Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин: Дълбоката икономическа криза предпостави изхода от местния вот в Турция и загубата на ключови места от ПСР

 

Поглед към местните избори в Турция. За „Партията на справедливостта и развитието“ Ердоган заяви, че 56% от общините ще бъдат управлявани от нея. Управляващата партия води надпреварата с 16 общини и 24 града, според неофициалните данни. Анкара обаче е спечелена от опозицията. Неясноти има около бъдещето на Истанбул. Междувременно загинали след стрелба, други ранени след сбиване и намушкване с нож пък са част от събитията, съпътствали вчерашните избори. Осъмна ли страната променена? На фона на агресивната предизборна кампания и тежки икономически сътресения- кой излезе печеливш? Отговорите търсим с бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Димов, управляващата партия води според официалните данни, губи Анкара – нещо, което може би не беше чак толкова очаквано. Измир също, според предварителните данни, отива в ръцете на опозицията. За Истанбул обаче чуваме различни неща. Там като че ли всеки се припознава като победител. Как разчитате тези резултати?

Георги Димов: Местните избори имат една специфика и могат да бъдат оценявани най-малко по три показателя. Първият са общият брой гласове, които са получени. На следващо място е, което и вие го загатнахте, е ситуацията в най-големите и култовите населени места. И разбира се, общо колко кметове и съветници имат общински. По отношение на общия брой гласове, разбира се, резултатите все още са неокончателни, но картината е някъде около 48% за управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган плюс около 4-5% по-скоро за „Партията на националистическото движение“, с която те са в съюз, т.нар. „Президентски съюз“. А пък опозицията – основната опозиционна партия има накъде около тридесет и няколко процента и плюс „Добра партия“ – някъде около четиридесет, четиридест и няколко процента. Това е общо за гласовете. А пък иначе, разбира се, че е много важно каква е ситуацията с най-големите градове. Аз ще започна с третия по големина – Измир.  Там категорично опозицията печели. Там резултатите са около 60%. По принцип там е крепост на Републиканската партия. За Анкара, столицата, наистина като че ли се очертава Ердоган да загуби. И в Истанбул ситуацията е, както се казва, на кантар. Но специално за Анкара искам да отбележа – много е важно, че срещу кандидата на опозицията Мансур Яваш всъщност още в хода на кампанията беше възобновено едно дело, прокуратурата беше сезирана и има вероятност в последствие той да бъде отстранен от длъжност. Нещо, което самият Ердоган го обеща по време на един предизборен митинг. И на негово място да бъде назначен Синдик и т.н. Това е ситуацията засега.

Водещ: Дело, към което до момента обаче като че ли нямаше много стабилни доказателства. Разбира се, свикнали сме с тези ходове на управляващите. Има ли разклащане в позициите на Ердоган? Очакваха ли всъщност те подобни резултати?

Георги Димов: Аз съм сигурен, че са ги очаквали, понеже в петък Ердоган в рамките на един ден проведе митинги на 8 различни места в Истанбул. Това е едното. Другото, което е, лично за него той има много големи сантименти, тъй като през 1994-1999 година то беше кмет на Истанбул. И също така управляващите няма как да не са притеснени, тъй като икономическото състояние на Турция направо е плачевно. В продължение на две последователни тримесечия се регистрира спад на прираста, което е показател за рецесия, а пък напоследък се правят много сериозни оценки, че Турция наистина се намира в една дълбока икономическа криза.

Водещ: В тази връзка, г-н Димов, досега като че ли успехът за партията на Ердоган беше обещанието за промяна, за един по-добър живот – нещо, което в действителност за определен период беше постигнато. Сега обаче вътрешната обстановка в страната е друга, подходът – същият. Оказа ли се точно това нещото, което спъна управляващата ПСР?

Георги Димов: Според мен, точно това е основното, тъй като тези избори специално за пръв път се провеждат при такава тежка икономическа ситуация в страната. Искам да обърна внимание на някои показателни неща.  Например, за миналата година икономическият ръст на Турция е 2,6%, което е най-ниският ръст през последните 10 години. А пък за тази година прогнозата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е, че не само че няма ръст, а ще приключи годината с 1,8% – близо 2%. Друг съществен показател, който вече е на битово ниво – турците масово обменят турските си лири във валута, въпреки патриотичните призиви на Ердоган. В момента над 49%, близо половината, от спестяванията на турски граждани в турски банки са във валута. Самото това е достатъчно да покаже какви са настроенията. Да не говорим за поскъпване на живота, инфлацията за миналата година е над 20% – специално за хранителни стоки, селскостопански е над 30%.

Водещ: Усети ли се обаче опитът да се използва страхът като оръжие – страхът от външните фактори, геополитическите проблеми, които според управляващите те единствени могат да се справят с тях, някак си омаловажавайки настроенията вътре в турското общество?

