Георги Димов, бивш консул: След турската военна операция в Северна Сирия такава може да последва и в Северен Ирак

Георги Димов, бивш генерален консул на Р България в Одрин в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

  

Водещ: Защо Турция започна военна операция в сирийската провинция Идлиб и ще последва ли такава и в Северен Ирак? Tемата коментираме сега с бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов. Превенция срещу терористи и терористични атаки ли е тази военна интервенция, както я обяви официалнa Анкара, или нещо друго се крие зад този аргумент?

Георги Димов: Не, нещо, а много други неща се крият. Aко ми позволите, аз искам да започна малко по-различно, за да направя някои важни връзки и препратки точно по основната ни тема. И нека да не пропуснем още в началото да споменем за визитата в Белград на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Има поне три важни обстоятелства и гледни точки и те са съпоставими с днешната обстановака. Първата много важна въпросителна, а и удивителна, е с кого се среща напоследък Ердоган. Веднага уточнявам – с тези, които са по неговата мярка, които в момента му пасват и му пригласят, той единствено с тях може да води разговор. Телеграфно изброявам: на 28 септември в Анкара – с руския президент Владимир Путин, макар че там нещата са доста по-сложни и несъизмерими, но фактът си е факт. Последва визита на Ердоган в Техеран на 4 октомври. След два или три дни той прие на 6 октомври в Анкара президента на Венецуела Николас Мадуро, и то забележете след негови визити в Русия и в Беларус. Три-четири дни по-късно, днес или утре, вече ще е в Белград. Това е фактологията. Второто съвпадение обаче е още по-характерно, понеже Анкара и Белград веднага и някак си в синхрон се обявиха категорично против референдума в Каталуния. Турция – заради подобен референдум на кюрдите в Северен Ирак, Белград – заради Косово. И ето ви една доста жежка връзка, ако мога така да се изразя, която между другото, проблесна и за малко да ни опари и по време на срещата миналата седмица на балкански лидери в четворен формат във Варна, на която сръбският президент Александър Вучич се опита да ни пробута горещия картоф Каталуния – на нас, на трите балкански страни-членки на Европейския съюз. И третата гледна точка и ориентиране е на геополитическо ниво – кой, защо и къде се намира. Тук няма въпросителни, догадки и поле за шикалкавене и ясно се очертават двата фронта, двете различни визии и подходи за решаване, или поне за регулиране, някакво регулиране на проблемите в района, в нашия регион. От една страна, имаме Запада като обобщено понятие, включително и водената от САЩ глобална коалиция срещу ДАЕШ плюс самото кюрдско незаобиколимо присъствие и исторически очаквания и в Ирак, и в Сирия, и в Иран, макар че там нещата са доста по-различни, както и в самата Турция.

Водещ: Само че, г-н Димов, тази военна интервенция няма ли да разгневи действащите терористични групировки в района на Идлиб? Визирам „Тахрир аш-Шам“ – една групировка, която там действа. Няма ли Турция по този начин да разгневи тези терористи и така да постигне обратния ефект на тази превантивна дейност, която толкова се лансира от Анкара, как тя е съгласувана и с Иран, и с Афганистан? Всъщност в прав текст ви питам изцяло срещу кюрдите ли е насочена тази акция?

Георги Димов: Аз пък в прав текст ще ви отговоря, че неслучайно от отсрещната страна на двата фронта, които са там – ДАЕШ и терористичните групировки ги оставяме настрана – са точно Турция и Иран, към които се пришиват по понятни причини централното правителство в Ирак и сегашната власт в Сирия. Плюс Русия, но там нещата са по-сложни, защото тя има конюктурни ходове, а има и стратегии и интереси като велика сила – нека и това да не го забравяме. Залогът е много голям и понеже тези държави, които досега имаха страшно големи противоречия в момента, те са ортаци в този фронт. Просто кюрдската тематика и по-точно казано борбата срещу кюрдското политическо и военно присъствие ги обединява – това е единствената причина и това е наистина много големият залог. Разбира се, аз няма как да не спомена тук и един конкретен факт – на фона на непримиримото отношение между официална Анкара и официален Багдад, в момента на турска територия, на турската граница с Ирак, и то точно срещу основния ГКПП – „Хабур“ на границата, има съвместно иракско военно учение, днес вече е 22-ят ден, за да се отработят въпроси по евентуална намеса и потушаване на евентуални кюрдски размирици. А пък вчера, например, имаше тренировки в стил „и сам войнът е войн“, в стила на врага, страшно е показателно. И всъщност с това искам да ви отговоря и на въпроса дали ще има военна операция в Северен Ирак. Аз не искам да я прогнозирам, но няма как и да я изключа. Понеже е възможно тя да не бъде в едностранен или двустранен формат, а дори в тристранен, с участието на Иран, включително и като контрапункт и военна демонстрация срещу САЩ.

Водещ: Възможно ли е тя да прерасне в по-голям конфликт, да не просто една операция?

Георги Димов: И това не може да го изключим категорично, понеже, пак ви казвам, ножът е опрял до кокала. Да се върнем пак на Сирия – много са показателни нещата. Там, вместо референдум, кюрдите са насрочили и провеждат три вида избори. На 22 септември минаха, това беше първият вот, на най-ниско равнище, на най-малките населени места, или кметски наместници. През ноември ще има за областни органи, а през януари са общите избори в целия регион – Северна Сирия. Той е известен с историческото си название Рожава. От тези избори до подобен на Северен Ирак референдум за независимост крачката е само една и Анкара много добре го знае.

Водещ: Т.е. в случая превантивните действия не са срещу терористите, а както ви попитах и по-рано, срещу кюрдите?

Георги Димов: Естествено, естествено, разбира се. Точно и затова е вече тази турска военна операция в Северна Сирия и евентуално такава, която може да се проведе и в Северен Ирак. А има и едно много важно уточнение, аз искам задължително да го посоча – много е показателно. На извънредно заседание в края на миналия месец Меджлисът (бел. ред. турският парламент) удължи с една година разрешението за изпращане на турски военнослужещи зад граница и конкретно – в Сирия и Ирак. Има обаче разлики във формулировките на предишното и на новото разрешение, което влезе в сила от 30 септември, а тази разлика е следната: вместо северните райони на Сирия и на Ирак, сега даденият мандат е общо за Ирак и за Сирия, т.е. за цялата тяхна територия. Какво означава това? Турската армия вече ще има един по-широк периметър за разрешено от Меджлиса действие. Може да напредне и да достигне чак до южните граници на тези две държави. В Сирия – до Ливан, Израел и Йордания, в Ирак – до Саудитска Арабия и до Кувейт. Ето за това става въпрос.

Евелин ЦАНЕВА