Георги Димов: Изказването на турския външен министър е груба и недопустима намеса във вътрешните работи на България  

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“

 

 Водещ: Продължаваме по горещата тема – промените в Закона за вероизповеданията. Имало ли е натиск върху България? Дали думите на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу отново не са вид провокация, то по-скоро с цел да се активизират избирателите на Партията на справедливостта и развитието в Турция? Потърсихме за коментар бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов. Здравейте, г-н Димов.

Георги Димов: Добър ден.

Водещ: Как коментирате  тази ситуация?

Георги Димов: Нека още от началото да го кажем съвсем ясно и да не увъртаме – това е поредното доказателство за груба и недопустима намеса на Турция във вътрешните ни работи.

Водещ: Вие сте категоричен?

Георги Димов: Категоричен. А пък самите оправдания, вие загатнахте в анонса в началото и обяснение за предизборна пропаганда и агитация, просто няма как да се приемат на сериозно. И ако го направим, надявам се да не бъде така, това ще бъде поредното доказателство за проекции на апартаментни аргументи и съображения и в областта на външната ни политика, и начина за отстояване на националния ни интерес. И всъщност, ако щете местните избори в Турция, които са в неделя, очевидно ще ги запомним с два гигантски гафа и исторически провокации. Първата е повторените на два пъти призиви лично от турския президент Реджеп Тайип Ердоган за статута на историческата църква „Св. София“ в Истанбул и превръщането й в действаща джамия. Във вторник на митинг в град Трабзон, той е тук, на Черно море, той за пореден път ни обеща след изборите това задължително да се случи. А пък втората провокация е това, с което вие започнахте – Законът за вероизповеданията.

Водещ: Не е ли наистина това по-скоро предизборна реч, която цели да сплоти най-верните му избиратели?

Георги Димов: Вижте, аз го казах в началото, сега пак ще го кажа. Оправданието и обяснението за предизборна пропаганда просто ние няма как да го приемем на сериозно. Ако има такива някакви вътрешнополитически аргументи на самата държава Турция, това са си техни вътрешни работи – нас въобще това не ни касае, но когато се намесва нашата страна и християнството по принцип, това разбира се, няма как да бъде прието. И също така, аз искам и това да ви напомня, че министъра на външните работи, тя самата е казвала, аз не съм я чувал, но така поне се тиражира в медиите, че е отговорила на турския външен министър, че е недопустимо по този начин да се определя, и пък някой на нас да ни диктува какви закони да приемаме ние в нашето Народно събрание. Така че мисля че нещата са от ясни по-ясни.

Водещ: Аз искам обаче да ви прочета тук един цитат от главното мюфтийство, ще цитирам по памет „ние сме комплексирани от това, че се  чувстваме малък народ“ и затова непрекъснато провиждаме външна  намеса на Турция в нашите вътрешни работи. Комплексирани ли сме?

Георги Димов: Не, вижте,  тези думи, всъщност, те са проекция и те са му сложени от турска страна. И аз искам по-общо така да кажа някои неща по принцип за нашите отношения с югоизточната ни съседка, които винаги сме се стремели да бъдат нормални, ако е възможно, добросъседски и т.н. и ще продължим да го правим това, не трябва да имате никакво съмнение. Но в същото време ние не можем да си затваряме очите пред истините. Например, те са няколко сюжетни линии, да кажем отстояването на историческата истина и справедливост примерно да кажем по отношение на тракийските българи, трагедията.

Водещ: Да, съвсем скоро отбелязахме 26-ти март.

