Георги Боцев, ПСС: Все повече туристи започват да си правят планинска застраховка

Снимка: Информационна агенция "Фокус". ПСС: Планински спасители оказват помощ на човек със счупен глезен в района на хижа „Равнец“ в Стара планина

Георги Боцев, планински спасител от отряд Благоевград към Планинска спасителна служба, район Рила планина, в интервю за Радио „Фокус“-Пирин

 

Фокус: Г-н Боцев, това, което ми прави впечатление при Вашите акции е, че повечето загубени туристи са се изгубили, защото са се отделили от групата и са сами. Когато Вие ги спасявате, разговаряте ли с тях за това кое ги е накарало да се отделят от групата? Защо го правят?

Георги Боцев: По принцип ние при всеки инцидент, който се получава доста коментираме с пострадалите, защото имаме и време за това по време на транспортирането. И за нас това е интересно, а и за самия човек е интересно да разбере защо се е стигнало до това положение и какви грешки е допуснал. Факторите са много и са най-различни: отделяне от групата, самонадеяно самостоятелно тръгване. Ние продължаваме да твърдим, че човек не бива да ходи сам в планината. Всички случаи доказват, че всеки, който е тръгнал сам и след това бедства някъде в планината, е голям късметлия, че не му се е случило най-лошото, защото при един тежък инцидент или при едно лошо подхлъзване и липса на телефон, чрез който да се обади за помощ, или при евентуално изпадане в безсъзнание, просто ние няма как да разберем, че някъде в планината се случва нещо такова. Обикновено, когато са двама души в планината, ако единият пострада, сигналът към нас идва от другия човек, а когато човек е сам, ако той не се обади, няма кой да го направи. Това е фактор, който всеки турист трябва да знае и не бива да допуска подобна ситуация.

Фокус: Научиха ли се туристите да си правят планинска застраховка?

Георги Боцев: Тези, които често ходят в планината вече са доста информирани и си правят застраховка. Те са доста подготвени и от гледна точка на екипировката и имат достатъчно познания за планината. Никой не може да каже кога ще се случи някакъв инцидент и дали ще му се случи точно на него, но те са взели мерки и го правят. Обикновено без застраховка са такива туристи, които са разбрали от приятели за някой интересен маршрут и тръгват просто за да отидат да го видят. Те нямат никаква подготовка и обикновено точно на такива хора се случва да бедстват след това при влошаване на времето или поради липса на добра екипировка. Но все повече хора си правят планинска застраховка. Тя е достъпна финансово. Наскоро гледах цените – за уикенда тридневна застраховка излиза от порядъка на 5-6 лева – това е колкото една кутия цигари за пушачите. Цената не е висока изобщо, а все пак особено през зимата ние от ПСС генерираме доста разходи при всяка спасителна акция. През зимата средствата са повече от 1000 лева, защото се използва специализирана техника, гориво и т.н. Най-добре е когато човек е застрахован, защото така разходите се връщат най-лесно към нас.

Фокус: Кой сезон е по-тежък за планинските спасители – зимата или лятото?

Георги Боцев: За планинските спасители няма тежък сезон. Ние винаги сме готови да се отзовем при подаден сигнал. Подготвени сме да работим и през лятото, и през зимата. Екипирани сме добре и нямаме проблеми. Както се катерим добре, така можем да караме и ски. Имаме високопроходима техника за зимата, така че при инцидент да успеем да стигнем до точката сравнително бързо.

Фокус: С какъв ресурс разполага Планинска спасителна служба-Благоевград? Споменахте вече Вашия отряд, но от колко души се състои той?

Георги Боцев: Отрядът ни се състои от 22-ма души, като имаме и лекар в екипа. От тези 22-ма души, 21 са доброволни спасители и един е щатен, тъй като неговата работа е да организира всичко в отряда и да се грижи за материалната част. Той обикновено ръководи акциите. Всички доброволци работят на различни места, като имаме уговорка с работодателите при получаване на сигнал в работно време спасителите да бъдат пуснати от работните си места, за да участват в акции. На някои места това е много трудно да се получи, защото спасителите работят в производствен процес или са с автомобили извън града. Това е проблем, който може би ще бъде решен след като се приеме Законът за доброволеца. За мен това, което се случва в момента е героизъм особено при една тежка аварийно-спасителна дейност. Нашите доброволци правят всичко това и екипът ни е доста добър.

Фокус: Кои са най-рисковите маршрути в Рила и Пирин планина? Къде стават най-често инциденти?

Георги Боцев: Като маршрути навсякъде може да се случи инцидент, дори и на една равна полегата пътека. Туристите трябва да имат предвид, че например в нашия район на Рилския манастир до заслон Кобилино бранище, хижа Рибни езера, хижа Македония и Предел, на няколко места има проблем, че няма сигнал на различните мобилни оператори, а като цяло районът е доста посещаем. Също така към хижа Иван Вазов подстъпите са много стръмни, там работим съвместно с отряд Дупница. В този район също се губят много хора около река Друшлявица. Там също на места изчезва сигналът на мобилните телефони. Такъв район е и от Кирилова поляна до Рибни езера. Това са над 10 км. В това число се включва и района на Смрадливото езеро. Ние тази година инсталирахме на хижа Рибни езера радиостанция, чрез която имаме връзка с дежурния в централен пост на ПСС в София, което ни улесни донякъде, че ако се случи инцидент около хижата, най-близката точка е човек да отиде до хижата и да се обади. До скоро и това го нямаше и ние разбирахме всеки път с 2-3 часа закъснение за даден инцидент.

Натали СТЕФАНОВА