Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин: Самото провеждане на референдума в Иракски Кюрдистан ще засили изключително много позициите на местния лидер Масуд Барзани

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за предаването „Добро утро“ на Радио „Фокус“

Водещ: В автономния регион Иракски Кюрдистан днес се провежда оспорван референдум за независимост. Вотът за независимост на областта бе осъден от ООН, САЩ, Турция и още няколко държави, но въпреки това той ще бъде проведен. Това предизвика също така и остри критики на международно равнище. Какви ще бъдат реакциите от страна на Турция, както и как ще се отрази този референдум на съседните държави, а също така ще повлияе ли по някакъв начин и на България? Казвам добро утро на Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин.
Г-н Димов, бих искала да започнем с основния въпрос – има ли някаква вероятност провеждането на този референдум да повлияе по някакъв начин на България и какво касае като цяло България този референдум?
Георги Димов: Няма как да не повлияе на България и общо в региона. Но преди да ви отговоря за България, нека да видим всъщност какво имаме на терен – в Ирак, Сирия и общо в Близкия изток. Там се очертава една ясна и опасна разграничителна линия. Между дете реки Тигър и Ефрат стоят и дебнат най-силно потърпевшите. Кои са те? Ами, най-застрашените от оформящото се преразпределение на граници и на влияние – това са те. Тяхната чувствителност и реактивност обаче са в различни насоки и нюанси, понеже си имат своите специфични доводи. На така наречените „лидерски позиции“ се нарежда, първо, разбира се Турция, още повече и с нейните претенции за основен регионален фактор, като това е известно и няма какво да го крием. Това е така, заради нейната чувствителност към кюрдската тематика, но и на фона на още по-голямото забатачване на кюрдския проблем вътре в самата Турция. На следващо място – всички го виждаме – като контрапункт на катастрофалните разминавания със Запада, които генерират озлобление и нетърпимост на Анкара общо към Брюксел, и по-конкретно – срещу Берлин, а напоследък го виждаме с рекордно бързи темпове и спрямо Вашингтон. Не само за критиките към турския тип демокрация, но именно от гледна точка на самата кюрдска тематика. И на трето място, Турция очевидно просто е принудена да си затваря очите и да надскочи собственото си его и претенции за незаобиколим регионален лидер, именно поради горните две екстремн причини – кюрдите и разрива със Запада. През август имаше визита на иранския началник на Генералния щаб в Анкара. Това е първата визита през последните близо 40 години след революцията в Иран от 1979 г. А пък сега, на 4 октомври, Ердоган ще ходи на посещение в Техеран – също една уникална визита. А тези дни, на 28 септември в Анкара пристига президентът на Руската федерация Владимир Путин. На второ място, в лагера на Турция, и то също, като потърпевш и пак по същите причини, се нарежда и Иран. Сериозните разминавания със Запада и с Израел на Техеран са Иранската ядрена програма и разработката на ново ракетно въоръжение с обсег на действие. Можем да причислим към лагера на Турция и Русия, но много внимателно и с куп уговорки предвид нейното отношение към кюрдската тематика, понеже тя е резервирана и има различно отношение и към кюрдите в Ирак, самата Турция, и особено пък тези, които са в Сирия. Независимо от това обаче Русия естествено преследва своите интереси на велика сила и виждате, че може да зарибява Турция примерно с доставки на зенитно-ракетни комплекси С-400. И на четвърто място е самият официален Багдад. Той някак си естествено се пришива към горната новосформирана тройна коалиция. И между другото е страшно комично, предвид досегашното пренебрежително отношение на официална Анкара към държавата Ирак.

Водещ: Г-н Димов, кои са факторите според Вас и има ли такива, които днес са против независимостта на Иракски Кюрдистан?
Георги Димов: Факторите, всъщност и държавите, които са против независимостта на Иракски Кюрдистан, аз ги изброих. Това е преди всичко Турция, Иран, официален Багдад и в една или друга степен интересите на Русия. След като посочихме този първи лагер, нека да преминем и на отсрещния бряг на реките. Там стоят Западът като цяло, включително водената от САЩ глобална коалиция, както и кюрдите, каквото и да означава това. Има, разбира се, и нюанси, например Испания е против днешния референдум в Северен Ирак – очевидно заради насрочения подобен в Каталуния на 1 октомври и това е разбираемо. Също така има и различия във формулировките на позиции. ООН, Германия, САЩ, а и някои други страни, призоваха за отлагане на референдума, предвид интересите на борбата с ДАЕШ и т.н., като те по принцип не са против правото на кюрдите за самоопределение. И също така нека да кажем – и това трябва да се знае, – че референдумът в Северен Ирак има и твърди и афиширани поддръжници и най-откровеният последовател е Израел, включително и като контрапункт на позицията на Иран. Наистина според мен основният въпрос е къде конкретно се позиционираме ние и нас какво ни засяга. В началото трябва да уточним, че ние няма как да загърбваме и да отричаме дългогодишните надежди на кюрдите за своя собствена държава. Това просто е противопоказно на нашите разбирания и аргументи да сме част и от Европейския съюз, и от НАТО, на нашата геополитическа и ценностна ориентация. За нас кюрдите не са терористи и това е принципната ни изходна гледна точка, и непрекъснато трябва да я повтаряме. А какво следва от това? Ами, най-малкото – предпоставки за риск и рискови фактори, реални и потенциални. И какви са те, от гледна точка на днешна Турция и конкретно на днешния референдум. Не днешната, а утрешната ситуация, след референдума в Северен Ирак, може да генерира рискове и заплахи за България поне в три направления.

Водещ: А да попитам – има ли някаква опасност след този референдум да се създаде някаква такава криза в региона?
Георги Димов: Със сигурност ще има криза. Със сигурност ще има криза, понеже самото провеждане на референдума ще засили изключително много позициите на лидера на иракските кюрди Масуд Барзани. В неговата ясно изявена позициа той дава срок до две години да се постигне някакво съгласие с официален Багдад и в рамките на този период най-много фактически иракските кюрди могат да останат в границите на сегашната иракска държава. Разделението и самата независимост, може да стане и по-скоро. Именно това са тези рискове, които се генерират. Но аз от тези общи рискове искам да премина точно към България и после пак, ако имаме време, ще се върнем на по-глобален план. Според мен на първо място имаме изостряне на кюрдската тематика в нашия непосредствен съсед Турция, понеже, както казахме, тя е най-силно потърпевша, като ненавист, заклеймяване и тотално преследване на кюрди вътре в югоизточната ни съседка и особено на евентуалното потърсили убежище и закрила у нас. Няма значение дали са иракски, турски, сирийски или ирански кюрди – това трябва да го имаме предвид. На второ място, преследването и проследяването у нас и зад граница – главно в Турция, дори и на елементарни симпатизанти на кюрдите, дори на самите кюрди като такива. И на трето, но не на последно място, пренасянето зад граница, включително и у нас, на гърба именно на кюрдите – и това е точно по темата ни – на тежките политически, икономически, социални и цивилизационни проблеми на днешна Турция. Не на държавата Турция, с която ние винаги сме се стремили да имаме и продължаваме, полагаме усилия за поддържане на едни нормални, добросъседски, адекватни на духа на ХХІ век отношения, и то в условията на пълна реципрочност.
Деница УЗУНОВА