Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин: Анкара ще играе все по-индивидуално и на парче с отделните държави, след като Брюксел й се изплъзва

 

Днес турският президент Реджеп Ердоган заминава на двудневно посещение в Унгария, където ще обсъди с унгарския си колега и премиера на страната теми като „Миграция“, „Сигурност“ и други регионални и международни въпроси. Може ли променливите позиции на Европейския съюз и към двете страни да бъда основа за „добро приятелство“ и какви са възможните изгоди на двамата силни лидери – Ердоган и Виктор Орбан? Тези и други теми коментираме с бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Димов, първо преди да прогнозираме развръзката на това посещение, трябва накратко да очертаем отношенията между Турция и Унгария. Орбан всъщност беше първият европейски лидер, който поздрави Ердоган за преизбирането му. Можем ли да приемем едноличната власт като че ли на двамата като една добра основа за приятелство?

Георги Димов: Със сигурност е така, да. И също така със сигурност има значение и противоречивото отношение, най-общо казано, на Брюксел и към Виктор Орбан, и към турския президент Реджеп Ердоган. Но за тази конкретно визита ми се струва, че предварително трябва да потърсим две писти за сравнение и оценки – за и покрай Турция. Едната е вътрешнополитически мотивирана, а пък другата и без това си е външнополитическа. Само ще фиксирам вътрешнополитическата нишка. В самото навечерие на визитата в Унгария през уикенда имаше много знаково разширено заседание на активно управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, и на него президентът Ердоган очевидно започна сам да си противоречи. Лично той, а не някой друг потвърди тежкото икономическо състояние на страната, защото едновременно преповтори тезата си в Турция няма криза, но едновременно допълни, че всяка криза е и възможност за ново начало. Даже добави, че не за пръв път югоизточната ни съседка е изпаднала и се намира в криза. И остава просто ние да се чудим на кое да повярваме. Казвам всичко това, за да изведа по-ясно вътрешнополитическите мотиви. От външнополитическа гледна точка нещата също са доста ясни и само ще фиксирам. Имаме криза със САЩ, на която не и се вижда краят, а пък и общо в диалога на Турция със Запада. По-нататък – нееднозначни отношения с Русия и период на трудни решения най-малкото по Сирия и със сигурност за Идлиб. Следва спряната в Европейския парламент предприсъединителна помощ за Анкара в размер на 70 милиона евро. По този начин за пръв път се орязва финансова помощ въобще за страна кандидат-член на Общността – нещо, което е показателно и поучително, включително и за днешната ни тема „Унгария“. И като обобщение и червена нишка: ясно се вижда желанието, а и очертаващата се тясна пътечка, а именно Анкара да играе все повече индивидуално, на парче с отделни държави, а не във формат общност, съюз, пакт. Отнася се и за ЕС, и за НАТО. Конкретно за визитата в Унгария, с която започнахме, нека да кажем, че тя е официална двудневна – днес и утре – и е по покана на президента на Унгария Янош Адер. Също така ще има разговори, както и вие казахте, с министър-председателя Виктор Орбан и среща с председателя на парламента Ласло Кьовер.

Водещ: Казахте, че Анкара ще играе индивидуално, ще играе на парче с отделните европейски страни. Освен темата за миграцията, която отдавна е допирна точка между двете страни, кои ще бъдат другите, които ще приближат Турция и Унгария?

Георги Димов: Нека накратко да очертаем какъв е дневният ред на тази визита. На първо място естествено това е преглед на двустранните връзки, включително и в областта на сигурността. Ще има особен акцент върху икономическите отношения. То е разбираемо за днешна Турция в сериозна структурна и икономическа криза, както и за отворения характер на подходите на Унгария в икономиката. И разбира се борбата с нерегламентираната миграция, бежанския поток, както и с тероризма, а това са въпроси, по които на всички ни е добре известно, че Будапеща е особено чувствителна. И в потвърждение на основния акцент, Ердоган ще вземе участие на двустранен Турско-унгарски бизнес форум и ще отправи призив към бизнесмените за допълнителни инвестиции в Турция, което изглежда логично на фона на неговото признание за кризата в югоизточната ни съседка. Задължително трябва да отбележим, че Анкара оценява днешните турско-унгарски отношения като стратегическо партньорство. И декларира поне силно желание за развитието на връзките във всяка областта. Пък самата визита се разглежда като възможност волята да бъде изразена на най-високо държавно равнище. Основният дневен ред са именно икономическите връзки, ще се постави целта двустранният стокообмен да нарасне от 2,5 милиарда долара на 5 милиарда долара, тоест два пъти. И просто за сравнение – за миналата година двустранният стоков оборот между България и Турция е близо 4 милиарда евро, тоест някъде близко до преследваните между Турция и Унгария 5 милиарда долара. Има обаче сериозен проблем заради срива на турската лира, което прави износа за Турция все по-труден и обективно стимулира допълнително вноса оттам. Например, говоря конкретно за България, защото с такива данни разполагам, а със сигурност е така и за Унгария: за първото полугодие на тази година нашият износ е намалял с над 20%, а вносът ни се е увеличил с повече от 3% и вече имаме отрицателно външнотърговско салдо, което е над 100 милиона лева.

