Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин: Икономическите интереси все още диктуват политическият подход на Брюксел към Анкара

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

  

Водещ: Отправяме поглед към съседна Турция, където президентът Реджеб Таийп Ердоган оглави отново управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Новият стар лидер на формацията се закани да отвърне на спекулациите срещу него още на следващите избори с резултата от тях и подчерта, че извънредното положение в Турция остава, докато мирът не бъде възстановен. Сляха ли се обаче партийна и изпълнителна власт в югоизточната ни съседка и какви могат да бъдат последиците от това? Казвам добро утро на следващия ни събеседник Георги Димов – бивш генерален консул на България в Одрин. Г-н Димов Какво ще видим на следващите избори? Какви ще са резултатите или по-скоро предизвестени ли са резултатите от следващите избори в съседна Турция?

Георги Димов: Те че са предизвестени, предизвестени са, така е. Но аз взимам връзка и от вашия анонс, че в югоизточната ни съседка не само изпълнителната и партийната, но също така съдебната, както и религиозната власт вече са събрани на едно място. Собственикът им е едноличен – досегашният обикновен, а от вчера и партиен президент Ердоган. Всъщност месец май се очертава като съдбоносен за неговата ПСР. Миналата година пак на извънреден конгрес само за 35 минути тогавашният партиен лидер, премиер и автор на „Стратегическата дълбочина“ Ахмед Давутоглу беше набързо изхвърлен от властта. Сега пак през май Ердоган възвърна партийното си членство, всъщност лидерство, членството преди 2 седмици. Това става след отсъствие в продължение точно на 998 дни. Лично той педантично ги бил броил ден по ден, вероятно заедно с нощите. Още малко можеше да се получи една приказна приказка от 1001 нощ. Фактът обаче си е факт. От вчера в югоизточната ни съседка е реализиран един уникален феномен за условията на 21-ви век. Президент и вече лидер на управляваща партия, но при все още запазена многопартийна система. Иначе през 20-ти век у нас и в бившия соцлагер имаше също съчетаване на държавна с партийна власт. Спомняме си го много добре. Само, че с една малка подробност – тогава ние бяхме еднопартийни системи и точно заради това бяхме позиционирани зад „желязната завеса“. Сравнението и по този показател с днешна Турция никак не е за пренебрегване и ще ни бъде от полза в бъдеще.

Водещ: Каква ще е ролята и съдбата на останалите участници в тази многопартийна система. Народнорепубликанската партия на кемалистите се изказа много остро преди конгреса на управляващите. Отказа всякакво участие в него, дори като гости. Малко по-малко сякаш обаче чуваме и гласа на Демократическата партия на народите. Ще има ли опозиция в прав текст казано?

Георги Димов: Да. Права сте. Основната опозиционна Народно-републиканска партия не изпрати свои представители на конгреса. Що се касае до легалната кюрдска формация – Демократическата партия на народите, тя е смачкана. Нейното ръководство и 11-12 нейни депутати са в затвора, но ми се струва, че по-показателното събитие са масовите областни конференции на националистите, проведени също вчера и то в качеството им на ортаци на Ердоган в конституционните промени. И целта е ясна – намиране на по-ефективна формула за сътрудничество с управляващата партия. Казано другояче – осребряване подкрепата  на националистите за конституционните промени. Да си получат техния пай, да се осъществи далаверата. И точно това е, според мен, практическата реализация на новата идеология и управленски модел в Турция.  Става въпрос за войнстващ национал-ислямизъм или откровен ислямски национализъм. Виждаме, че сглобката му върви и в редиците и на двете политически формации. Стиковането е с цел да се моделира и наложи стил и начин на живот и поведение, различно от съвременните разбирания и ценности на светски ориентираните среди. Ето защо вероятно все по-често ще ни се налага да чуваме послания и заклинания на днешната власт в Турция именно по националистическия канал, на техните вълни и честоти. И да си го кажем още по-откровено и разбираемо – чрез идеолозите на добре известната и у нас организация на „Сивите вълци“, която сега обаче е забрадена с бурка.

Водещ: Ако Националистическата партия, както разбирам от думите ви разбирам, се е превърнала едва ли не в подразделение на управляващите, какво ще се случи, ако приемем хипотезата, че този съюз в даден момент се развали и те се откажат от подкрепата и добрите отношения с ПСР, ще остане ли сама тогава управляващата партия?

