Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин: Спечелването на кметските избори в Истанбул е залог за оцеляването на самата Турция

 

Седмица преди повторния вот за кметския пост в Истанбул се проведе нетрадиционно събитие за турската общественост, което не се е случвало близо 17 години. В дебат един срещу се изправиха двамата кандидати Бинали Йълдъръм от управляващата Партия на справедливостта и развитието и опозиционният кандидат Екрем Имамоглу. Припомняме, че след проведения местен вот в Турция Върховната избирателна комисия касира изборите в Истанбул и насрочи нови такива за 23 юни. Опит за привидно възстановяване на демокрацията ли беше този дебат и какво чухме от основните претенденти? Темата коментираме с бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Димов, първо, макар че новината за дебат се оказа малко по-интересна от самия дебат, какво чухме снощи? Чухме ли нови тези и нови идеи, на които се заложи?

Георги Димов: В началото нека да посоча участниците в касираните избори за кмет на световния мегаполис, това са 4 политически партии плюс 17 независими кандидати и те ще се състезават в 39 избирателни района на Истанбул. А главните опоненти, които участваха в снощния дебат, това са кандидатът на основната опозиционната Народнорепубликанска партия Екрем Имамоглу, който спечели местните избори на 31 март и кметува някъде 15-на дни. А срещу него повторно се изправя кандидатът на управляващата Партия на справедливостта на развитието на президента Реджеп Ердоган. Това е бившият министър –председател, също и досегашен шеф на Меджлиса Бинали Йълдаръм. Нарочно изброявам последните негови високи длъжности, тъй като в Турция Бинали Йълдъръм е известен като дежурния и вечно готов кандидат за всякакви престижни постове. А пък ще се касае за конкретния повод на днешния ни разговор – телевизионната дискусия снощи от 21:00 часа на двамата основни кандидати, лично за мен тя наистина е безпрецедентна за последните, както отбелязахте 17 години, но тя не заслужава чак такова внимание. И аз я оценявам като формална, като проведена поради куртоазия, нещо като проформа фактура. Понеже резултатът от повторния вот тази неделя, струва ми се, че той е предизвестен, както беше предизвестено и неизбежно самото решение за касиране на изборите. И откровено да ви кажа доста колеги, политически анализатори, добри познавачи на Турция, говоря за истинските, не за бутафориите, те първоначално не бяха съгласни с тезата ми, че Ердоган ще отиде на повторен вот в Истанбул и после се наложи да го преглътнат, очевидно, че съм имал по-тежки аргументи.

Водещ: Казвате вотът от повторните избори, сега на 23-ти, очевидно е ясен, беше ли това обаче един опит да се възвърне позагубената демокрация, най-вече сред усещането на турските избиратели? Нагласите знаем какви са, следим ги, никой не подкрепя кандидата на управляващата партия, каквито бяха и първоначалните нагласи?

Георги Димов: Точно така е. И ето ги тези съображения и аргументи, те важат и за предстоящия повторен вот на 23 юни и те ще отговорят и на зададения от вас въпрос. На първо място, Ердоган няма шанса, а и лукса да си позволи повторно да ги изгуби изборите, които не са само знакови, дори и само лично за него. Те в същата степен са и иносказателни, пророчески. Понеже точно там в Истанбул преди четвърт век далечната 1994 г. тогавашната откровено ислямска формация Партията на благоденствието на безспорния доайен на турските ислямисти и бивш премиер Неджметин Ербакан уби статуквото и пласира двамата кметове в най-големите и емблематични турски градове. Това е столицата Анкара и мегаполиса Истанбул, като кмет на Истанбул стана точно Ердоган. И нали си представяте, че ако, казвам го хипотетично, след четвърт век Ердоган изгуби Истанбул, това ще означава край на неговата вече почти 17-годишна харизма и тотална еднолична хегемония в политическия живот на югоизточната ни съседка. Т.е. оттук и категоричната ми позиция, просто няма как за втори път Ердоган да бъде губещ в Истанбул. Още повече, че досегашната му тези е, че който спечели Истанбул ще спечели и владее и Турция. Освен това залогът е много по-голям. На изпитание е подложена самата управляваща конфигурация – коалицията между откровени ислямисти и отявлени националисти, т.нар. „националислямизъм“ или идеологически ислямизъм, това е днешната идеологическа платформа в действие. Никак не е случайно, че лидерът на партията на националистическото движение Девлет Бахчели продължава да повтаря, че спечелването на кметските избори в Истанбул е залог за оцеляването на самата Турция и по-откровено и ясно, просто няма как да се каже.

Водещ: Очевидно залогът наистина е много голям, как се отразяват обаче тези повторни избори на турската икономика, как чуждестранните партньори, и не само, ги разчитат?

Георги Димов: Отражение има, понеже освен чисто политически и обществено-политически има и много силни икономически последствия. На първо място това е задълбочаващата се икономическа турболенция. Местните избори и касирането на кметски вот в Истанбул допълнително наляха и наливат масло в огъня. В продължение на 8 седмици,  това е периодът месец пред и месец след изборите на 31 март, чужди инвеститори са обменили във валута и са изнесли от Турция 10 милиарда долара, понеже капиталът на обича рискови страни. По нататък, през първото тримесечие на тази година икономиката на Турция отново се сви с 2,6% и това е за трети пореден път. С това се потвърди диагнозата, че Турция се намира в рецесия с тенденция застоят на икономиката, фазата на свиване да прераснат в същинска криза.

