Ген. Чавдaр Червенков: Липсва ясна стратегия и финансов разчет за нов боен самолет  

 

 

 

 

Ген. Чавдaр Червенков: Липсва ясна стратегия и финансов разчет за нов боен самолет

 

Ген. Чавдaр Червенков, бивш ръководител на Военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Комисия в парламента ще проверява решението за избора на нов военен самолет. От ГЕРБ отправиха съмнение, че президентът Румен Радев е защитил решението за купуването на шведски изтребители „Грипен“ и това е станало в период, в който още е нямало окончателно решение на служебното правителство. Какви могат да бъдат последиците от едно забавяне на преговорите и сделката за изтребители и възможно ли е зад инвестициите в отбраната да стоят лобистки и бизнес интереси? Tемата коментираме с ген. Чавдар Червенков, бивш ръководител на Военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи. Ген. Червенкое, създаде се напрежение между Министерски съвет и президента за бойните самолети, но колко важно е все пак да се намери консенсус между институциите, между партиите, когато говорим за сигурността и отбраната?

Ген. Чавдар Червенков: Две думи само за напрежението между изпълнителната власт и президентството. То започна още по време на президентската кампания, продължи по време и след избора, продължава и сега. Аз не мога да си обясня защо едни сериозни мъже си надмерват егото, а не се зачетат в Конституцията и всеки да си изпълнява задълженията, както е записано там, и да работят заедно. По отношение на самолетите, може да  има най-различни теории. Тази сага наречена „Нов боен самолет“ продължава вече  сигурно близо десетина години.  Пилотите, които се надяваха да летят на този нов боен самолет, сигурно  по-голямата част от тях вече са пенсионери. Аз имам една песимистична теория по този въпрос – скоро няма да има самолет, и то не поради финансови причини, а поради липсата на ясна стратегия в правителството, в Министерство на отбраната, въобще в Министерски съвет – искаме ли ние да имаме самолет или не искаме. Ако се разровите  в интернет, в архивите на Министерския съвет, на парламента, на различните министерства, ще забележите че само за последната една година – от април миналата година до сега – три пъти е променяна финансовата рамка. Едно е взето като решение през април миналата година от Министерски съвет, когато е обсъждан т.нар. „Инвестиционен проект за придобиване на нов боен самолет и многоцелеви патрулен кораб“. През юни миналата година парламентът приема тази схема, а през май тази година Министерският съвет приема средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., където числата вече се различават от тези, които са приети и одобрени от парламента миналата година. Онзи ден министър Каракачанов ни представи един нов разчет, в който числата са съвсем различни. Е какво да очакваме ние при това положение? Защо тези хора преди да говорят, гласуват, публикуват, не седнат, да вземат по един бял лист и да се разберат колко, с какви средства, как ще ги разходваме в годините, какво ще придобием срещу тях?  Хвърлят се в пространството едни гръмки плашещи приказки за много милиарди. Всъщност става въпрос за един разход, който в най-тежкия случай е 400 милиона лева годишно, т.е. разсрочено във времето. Аз се радвам, че някои хора – имам предвид министър Каракачанов, най-после поставиха въпроса за разсрочено придобиване на въоръжена и бойна техника. Нормалните страни още на времето придобиваха такива скъпи играчки и ги изплащаха в продължение на 15-20 години. Ние, най-бедната страна в Европейския съюз, се бяхме засилили да изплатим тези два проекта – самолет и кораб за шест-седем години. Защо? Сега има една такава оптимистична нотка, появи се светлина в тунела този разход  да се разсрочи до 2029 г. Става дума за  придобиването вече на трите вида въоръжения – самолет, кораби и бойна бронирана машина за пехотата. Това би могло да се направи впрочем и до 2030-2032 г. Не е необходимо всичко  да се плаща накуп. По отношение на самолета се борят две течения – едното е според мен рационалното, другото е политическото. Под рационалното разбирам да си закупим самолет, който ни „подхожда на дережето“. Ние няма да водим голяма война, в онзи смисъл на класическа война, при която ще ни трябват много самолети със страшни бойни възможности. Ние имаме да изпълняваме една скромна задача – т.нар. „Еър полисинг“, да си пазим небето от единици непредвидени случаи. В обозримо бъдеще аз не виждам и едва ли някой предвижда воденето на голяма война от  класически тип . Дори по времето на Варшавския договор, когато имахме над 300 бойни самолета, при евентуален конфликт се предвиждаше някъде до към петия-шестия ден на нашата територия да бъдат  пребазирани  над 600 самолета от Съветския съюз. Дори тогава, при онази огромна бройка самолети, ние сами в никакъв случай не бихме могли да се справим с каквото и да е, а пък сега съвсем.   Разбирам, че темата е много деликатна, но по-добре е да си купим един нелош нов самолет. Шведската страна предлага и доста интересни схеми за офсет. Офсетът се отрича от някои хора, но аз имам силно съмнеие, че за това  причините са главно меркантилни. Никой не е доказал, че офсетът оскъпява крайната цена на изделието. Напротив, той ти дава възможност да компенсираш част от твоите разходи. По най-груб разчет   С финансовия резултат от това което получиха унгарците като офсет –  един или два завода за производство на битова техника – вече са  изплатили техните самолети, а сигурно са и вече на печалба. То и смисълът на офсета е такъв – да се подели тежестта от разхода за придобиване на въоръжение между двете страни. Сериозно трябва да помислим  в това направление. Ние сме страна, която няма кой знае какви икономически възможности. Тук трябва да бъдат направени сериозни разчети. Дори един завод да ни построи Швеция като офсет, ние трябва сериозно да преценим и да  вземем мерки  за  да работи ефективно.   Тук място имат не само политиците, а и експертите от всички министерства.

Водещ: Доколкото ви разбирам, ген. Червенков, вие очаквате едно дългосрочно забавяне на сделката с изтребителите. Може ли обаче да има някакви по-сериозни последици от едно такова забавяне, когато говорим за сделки, предопределящи развитието на въоръжените ни сили за години напред?

Ген. Чавдар Червенков: Ще има последствия от всякакъв тип. Ще започнем да изглеждаме в очите на нашите партньори като една страна, която мени мнението си по три пъти на ден и не знае какво иска да направи. Миналата година, когато беше направен този инвестиционен проект, една от причините да се предложи да похарчим 1,5 милиарда лева  за нови самолети, беше един разчет, че поддържането в летателна годност на самолетите МиГ-29, които имат още ресурс до 2029 г. ще струва  близо 1,7 милиарда лева. Ще похарчим 1,7 милиарда и през 2029 г. нямаме нищо и сме на нула. По-добре да похарчим 1,7 милиарда сега и да имаме едни самолети, които ще ни служат 20, 30, 40 години напред. Това беше логиката и тя е изключително правилна. За съжаление, веригата се обърка и горе-долу сме като играта „тука има, тука няма“. Въпреки, че следя редовно тези въпроси, признавам си, вече съм объркан и не мога да разбера какво става. Ние не си изпълняваме решенията си. В края на май се проведе Консултативен съвет за национална сигурност при президента. Там се постигна консенсус по няколко въпроса. Един от тях беше, че до 20 юни, т.е. до миналата седмица, трябваше да бъде изработен План за интегрирано развитие на сектора „Сигурност“. Не съм чул това да е направено. Какво става? Провеждаме разни форуми, взимаме си разни решения и не си ги изпълняваме. Какво искаме тогава?

Водещ: Тогава има ли място въобще да се говори за другите два проекта – за бойните кораби и бронираните машини?

Ген. Чавдар Червенков: Има еволюция. Във финансовата краткосрочна рамка, която Министерски съвет прие през май  началото на изпълнение на  проекта за корабите  се отмества за 2020 г. Чета предложението на министър Каракачанов от онзи ден – нищо подобно. Той си предвижда, планира проекта от 2017 г., т.е. от тази година. 171 милиона лева тази година трябва да похарчим за тези кораби. Не мога да разбера краткосрочната финансова рамка на Министерски съвет ли е по-валидна или вчерашното положение на министър Каракачанов, или решението на парламента да одобри инвестиционния план от миналата година. Кое е валидно днес. Ето това е въпросът, на който аз искам някой да ми отговори, и оттам нататък да разсъждаваме ще има ли самолети, няма ли и какви ще бъдат те, и кой е виновен, че някой бил одобрил „Грипен“.

Албена ИВАНОВА