Ген. Чавдар Червенков: Цената за гарантиране на сигурността е една и тя трябва да се плати от всички, за да се противодейства адекватно на заплахите пред страната ни

Днес президентът Румен Радев свиква първото за своя мандат заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Темата ще бъде рискове и заплахи пред националната ни сигурност. Последният Консултативен съвет беше свикан миналия ноември от президента Росен Плевнелиев, а повод за него беше политическата криза в страната. Кои са рисковете пред държавата ни и върху какви други въпроси трябва да бъде поставен акцентът, темата коментираме с генерал Чавдар Червенков – бивш ръководител на Военното разузнаване и министър на вътрешните работи в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Ген. Червенков, първо кои са въпросите, върху които, според вас, е важно да бъде поставен акцентът на днешното заседание и кои теми трябва да бъдат изведени като приоритетни?
Чавдар Червенков: Най-общо темата ще бъдат тези рискови заплахи за националната сигурност. От този въпрос през последните години, от 2015 г. насам, са провеждани няколко Консултативни съвета, четири, ако не се лъжа, на които представителите на политическите сили и изпълнителната власт, създавах впечатление в обществото, че има разбиране по отношение на рисковете и приоритетите какво трябва да се правят. За голямо съжаление, ние отново се връщаме на този въпрос. Президентът Радев се върна преди няколко дни от Брюксел, където се проведе срещата на Върха на НАТО. За първи път в присъствието на новия американски президент и на новия френски президент. На тази среща ние очаквахме да даде едни основни жалони по отношение на бъдещото укрепване на сигурността в Европа и в света. Но заради някои от реакции, които наблюдаваме след тази среща, аз лично не съм много оптимист, че там са постигнати договорености, които ще водят към бъдещо стабилизиране. Имам предвид реакцията на германския канцлера Ангела Меркел, която заяви, че не можем да разчитаме на външните съюзници, каквото и да значи това. Така че въпросът, който ние ще обсъждаме и той е изключително важен за страната. От известно време се води дебат отново по отношение на модернизацията на българската армия. Преди това бяхме свидетели наедно кръстосване на шпаги по отношение състоянието на българската армия, който по закон трябва да бъде внесен до края на месец март и беше внесен от служебното правителство. Това предизвика реакции поради негативната оценка, която беше дадена там за способността на армията да изпълни задачите. Така че са се натрупали доста въпроси. Аз искам обаче да ви обърна внимание на един друг въпрос. Говорим за армията, но не трябва да говорим само за армията, трябва да говорим като цяло за сектора на „Сигурността“, вътрешна сигурност, обществен ред и отбрана. Крайно време е хората, които ние сме избрали да движат делата на държавата и да се грижат и за сигурността, да погледнат на този въпрос като едно цяло. Т.е. да не се разделя този на два сектора- „Отбрана“, сектор „Вътрешна сигурност“. Аз ще се върна на този въпрос след малко по отношение на финансовото му осигуряване, но само искам да ви кажа, че през 2015 г. през април се проведе Консултативен съвет за национална сигурност относно развитието на въоръжените сили, в контекст на актуалната среда за сигурност. Тогава трябваше да се изготви и да се внесе програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили и т.н. Тогава се очертаваха светли хоризонти и по отношение на 2-та процента военни разходи от брутния вътрешен продукт, решение, което беше взето предната година пак на среща на Върха на НАТО, по отношение на инвестициите в отбранителните способности. От всичките тези хубави приказки, които тогава се изговориха, и между впрочем становището е прието с широк консенсус, без някакви представители на две от политическите сили, отново днес, 2 години по-късно, се връщаме на същия въпрос. Аз се питам каква е ролята на този Консултативен съвет, на тези становища, които се приемат с консенсус и след това не се изпълняват. Аз не искам да се впускам в детайли какво трябва да се направи за армията, за кое по-напред да се погрижим, но страната ни не разполага с неограничени ресурси, те са ограничени, с голяма трудност се намират средства за това или онова в сектора за сигурност – за самолети, за кораби, за броя транспортьори, за нови автомобили на полицията, за нови технически средства и т.н. Тъй като тези ресурси са ограничени, струва ми се, че държавата ни, като казвам държавата ни имам предвид нейното ръководство, политическо и държавно, трябва да си подреди приоритетите. На този Консултативен съвет трябва да се постигне консенсус по това кой е риск номер едно за националната сигурност, да се изведе като приоритет и за неговото решаване да се отпуснат необходимите средства, независимо от проблемите. А проблеми винаги ще има.
