Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин: Гневът на Анкара вече не е заплаха само за региона, но и за целия демократичен свят

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 През последните дни отново се създаде напрежение между Берлин и Анкара. Този път заради решението на Германия да предостави убежище на бивши турски военнослужещи, участвали в неуспелия опит за преврат от миналата година. Ответна реакция от Турция не закъсня. На фона на това турският президент Реджеп Тайип Ердоган е на посещение във Вашингтон, където се обсъждат важни теми за по-нататъшното развитие на двустранните отношения между САЩ и Турция. Ще се постигне ли консенсус между държавните глави и докъде може да ескалира напрежението между югоизточната ни съседка и Берлин. Тези и още други теми ще коментираме с бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Димов, нова вълна от напрежение, отново между Берлин и Анкара. Този път заради решението за предоставяне на убежище на въпросните турски военнослужещи. Има ли според вас изгледи според вас отношенията между двете страни в скоро време да преминат на нов етап?

Георги Димов: Права сте, че двете актуални теми САЩ и Германия са свързани чрез вектора Турция. И преди да ви отговоря за турско-германските отношения, ми се струва, че има и други две много важни гледни точки, на които трябва да обърнем внимание. Първата е оценката през призмата на контрапункта Русия. Тя се възприема и лансира от Анкара като спасителен пояс в геополитиката. И втората е самата подготовка и първоначалният прочит от посланията на вчерашната визита на Реджеп Тайип Ердоган в САЩ. Има логика да започнем със стартиралия през август миналата година флирт на Анкара с Москва. Тогава руската страна го определи като реставриране на отношенията. Не е рестартиране, какъвто е етикетът и запазената марка в диалога между САЩ и Русия. Нито пък е реновиране. Понеже няма смяна на стари с нови елементи и компоненти. Девет месеца по-късно, на последната среща на Путин с Ердоган в Сочи на 3 май, руският президент отчете, че процесът на нормализация е приключил, след като е преминал и през тест за издръжливост. Тоест говорим за три ключови послания от Москва: реставрация, нормализация плюс тестване за надеждност и издръжливост. Всичко това обаче очевидно не се оказва достатъчно, за да бъде вдигната бариерата пред турските домати за руския пазар, а и за премахване на визите за турски граждани, за техни посещения в Русия. Нека да преминем към най-актуалната тема, това е вчерашната среща на Ердоган с президента на САЩ Доналд Тръмп. Самата нейна подготовка е доста показателна. На 8 май имаше важни сондажи във Вашингтон на високо равнище. От една страна, тричленна турска делегация, включваща началника на Генералния щаб, началника на Националната разузнавателна организация МИТ  и говорителя на министерството Ибрахим Калън се срещнаха със съветника по националната сигурност на САЩ Хърбърт Матмастер, за да разговарят преди всичко за Сирия и за сирийските кюрди. В същото това време турският министър на правосъдието Закир Бузак бе приет от неговия американски колега Джеф Сешънс, за да поиска отново екстрадирането на религиозния проповедник Фетхуллах Гюлен . Резултатите от тази предварителна подготовка, а и от самата визита снощи на Ердоган, наистина са доста скромни. Веднага след първата подготвителна среща искам да ви напомня Вашингтон официално обяви и реално предостави тежко въоръжение на сирийските кюрди. А по отношение на Гюлен и гюленистите САЩ запазват непроменено досегашното си принципно отношение и няма никакви изгледи да се коригират. Ето и телеграфно изявленията на Тръмп и Ердоган за техния вчерашен разговор. Президентът на САЩ потвърди подкрепата към Турция за нейната борба с терористичните организации ДАЕШ и Турската работническа партия ПКК. Нито дума за сирийските кюрди, още по-малко за Гюлен и за гюленистите. Ако използваме футболна терминология, крайният резултат от визитата на Ердоган в САЩ е загуба с 2:4. Търговският еквивалент би бил 50-50. Понеже Анкара искаше подкрепа по четири терористични по нейно мнение направления – ДАЕШ, ПКК, сирийските кюрди и гюленистите, получи потвърждение от Вашингтон само по първите две. Заради това турският президент изрази категорично несъгласие отрядите за самоотбрана на сирийските кюрди да не бъдат включвани в списъка на терористичните организации. Освен това Ердоган отново артикулира очакванията си към САЩ по отношение на Гюлен и на гюленистите, които също ги определя като терористични.

Водещ: Г-н Димов, вие набелязахте важните теми, по които всички ние очаквахме да се проведе диалогът между Ердоган и Тръмп, не бяха ли обаче и двамата изключително премерени в изказванията си, не се ли избягваха конфликтните теми, въпреки че и двете страни имат ясни позиции?

Георги Димов: Естествено, че ще се получи така, аз не случайно използвах и футболна и търговска терминология. При такъв резултат разбира се, че изявленията ще бъдат много обрани и внимателни. Точно тук и на този фон е мястото да направим връзка  с последното напрежение между Турция и Германия, по повод военновъздушната база в Инджерлик и по отношение на търсещите убежище в Германия турски военнослужещи. Искам само да напомня, че в самото навечерие на визитата на Ердоган във Вашингтон министър-председателят Бинали Йълдъръм постави ултиматум на Берлин да избере между отношенията с Турция и екстрадирането на въпросните потърсили убежище турски военнослужещи. Този ход беше насочен преди всичко към Вашингтон, за да покаже чувствителността на Анкара по отношение на т.нар. гюленисти. Само че това са евтини номера, на които нито Германия, нито пък още по-малко САЩ ще се вържат и ще се впечатлят. Тук има и също един друг общ вектор между Германия, САЩ  и въпросната военновъздушна база в Инджерлик. Германската връзка е нейният военен контингент, ангажиран във войната в Сирия, и очерталото се негово принудително предислоциране в някоя друга страна, най-вероятно в Йордания. А пък връзката и чувствителността по линията на САЩ са намиращите се в Инджерлик около 50 американски ядрени боеприпаси. Става дума за авиационни бомби от типа Т-62, които се съхраняват в специални силози и би трябвало да са под строг американски контрол. Въпросът сега е как ще се процедира с тях на фона на сериозните разминавания между Анкара и Запада по взривоопасната ситуация в региона и вижданията за нейното развитие и разрешаване. На този фон ми се струва, че няма как да не обърнем внимание и на запазващата се не по-малко взривоопасна обстановка вътре в самата Турция, която е допълнение и първоизточник на външнополитическите и геостратегическите напъни лично на Ердоган. В тази област заслужават внимание поне две актуални направления. Първото е безрезервната и шумна подкрепа на турските националисти към Ердоган в навечерието на визитата му в САЩ. Втората е продължаващите задържания, арести, лов на вещици, въобще търсене на врага с партиен билет вътре в Турция. Точно преди срещата лидерът на Партията на националистическото движение Бахчали удари силно рамо на Ердоган с откровения и заклинания. Думите са му силно показателни. Първо, за сегашните турско-американски отношения, според него те се намират на смъртен одър и буквално агонизират. Второ, за самата Турция, която по думите му не била палаткова държава, още по-малко една импровизирана страна, неугледна, струпана безредно или сглобена, някак си непретенциозно. И трето, за новия световен ред. Вместо той да се създава и да си търси мястото в него, Турция следвало да отстоява заслуженото си място и престижна позиция в съществуващия довчерашен свят. Нека да подчертая, че става дума за днешния ортак на Ердоган в заформения алианс на националислямизма или също толкова релевантното определение ислямски национализъм.

Водещ: На фона на това, можем ли да очакваме Ердоган да заеме една по-твърда позиция относно акцентите, които изброихме в началото на нашия разговор, и според вас по-вероятно е постигането на краткосрочни договорености или дълготрайни добри може би отношения между Турция и САЩ?

Георги Димов: Аз съм доста песимистичен в това отношение, понеже обстановката в Сирия и отношението към сирийските кюрди наистина са изключително важни за Анкара. Това е от една страна, а от друга темата Сирия е в непосредственото полезрение на суперсилите, не само на САЩ и на Русия. Също в тази връзка искам да напомня, че руската страна беше принудена също да опровергава съобщения, че въоръжава сирийските кюрди. Обяснението им беше елегантно. Задължително трябва да се акцентира и на обстановката вътре в Турция, тъй като нещата са свързани. Дневният ред на днешна Турция може да се определи като лутане в един триъгълник – вътрешна политика, геостратегия, външнополитически вектори. В крайна сметка се получава нещо като бумеренг. Външната политика и геостратегията очевидно не могат да помогнат. Неизбежно има връщане назад, към първоизточника, към дразнителите вътре в самата Турция, където тиктакат едни бомби с часовников механизъм. Като гражданско недоволство и отчаяние, като продължаващи арести и задържания, и като втърдяване на несъгласието и аргументите на опозицията, като нерешения и постоянно задълбочаващ се кюрдски проблем и като тероризъм от всякакъв калибър и характер, също и като сериозни икономически изненади и засади. В крайна сметка като заплаха за Европа, за региона и конкретно за нашата държава. Успокояващото в известен смисъл е, че потърпевши вече не сме единствено ние. Гневът на днешна Анкара се струпва и на целия останал демократичен свят. Говорихме за Германия, отнася се и за цяла Европа, сега да прибавим и САЩ. Ще наблегна на бъдещите предизвикателства и по този повод ще анонсирам две предстоящи изключително важни дати. Първата е 21 май, а втората е 25 май. На първата дата се провежда Третият извънреден конгрес на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“, на който Реджеп Ердоган ще бъде избран или по-точно казано, възобновен като неин лидер. Втората дата, следващият четвъртък, е срещата на високо равнище на НАТО, на която алиансът ще се чуди какво да прави със своя доста проблемен съюзник, нашата югоизточна съседка.

Виктория МЕСРОБОВИЧ