, че има такова нещо. Това, което се случва в Служба „Военна информация“, някои други неща, всичко това създава напрежение в обществото, създава недоверие в институциите, – ето това е заплахата. Не мога да се въздържа да не спомена тук и сагата със самолетите F-16 „тук има, тук няма“, ще пилим цените, ще плащаме разсрочено, няма да плащаме разсрочено, ще вземем заем, ще убеждаваме американците и ред други неща, които не звучат сериозно за такъв сериозен въпрос. И накрая  какво се случи – изядохме солта, сега ще си платим наведнъж. Това е според мен проблемът. И да не забравяме  обстановката, която се създава в тази служба. Не искам да се поставям на мястото на хората, които са там в момента, какво  си мислят, как виждат перспективата и дали някои, които вече са заработили за пенсия, няма да си вземат шапките и да си заминат. И след това пак ще се вайкаме, че опитните кадри напуснали и имаме недокомплект.

Водещ: Г-н генерал, през целия разговор вие говорите за сценаристи. Кои са тези сценаристи?

Чавдар Червенков: Не знам кои са. Още малко и ще разберем.

Водещ: По какво?

Чавдар Червенков: След като минат тези заседания в Министерския съвет, след като бъде назначен нов началник, след като мине промяната в закона и нещата горе-долу ще дойдат на мястото, и тогава ще се избистрят и целите, и кой има интерес от цялата тази акция, която се провежда. Сега, като си помисля и не мога да разбера защо беше необходимо цялата тази дандания и цялото това разбъркване на живота и работата на тази служба.

Водещ: Защо?

Чавдар Червенков: Не знам. Очевидно се връщаме пак на изходно положение,  някой не може да понесе тази относителна независимост на Служба „Военна информация“ и иска да я сложи в общия кюп.

Водещ: Общият кюп на какво?

Чавдар Червенков: Общият кюп на контрол на всички специални служби отедин човек: под една шапка всичко. В момента само там няма директен  контрол на премиера. Въпреки че съгласно всички регламентиращи документи, тримата големи така да се каже: президентът, премиерът и председателят на Народното събрание имат достъп до  еднаква равна по обем и съдържание информация и т.н. Могат да питат, могат да поставят задачи. Но директно, ето, ако погледнете структурите: ДАР, ДАНС, ДАТО, тоест, тези по-деликатни служби, всички са там – под Министерския съвет. Така си мисля, дано да не съм прав.

Водещ: Много ви благодаря за този анализ, за времето, което ни отделихте, и за това, че приехте поканата.

Чавдар Червенков: Да изчакаме десетина дни, може би ще се доизяснят нещата, и ще се успокоим всички.

Водещ: И ще завършим разговора.

Чавдар Червенков: Най-вероятно.

Цоня Събчева