Георги Дечев, Съюз на филателистите: Уникалната марка „Обърната конница“ е част от поредицата за Независимостта на България

Георги Дечев, зам.-председател на Съюза на филателистите, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

 Фокус: Добър ден и честит празник, г-н Дечев.

Георги Дечев: Добър ден, честит празник на вас и на вашите слушатели.

Фокус: Съществува филателно издание, посветено на обявяването на Независимостта на България, разкажете ни какво представлява то?

Георги Дечев: Това е една странна история, тъй като изданието, което е посветено на Независимостта на България, всъщност не се появява на бял свят непосредствено след това значимо политическо събитие в живота на нашата държава, а се появява няколко години по-късно. Появява се в начало на 1911 година по пощенските гишета на България. Това е една серия от 12 марки, която е трябвало да отбележи обявяването на страната за независимо царство три години преди това. Забавянето идва по обективни причини, ясно е, че едва ли когато това събитие вече е факт в българската история, хората са мислели за пощенски марки. Също така се появява по-късно и поради необходимото огромно време за изготвяне на печатни форми и отпечатване на толкова много марки – 12 марки е обемът на тази серия, при това те са отпечатани с най-сложния печат – металогравюра. Тази серия пощенски марки обаче стига до пощенските гишета, непосредствено преди да започне своята работа Петото велико народно събрание. Това Велико народно събрание, историците знаят, но вашите слушатели едва ли, но това е Великото народно събрание е свикано именно да измени Търновската конституция и да я направи от Конституция на Княжество България в Конституция на Царство България. Нищо чудно след като се е установило, че марките са закъснели да отбележат своевременно Независимостта на България, те да са забавени във времето, за да може да отбележат и 50-годишният юбилей на цар Фердинанд, който е роден през февруари 1861 година и през февруари 1911 година навършва 50 години – точно по времето, когато излизат тези пощенски марки. Всъщност изследователите на българската пощенска история знаят, че тази серия пощенски марки е утвърдена някъде 4 месеца, след като през 1909 година вече Турция официално признава България за независимо царство и целият този празник, който днес отбелязваме, е приключил в целостта си. И в тази серия, наглед със събраните случайно 12 сюжета, те са обединени под едно общо мото – цар Фердинанд – наследник на царската династия на Второто българко царство и под неговото управление България постига напредък в културно и индустриално развитие. Много е трудно така в разговор да опишем сюжетите на тези марки, но аз ще опитам да разкажа за какво говори това издание.  Както казах Фердинанд – наследник на царската династия на Второто българско царство. Излизаме вън от конкретиката, но тя е необходима, за да можем да обясним защо така е реализирана тази серия пощенски марки, посветена на Независимостта на България от 1908 година. Когато Фердинанд като млад княз пристига в България, през 1889 година отива на посещение в Търново. Тогава Търновския общински съвет взима решение да подари на царя това място на Царевец, където навремето са издигали царските палати. И самият Фердинанд изказва желание и твърдо намерение там да построи свой дворец, което после обаче не се реализира. Още тогава под влиянието на свои съветници, говори се, че и под влиянието на самия министър-председател Стефан Стамболов умишлено засилва тази линия – връзката между Второ българско царство и неговото князуване, като княз на вече Третата българска държава. И в тази серия има четири марки, които са свързани точно с тази тема – Фердинанд,  наследник на царската династия на Второто българско царство. Това е марката от 1 ст., която показва Асеновата крепост край Асеновград, издигната от Цар Иван Асен. Другата такава марка, която е с такъв сюжет на наследието към Второто царство, е марката от 3 ст., която показва една популярна величествена панорама на Търново и по протежението на река Янтра се вижда железопътният мост, построен през 1895 година, което пък вече ни насочва към една втора линия в тази цялата серия – България и нейният напредък в индустриално и културно развитие. Тук искам да направя една малко отклонение и да ви запозная с авторите на серията, това са Антон Митов и Георги Евстатиев – художниците. Но трябва да се знае, че при изработването на марките на металогравюра печатните форми се явяват чрез ръчно гравиране на изображението.  И гравьорът всъщност се явява съавтор на главения продукт. Трябва да се знае, че клишетата на тази поредица са изготвени във Великобритания, а самата серия е отпечатана в полиграфическия институт за ценни книжа в Рим.  За нея са хвърлени много средства, много усилия, тези 12 марки са един от върховете на българското маркоиздаване и те са плод на съвместни усилия както на художници, така и на гравьори, така и на полиграфисти, на печатари. Изключително интересно е, че в серията има марка от 1 лв., която показва портрет на Фердинанд, за който се смята, че е бил част от интериора на Катедралата „Свети Крал“, сегашната „Света Неделя“, и е унищожен през атентата през 1925 година. В този портрет, по който е възпроизведена марката от 1 лев, цар Фердинанд е в одеждите на средновековните български владетели, също като цар Константин Асен от стенописа в Боянската църква. В цялата тази серия обаче има една изключително интересна марка за историята на българското маркоиздаване. Искате ли да ви разкажа за нея?

Фокус: Да, разбира се.

Георги Дечев: Марката от 50 ст. в тази серия репродуцира една картина на знаменития Ярослав Вешин. Картината се казва „Маневри с князете“ от 1907 година. Това е една картина на Вешин, която дълги години стои в мазетата на Националната художествена галерия по разбираеми причини след 1944 година и показва  княз Фердинанд I, неговите синове – княз Борис Търновски и княз Кирил Преславски, които са на учение в местността Лагера, където днес е съвременният жилищен комплекс, там е било поле за маневри. Там е нарисувана тази картина, а като фон са висшите офицери от Генералния щаб на Българската армия, всички са в кавалерийски униформи. Тази картина на Вешин е репродуцирана върху пощенската марка от 50 ст. В Рим, когато се отпечатва тази марка, тогава марките са двуцветни, и при отпечатването един от листите се подава обърнат обратно и така се ражда големият куриоз, известен като „Обърната конница“ или „Обърнатата кавалерия“ в българското маркоиздаване. Сега, тук не говорим за цени, че струвала 20, 30 или 40 хиляди евро, известни са само 33 екземпляра от нея. Но любопитното е, че точно този филателен куриоз се ражда в тази поредица, която е посветена на Независимостта на България. В тази поредица е засилен образът на царя – логично и нормално.  Искам да направя едно леко отклонение, тази тема в маркоиздаването, казваме се отбелязва през 1911 година, но серията е посветена на събития от 1908 година. След това в продължение на 80 години по никакъв начин, по абсолютно никакъв начин темата за Независимостта на България не присъства в българското маркоиздаване. Лично аз нямам обяснение защо до 1944 година това не е правено. Десетгодишнината през 1918 година няма как да бъде отбелязана поради простата причина, че тогава е последната година от голямата война – Първата световна война. Но по-насетне през 1928 година и през 1938 година по никакъв начин това събитие не е отбелязвано. Според мен тук нещата опират до абдикацията на Фердинанд след войната през 1918 година и нежеланието на цар Борис да показва образа на баща си в пощенски марки. След 9 септември 1944 година не може да говорим за отбелязване на това събитие. На всички е ясно, че то е неглижирано от историческата наука, неглижирано имам предвид като представяне на широката обществено, иначе като тясно специализирано изследване на историците – вероятно върху тази тема е работено много. Но през 1998 година събитието се отбелязва за първи път с една специална пощенска марка, посветена на 90-та годишнина от Независимостта на България. 90-те години промениха обществено-политическите неща у нас и тогава се появява тази марка, рисувана от художника Христо Жаблянов. Но забележете, че тогава върху марката не е показан образът на княз или цар Фердинанд, показан е образът на министър-председателя. Много ми се иска тук да поразсъждаваме малко върху този момент. Александър Малинов разбира се е блестящ държавник и политик на своето време, но ясно е, че основната фигура в цялото това историческо събитие е цар Фердинанд, но 1998 година все още е рано образът на бившия монарх да се появи на български пощенски марки. Това става чак през 2008 година, когато ние издадохме специален блок. Тогава Симеон Кръстев – нашият бележит художник, съвременник, забележителен портретист, направи настина великолепен портрет на Фердинанд, като фон използва архивни снимки от онези години по времето на обявяване на Независимостта и това беше едно блестящо издание, посветено на 100-годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Фокус: А какви са сюжетите на останалите марки, посветени на Независимостта на България?

Георги Дечев: Да се върнем към изданието от 1911 година. Има една интересна марка от серията, която е с номинал 3 лв. и представя стопанските постижения от първите години на управлението на Фердинанд. Тя представя варненското пристанище в началото на XX век. Трябва да кажа, че пристанището започва да се строи още през 1895 година. През 1906 година е завършено и изображението му в пощенската марка от 3 лв. е така да се каже апотеоз на идеята, че серията трябва да представи и индустриалното, и културното развитие на България под управлението, под скиптъра на Фердинанд. Има още една марка от 2 лв., която показва сюжет от Търново – манастира „Света Троица“, който също е свързан с Втората българска държава. И една голяма част от марките са свързани с Фердинанд, който е с различни видове униформи. В едната марка е с униформа на генерал от пехотата, в друга марка е в строева генералска униформа. Една от марките го представя по време на сватбата му през 1908 година с княгиня Елеонора.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА