Георги Димов: Напрежението в Идлиб ни кара да се замислим върху газовата диверсификация на България

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 Водещ: Турският министър на отбраната Хулуси Акар съобщи, че Анкара изпраща допълнителни войски в сирийската северозападна провинция Идлиб, за да упражнява контрол над региона. Така Турция приема за нарушители на режима на тишина сирийските правителствени сили, подкрепяни от руската авиация. По този начин в провинция Идлиб на Северозападна Сирия се сблъскват  геополитическите интереси на доскорошните партньори Турция и Русия. Може ли напрежението там да ескалира до степен, че три милиона бежанци да се отправят към Европа? И говорим ли за война между Турция и Сирия, в която като страна може да се окаже и Русия? Следва анализът на бившия генерален консул в Одрин Георги Димов. Расте ли опасността от пряк сблъсък между Турция и Русия в Идлиб?

Георги Димов: Ситуацията е най-меко казано взривоопасна. И потвърждение на вашия анонс, току-що видях една информация, че в пограничната със Сирия зона е стигнал военен конвой от над 20 тира, натоварени с танкове, които ще бъдат свалени  в Сирия. Това е поредната брънка. Но аз, ако ми позволите, искам да започна малко по-назад, за да стане по-ясно. И да напомня само два факта. Първо, датата 24 ноември 2015 г. Сваленият фронтови бомбардировач руски Су-24. И двамата пилоти, които катапултираха, единият от тях беше застрелян във въздуха. А другата дата за съжаление е, защото се отнася за колега, това е 19 декември 2016 г. – нагло убитият в Анкара руски посланик Андрей Карлов. И за да направя връзката, очевидно е, че въпреки това, а независимо и от други такива принципни разминавания, стартира и продължава така нареченият процес от Астана, който има амбициите да бъде алтернатива на Женевските мирни преговори за Сирия. Срещите в Сочи и въобще тристранният формат разговори на най-високо равнище между Турция, Русия и Иран. Но за да стане по-ясно, аз си позволявам да очертая няколко главни направления, които най-добре показват мотивацията и интересите на основните играчи в района.

Водещ: Какви са интересите на Турция и Русия в Сирия?

