Георги Ганецовски, РИМ.-Враца: Археологът  е ловец на информация

Георги Ганецовски, археолог и директор на Регионален исторически музей – Враца, в интервю за Радио  „Фокус“ – Видин

Радио „Фокус“: Г-н Ганецовски, защо избрахте да изучавате археология и кои са Вашите най-важни археологически открития?

Георги Ганецовски: Това е моята мечта още като ученик. Тази страст към разкриване на непознатото, страстта към търсенето , към опазването и страстта към колекционерството като цяло  е още от ученическите ми години. От тук нататък следвах мечтата си Когато бях приет в Софийския университет бях наясно със себе си и бях наясно, че това е което искам. Оттук нататък следваше осъзнаване на реалностите и на жертвите, които са необходими, започна себераздаването. Който търси намира!  Практиката показа, че спазвайки този девиз и постигайки определени резултати винаги има и отплащане за себераздаването. Откривателството идваше от само себе си.

Не мога да преценя кое е най-важното в моята дейност. Може би проучванията, които извършваме  с най-ранната земеделска цивилизация, която се случва вече 18 години  край Оходен. Напоследък прехвърлихме част от изследванията и във Видинско. Всеизвестни са човешките костни останки открити в неолитното селище край Оходен, които си имат свои имена. Те носят нова важна информация, която в известна степен променя науката. Този обект продължава да променя науката и откритията следват своя закономерност. Пред вид това, че във Врачанско историческите проучвания и то в праисторическата епоха никак не са много , т.е. има огромно поле за изява, за търсене, то човешкият живот просто не стига.

Мога да се похваля и с нашите исторически проучвания в Калето край град Мездра.  Това е съвсем различен обект . Ако в Оходен проучваме зората на тази ранна земеделска  цивилизация, то на Калето край Мездра нашите проучвания са съсредоточени върху нейната гибел , нейният край, което носи също много интересни открития и артефакти. Ще спомена сама светилището на Тура, което е без аналог.

Още като студент имах огромният късмет да попадна на международния екип на проф. Хенриета Тодорова, която проучваше един безкрайно интересен обект край Дуранкулак . Тогава ми се случи първото голямо откритие – много голяма като площ постройка с каменна архитектура, от времето на каменно-медната епоха  и се оказа първата в Европа. Това, признавам, че даде  един огромен тласък и стимул в себеотдадеността за по-нататъшна изследователска работа.

Радио „Фокус“: За кои свои учители в археологията си спомняте сега и имате ли авторитети в археологията, от които се водите, от които взимате пример?

Георги Ганецовски: Аз  споменах, това е член-кореспондент на БАН професор Хенриета Тодорова. Горд съм, че съм неин ученик. Тя е половин врачанка. За съжаление от  няколоко години не е сред нас, но дирята ѝ е достатъчно дълбока. Това е един ерудит, учен от европейска величина. От нея научих много. Дължа благодарност и на своя предшественик във Врачанския регион, това е Богдан Николов, считам, че делото, което той започна  го продължаваме с новите изисквания на съвременната модерна методика.

Радио „Фокус“: Промени ли се археологията през годините и как?

Георги Ганецовски: Да. Много се промени, изискванията  са изключително педантични, а и така трябва да бъде и то най-вече в областта на праисторията. Защото археологията е наука, която е деструктивна , реално тя руши . Ако се е запазило  място, обитавано от хората, запазили са се артефакти от десетки хиляди години  назад, ние чрез нашата изследователска  дейност реално  демонтираме това място и тези останки и няма връщане назад. Поради тази причина стриктно се спазват много сериозни изисквания , което означава извлечената информацията да акумулира максимално обемно и максимално точно фактите. Това правим ние и това е нашата мисия . Живеем в 21 век, използваме всички възможности на техниката , на софтуерите , на всички възможни сродни науки и за това говорим за интердисциплинен подход . Искам да подчертая – археологът  е ловец на информация . Артефактите, които ние  акумулираме  в музеите  са носители на страшно много информация  стига да са извадени по правилния начин, а именно в техния контекст, ако това не се случи ознаава, че сме се доближили до иманярството, което унищожава 90% от информацията. Надявам се да бъда правилно разбран.

Радио „Фокус“:Как се развива археологията в Регионалния исторически музей във Враца, какъв  дял заема от дейността на музея?

Георги Ганецовски: Археологическият отдел е водещ и винаги е бил водещ  в цялата история на музея. Първата сбирка на ниво училище, а след това като читалищна се е състояла от археологически артефакти. Едни от първите уредници са били археолозите при постепенното консолидиране и разрастване на музея. В момента имаме между 3 и 4-ри активно действащи  археологически експедиции, които обхващат не само района на Враца и Врачанско, но и Северозапада. Не случайно споменах и тази, която реализираме с Регионален исторически музей Видин край  село Майор Узуново.

Анна ЛОЗАНОВА