Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин: Възможно е изостряне на отношенията между Анкара и всеки, който има по-различен прочит на кюрдската тематика

 

В Москва се проведоха преговори между Турция и Русия за новата ситуация в Сирия след обявеното от САЩ изтегляне на американските войски. Изводът след разговорите – Москва и Анкара продължават тясното си сътрудничество и координация в Сирия. Има ли повод за притеснение зад привидно оптимистичния поглед за успокоение и откъде могат да се появят пречки пред обещанията за единен подход? Темата коментираме с бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Димов, като цяло добри бяха новините след срещата. Чухме обещанията за единен подход, особено по важните теми. Има ли опасност обаче съвсем скоро да се появят пречки за спазването точно на тези обещания и пред двете страни?

Георги Димов: Аз искам да започна с малко история за срещите на най-високо равнище на тема „Сирия“. Няма да се връщам много назад, само от септември досега. Първоначално, още от лятото, имаше сериозни анонси за среща в Истанбул в четворен формат на 7 септември с участието на  Русия, Турция, Франция и на Германия. Тя обаче и така не се състоя. На следващия ден – на 8 септември – в Техеран имаше среща на най-високо равнище, но в троен формат. Там бяха президентите на Турция, на Русия и на Иран. Този лидерски форум завърши с пълен провал. След 10 дни в Сочи имаше нещо като поправителен изпит. Той беше в двоен формат. Срещата Ердоган с Путин на 17 септември. На 27 октомври в Истанбул все пак се проведе въпросната четворна среща на най-високо равнище. Макар и със закъснение от 40 дни. Там бяха Ердоган като домакин, Путин, Меркел и Макрон. Казвам ги тези неща, понеже на всяка от тези срещи на високо и най-високо равнище, вие го загатнахте в началото – има известно раздвижване или точно обратното – застой или разнобой в позициите. Още в началото е редно да фиксираме четирите принципа и незаобиколими въпроси на тема „Сирия“, защото без те да са ясни, няма как да разберем позициите, търканията и пазарлъците на всички, които са ангажирани в процеса. Първият кардинален въпрос е за уважението към териториалната цялост на държавата Сирия и съобразяването с нейния суверенитет. Тоест за запазването й като обект и субект на международните правни отношения и занапред. Вторият важен въпрос и той няма как да не е свързан с първия – това е политическото бъдеще на настоящия президент Башар Асад, понеже този въпрос има непосредствено отношение към развитието на политическия процес в страната и очакваните вече неизбежни конституционни промени. Третият принципен въпрос е отношението към играчите на терен вътре в Сирия, тоест за чуждото военно присъствие –кой какъв е и като какъв е възприеман от останалите играчи. Включително като легитимност, като право на пребиваване, законност на действията, квалификации на тема „тероризъм“  и така нататък. Това е разграничението между терористични и нетерористични, легитимни в някаква степен, характеристика и действия. Четвъртият въпрос е за отношението към самите методи и средства за водене на войната в Сирия. А най-важното е химическото оръжие, както и реалното му използване на терен. Неслучайно това даде повод за две ракетни атаки.

Водещ: Безспорно важни са точките, които изведохте. Може би тепърва ще видим развитието и по един друг въпрос, тлеещ във времето – бъдещето на сирийските кюрди. Очаквате ли да видим един нов, по-ясен и категоричен дори подход по тази тема от страна на Турция?

Георги Димов: Аз неслучайно изредих тези неща, защото без да ги отчитаме ние не можем да дадем отговори на този конкретен въпрос, който зададохте. Искам да акцентирам на въпроса за химическото оръжие, защото точно тази тема има отношение към този руско-турския диалог по Сирия. Последната ракетна атака на САЩ, която беше подкрепена от Великобритания и Франция, в Сирия, това беше на 13 април миналата година, тя беше подкрепена пот Анкара, за разлика от Москва и Техеран. Това създаде много сконфузна ситуация. През лятото миналата година имаше нови твърдения за химическо оръжие и готовност за трети ракетен удар по Сирия. Само искам да напомня. На срещата в Сочи на 17 септември Анкара се съгласи, че подобни твърдения, респективно нова ракетна атака, са несъстоятелни. Тоест Турция застана на страната на Дамаск и на Москва на тема „Химизация на конфликта“ в Сирия. Сега, на тази среща конкретно, която беше два дни преди Нова година в Москва, има три основни послания. Първото е акцент върху териториалната цялост на Сирия. Обаче има и много важни нюанси. За Анкара например червената линия е недопускането на кюрдска държава, а пък за Москва това е принципна постановка, която е в колизия с турското военно присъствие в Сирия. На второ място, също на 29 декември в Москва се видяха и потвърдиха различията по третият принципен въпрос – за оценката на играчите на терен в Сирия. За Москва терористична групировка е единствено и само ДАЕШ и срещу нея трябва да се води борбата – индивидуална и обща. А пък за Анкара, и вие го загатнахте това в началото, терористи са и сирийските кюрди. А пък ден преди самата среща в Москва не кой да е, а прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков приветства контрола в кюрдските райони в Сирия от правителствените сирийски войски. И на трето място на тази среща в Москва все още не се подразбира за промяна на отношението на Анкара към Башар Асад . Иначе вътре в самата Турция все повече се чуват различни мнения и предложения за смяна на официалния подход, за приемането на Асад, макар и като временен елемент на очаквания нов политически процес.

Водещ: От всичко, казано дотук, излиза, че посланията, които чухме в Москва, нямат особено съдържание имайки предвид, че вероятно консенсус по тези разделителни линии няма да бъде намерен лесно?

Георги Димов: Аз първо искам да напомня, че срещата в Москва продължи час и половина. Мъничко ми се вижда за такава среща на високо равнище в такъв разширен елитен формат. За да стане още по-ясно, нека наистина да кажем какво на практика имаме на терен в Сирия и всъщност кой е основният дразнител и повод за различие. На първо място имаме ДАЕШ и нейните производни. Никой не отрича те да се терористични, поне публично. На второ място имаме Сирийските демократични сили гръбнакът на които, са отрядите за народна самозащита на Партията на демократичното единство на сирийските кюрди. За Турция кюрдите са терористи. За всички останали, включително Русия и САЩ, това не е така. Още повече, че сирийските демократични сили са на масата на преговорите и в Женева, и в процеса от Астана. След това, в Сирия имаме така наречената „Свободна сирийска армия“. Тя е създадена, обучена, въоръжавана и надъхвана от Турция да бъде „пушечното месо“ при действията на турската армия. Видяхме го няколко пъти там на терен. Всъщност отношението към Свободната сирийска армия е общо взето точно обраното на подхода към сирийските кюрди и от Москва, и от Вашингтон, и дори ако щете и от Тел Авив. Това също не трябва да се пренебрегва. След това, какво имаме в Сирия? Имаме руско военно присъствие. И то по покана на легитимното правителство на Дамаск. Има турски войски също, които те проведоха две военни операции и фактически са окупирали поне 3 500 хиляди квадратни километра сирийска територия.

Водещ: Изброявате силите, които в момента са на терен в страната. Напомням само на нашите слушатели за решението на Вашингтон за изтеглянето на американските войници. Нека разясним всъщност какво означава това правилно ли е изобщо да се разбира, че с изтеглянето на конкретна бройка войници влиянието на Вашингтон спира и амбициите на САЩ изчезват?

Георги Димов: Не, не. Това категорично не може да се каже. Това е съвсем очевидно. Тук става въпрос за един прагматичен подход и разбира се силно управление на сегашния американски президент, който разбира се не е еднозначен и има различни критики. Ако приемем, че поне военно САЩ се изтеглят от Сирия, не трябва да забравяме няколко други неща. Например, че имаме постоянно френско военно присъствие. Париж е един от активните членове на военната коалиция, водена досега от САЩ срещу ДАЕШ. На терен има между 200 и 800 военни в пет различни бази, поне такива са някои от данните. Също така имаме военно присъствие и на Израел. Директно главно с ВВС или с прокси елементи за водене на прокси войни. Това също е незаобиколим фактор. Той може би ще стане по-осезаем след изтеглянето на САЩ. Знаете, че има сериозни  очаквания, че Тел Авив като че ли се готви за една по-широко мащабна война от Сирия. Не бих казал напълно да замести САЩ, но има едни такива елементи и всъщност това се подразбра и от визитата на израелския минситър-председател Нетаняху в Бразилия.

Водещ: Добре, обаче до момента като че ли бяхме свикнали САЩ да бъдат „лошия“, да бъдат в ролята на виновника доста често – с повод или без. Сега кой ще поеме тази отговорност при една евентуална дестабилизация, едно евентуално напрежение там?

Георги Димов: Точно така, права сте. Точно затова и един от мотивите на Вашингтон да се изтегли е точно този. Но очевидно, че сега със сигурност ще има някакви заместители, защото празното пространство не може да остане там. Големи са интересите в Сирия. Тук, освен тези държави, които изброих – Франция, Израел, в Сирия нямаме военно присъствие на Германия, поне официално. Берлин обаче със сигурност е в района най-малкото по прагматични причини. И да не забравяме задължително икономическо възстановяване на Сирия, което рано или късно, то ще стане. Няма как да не стане. Неслучаен беше и телефонният разговор на канцлера Ангела Меркел с Ердоган точно преди Нова година. Така че, ето ги тези други играчи, които вероятно ще бъдат заместители на военното изтегляне на САЩ. Искам ми се да обърна внимание и на вътрешнополитическа обстановка вътре в Турция, която също оказва силно влияние. Преди всичко за 31 март са насрочени много важни избори- местните избори. Също така не трябва да забравяме сегашната идеологическа и политическа конфигурация. На власт в югоизточната ни съседка е националислямизмът във формат на така наречения „президентски съюз“ с участието на „Партията на справедливостта и развитието“ на президента Ердоган и на националистите, на „Партията на националистическото движение“. И сега, каква е връзката със Сирия? Не трябва да се изключва още по-голямо националистическо тропане на оръжие и заплахи на фона на този критичен местен вот през пролетта. Президентът Ердоган оповести 25-те кандидати за кмет в столицата Анкара, на голяма община и на другите районните кметове. Три от тези места са дадени точно на националистите. В тази насока могат да бъдат и нашите очаквания. Със сигурност ще има още по-голямо дрънкане на оръжия, на пропаганда, надъхване на населението и така нататък. Сигурно ще има и маневра на частите на турската армия по границата със Сирия и готовност за трета турска военна операция.

Водещ: След тази прогноза, която направихте – малко притеснителна за Турция – какво можем да очакваме в мащабен план? Да разбираме ли, че всъщност тази среща не е била много по-различна от предходните, проведени през месеците? Ще има ли нещо изключително, различно, което да се случи по темата „Сирия“ в следващите месеци?

Георги Димов: Лично аз оставам с впечатление, че тази среща, разбира се много неща не се изказват, но като че ли е най-слаборезултатната. Сигурност ще трябва да очакваме и завишена дипломатическа активност на Анкара, включително и на най-високо равнище, даже и за реализация на нескритите мераци и повторни заявки за среща на Ердоган с Путин и Тръмп. Също така не трябва да изключваме изостряне на отношенията с всеки, който има по-различен прочит на кюрдската тематика. Не само Израел, но също така Франция. Аз бих казал, че това може да се отнася и за Русия. И разбира се ще има нарастваща полемика на тема „Сирия“ и в хода на самата предизборна кампания – доказване кой е по-по-най голям националист.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА