Георги Ганецовски, Регионален исторически музей – Враца: Рогозенското съкровище носи белезите на загадъчна и виртуозна обработка

 

Георги Ганецовски, директор на Регионален исторически музей – Враца, в интервю за Радио „Фокус“ – Видин

 

Радио „Фокус“: Как е открито Рогозенското съкровище?

Георги Ганецовски: Най-голямото тракийско съкровище е открито случайно през 1985 г.  от местни хора от село Рогозен. Копаейки траншея за водопровод , съвсем плитко на около 40 см. дълбочина  Иван Димитров попада на една купчина от съдове от бял метал. По неговите думи първоначално той не е разбрал какво е открил и за това е бил подредил съдовете  в двора си, за да красят имота . Но, кметът на селото , разбирайки за тези нови предмети, появили се в двора на Иван Димитров,  извършва оглед и установява, че може би става въпрос за археологически предмети. В края на 1985 година  той се обажда в Историческия музей във Враца , влиза в комуникация с Богдан Николов, който по това време е виден археолог. Веднага след новогодишните празници  на 3 януари 1986 година  археолозите от Исторически музей Враца се появяват на място и установяват, че е намерено тракийско съкровище.

Радио „Фокус“: Какво се прави след като е установено, че това е тракийско съкровище?

Георги Ганецовски: Веднага се предприемат спасителни археологически  проучвания, вследствие на които на 6 януари  1986 г. те попадат на още една част от това съкровище. Ясно е било и не е било трудно да се предположи, че това съкровище е било заровено на две части и трябва да се търси и втората, както и става. Първата част е открита случайно, това са  65 сребърни съда , а втората част –  при спасителни археологически проучвания , като действителният откривател на втората част е Пламен Иванов, който по настоящем работи в Министерството на културата .  Втората част от това съкровище се състои от 100 сребърни съда. Така съкровището общо е от 165 кани, фиали и чаши от сребро с позлата, някои от които много богато орнаментирани с виртуозна изработка.

Радио „Фокус“: Какво показват изследванията върху съкровището?

Георги Ганецовски: Изследванията върху съкровището показват, че по-голямата  част от съдовете са местна тракийска изработка, т.е. те са изработени в местни ателиета. Това се доказва  поради специфичната техника – техниката на коване. Това е изключително сложна и трудна техника, която изисква много умения , много познания, нещо, което траките са притежавали . Отново се потвърждава тезата, че и този занаят при траките се е предавал от поколение на поколение. Една дузина от съдовете са  гръцки, внесени или подарявани от гръцки полиси. Издава ги също тяхната технология на украса и изработка, те са отливани в калъп, което е значително по-лесно като начин за изработване и съответно среброто в тях е повече, те са и по-тежки . Украсата на гръцките съдове е  специфична и не се среща в тракийската орнаментика. Някои от съдовете са надписани на старогръцки език, установено е че съкровището е трупано повече от сто години , то датира от периода V – IV век преди новата ера . Не малка част от съдовете са били подарявани  от други тракийски владетели  на вождовете на тракийското племе в Северозапада Трибалите. Но, фактът, че в този регион се откриват толкова много съкровища сам по себе си говори, за държавнообразователен процес  върху самата територия, населявана от трибалите . Ново доказателство са  всичките тези престижни подаръци, получавани  от техните съседи  Одрисите .

Радио „Фокус“: Как се съхранява сега съкровището?

Георги Ганецовски: Съкровището е много ефектно  експонирало в залите на Регионален исторически музей Враца. Интересът към него не секва, като една малка част от 16 съда са експонирани в Националния исторически музей в София, където е представена една извадка от тракийски съкровища от цялата страна.  Част от предметите обикалят престижни музеи , преди време бяха експонирани в Брюксел , участваха в една много хубава изложба в Лувъра. Нашата голяма отговорност  е да поддържаме и да опазваме това безценно богатство – Рогозенското съкровище  Всеки съвременен ювелир признава, че Рогозенското съкровище носи белезите на загадъчна и виртуозна обработка. Някои от съдовете са с изключителен релеф на изработване . Повече от изследванията са насочени в тази посока.

Анна ЛОЗАНОВА