Водещ: Имаше ли механизми, по които външни органи и външни институции можеха да се намесят и да повлияят на това решение за преповтаряне на изборите?

Георги Димов: Разбира се, че такъв натиск е имало и продължава да има, но очевидно големият залог е надделял.  Освен всичко има и останали  такива важни съображения, а именно- трябва да си го кажем откровено, това е използването на кметската власт в продължение на над 15 години, в интерес на една политическа формация, това е създадената от Ердоган Партия на справедливостта и развитието. Имам предвид обществени ангажименти, общински търгове, помощи и дарения за неправителствени организации и т.н., ясно е за кого и за какво се правят. Никак не е чудно, че още на следващия ден, след решението на тяхната ЦИК за касиране на изборите за временен кмет беше назначен не кой да е, а валията, областният управител на Истанбул. За да има възможност да замете следите през тези оставащи до повторните избори близо 50 дни. И така например само миналата година голямата община Истанбул има дарения в неправителствения сектор в размер на 900 милиона турски лири, това е близо 1 млрд.  отишли за спортни федерации, включително и такива по стрелба с лък, чийто шеф е синът на Ердоган- Билял.

Водещ: На фона на всичко това, с какво доверие турският избирател ще отиде до урните в неделя и изобщо очаквате ли процентът гласували да е голям?

Георги Димов: Това е много хубав въпрос и благодаря, че го зададохте, понеже си заслужава да се припомнят неистовите усилия и аргументацията за касиране на изборните резултати от 31 март. Това беше една каскада от постоянни оспорвания и жалби за повторно преброяване на голям брой секции, отделно и по-специално на такива недействителни и невалидни бюлетини, за касиране на изборите за участие в тях на т.нар. „гюленисти“. Tова са уволнени по време на извънредното положение избиратели, които обаче не са съдени и нямат наложено съдебно ограничение на неговите граждански права. Tези искания бяха на два пъти внесени от съвременната управляваща партия и разбира се съвсем справедливо бяха отхвърлени от тяхната ЦИК. И накрая пробивът дойде с 23-ма председатели и членове на такива секционни избирателни комисии, които не са били държавни служители, а законът го изисква. Напълно формален предлог, още повече, че изборите се провеждат и се организират от управляващите, така е по целия свят. Oт тази гледна точка може да се направи следният допълнителен извод- сега управляващите ще вземат допълнителни мерки, за да няма повторна загуба, за да не им се налага за втори път да отидат на поправителен изпит. И всичко това, разбира се, както вие го загатнахте, ще се отрази на избирателите. Също така трябва да отчитаме и самия профил на турския избирател. Освен всичко друго, известно е, че принос за победата на кандидата на опозицията на изборите в Истанбул имат и кюрдски гласоподаватели. Съвсем известно е, че те няма как сега на повторните избори да си сменят позицията и да отидат да гласуват за кандидата на управляващите, но политиката и тактиката е ако е възможно те да бъдат обезсърчени, т.е. те да не отидат до избирателните урни. Което, ако се случи наистина може да има положителен ефект за партията на Ердоган. По официални данни разликата от вота на 31 март в Истанбул беше някъде около 13 и 18 хиляди гласа.

Водещ: Ще се стопи ли сега тази разлика?

Георги Димов: Ако бъде изпълнено това, да бъдат обезсърчени кюрдите, би могло. Кандидатът на управляващите Бинали Йълдъръм направи обиколка на Югоизточна Турция в кюрдските райони. Много е показателно решението му да използва определението Кюрдистан, което е много показателно, а в цялата страна се избягва.

Водещ: Очевидно, да взимат се всякакви мерки през оставащите последни дни. За финал г-н Димов, очевидно не виждате подобен сценарий, в койот управляващите губят, все пак ако евентуално се стигне до подобен резултат, трябва ли последствията да са повод за притеснение? Видяхме какво стана при една загуба, ако се стигне до повторна такава, хипотетично, какво ще последва?

Георги Димов: Ако се стигне до това нещо със сигурност ще има силно отражение върху състоянието на и без това силно промитата турска икономика, понеже непрекъснато пристигат такива негативни информации и съобщения за състоянието на икономиката. Например безработицата постоянно нараства и в момента е 14,7%, близо 15% това са официални данни, а иначе според профсъюзите достига дори над 25%. Също така има сериозни пробойни в курса на турската лира, тя след решението за касиране на избори се обезцени с 10%. Всичко това се отразява и върху самия национален доход на страната, по този начин е намалял с 81 милиарда турски лири. Това е загуба от близо 1 000 милиарда долара, близо 999 долара на глава от населението. Също така има много големи загуби, заради срива на Истанбулската фондова борса, в размер на над 200 милиарда турски лири за турските фирми. И също така това има отражение към нашата страна. Състоянието на турската икономика се отразява неблагоприятно върху страните възникващи пазари, те са 22 на брой, сред които и нашата страна. Понеже се затруднява изключително много износът за Турция, за сметка на вноса и оттук вече отрицателният и външнотърговски баланс, който миналата година никак не беше малък. Тази година тенденцията се запазва и това също трябва да го отчитат нашите фирми и нашата държава.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА