Ген. Чавдар Червенков: Ще купим американските изтребители, но не за тези пари, които сме си приготвили в касичката

Ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

 Водещ: Преговорите със САЩ за закупуване на нови осем изтребители Ф-16 ще продължат, докато се намери приемливата и за двете страни пресечна точка, съобщи министърът на отбраната Красимир Каракачанов с уточнението, че има какво да изпиляваме в условията и цените.Изказването му звучи доста по-оптимистично от преди две седмици, когато заяви, че в преговорите със САЩ за доставка на изтребителите F-16 Block 70 не е постигната удовлетворителна цена и е възможно сделката да не се случи. Припомням, че тогава ден по-късно неговият заместник и ръководител на политико-военната група за започване на преговорите Атанас Запрянов информира, че разговорите вървят положително.Заместник-министър Запрянов месец по-рано, на конференция през април обеща, че договорът за покупката на изтребителите ще бъде подписан до края на юли. През февруари министърът на отбраната прогнозира, че до средата на годината, по-скоро до края на юни е технически възможно да има договор за F-16.Съдейки от последните изявления на Красимир Каракачанов, обещаният финал във времето се отдалечава.

Очертава ли се, обаче, в обозримо бъдеще сключването на сделката за нови изтребители?

Задаваме въпроса на ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова.Г-н генерал, какви са реалните шансове на България да сключи договор за исканите бойни самолети, след като сделката не е минала през Конгреса на САЩ, а страната ни не е получила LOA (писмо с оферта) в отговор на изпратения през февруари  LOR (писмо с искане за оферта)?

Чавдар Червенков: Този дебат е много сложен и отговорът на въпроса ви също. Хванали сме се на едно хоро, от което много трудно можем да се пуснем – тоест това е ситуацията, в която ние сами се поставихме. Условията на САЩ са ясни още от 2012-та година, когато се водеше дебата за онези самолети от Португалия втора – трета ръка.  Още тогава тези, които се интересуват от този въпрос, бяха наясно, че едно от условията на Щатите е плащане в брой на цялата сума и след три години получаваш продукцията, казано най-общо. Разбира се, в този целия процес има  много подробности, които ние няма как да знаем, а пък и не  е необходимо да знаем. Проблемът, който ние си създадохме при  тези сделка, предстои и при  другите две сделки – тези за  корабите и за бронираните машини. Сами се вкарахме в това положение, защото му се даде изключително голяма гласност, обществото се натовари с огромни очаквания, подхвърлиха се едни числа, едни милиарди насам-натам, увеличаваха се, намаляваха се и в резултат редовият български гражданин, който проявява интерес към това, къде отиват неговите пари, не е наясно, какво става всъщност. Сега наблюдаваме играта на Женския пазар „тука има, тука нема“. Сигурно на част от експертите в Министерство на отбраната е било ясно, че сключване на сделки за такива въоръжения със САЩ е изключително сложен и деликатен процес. САЩ много ревностно следят тяхното въоръжение, особено по-модерното, да не попадне в неподходящи ръце. Ние смятаме, че сме най-великите на Балканите, дори и в Европа, но съм сигурен, че болшинството от конгресмените в САЩ въобще не знаят,  къде е България и за какво става дума. Така че трябва да бъдем търпеливи и да си изчакаме целия този процес. А относно сроковете, в смисъл че в средата на годината ще имаме договор – просто такива декларации не трябваше  да се правят. Аз разбирам, че трябваше да се намали  напрежението, което възникна  във връзка с гласуваното от парламента  предложение да се свали горната граница онзи  1 милиард и 800 милиона – сумата, в рамките на която ние да закупим осемте изтребителя. Махна се горната граница без да ни бъде казано ясно, колко става тази граница: 2 милиарда, 2,2 милиарда, 2,5 милиарда? И започнаха спекулации, нещо съвсем естествено при такава ситуация. Наддаването стигна до 2 милиарда и половина, число което не звучи никак приятно. И сега, след като преговорите по наша оценка зациклиха, а те може би не са зациклили, а това е естествен процес, който някои от нашите политици не познават добре и избързаха да ни обещаят бързи резултати. Това се получава според мен. Както казах в началото, ние сме си се хванали на това хора и няма как да се пуснем, ще си го играем докрай. Какво ще изпилим не знам, ако някой знае точно  да каже. Щатите ни накараха да си поискаме тези самолети, тоест да кажем, че, да, ние се отказваме от всички други оферти, „Грипен“, “Eurofighter”… Искаме горещо да закупим „Ф-16“ блок 70. Добре, обаче на каква цена? Аз не съм чул насрещната оферта? Какво искат Щатите, за какво ние се борим? Нещо преговаряме. Някакви преговори вървят добре. Нещо не върви. Нещо ще изпилваме. Какво ще изпилваме обаче? В един коментар на министър Каракачанов ставаше въпрос, че можем да намалим част от разходите, които са били предвидени за езиковата подготовка, защото нашите пилоти владеели перфектно английски, в което аз не се съмнявам и там някакви такива дребни неща, но те представляват незначителна част от цената. Сега  кръгът се разширява и министър Каракачанов отново ни убеждава, че няма да се правят компромиси с бойните качества на самолетите, тоест няма да се отказваме от въоръжение, радари и т.н. Така че има голяма неяснота. И най-добре е, с разрешението на партньора, защото тук очевидно влизаме в зоната на поверителната информация, съгласувано с партньора да ни се каже: какво е положението, за какви пари става дума, ще я бъде ли, няма ли да я бъде, ще се събира ли пак парламентът да решава отново увеличаване на тавана,  няма ли? Аз разбирам и другата страна – САЩ, за които това е политиката на страната. Не можем да ги обвиняваме, че защитават своите интереси и приетите правила.  Проблемът очевидно е при нас – не сме наясно с правилата и не сме се съобразили с тях.   А освен всичко друго, тук става въпрос и за бизнес. Цялата тази сага с производството на този самолет  не е никак лесен процес. Да се поставим на мястото на  другата страна –  да преместиш не целия завод, а част от завод, примерно една поточна линия, която да пуснеш, за да може да се сглобява този самолет, който въпреки  приказките, че е от 80-те години, все пак Блок 70 притежава съвременни характеристики. Да  започнеш производство на едно скъпо изделие с неясна перспектива, да ангажираш хора, това не е  лесен и  елементарен процес. САЩ се стремяха да си осигурят поръчки. Не знам, какви са точно икономическите изисквания – колко поръчки трябва да има гарантирани, за да започне производство и то да бъде и рентабилно в крайна сметка. С нашите осем самолета ние  нямаме особена тежест и не можем да очакваме някаква  готовност за отстъпки от страна на САЩ. Говори се, че Индия ще поръча над 100 самолета. Мароко е вдигнала ръка за  около 70. Словакия ни изпреварва по бройката, Бахрейн – също. И сме на края на опашката. Аз не знам, може би едно число, говоря примерно около 200 самолета би оправдала лансирането, пускането на тази поточна линия и производството на съответните агрегати, електроника, двигатели и така нататък, ангажирането на специалисти. Така че въпросът е многостранен. И на този фон явно ние не си даваме сметка за тези неща и чисто по нашенски си говорим само за едни пари.

Водещ: Защо след като бе съобщено, че българските финансови възможности са заявени и приети от Белия дом, тоест там в САЩ са наясно със съдържанието на нашия джоб, преговорите за машините буксуват?

Чавдар Червенков: Никой не ние е казал, за 1.8 милиарда.  Говореше се много обтекаемо, че ние ще получим един много добър самолет без да се споменава думата „пари“, че за парите, които ние ще платим, ние ще получим най-доброто, че си купуваме не знам какво си, но числа не са споменавани. Ние на краставичар не можем да продаваме краставици, защото тази страна е на първо място по продажба на въоръжение в света, става въпрос за САЩ. За 2017-та година, данните бяха за  около 280 милиарда. Втората страна Русия е на второ място с около 37 милиарда. В пъти по-малко. Така че там са пределно наясно с всичките техники на водене на преговори, на продажби, договори, цени и така нататък. Може би има информация тук при нас, но тя е от по-деликатен характер и не ни се съобщава, за което не бива да се сърдим на преговарящите. Сега виждам как основните отговорни лица ни успокояват, заместник-министърът Атанас Запрянов казва, че всичко вървяло по план. В началото министър Каракачанов  се изпусна да каже, че преговорите са пред провал и едва ли не утре започваме отново, отиваме, извиняваме се на шведите и започваме да говорим за „Грипен“. Сега обаче явно дава малко назад – ще  изпилваме. Може би предизборният период налагаше един вид изказвания и сега, след изборите можем да очакваме други откровения. Ясно е обаче, че ще купим тези самолети, но не за тези пари, които сме си приготвили в касичката.

Водещ: Тоест предстои увеличаване от парламента?

Чавдар Червенков: Ще бръкнем доста по-дълбоко. И така ще приключи тази сага, но тя трябва да ни бъде обица на ухото. Още в началото дори имаше хора, примерно Велизар Шаламанов, който каза точно: „Ще си купим сигурност, независимо на каква цена“. Ако тази позиция беше защитена в началото, тази драма, която сега  преживяваме, нямаше въобще да се случи. Трябваше да кажем: да, това е най-доброто, най-модерното, от това имаме нужда, струва 2,5 милиарда. Точка. Има обаче други въпроси, които дразнят. Примерно сделката с Бахрейн, която е за два пъти повече самолети на  цената, която ние сме приготвили за 8 самолета. Експерти казват, че Бахейн вече  имат „Ф-16“ от по-стари модификации, че имат  подготовка, но каквото и да имат, просто  не може да има такава голяма разлика.  Другият проблем за срока на доставките – ту е 3 години, ту е 4. Там също очевидно има някакви неясноти. Допускал съм в един момент, че САЩ не бяха напълно готови нито с преместването на завода, нито с неговото пускане. И те същи тупкаха топката и им трябваше време  докато те получат пълна готовност или поучат необходимия брой на поръчки, за да започне процесът да се движи реално.  А ние тук се пеним и се натоварваме с едни очаквания, които няма как да се случат.

Водещ: На какво се дължи брауновото движение по тази твърде сериозна сделка, засягаща нашата сигурност, г-н генерал?

Чавдар Червенков: Въпросът е основно финансов.

Водещ: А на компетенции, възможности, грамотност?

Чавдар Червенков: Тук има и един проблем. Аз в началото казах, че САЩ имат особени правила при продажбите на въоръжението в чужбина. Сигурно не можеш да им диктуваш условията, особено когато си някакъв пренебрежимо малък клиент. Ние трябваше да бъдем наясно още от самото начало, не да залагаме предварително финансови рамки, а внимателно да проучим всички възможности и тогава да се каже: да, можем да купим най-доброто, най-модерното, това, което ни е необходимо, това, което като партньори в НАТО сме длъжни да направим, но цената ще бъде ето такава. И това да се обсъжда в парламента. Противно на логиката в търговията, когато предимно продавачът ухажва клиента, тук се получава точно обратният процес. Хем искат да ни продадат самолети, хем ние трябва да се молим за тях и да изпълняваме най-различни упражнения. Не знам, сигурно в този бизнес, особено в търговията със САЩ правилата са такива, но тези, които водят преговорите, би трябвало да го знаят.

Водещ: В края на краищата: ще има ли самолети? И още по-важното – възможно ли е България да се оттегли от сделката за „Ф-16“?

Чавдар Червенков: Как ще се оттегли? Вие представяте ли си политическите последствия? И ще завърша с една българска поговорка: ще изядем тоягите, ще изядем чувала със сол, накрая ще си платим и ще си получим самолетите.

Водещ: Тоест вашата прогноза е оптимистична: ще си получим самолетите, но ще си платим, колкото струват, тоест доста по-скъпо, отколкото си мислехме.

Чавдар Червенков:  Повече от това, което ние не сме преценили реалистично. Стана дума и преди време за това, че ние досега едни преговори не сме провели като хората, винаги сме се издънвали. Като се върне лентата назад някъде мисля си говорихме по този въпрос.

Водещ: Да, говорихме си. Това е вторият ни разговор по тази тема.

Чавдар Червенков: Ако някой е намерил доказателства да ме обори, моля да заповяда. Нито едни преговори досега не са проведени като хората в интерес на страната – да са започнати и привършили точно, коректно и в срок. Винаги нещо се е случвало. Винаги. И сега не излизаме от това правило.

Водещ: Защо?

Чавдар Червенков: Не знам защо. На този въпрос не мога да отговоря. Има хора, които могат и трябва да отговорят. Само по тази сделка със самолетите от 2012 година какви ли безброй комисии не се създаваха от експерти на какви ли не нива и ето докъде я докарахме за седем-осем години. Доникъде. До под крушата. Но да бъдем оптимисти.

Водещ: Накрая ще имаме самолети.

Чавдар Червенков: Ще имаме, разбира се.

Цоня СЪБЧЕВА