Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин: Провеждането на срещата на върха във Варна е положително, диалогът с Турция трябва да се поддържа

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Днес ще се проведе срещата на върха между ЕС и Турция във Варна. Морската столица е домакин на разговорите между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, премиерът Бойко Борисов и лидерите на Европа Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск. Съществува високо напрежение между Анкара и Брюксел. Лидерите на общността осъдиха остро действията на Турция срещу Гърция и Кипър, а премиерът Бойко Борисов призна, че разговорите във Варна ще са много тежки. Темата в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ ще продължим с Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Г-н Димов стана ясно, че срещата във Варна ще се състои, какво да очакваме от нея?

Георги Димов: Много правилно използвахте формулировката стана ясно. Понеже това изясняване стана във възможно най-последния момент и то беше много неутрално. Подразбрахме, че срещата не е била отложена, но нямаше и изрично съгласия или потвърждение, че ще се проведе. Получи се нещо като мълчаливо съгласие, това е първото. Второто е, че трябва да отчетем положително провеждането на подобна среща, защото наистина диалогът с нашата югоизточна съседка не трябва да бъде прекъсван, особено в днешния размирен свят. Всички виждаме какво става – и в Сирия, и тук на Балканите, и напрежението между Великобритания и Русия, в което също на тази среща на върха на Европейския съвет, фактически съюзът се включи, активно зае позиция, също да не говорим и за Северна Корея.  От тази гледна точка ми се струва, че това е нещо положително, но най-важното е да се обърне внимание на възможните основни въпроси и теми на срещата във Варна, тази вечер – на 26 март, какво може да се очаква. Първият основен въпрос, говорейки от позицията на Брюксел – вместо членство в ЕС, напоследък се говори за диалог с Турция, за водене на разговори, за евентуално привилегировано партньорство, както и за засилено сътрудничество. И елементи на евентуално такова партньорство могат да бъдат общ интерес и съпричастност към глобалните заплахи. В това число и по отношение на тероризма. Искам тук да направя едно много важно уточнение – на автентичния, на действителния тероризъм, а не на някакъв измислен или изфабрикуван. Понеже един от водоразделите, най-общо казано, между Запада и днешна Турция е определението за тероризъм и организациите, които се причисляват като терористични. Следващ много важен въпрос е овладяването и ръководството на мигрантско бежанската вълна и най-важният елемент, който е в това направление са средствата за обгрижване на тези бежанци и мигранти. И ако има някакъв конкретен резултат от срещата, според мен, това би могло да бъде именно в това направление. Нека само да напомня, че още на 18 март 2016 година, когато беше сключено споразумение между Брюксел и Анкара за овладяване на мигрантската и бежанската вълна, ЕС се ангажира да окаже помощ за обгрижване на тези миранти и бежанци в размер на 3 милиарда евро и се ангажира да мобилизира допълнителни 3 милиарда евро, но за това нещо няма подписан документ.

Водещ: И ще бъде обсъдено на срещата.

Георги Димов: Да, и това, което аз подразбрах е, че преди десетина дни в Брюксел е взето решение от тези новите 3 милиарда, 1 милиард ще дойдат от самия бюджет на общността, а пък другите 2 милиарда ще бъдат от вноски на отделните страни-членки, включително и на България. Във връзка с тези средства, Анкара и лично турският президент Реджеп Тайип Ердоган твърди за първите 3 милиарда, че Турция е получила само 850 милиона, а Европейската комисия твърди обратното, че почти всичките са изплатени и то ноември миналата година. Аз съм по-склонен да вярвам на Европейската комисия, но не това е най-важното. Най-важното е, че с тези новите 3 милиарда, предполагам и че това ще бъде едно от условията, е да има строга отчетност за тяхното изразходване, защото оставам с впечатлението, че до сега това нещо не го е имало и няма как да продължи така. Ние като член на Европейския съюз – всеки евроцент, който ни се дава е описан в някакви документи, които служат за отчитането. И покрай тези имигранти и средствата за тяхното обгрижване, това е така наречената визова либерализация. Тук е добре да си припомним, че към Турция има предявени 72 условия и критерии, от които до сега тя не е изпълнила 7. И тези условия и критерии не са само към Турция, а и към всички останали кандидат-членки, които след като изпълнят тези условия, получават визова либерализация. Благодарение на опита за преврат от 15 юли 2016 година, в продължение на близо година и половина отношенията на Турция с Европейския съюз бяха почти напълно замразени, но декември миналата година Анкара се активизира, създаде една специална работна група, в която влизат четирима министри. Преди един месец групата връчи официално на Европейската комисия, лично на зам.-председателя Франс Тимерманс,  нещо като екшън план, в който са посочени стъпките, които Анкара ще предприеме, за да покрие тези критерии. В момента тези неща се оценяват в Брюксел, но до колкото подразбирам оценката не е положително, понеже това е някакъв опит да се замажат нещата. Основните претенции към Анкара са за смекчаване и облекчаване на антитерористичното законодателство, което след този опит за преврат – още повече се затегна и то в условията на продължаващото повече от година и половина извънредно положение в страната, което може би ще продължи още година и половина, до изборите през 2019 година. И в първата стъпка фактически Анкара посочва, че в Наказателния кодекс общо е гарантирано правото на всеки да изразява свободно мнение, включително и да прави критични бележки, но в рамките на обичайната журналистика и с цели, които не надхвърлят журналистиката. В извънредното законодателство обаче, каквото е Законът за борба с тероризма, това нещо не е включено.

Водещ: В тази връзка, г-н Димов, влошените отношения на много места по света, водят се войни, агресивни действия. Възможно ли е след срещата да се постигне някакво съгласие?

Георги Димов: Да, аз силно се надявам. Но само да си довърша. В последната точка, Анкара не признава Република Кипър, а иска да стане член на Европейския съюз. Иначе за това, което Вие казахте за очакванията. На мен ми се струва, че и едно от главните основание все пак да се състои тази среща е точно това, защото ситуацията в света не е никак спокойна, тя е взривоопасна. Аз предполагам, че ако има някакъв положителен резултат и силно се надявам да има такъв, би трябвало да очакваме линии на поведение и  успокоение на диалога и приказката между Брюксел и Анкара главно в три направления. Първото е търговски и икономически отношения между човешки права и западна демокрация. Второто по което предполагам, че ще има конкретен резултат, това е най-грубо казано –пари срещу бежанци. И третото – декларирано партньорство, успокояване, умиротворяване, ако щете и вразумяване, тоест да се изработи една формула. Последното, което е, че ние не трябва да забравяме и да загърбваме самите вътрешнополитически дивиденти и експлоатация на тази среща, от гледна точка на Анкара. Най-важните за днешна Турция, лично за Ердоган са изборите през 2019 година и тяхното спечелване, задължително и в тройния формат. Първо са местните избори, които най-вероятно трябва да се проведат през пролетта на 2019 година и след това на 3 ноември същата година да се проведат общи парламентарни и президентски избори. Струва ми се, че точно в светлината на тези избори, на надъхването и на спечелването на електората, може да се оценява и хиперактивността на Ердоган и с военните операции в Сирия. Казвам военни операции, тъй като визирам и предишната операция „Щитът на Ефрат”, която завърши с окупацията на близо 3500 хил. кв. км. в сирийска територия, в Северна Сирия. И, разбира се, сегашната  операция „Маслинова клонка” – в района на Африн. В тази поредица искам само накратко да напомня повторените за трети път душевни терзания и културни сантименти на турския президент по отношение и на Кърджали, и сега форумът на високо равнище във Варна също е подходящ случай турският президент да се докаже пред нацията си и като непримирим, непреклонен, не заобиколим фактор, едва ли не господар на света и на района и въпросът е дали ние ще му повярваме, а иначе в Турция, което не е случайно, социологическите проучвания показват, че все още онези, които не вярват на Ердоган са повече от половината, повече от тези, които му вярват. Трябва да отчитаме и едно друго важно различие, а именно, че позицията  на Турция, това ще бъде казано със сигурност във Варна е, че всъщност Анкара ни пази от тероризма, за това провежда и тези операции. Само, че позицията на Брюксел, следователно и на София е, че Европейският съюз, и това е факт, е най-сигурната граница на Турция. Може ли да се сравни Европейската граница, с тази на Сирия, Ирак, Иран. Някои турски интелектуалци и журналисти  отчитат правилни констатации, че в цялата история на диалога между Анкара и Брюксел като че ли господства лицемерието, разделението на печеливши и губещи, на прецакани и на надцакани. Въпросът е, че това взаимно лицемерие, дори и лъжене, до кога ще продължи. Нещата трябва да се кажат в прав текст и се надявам във Варна това да стане?

Водещ: 26 март официално е обявен от българското правителство за Ден на Тракия и на тракийските бежанци. Точно на тази дата ще се състои и срещата на високо равнище между представители на ЕС с турския президент, според Вас съвпадение ли е това?

Георги Димов: Трудно е да кажа дали е съвпадение, но дори и да не е съвпадение за самите нас е символична дата и би трябвало да ни дава основание отново и за пореден път да посочим този въпрос, но ако ме питате за личното ми мнение аз силно се съмнявам.

Водещ: Че ще бъде засегнат въпросът ли?

Георги Димов: Да, че ще бъде засегнат. А иначе това е идеална възможност, още повече, че няма да бъде направено за първи път. Накратко ще Ви напомня, че отношение по темата има Европейският парламент и то на два пъти. През 2008 година, когато за пръв път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от решаване на въпроса с имуществените права на тракийските бежанци, а четири години по-късно през 2012 година, отново към доклада си за Турция към нея бяха отправени призиви да положи повече усилия за решаване на висящите двустранни въпроси със съседите, включително и на неизпълнените договорени задължения и граждански спорове, какъвто е случаят с нашите тракийски бежанци и изселници, който  е регулиран в Ангорския договор от 18 октомври 1925 година и където тези договорки след това са препотвърдени в Договора за приятелство, добросъседство, сигурност и сътрудничество между България и Турция, който е подписан през 1992 година. В този договор изрично е посочено, че двете страни препотвърждават тези задължения от предишни договори, включително Ангорския договор и Одринското споразумение.

Водещ: Говорителят на външното министерство на Турция обяви конкретните заявки на страната, а именно, че очаква раздвижване в отношенията с Европейския съюз след срещата във Варна с лидерите на ЕС, възможно ли е това?

Георги Димов: Да, турската позиция е тази и освен тези противоречия за които говорихме с Вас до сега, едно от основните е, че макар и това лицемерие, което го казах, Анкара категорично отказва какъвто и да е друг диалог и сътрудничество извън пълноправно членство. Така, че очевидно е че, днешна Турция не отговаря на тези изисквания и това няма как да стане – независимо, че диалогът между Турция и Европейския съюз има много дълга история. Той започва още през  1963 година, а самите преговори започнаха през 2005 година – 13 година са са изминали и през този период са отворени едва шестнадесет от всички тридесет и пет преговорни глави, тоест по-малко от половината като само една от тях е временно затворена, мисля че беше за наука и технологии, не е толкова съществена. Ако се кара с този темп, ясно Ви е за какво става на въпрос. Турция обаче наистина настоява и то в рамките на нашето Европредседателство да бъдат открити още две преговорни глави, струва ми се, че много трудно може да стане и надали ще бъде ефективно. Точни поради тази причина може да се каже и няма да сбъркаме, ако го кажем, че постоянното поставяне за въпроса за пълноправно членство – това е нещо като лустро, за благозвучие казано, а основното ще бъдат парите за бежанците, плюс визовата либерализация. Евентуално, ако се получи нещо от срещата във Варна, това може да бъдат тези средства за обгрижване на мигранти.

Водещ: Г-н Димов, за финал на нашия разговор – каква е ролята на България на тази среща?

Георги Димов:  Аз силно се надявам да бъде положителна ролята на България и самото провеждане на срещата е положително, защото диалогът с Турция трябва да се поддържа освен всичко друго и поради това, че днешна Турция е разделена на две. Това показат и резултатите от референдума, който се проведе на 16 април 2017 година за промени на Конституцията и дори и сега продължават твърденията на опозицията, не само на една партия – на две различни партии, които нямат общо по между си. Имало е големи манипулации и  гласувалите против са били 52%. Така, че ние не трябва да загърбваме тази половинка на Турция, защото рано или късно ще се роди една съвременна, демократична Турция и никой не трябва да има съмнения в това нещо. Как и кога ще стане – това са други въпроси, но молбата и надеждите ми са това да не става с големи ексцесии, но рано или късно ще стане.

Водещ: Благодаря Ви за отделено време, г-н Димов

Георги Димов:  Аз също Ви благодаря, желая според ден на Вас и на вашите слушатели.

Йоланда ПЕЛОВА