Водещ: На фона обаче на данните, които вие споделихте, да разбираме ли, че тези двустранни отношения, освен за Турция, са стратегически и за Унгария в конкретния случай?

Георги Димов: В определен смисъл да, ще обърна внимание на времевия порядък и на взаимната обвързаност. Тази визита се осъществява непосредствено след острите критики на Брюксел към унгарския премиер Орбан. Знаете, там имаше и дебати в Европарламента, а пък от турска гледна точка тя се осъществява десетина дни след визитата на 27, 29 септември в Германия и също така десетина дни след изявите на Ердоган в Ню Йорк по време на откриването на 73-тата годишна сесия на Общото събрание на ООН. Там в Берлин и в Ню Йорк знаем какво се случи. Сега очакваме да видим какво ще излезе от Будапеща и какъв ще бъде личният принос и за двамата лидери – за Ердоган и за Виктор Орбан – от тази визита.

Водещ: Чуха се обаче някои мнения на анализатори, които изразиха опасения, че Орбан директно върви по стъпките на Ердоган. Има ли доза истина в тези твърдения? Какво може да се случи, ако Европа пък получи още един Ердоган?

Георги Димов: Аз ще ви отговоря по един друг начин. Струва ми се, че тактиката и стратегията, по-специално на турския президент Ердоган, е да привлича отделни страни от ЕС, понеже като цяло Брюксел очевидно му се изплъзва. Подменя се и основата на диалога. От очевидно имагинерното пълноправно членство или по-реалното и възможно евентуално привилегировано партньорство, директно към икономически интереси и печалби и по линията на най-малкото съпротивление, а и с цената на известно обединение в стил антибрюксел.

Водещ: Определено ще бъде любопитна двудневната визита. Предстои да видим какво ще излезе оттам. Тя обаче идва в един момент, в който погледите са вперени отново към Балканите, по-конкретно към Македония. Знаете, след проведения референдум. Станаха ясни нагласите за допитването вътре в страната, в Гърция. Как обаче Турция гледа на случващото се в съседката ни на фона и на вътрешните проблеми, които вие загатнахте?

Георги Димов: В позицията на Анкара по Македония най-лаконично ми се струва и най-точно казано има едностранчив, непроменен и твърд тон за името и за членството на Скопие в НАТО и в ЕС. Турция подкрепя това членство, но под конституционното име на Македония. Тоест, продължава да признава страната като Република Македония. И това е отдавнашна позиция против Гърция още от началото на спора между Атина и Скопие за името някъде от 90-те години на миналия век. Това също така е и против договора за името от Преспа, в който е фиксирано, че Скопие може да влезе официално в НАТО само като Северна Македония. Това също дори е срещу нееднократно декларираната ясна подкрепа на Брюксел и общо на Запада за името като гаранция за членството или съкратено – име срещу членство. Турската позиция дори се бетонира с поканата и посещението тази година през февруари в Анкара на македонския президент Георге Иванов, който е най-силният опонент на сделката между Ципрас и Заев и Договора от Преспа. А пък самият Георге Иванов, нека да припомня, не пропусна да върне жеста като присъства и на инаугурацията на Ердоган на 9 юли след президентските избори в страната през предишния месец на 24 юни.

Водещ: Г-н Димов, ако една от причините за твърдия тон на Турция е като наказателна процедура срещу Гърция, да разбираме ли, че би могло да има промени на позициите на Анкара, ако разбира се има промени и по линия на конфликта с Гърция?

Георги Димов: Аз не очаквам да има някаква, неслучайно казах, че тя е едностранна и непроменена позицията, но според мен има и нещо друго, на което трябва да обърнем внимание. Дебатите за името и за членството на Македония в НАТО и в ЕС са идеален повод за Анкара да изземе нашата централна тема от европредседателството, а именно за Западните Балкани. И сега Турция буквално ще ни „задръсти“ – нас и целия свят с напъни и активности в това направление. И искам тук да направя и една друга връзка като изводи от името за нас. Къде стоим ние? Ние имаме договор, знаете, със Скопие, подписан преди договора с Преспа за името. Добър или лош, но в нашия договор фигурира сегашното име – Република Македония. У нас има силно разбираеми, а аз бих казал и в определена степен, основателни възражения за новото име Северна Македония. От чисто формална, но и международно правна гледна точка, очевидно има разминаване на фиксираните имена на държавата със столица Скопие. Тоест при определени обстоятелства нашият договор с република Македония може да бъде оспорен, атакуем, дори денонсиран. Дали ние ще имаме полза и ще го направим и ще предприемем подобни постъпки, това е съвсем отделен въпрос. Така че това също трябва да го отчитаме. И също така искам да направя и една друга връзка. Имам предвид референдума в Румъния, който беше вчера за забрана на еднополовите бракове, който не успя пак заради ниска избирателна активност подобно на референдума в Македония за името миналата неделя. Ердоган обаче все повече ще управлява с референдуми в Турция. Той вече направи такава заявка, включително и за влизане на Турция в ЕС. И очевидно добре се е научил как да организира, да мотивира и да провежда избори и все повече са се легализира и окупира властта.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА