Георги Димов: Европейският съюз е най-важният търговски партньор за Турция

 

Георги Димов, бивш генерален консул на България  в Одрин, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“  

 

 Водещ: Действително ли икономиката на Турция благоденства, както твърди президентът Ердоган? Тоест, че за 15 години управление на партията му БВП на страната се е повишил 3 пъти от 3400 на 11 000 долара? Г-н Димов, благоденства ли Турция? Такъв ръст ли има нейната икономика?

Георги Димов: Няма как веднага да не си спомня една крилата фраза: „Икономиката, глупако“.

Водещ: Да, с тази фраза Клинтън спечели изборите.

Георги Димов: Абсолютно, през 1992 година.

Водещ: И то срещу Буш.

Георги Димов: Точно така, първият му мандат. Но за да ви отговоря конкретно, ще се позова на основни макроикономически показатели, понеже фразата „Икономиката, глупако“ се базира преди всичко на факти и на числа, които няма как да се променят. И по официални данни безработицата в Турция от началото на годината е 13%, а специално извън селскостопанския сектор е близо 15%, а пък сред младежта – това в Турция е възрастовата група между 15 и 24-годишна възраст, е близо 25%. И точно тук увеличението в сравнение с началото на миналата година е близо 5%. Преминавам по-нататък – заетите в сивия сектор, също по официални данни, те са 1/3. Става въпрос за работещи без никакви социални осигуровки. Общата заетост на населението съответно е около 45%. И друг много важен показател, какъвто е инфлацията – на база потребителски цени тя е скочила с 1.5%, и на годишна основа е близо 12%, а инфлацията на база производствени цени наближава 17%. И спирам дотук, защото няма смисъл да изброяваме по-нататък, за да направя връзка на сегашната империя на страха в югоизточната ни съседка, и връзка с тези изявления, които казахте, последните на президента Реджеп Тайип Ердоган в град Гиресун мисля, че беше.

Водещ: В Трабзон.

Георги Димов: В Трабзон, да, всъщност те бяха онзи ден, а пък вчера и в Гиресун имаше. Той пак и там ги засегна тези неща.

Водещ: Същото повтаря два поредни дни.

Георги Димов: Абсолютно. И не само той, и министър-председателят Бинали Йълдъръм и т.н. Нито империята на страха, нито пък войните и фронтовете – вътрешни и външни, няма как да хранят икономиката. А точно там ситуацията, аз ви казах и данните, застрашително и с всеки изминал ден все повече се влошават. Даже се стигне до такава степен Ердоган още в началото на годината приравни оръжието на терористите с техните долари. От което пък следва очевиден глас за долари, макар и силно презирани. А пък от своя страна това прозира едно страшно опасно икономическо явление – доларизацията на икономиката, от която трудно има лек, но това е тема за отделен разговор. И за да не бъда голословен, ето ви пак котировките на долара в Турция и сривът на турската лира. Само от началото на годината има спад във валутния курс с 9%, през последните 6 месеца на миналата година – той близо 25%, а през последните 2 години е над 50%. И точно затова е кампанията населението масово да предава и да продава наличните долари в банките. Обаче турците не се отзовават и даже правят точно обратното. Старите са ми данните сега, в момента нямам по-нови данни, но преди 3-4 месеца турските граждани държат във валута над 160 млрд. долара. Какво означава това? Това означава страх и несигурност за бъдещето. Както казваме ние: „Бели пари за черни дни“. И всъщност, неслучайно най-новата мода в Турция за законодателните промени за улесняването за получаването на турско гражданство на чужденци с много долари. Говоря в размера на 1, 2, 3 милиона инвестиции. И всъщност, всичко това силно напомня, имаше една приказка за лисицата и киселото грозде, сещате се.

Водещ: Г-н Димов, с тези влошени всъщност икономически показатели ли да си обясним и толкова проточеното дело срещу разследване на структури на т.нар. „терористична организация на гюленистите“, този постоянно всяващ страх от гюленистите? На това ли се дължи?

Георги Димов: Абсолютно. Аз в началото го загатнах. Тази империя на страха точно на това разчита. Вниманието на обществеността трябва да се отклонява в „правилната“ посока. И ми се струва, че има полза, понеже започнахме с икономиката, да преминем към външната икономическа обстановка. Това са връзките със Запада и главно с Европейския съюз, и всъщност, какво имаме на терен. Имаме Митнически съюз на Турция с Европейския съюз от декември 1996 година. И това е единственият пробив и постижение на Анкара на европейска земя. Това е първото. И второто, което е очевидно, че без Митническия съюз очевидно Турция няма как да се справи. Икономически тя просто е без алтернатива. Ето ви няколко числа – аз си падам много по числата, защото те са показателни. Турция в момента е петият по големина партньор на Европейския съюз в търговията със стоки. Обемът на двустранната търговия със стоки е нараснал над 4 пъти от въпросната 1996 година и за 20 години понастоящем възлиза на фантастичната сума от 140 млрд. евро годишно. За Турция Европейският съюз е най-важния търговски партньор – 41% от нейната търговия, вносът даже е 45%. Освен това, 2/3 от преките чуждестранните инвестиции в Турция понастоящем са точно с произход от Европейския съюз. А пък да разберете какво това е икономическа сила и мощ на Европейския съюз – ето само едно число ще кажа. Общият износ на Европейския съюз на 27-те, Великобритания е махаме – тя вече излиза, той е на стойност около 5.8 трилиона евро на годишна база. Това е над 1/3 от общия световен износ. Повече от 2.5 пъти от износа на Китай и над 3 пъти повече от износа на САЩ. Затова става въпрос. И ми се струва, че от икономиката е добре да преминем към европейските политически вектори, защото всички знаем, че от едната страна стои анонсът на Брюксел за членството на Турция и от другата страна е позицията на Анкара.

Водещ: Но има и една трета страна, с която особено се развалиха отношенията  и която е силно влиятелна в Европейския съюз, това е Германия. Как ще се отрази напрежението между Турция и Германия на икономическите връзки на Турция с Европейския съюз?

Георги Димов: Няма как да не се отрази и то се отразява. Не може най-силната и мощна държава, всъщност това е гръбнакът на Европейския съюз, и неслучайно, благодарение и на тези последни, хайде аз ще използвам една такава по-мека дума – търкания между Анкара и Брюксел, в момента предложението на Европейския съюз към Анкара категорично и еднозначно е само за привилегировано, засилено или някакво друго партньорство вероятно в два аспекта – нов формат на Митническия съюз, за който стана дума преди малко, но със задължителен мониторинг за спазване на човешките права. Тоест, този мониторинг, понеже Турция е страшно зависима чисто икономическа от Брюксел, винаги може да бъде използван като коз и натиск Турция да се съобразява със съвременните ценности. И плюс разбира се евентуално сътрудничество и съпричастност в борбата с тероризма. Тя е актуална тема не само в Европа, но и в целия свят. И натам ще се развиват нещата. Но аз искам и да кажа, не трябва да забравяме и днешните позиции непримирими на Анкара и лично на Ердоган. Аз само телеграфно ще ги съобщя: Брюксел да спазва обещанията си, каквото и да означава това, да има нова пътна карта по отношение на преговорния процес, тоест, Турция не приема партньорство, и да не бъдат толерирани и укривани т.нар. „гюленисти“, и да не се прави разграничения между терористите. Тоест, към списъкът да се включи и отношението към сирийските кюрди, което пък и българска връзка – знаете за задържането на нашите две гражданки Мира и Валентина. Всъщност, аз знам, че вие имате един любим въпрос за накрая.

Водещ: Да, къде сме ние в този пъзел, в това кълбо от нерви?

Георги Димов: Нека да диагностицираме двустранните отношения с няколко думи. Според мен, най-важното е да не позволяваме повече Анкара да ни се меси в нашите вътрешни дела, и то така безочливо и нахално, по две линии – първо, по отношение на политическия процес и изборите у нас, и второто е привнасянето на наша територия на нейни вътрешни проблеми и политически щения. А пък да ни стане още по-ясно за какво става въпрос – просто ние никога не трябва да забравяме сегашната ни позиция, най-общо казано в диалога с Турция – само и единствено като пълноправен член на Европейския съюз, в който  кандидатурата на Анкара все още е валиден, не е оттеглена. Но както правилно напомни тези дни Жан-Клод Юнкер – не Европейският съюз иска да се присъедини към Турция, а точно обратното. И точно това нито за момент Анкара не трябва да го забравя. И също така от позицията ни на съюзници в НАТО, или как да го кажа – до доказване на противното. Ние нямаме просто друга изходна позиция. Само в тези рамки можем да развиваме едни нормални, добросъседски, взаимноизгодни отношения. И приказката ни с Анкара може да върви само по тази линия, включително и по задължителната ни чувствителност за спазване на съвременните ценности и изискванията на днешната демокрация, която не се изразява единствено с избори. Има много по-важни показатели – и гарантиране и зачитане на човешките права, право на волеизявление, на свободни и независими медии, на разделянето на властите, върховенството на закона, гарантирането на справедлив съдебен процес, и зачитане на индивидуални, етнически, религиозни, лични предпочитания и т.н. Всички ги знаем тези неща. Просто ние не трябва да ги загърбваме, да ги забравяме в диалога ни с Анкара.

Водещ: Да, и да нямаме комплекси, че срещу нас седи толкова мощен икономически противник или хайде – партньор. Картината в Турция е доста различна.

Георги Димов: Нека да погледнем числата.

Цоня СЪБЧЕВА