Георги Димов: Със сигурност при такава плачевна икономическа ситуация винаги ще се търси външният враг. Очевидно това е така. И между другото, ние също бяхме замесени в това нещо по две линии. Първо, по чисто християнска насока. Това са думите на Ердоган, че ще превърне църквата „Св. София“ в Истанбул в действаща джамия. И второто, което разбира се е много неприятно, това е грубата намеса на Анкара в нашия вътрешнополитически живот. Става въпрос за телефонния разговор на турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу с Екатерина Захариева, натискът, който той е оказал за промените в закона за вероизповеданията и след това неговите хвалебствия, че той това го е направил, именно за да спечели повече гласове, и преди всичко гласовете на нашите изселници там в Турция, което е крайно недопустимо.

Водещ: След като до някаква степен тази предизборна кампания беше пренесена и у нас, очаквате ли по-различен изход от този скандал0 извинение, различен подход към българската страна?

Георги Димов: Аз се съмнявам, че Анкара, че ще се извини. Още повече това стана известно и по време на 5-часовия разговор на нашия министър-председател Бойко Борисов с турския вицепрезидент Фуат Октай в Букурещ. Но този случай наистина трябва да ни бъде обеца, и то  много сериозна, понеже аз ще ви припомня – само преди 2 години, по време на последните наши парламентарни избори на 26 март 2017 имаше подобна груба намеса на друг турски министър – на труда и социалната сигурност, който си позволи публично да агитира и дава указания на нас – българските граждани, които са в България – за кого да гласуват. То е ясно за кого. И ето го – сега след 2 години същото се повтаря. И ако ние не вземем мерки, не се съмнявайте, че и в бъдеще ще има такива случаи.

Водещ: Да. Може би случай, от който е добре да бъдат извадени поуки за в бъдеще. Искаме ми се обаче да се върнем отново на изводите, които можем да направим след вчерашния вот в Турция. Всъщност какво предстои от тук нататък? Чухме една категоричност от Ердоган, заявка за промяна в партията, в страната, във властта. Вместо успокоение, на което може би всички са се надявали, ще има поредна доза чистки, поредна доза напрежение по една или друга линия?

Георги Димов: Със сигурност ще има чистки. Аз не изключвам и съвсем скоро да има и промени в президентския кабинет, даже има и твърдения, че всъщност кандидатът на управляващата партия, който е в Измир и който не успя да спечели, но ако се прецени от Ердоган , че е взел достатъчно гласове, може тоново – той беше бивш министър – отново да го привлече в кабинета. Това е едното. Но другото, което е – и аз пак се връщам към икономиката и към култовата фраза на Бил Клинтън „Икономиката, глупако.“ Неслучайно точно вчера, в деня на изборите Дружеството на турските бизнесмени и индустриалци отправи силно желание след изборите нещата да се успокоят и Турция да предприеме нужните реформи, които очевидно са неизбежни. Да видим дали това ще се случи, иначе нещата стават много зле в Турция.

Водещ: Добре. А ако изборите бяха в един друг период, в период, в който нещата бяха малко по-стабилизирани, въпреки че и при едни добри икономически показатели недоволството сред населението беше факт, щеше ли резултатът да бъде различен конкретно за Истанбул и Анкара?

Георги Димов: На мен ми се струва, че именно „празният хладилник“ беше един от основните елементи. Това е чисто в икономически план. И другото, което е – също не трябва да го забравяме, че с тези избори фактически се затваря един цял цикъл от историческото развитие на нашата югоизточна съседка и преминаването от парламентарна към президентска република и нейното утвърждаване. И всъщност тези избори стават след референдума за промени на Конституцията, след президентски избори, след парламентарни  избори, ето ги сега и местните избори. Властта фактически и на практика – тя е окупирана за следващите 5 години във всяко едно направление.

Водещ: Анонсирахме в началото – за съжалени един иначе стандартен политически процес като изборите беше опорочен – жертви, ранени, пострадали сред различни инциденти. С какво ще се запомни и тази предизборна кампания, която помним – беше доста агресивна, и самият изборен ден, и разбира се резултатите?

Георги Димов: Точно преди 5 години на 30 март бяха предните местни избори. По време на гласуването също имаше смъртни случаи и всъщност констатацията беше, че става въпрос за кървави избори в югоизточната ни съседка. И сега в момента пак го виждаме същото. Повтаря се – нищо ново не се случва. Като имам предвид и това, че много трудно ще бъде намерен изход от тежките икономически проблеми на Турция, нека да не забравяме и предупреждението от преди десетина дни на Международния валутен фонд, че Фондът следи много отблизо ситуацията в Турция и призовава правителството незабавно да вземе нужните мерки. Струва ми се, че поне засега няма такива сигнали и всичко това е една предпоставка за по-нататъшно изостряне на напрежението. Трябва да имаме предвид, че Турция в момента външният й дълг е близо 470-480 милиарда долара, а пък валутните резерви на Централната банка – за нетните става въпрос – те са на едно от най-ниските критични нива и са едва 26 милиарда долара. Така че можете да си представите за какво става въпрос.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА