Георги Гьоков, „БСП за България“: Истанбулската конвенция поляризира обществото, противостоят си даже партиите в управляващата коалиция

снимка: pixabay.com

Интервю на народния представител от ПГ на „БСП за България“ Георги Гьоков за обзорното седмично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Предстои след няколко дни, на 23 януари, обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Припомням, че след няколко часов дебат Пленомът на БСП реши партията да не подкрепя ратификацията на Истанбулската конвенция. Продължаваме да следим темата от миналата седмица, както и през тази, беше важен акцент от темите. В следващите минути моят събеседник по нея е народният представител от ПГ „БСП за България“ Георги Гьоков. Добър ден.

Георги Гьоков: Добър ден на Вас и на слушателите на радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Гьоков, защо няма да подкрепите ратификацията, какви са аргументите на БСП?

Георги Гьоков: На пръв поглед звучи странно, че БСП няма да подкрепи ратификацията на тази Истанбулска конвенция, защото в нея ключовата дума е насилие. А то е осъдимо законово и от морална, и от всяка друга гледна точка, защото то по форма на проявление е най-примитивна агресия. Точно в тази конвенция се говори за един конкретен вид насилие – това над жени и домашно такова. Насилието е основано на пола, най-често включва обиди, унижения, побой и няма как нормален човек да не подкрепи такова нещо и в демократична страна и общност, няма как да не бъдат осъдени всички тези форми на насилие над жени и домашно насилие. Но има няколко неща, които карат мен и моята партия БСП, и парламентарната група на „БСП за България“ да не подкрепяме тази ратификация. Първо, защото общественото мнение е разделено на противоположни полюси. Противостоят си даже партиите в управляващата коалиция, даже и министрите в самата партия ГЕРБ. Много сложен казус поставя пред Народното събрание правителството на премиера Борисов, тъй като много прибързано внесе за ратификация тази конвенция без да се е състоял обществения дебат. За пореден път Бойко Борисов прибързано постави теми, които създават напрежение, омраза и по този начин създаде невъзможност да търсим единение по важни за народа ни въпроси. Не зная каква е тази истерия да загърбиш всички останали проблеми и неистово и напук на народа да си да поставяш една конвенция, която е още от 2011 г. Аз например не видях такъв ентусиазъм за защита на една друга  конвенция, която обсъждахме в Комисията по труда и социалната политика и предстои да влезе също в парламента. Това е конвенция 131 на Международната организация на труда за минималната работна заплата. Не виждам и много да се говори ентусиазирано например за демографската катастрофа, за сбърканото ни здравеопазване, за престъпността, за ниските доходи, за бедност и неравенства. И не ми е ясно защо се предлагат на обществото аргументи от позиция на силата, не се търси дебата, а се действа по принуда и заклеймяване. Който не приема Истанбулската конвенция, той е антиевропеец, той е за насилието срещу жени. Иска ми се чрез вашето радио да задам въпрос, може би и в залата, като тръгне обсъждането на тази конвенция, също ще го направя. Въпросът ми е: „Защо г-н Борисов, г-жо Цачева, г-жо Захариева, г-жо Караянчева, защо точно сега, точно по този начин, защо правите от ратификацията на една до нищо неводеща конвенция топ приоритет за иначе затъналата България?“. Може би греша, че вкарвайки тази конвенция в Народното събрание за ратификация, ще покажем някакво европейско лице и ще се харесаме на Европа. Аз обаче искам да кажа от мое име, пък и от това на моята партия, че тези хора трябва да са наясно, че не правят нищо друго освен да налагат дневен ред на българското общество, като му слагат един фалшив етикет за европейски ценности. Да знаят те, че това не е дневният ред нито на Европа, нито на България. Това е част от опита за подмяна на европейското обществено съзнание под прикритието на борбата за правата на човека. Още две неща искам да кажа по този повод. Истински ме отвращава насилието над жените и няма нормален човек, при който да не е така. Убеден съм, че с или без конвенция то трябва най-строго да се преследва от българското законодателство. Убеден съм и, че превенция и борба с насилието над жени и домашно насилие може да продължи в нашата България с или без ратификацията на тази конвенция. Например като направим промени в националното законодателство. Това е решението на националния съвет на БСП, който задължи депутатите от парламентарната група да не ратифицират конвенцията, но ги задължи да направи промени в него. Нека следваме духа на Истанбулската конвенция, но без да бъдат поставяни под съмнение традиционни за българското общество ценности. Аз даже съм сигурен, че в битката за равноправие не насилие, можем да постигнем много повече от записаното в конвенцията, ако имаме консенсус и ангажираност на управляващи и опозиция по проблемите на нетърпимост на обществото срещу насилията над жени. Предполагам, че всички няма как да оспорят факта, защото той е неоспорим, че за правата на жените в световен европейски план най-много заслуги имат левите партии, организации и движения. Неоспорим факт също е, че в България за високото ниво на права на жените и социалните им придобивки, най-голяма заслуга има БСП с нейните 126 години история, битки за справедливост за права не жените. Няма да се спускам в история, само ще спомена, че обединението на жените и младежкото обединение в партията миналата година започнаха кампания „Жените срещу насилието“.  Бяха представени на обществото, събраха много съмишленици извън партийните структури. Няма как да се постави етикет на БСП, че е за насилието, след като не подкрепя ратификацията на Истанбулската конвенция в този й вид. Ние сме хората, които сме показали на практика, че отстояваме правата на жените и не толерираме домашното насилие.

Водещ: Кои конкретно текстове ви притесняват?

Георги Гьоков: Националния съвет на БСП продължи над 4 часа, неподкрепата е основно заради текстовете, записани в чл.3 буква В, където се въвежда някакво странно понятие „социален пол“, в чл.12, където се говори за изкореняване на предразсъдъци, Както и, забележете, обичаи, традиции и всякакви такива други практики; и чл.14, където се вменява включване в учебен материал на въпроси за нестереотипни роли на пола. Общо взето това са възраженията и спорните текстове, които ако по някакъв начин беше дадена възможност да бъдат изчистени при ратификацията, нямаше да се стигне до това недоразумение, до тази неподкрепа от страна на БСП. Така или иначе тези текстове съществуват в оригинала, в превода на български. Лично за мен има още едно смущаващо нещо в конвенцията. То се съдържа в текстовете на чл.8 – Финансови ресурси, където се казва „страните отпускат подходящи финансови и човешки ресурси за добро изпълнение на интегрираните политики, мерки и програми за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от настоящата конвенция, включително за тези, които се провеждат от неправителствени организации и от гражданското общество“. Нямам нищо против НПО-тата в България, но ми идва в повече това, че те ще гарантират доброто изпълнение на тези политики и мерки за превенция и борба с всички форми на насилие. Защото с какви очи ще обясняваме на хората, че нямаме пари за майчинство, за насърчаване на раждаемостта, за пенсии, за хора с увреждания, за още куп крещящи нужди в социалната сфера, пък ще даваме пари на НПО-та да промиват мозъците на българите колко е лошо обществото ни като не признава третия пол, гей браковете и т.н. Аз не искам да задълбавам в тези популистки посоки, всеки има право да се определя, но не да се дават пари, включително да извършват и обучения в детски градини. Много сериозен пример ми дадоха – коментари от американски сайтове по този въпрос. Когато запитали след едни такива обучения на неправителствени организации в детски заведения в Америка едно малко момиченце: „Ти защо не искаш да ходиш в детската градина? – спонтанният отговор на малкото момиченце бил: „Защото не искам да ме превърнат в момченце“. Не искам да стигаме до такива крайности в България. По-добро ние да действаме в посока ненасилие, но без ратифициране на конвенции със спорни текстове.

Водещ: Г-н Гьоков, през седмицата внесохте предложение за промени в Наказателния кодекс във връзка с Истанбулската конвенция. Какви са те?

Георги Гьоков: Промени в Наказателния кодекс, как се криминализира насилието над жени, защото то беше сега престъпление от частен характер, и всеки можеше да завежда дело. Сега с нашите инициативи се превръща в законови промени в деяние с обществен характер и държавата ще държи отговорни тези, които извършват насилие. Криминализираме насилието над жени. Това е бързата реакция на БСП в отговор на решенията на Националния съвет, но не е последната, защото работим по изключително много закони, които касаят и третират насилието най-вече над жени, над деца и домашното насилие и ще предложим в най-скоро време наши законопроекти за изменение и допълнение на тези закони в посока на подобряване положението и на решаване на проблема с насилието над жени. А след като от Националния съвет беше поставена такава задача и аз се включих в преглеждането на законодателството, което касае тези проблеми в България, трябва да ви кажа, че имаме едно нелошо законодателство. Такова, което ако се прилага правилно от правораздавателните правозащитни органи, ще имаме доста по-добри резултати. Няма всяка трета, четвърта жена в България да се оплаква от домашно насилие, но за съжаление прилагането на това законодателство не е на необходимото ниво и може би там трябва да се обърне сериозно внимание.

Милослава АНГЕЛОВА