Георги Димов: Да, годишнината, точно така. На следващо място, и то се връзва на актуалната ни тема сега – прекъсването още в зародиш на всякакви опити за намеса в нашите вътрешни работи, които са поне по три линии направления. На първо място, това е в нашия вътрешнополитически живот и в изборен процес преди 2 години по време на нашите последни парламентарни избори. Спомняте си, точно преди 2 години. След това, покрай, това всъщност загатнахме преди малко, покрай недопустимо грубото и прехвърлило всякакви граници обслужване на нашите, българските мюсюлмани от страна на турския Дианет. И следващото което е, заместването ни във вътрешни на Турция проблеми и болежки, към които ние нямаме никакво отношение. Става въпрос тук за самия пуч от 15 юли 2016 година, преследването на т.нар. „гюленисти“ и на наша територия и масовия лов на кюрди под път и над път. Между другото, точно по тази тема преди няколко дни, мисля че в началото на седмицата тук имаше визита на турския главен прокурор. Той беше приет и от нашия министър-председател. И това е било искането – да ловим кюрди и т.нар. „гюленисти“, да ги предаваме. А пък специално за т.нар. „гюленисти“, аз това искам да го подчертая, че нашата позиция, като казвам наша, имам предвид на Брюксел, на Вашингтон, на Запада като цяло е, че т.нар. „гюленисти“ не са терористи. И просто няма как…

Водещ: Да, така е. Такава е позицията на Запада наистина.

Георги Димов: Да, и всъщност, също така специално пък наистина тези неща за „Св. София“ и Закона за вероизповеданията наистина, според мен, ни принуждават да си изясним и още един път да заявим нашия дневен ред. Става въпрос и на София, и на Брюксел. Това е софийският прочит на брюкселското направление или ако го кажа по друг начин – брюкселската тангента в софийския вектор по отношение на нашия югоизточен съсед. И според мен, е крайно време да се откажем  от такива околовръстни скоростни отсечки, тангенти и т.н. или примерно апартаментни мечти и визии и да се съсредоточим към препоръките на Брюксел, които са Анкара, ако желае действително визова либерализация, да изпълни всичките 72 критерия, които са поставени пред нея. И също така, препоръките от последното решение на Европейския парламент, прието с мнозинство от 60% от присъстващите в залата евродепутати, това е дневният ред на днешна 500-милионна Европа. Те отразяват настроенията на цялото общество в Европа. И тук става въпрос за лошите резултати в областта на правата на човека, слабостите по отношение на правова държава и върховенство на закона, също така свободата на печата, изобщо на медиите – спор по това няма, забележките по отношение на борбата срещу корупцията, и разбира се, неприемливата всесилна президентска система. А пък между другото, в това решение на Европейския парламент допълнително беше сключена точка, в смисъл предупреждение към Анкара да не се променя статута именно на църквата „Св. София“ в Истанбул.

Водещ: Сега, понеже скандалът вече е факт, какво трябва да направи нашето Външно министерство? Питам ви като дипломат от кариерата.

Георги Димов: При подобни случаи, разбира се, има чисто като технология аз ще го кажа, а какво решение – решението при всички случаи, то ще бъде политическо. Пак искам да подчертая – надявам се да не бъде апартаментно. И според мен, ще трябва да бъде изразено категорично несъгласие, което като форма може да бъде по няколко начина. Едното е, и това е едно, което е от най-драстичните мерки, е да се връчи една протестна нота. Следващото, което може да бъде направено, е да бъде извикан за обяснение в нашето Външно министерство турският посланик в София тук. И третото, което е, примерно тази нота да бъде връчена във Външно министерство, в Анкара от нашия посланик, който е. Това е едното. Другото, което е, и това разбира се, в дипломацията широко се прилага, и това също е резултат на анализ и политическо решение, тези действия, които могат да бъдат различни по форма, дали ще бъдат публично оповестени или не – това също има значение.

Водещ: Да, така е.

Георги Димов: В зависимост от това, ето, за тази загадка аз ви давам ключ към загадката, в зависимост от това кой вариант ще бъде избран, той ще покаже най-точно какво е отношението на нашата сегашна политическа класа, и разбира се, управляващите по тази тема. Сещайте се, че примерно, ако бъде дадена гласност за връчена нота и т.н., може да се действа. А също така пропуснах да кажа, че в инструментариума има също така отзоваване на нашия посланик, временно или постоянно. Също така, има една такава мярка – понижаване на ранга на дипломатическото представителство. Аз се надявам, че чак до там няма да се стигне, но понеже ме попитахте – отговарям.

Евелина БРАНИМИРОВА