Георги Димов: Вижте, дали ще остане сама или ще продължи да управлява в тандем с националистите, това надали ще промени нещо съществено. Най-малкото по отношение на продължаващите с пълна сила задържания и арести в югоизточната ни съседка. Коментарът по тази тема може да бъде само един – очевидно има все по-сериозни предпоставки гражданската война да обхване цялата територия на Турция. Иначе нямат никакво смислено обяснение всички напъни за всевъзможни превантивни действия и за по-нататъшно бетониране във властта, включително както и вие анонсирахте и потвърдения всъщност вчера отказ на Ердоган да премахне извънредното положение. Никак няма да е пресилено, ако кажем, че от репресивните мерки са засегнати абсолютно всички прослойки на турското общество. Просто няма пощадени. Напоследък особено актуални потърпевши са служители в министерства, артисти, интелектуалци, журналисти, както и досега учители, съдии, а пък последната мода арестанти са футболни деятели, дори и родилки. Така че това е ситуацията.

Водещ: Да, видяхме и отнемането на паспорта на един футболист преди известно време.

Георги Димов: Точно така.

Водещ: Как ще се развият сега отношенията между Анкара и доскорошните й партньори от Европа? Oтново прехвърчаха искри между Берлин и Анкара в последните дни. Може ли да се изострят тези отношения така, както се бяха изострили и в навечерието на референдума?

Георги Димов: На фона на тази мрачна действителност в югоизточната ни съседка, нека наистина да отправим един бърз поглед отвън. Веднага се забелязва, и то с невъоръжено око, един триъгълник на противоречия, интереси и зависимости в отношенията на Турция със Запада, най-общо казано. От тази гледна точка, според мен, определено има и един праг на  търпимост и на възприемчивост. Т.е. докъде може да стигне затварянето на очите и толерантното отношение на Запада към днешна Турция и най-важното с цената на какво. Иска ми се да вярвам, че прагът на въздържане би трябвало да бъде само един – да не се изостави напълно автентичната опозиция, несъгласните с режима на Ердоган вътре в Турция, защото в противен случай те ще бъдат още по-брутално и безпардонно смазани и елиминирани, включително и в чисто физически смисъл. Не че в момента не продължават масовите задържания, арести, лов на вещици и т.н. Това е факт и всички ние го виждаме. Ако обаче издигането на барикади вътре в Турция срещу бруталния национал-ислямизъм бъде загърбено от Европа и най-общо от Запада, тогава ние сами ще сме си виновни. Само това може да бъде цивилизационната разменна цена за поддържането на някакъв диалог с официална Анкара, да бъде прилаган нарастващ натиск и своеобразна стратегия за сдържане и естествено аспект към демократичните ценности и правата на човека.

Водещ: Има ли, според вас, воля Западът за това?

Георги Димов: Аз искам искрено да се надявам, че е така, но трябва откровено да си признаем, че извън тези основополагащи ценности в момента на хоризонта има две главни съображения от Западна гледна точка. Първото е търговският интерес, икономическите дивиденти. Второто е стратегическото място на Турция в сложния пъзел в района на Близкия Изток, включително и по отношение на все по-силно чукащото на вратата и изглеждащото все по-неизбежно прекрояване на граници. Нека да кажа две думи първо за второто, понеже е по-актуално. Обиколката на президента на САЩ Доналд Тръмп в района на Близкия изток, а и резултатите от визитата на Ердоган в САЩ, със сигурност изместват самия акцент в доводите на Вашингтон. Виждаме как Саудитска Арабия е не само контрапункт на Иран, но дори силно засенчва и Турция. Получава се една много интересна мозайка и по отношение на подходите към сирийските кюрди. За Вашингтон е ясно, те вече го потвърдиха и реално го осъществиха – дават им тежко въоръжение. А пък за Москва, с която Анкара продължава да флиртува, напоследък важи същото. Русия не се хвали, че доставя оръжие на сирийските кюрди, но и не им пречи те сами да си го намират, затваря си очите. На това в правото му се казва „мълчаливо съгласие“, а в политиката неизразено или липса на изрично несъгласие. Кой както иска да го възприема и тълкува. А що се отнася до първото, факт е, че Западът и главно ЕС не прилагат икономически санкции срещу Турция. Не че не могат, но не искат или нямат интерес от това. Ако има санкции, Анкара веднага ще клекне. Няма да издържи дори и няколко месеца, обещавам ви го. Очевидно обаче икономическите интереси, включително особено и частните такива, под формата на търговски печалби, все още диктуват политическият подход на Брюксел. Да видим докога и с цената на какво? Това е въпросителната.

Евелин ЦАНЕВА