Георги Димов: България трябва незабавно да вземе мерки срещу турското влияние и да заяви категорично нов подход в двустранните отношения

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Продължаваме в сутрешния блок на радио „Фокус“ с поглед към съседна Турция. Темите, които ни вълнуват са две: поуките от изборите у нас и изявлението на президента Румен Радев за външно влияние в гласуването, обществото и политическия живот. Ще говорим разбира се и за референдума в Турция, който ще се проведе в неделя. Наш събеседник е Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Господин Димов, в своето изявление президентът настоява за спешни законодателни мерки срещу външно вмешателство в изборния процес, но говори и за „целенасочени опити за дълбоко проникване и влияние върху обществото и политическия живот в страната“. Колко опасни са тези опити според Вас и закъснели ли сме с мерките срещу този процес?

Георги Димов: Нямам никакво съмнение, че се намираме на кръстопът – три-четири седмици след изборите у нас и три-четири дни преди референдума в Турция – време идеално за време разделно, за отрезняване и приземяване и от двата вота – парламентарния у нас и конституционния при комшиите. Да започнем първо, както и Вие споменахте, с поуките от нашите избори, а и в светлината на въпросните изявления на президента Румен Радев преди два дни. Очевидно се подразбират три нива на компетентност, контрол и вземане на решение. Първото предварително ниво е определяне на главната задача и основните цели. Второто същностното ниво е избиране на подходи и принципен инструментариум. Третото ниво е практическата реализация чрез конкретни механизми. Има и един постоянен фон, а именно запазване, поддържане и при възможност развитие на нормални, добросъседски отношения с Република Турция. В сегашния момент на мен лично ми е трудно да ги определя като приятелски както в аспект двустранен диалог, така и по линия на членството и ангажиментите ни в Европейския съюз /ЕС/. Нека да започнем с първото ниво. След видяното и преживяното на изборите от 26 март главната задача е с всички възможни средства да стопираме безпардонната и мащабна намеса на Турция в нашите вътрешни работи, а конкретните главни задачи са поне четири-пет според мен. На първо място, недопускане на понататъшен политически инженеринг, кадруване и помрачаване на изборния ни процес. Втора главна задача е стопиране още в зародиш на каквито и да е не само опити, а и намерения за открито и директно вмешателство, в която и да е област на нашия вътрешен живот от страна на официални турски представители и институции. На трето място, незабавно реагиране срещу всякаква подмолна дейност на турските специални служби на наша, от наша и срещу наша територия. Четвъртата главна задача е безусловен край на турската намеса в нашите религиозни дела главно в мюсюлманското вероизповедание, но не единствено там. На пето място, засилване на превантивната дейност за недопускане на наша територия на проблемни и опасни турски граждани от гледна точка на националната ни сигурност. Имам предвид последните три партиди изгонени турски граждани, които са достатъчно красноречив пример. Стигаме до на второто ниво за принципния инструментариум. Тук има два варианта и динамика. Вариант едно в рамките на сегашното статукво като еволюционен подход, но при точно спазване на законите, на международните норми и на установените добри практики – за секциите на турска територия само вътре в наши официални представителства, за разюзданото поведение на турски министри, посланици, дори и президенти. Нужна е без никакви задръжки своевременна, ясна и категорична реакция. Вторият вариант е кардинална промяна, отваряне на нова страница, на различен прочит и подход в двустранните отношения, включително и във формат ЕС-Турция. След референдума в югоизточната ни съседка нещата ще изкристализират и от тяхна гледна точка. Обеща ни го лично президентът Реджеб Таийп Ердоган. Нека да заключим темата с третото ниво – това е практическата реализация, т.е. прилагането на конкретни механизми и то поне в три области. Първо, политически послания и аспекти. На второ място, юридическа обосновка и похвати. Трето, мотивиране и мобилизиране на обществена ангажираност.

Водещ: Господин Димов, част от предлаганите инструменти или мерки в момента са въвеждане на уседналост, ограничаване на двойно гражданство, има и такова предложение, гласуване само на територията на страната. Кой вариант трябва да се дискутира?

Георги Димов: Не трябва да има никакво съмнение, че ни е нужен сериозен дебат по темата, но категорично непартийно, групово оцветено, а национално отговорен и с европейско качество. Разрезът на проблема е къде? Как и кой може да гласува на български избори, т.е. да определя дневния ни ред тук в България. Както и Вие загатнахте, едната гледна точка е това да става само в избирателни секции в България. Има някакъв резон, естествено има и възражения. Другата гледна точка е да има секции единствено на българска територия. Това включва обхватът на първата гледна точка, плюс секции само в нашите дипломатически представителства зад граница, които се ползват и са защитени от статута на екстериториалност, където именно е осигурен българският всъщност суверенитет. Третата гледна точка е да се пипне двойното гражданство – общо или конкретно по отношение на Турция, където е най-големият проблем. Тук естествено има различни аргументи „за“ и „против“. Четвъртата гледна точка е регулации и промени чрез т. нар. принцип на уседналост. Това е тема, която е особено актуална и дискусионна през последните дни. Наистина е крайно време да си харесаме и изберем логика и алгоритъм на поведение, но не като евтино да използваме такива политически, правни, морални, философски и други аргументи, а в рамките на днешната ни заедност и битност мъдро и държавнически да пипнем и Закона за българското гражданство, и Закона за вероизповеданията, и Закона за политическите партии, и Изборния кодекс. Ако трябва и други законодателни норми и подзаконови актове. Аз не вярвам, че е толкова сложно и трудно.

Водещ: Господин Димов, опити за влияние, организиран вот от Турция, автобуси с турски изселници, които да гласуват, има толкова отдавна. Има ли нещо, което променя ситуацията сега?

Георги Димов: Има неща, които наистина промениха ситуацията и са много брутални. Аз ще се позова на един много показателен факт. Той не е в България, но касае и нашата страна и е в рамките на четвъртата задача, която споменах. Федералната прокуратура на Германия още на 13-ти март, точно преди един месец е започнала разследване за шпионаж срещу генералния директор за външните отношения на турската дирекция по религиозните въпроси. Става въпрос за проф.д-р Халифе Кескин. Обвинението твърди, а и се позовава на документи, че официалната турска институция и лично той са изпратили окръжни указания до всички дипломатически представителства на Турция да събират информация за структурите и дейността на така наречените „гюленисти“. Това означава, че и у нас има подобни указания, които предполагам, че добросъвестно се изпълняват. Извършва се широкомащабна и брутална шпионска дейност на наша територия. Ако е в Турция, тяхна си работа, нас въобще не ни интересува. Освен това със сигурност е установено, че имами в Германия също са извършвали подобно незаконно събиране на данни за структури на гюленистите. Няма никакво съмнение, че и у нас е същото.

Водещ: Насочваме се към референдума в Турция, който предстои в неделя. Дни преди референдума какви са Вашите очаквания, какви са шансовете да бъде подкрепен?

Георги Димов: Нека да оставим настрана прогнозирания резултат, но ще е невероятен резил, ако Ердоган сгафи при сегашната му безгранична власт и страхова психоза и то в условията на извънредно положение. На второ място, независимо от вота на 16 април, Турция вече е разделена, както никога досега и тепърва ще бере сериозни ядове. На трето място, при всички случаи след референдума югоизточната ни съседка става още по-опасна и се намира в опасна близост до нас. Нека никой да не се съмнява, че постоянно ще генерира проблеми и предизвикателства към съседи, към Европа, към целия свят. Незабавно е нужно да се вземем в ръце, да загърбим всякакво дребнотемие и политически сметки и да постигнем консенсус за бъдещата ни реакция на отношенията ни с Турция. Очевидно е, че те вече не могат да останат същите. Имаме предостатъчно основания да очертаем и да отстояваме нашите „червени линии“ към официална Анкара.

Албена ИВАНОВА