Георги Димов: Аз ще започна на първо място като най-актуална – това е газовата война в района. И за да стане пак още по-ясно, всъщност става въпрос за замислени три гигантски газови проекта, които така и не се осъществиха. Значи, първият – това е проектът за египетския газ, който трябваше да преминава през Йордания, Ливан, Сирия и Турция и оттам вече да достига до пазарите на Европа. Този проект започна 2008 г., обаче през 2011 г., след като избухна гражданската война и безредиците в Сирия, беше поставен на трупчета, така да се изразя. На второ място, през 2009 г. сегашният най-верен съюзник на Анкара Катар предложи собствен проект за газопровод за катарския газ, който да преминава през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция и пак оттук за пазарите на Европа. И между другото, този проект катарският тогава беше подкрепен и от САЩ. Но правителството на президента Асад се обяви против, понеже вижте, този проект беше против интересите на неговите съюзници Русия и Иран. И на следващо място, след като отхвърли този проект за катарския газ, през 2011 г. Дамаск подписа с Иран споразумение за пренасяне на ирански газ. От Иран през Ирак до Сирия пак за достигане до европейските пазари и до Източното Средиземноморие . Всъщност това стои в основата на тези противоречия. Става въпрос за газ и то за много газ. Това беше историята досега. Само с две думи ще напомня, че на 2 януари тази година беше подписано споразумението за така нареченият Източно-средиземноморски газопровод между Израел, Гърция и Кипър и се очаква той да бъде подкрепен и от Италия. Става въпрос за трасе, което ще бъде по дъното на Средиземно море, фактически това са находища в акваторията на Израел и се планира годишно да се доставят до 10 милиарда кубически метра, като след това ще има втори газопровод до Италия. И също така имаме  гигантските противоречия и проучвания за газови находища и около остров Кипър. И там страните са разделени на две. От една страна е Турция и нейният най-верен съюзник Катар, включително и поради катарската газ. А пък от другата страна общо-взето е целият останал свят. Значи тук можете да прибавите и Европейския съюз като цяло, и САЩ, и също така Израел, и Египет, и т.н. Русия също там има много по-различни интереси. И ето ги тези неща, които се развиват по отношение на газовата война. Другото е геостратегическата и геополитическата ориентация. Понеже напоследък има все по-силни въпросителни, къде точно седи Турция? Вижте, тя се люшка. Например, преди два дни в Анкара беше специалният пратеник на САЩ за Сирия – Джеймс Джефри. Той се срещна с турски заместник-външен министър, много информация не изтече от тази среща, но още преди това, когато тя се анонсираше Вашингтон застана зад Турция по повод случващото се напоследък в Идлиб. На следващо място това е самата лидерска роля и амбиция на сегашния турски президент Реджеб Тайип Ердоган. И пак искам да напомня, че в условията на цветните революции и помитането на режимите, първоначално, то и след това в Египет, САЩ събраха в Истанбул, това беше на 14 март 2011 г. амбициозен форум под мотото „Среща на върха на лидерите на промяната“. И всъщност тогава бяха отправени много важни послания, които между другото са напълно валидни и днес от тогавашния министър-председател Ердоган и от тогавашния външен министър Ахмед Давутоглу – авторът на „Стратегическата дълбочина”. Ердоган какво каза? Задължени сме да помогнем на промените и да дадем препоръки за най-правилните насоки. Става въпрос за така наречената Арабска пролет. А пък Давутоглу беше още по-директен. Той каза – ако ние не се натоварим и не се ангажираме активно с авангарда, с лидерска роля, при тази наша география ние ще бъдем най-потърпевшите. И за да стане още по-ясно – 4 дни по-късно на 18 март 2011 г. всъщност беше началото на вътрешната война в Сирия, Анкара предложи монтиране на така нареченото правителство на „Мюсюлманските братя“ по опита на Египет и на Мохамед Морси, президентът, който беше свален. Беше отказано и тогава точно Русия всъщност започна своята агресивна политика и действия в Сирия, включително и тези  три военни операции.

Водещ: Г-н Димов, какво е разположението на силите сега? Кой има повече шансове?

Георги Димов: Вижте, да ви кажа, че разположението на силите зависи от, понеже говорим конкретно за Сирия.

Водещ: Да.

Георги Димов: Зависи от самите разминавания, от случващото се в тази страна и по край нея и в това число, особено и в Турция, както и противоречивият прочит на предстоящото – като желание, като мотивация и като възможности. Значи, в Сирия има 4 главни групи въпроси – първият е за запазването на териториалната цялост на държавата Сирия – ще има ли, няма ли да има, това е първият главен въпрос, по този въпрос има страшни противоречия между тримата ортаци в района – Турция, Иран и Русия. Значи Русия категорично, Иран също са за запазване на териториалната цялост, Анкара е на думи, но с това, че провежда вече 3-та военна операция, непрекъснато изпраща свой аскер там, това показва, че категорично не е така. Освен това, значи, нека да напомня, че Турция създаде така наречената Свободна сирийска армия, в която са включени така наречените туркомани, които организационно са изградени в такива войскови части и съединения, които са отчислени на щат в турската армия. След 3-та военна операция тя беше преименувана на Сирийска национала армия, тоест Анкара подкокоросва, и всъщност тя си създава собствена армия, която да се бори срещу армията на сегашния режим, със сегашната държава. Разбирате ли? Ето за това става въпрос. На следващо място е  политическото бъдеще и съдба на сегашния  президент Башар ал Асад – и там също има гигантски противоречия. Анкара е категорично против, понеже, аз ви казах, искат там да монтират правителство на Мюсюлманските братя, което се връзва и с лидерските амбиции на турския президент да бъде обединител на мюсюлманския свят, докато и Москва и Техеран категорични стоят зад него. След това имаме, разбира се, разминаването по отношение на чуждестранното военно присъствие в Сирия. Москва е изпратила там свои войски, има съветници, има си и авиация, и бази – една военноморска и една военновъздушна. И това е по искане на сегашното правителство. Докато Турция без никаква санкция нито на ООН, на международната общност, на други организации, в които участва, всъщност провежда тези 3 военни операции. И четвъртото голямо противоречие е за терористичните организации в района – кои се приемат за такива и има ли достатъчно основания за подобни претенции за Запада като цяло – и САЩ, и Европейския съюз и т.н., и Русия даже ако искате. Всъщност има само две терористични организации. На първо място това е ДАЕШ, „Ал Кайда“ и там най-различни производни, и второ, това е Кюрдската работническа партия или ПКК, която е включена в списъка на терористичните организации и от САЩ, и от Европейския съюз. за Анкара обаче в терористичните организации са гюленинистите, тяхната паралелна държавна структура на проповедника Фетхуллах Гюлен, и сирийските кюрди с техните отряди за народна самозащита на Партията на демократичното единство, срещу които сега се водят и тези операции на турската армия на сирийска територия, и това, което става сега конкретно в Идлиб. Както за САЩ примерно, така и за Русия сирийските кюрди категорично не са терористи, и разбира се, че се отчита, че точно те изнесоха на терен борбата с джихадистите, и това е техният принос. И ето ви при тези фундаментални разминавания, наистина е трудно да се очаква, че нещата ще се уталожат.