Водещ: Кой, според вас, е този риск номер едно пред националната ни сигурност и всъщност откъде идват заплахите пред страната ни?
Чавдар Червенков: Ние трябва да спрем да се крием зад това, че бежанците не харесват България и я заобикалят, че ние не сме интересни цел за тероризма и няма от какво особено много да се притесняваме и да неглижираме този въпрос. Ние живеем в една глобална среда, членове сме на два големи съюза – на Европейския съюз и на НАТО, и всичко, което се случва там и в по-големите страни, не може да не оказва влияние и върху нас. Така че ние трябва да сме готови за посрещане на всякакви рискове. За целта трябва да укрепим нашите сили за сигурност, т.е. армията и полицията. Там са се натрупали изключително много проблеми поради неглижирането им за последните 5-6 години- и по отношение на личния състав, и по отношение на техническото въоръжаване. Силите ни за сигурност трябва да се укрепят, както армията, така и полицията. И това трябва да върви в две направления – повишаване мотивацията на личния състав и повишаване на техническата въоръжаемост. Като условие номер едно – всяка стотинка, която ще се харчи за тези цели, трябва да се следи целесъобразността и да се гледат през лупа. Наказанията трябва да са изключително строги, за всеки, който си позволи да злоупотребява. По отношение на финансовите ни възможности. Да, те не са безгранични, но така или иначе нашата икономика, нашия брутен вътрешен продукт растат. Но ако отворим страницата на Министерство на финансите, пък и в страниците на Министерски съвет, и погледнете какво решение е взето на 18 май тази година за краткосрочната финансова рамка 2018-2020 г., ще видим, че за сектора „Сигурност“ като цяло няма никакъв ръст. Т.е. за двата сектора „Отбрана“ и „Вътрешен ред и сигурност“ за 2017 г. се предвижда да бъдат похарчени 4 милиарда и 280 милиона, а през 2020 г. 4 милиарда и 220 милиона, т.е. по-малко. Е, за какви приоритети в областта на сигурността можем да говорим тогава? Ще повторя за пореден път едно клише- сигурността има цена и тя е еднаква и в България, и в Париж, и в Брюксел, и в Копенхаген и тя трябва да се плати. Ние предвиждаме като цяло по-малко средства, а искаме да получим повече сигурност, което не е възможно. Надявам се, на този Консултативен съвет ето тези въпроси да бъдат сложени на масата и ясно, точно и аргументирано да бъде казано ще бъде ли приоритет укрепването на силите за сигурност и ще се отделят ли необходимите средства или няма да бъде и само ще си приказваме.
Водещ: Ген, Червенков, при евентуално постигане на консенсус по тази така спорна и, както вие казахте, неглижирана тема, какво следва оттук нататък и всъщност каква тежест имат решенията, които ще се постигнат на този Консултативен съвет?
Чавдар Червенков: Знаем, че решенията и становищата на този съвет не са задължителни. Неговата задача е по-скоро участващите страни, постигнали консенсус по обсъждането по определени въпроси, да имат моралния ангажимент да ги спазват. Надявам се на Консултативния съвет наистина да се проведе един сериозен, отговорен, задълбочен дебат, а да не се стигне до лични обяснения, на каквито сме свидетели последните дни в медиите по отношение на прословутите нови изтребители. Преди година и половина, две много имаше нужда от тях, сега изведнъж се оказа, че няма. Това е изключително объркващо.
Водещ: Като че ли ставаме свидетели повече на акцентирането на това, че има даден проблем в тези сфери, отколкото всъщност да се предприемат някакви действия за решаването му. Как смятате вие?
Чавдар Червенков: Надявам се, ако има някакви проблеми, те да не са личностни, защото секторът и отговорностите в него са прекалено сериозни, за да може някой на това поле да си решава въпроси на своето его. Надявам се присъствието участниците в Консултативния съвет да подходят изключително сериозно и отговорно и да бъдат на нивото на доверието, което ние сме им гласували съвсем скоро. Изборите бяха преди няколко месеца.
Виктория МЕСРОБОВИЧ