Водещ: Кой ще се наложи, кой ще овладее Сирия – Турция или Русия?

Георги Димов: Направи ми впечатление, нека всеки сам си направи изводите – преди 2-3 дни имаше изявление на турския президент Ердоган, че всъщност той ще накара сирийската армия да напусне района. Тоест, сирийската армия да напусне своята държава, разбирате ли, което очевидно няма как да се случи. И наистина е много напрежението. И ще вържа и с началото на разговора ни – има заплахи, сега, разбира се, те са в социалните мрежи, срещу руския посланик сега в момента който е. И по този повод руското посолство поиска допълнителна охрана, и тя е осигурена, включително и в смисъл такъв да не се разхожда по улиците, защото може да му се случи случка, разбирате ли? И всъщност, опасното е, че по този начин вътрешната политика се използва като евтин инструмент и се надъхва настроението, което е най-опасното. И освен антиамериканските, антинатовски, антизападни настроения, сега в момента всъщност се промотират и провокират и антируски такива. И разбира се, трябва много внимателно да следим ситуацията и да си правим изводите.

Водещ: Може ли там напрежението да ескалира до степен, че 3 милиона бежанци да се отправят към Европа, сиреч към нас?

Георги Димов: Не. Това не може да стане. Това очевидно е претекст. То и преди имаше един на трибуната на ООН каза, че там пък в другия район, където третата операция беше, че 2 милиона били и т.н. Това е просто евтина пропаганда. Плюс това, тези, които са в Турция, те са се устроили – имат си бизнес някои от тях и т.н. Но другото, което аз исках да кажа, понеже в информациите, които в петък  изтичаха и от Мюнхенската конференция, и нашият премиер говори за „Турски поток“ или „Балкански поток“, и за интерконектора с Гърция, което е нашият национален интерес, и пак ще го кажа с едно много голямо съжаление, ние в момента тази газ, която получаваме, тя е 95% руска. Тук не става въпрос дали е руска или някаква друга, но трябва да има разнообразяване. Ние трябва да си осигурим националната сигурност. И ние трябва да отчитаме, неслучайно ви казах тези проекти, които рано или късно те ще станат, и да знаем в кой отбор да играем и на каква позиция. Във футбола, не съм голям специалист, но има защитници, полузащитници, нападатели.

Водещ: Тоест, напрежението в Идлиб ни кара да се замислим върху газовата диверсификация, така ли?

Георги Димов: Абсолютно. Със сигурност е така, първо. Второ, ние с Гърция сме приятели, партньори в Европейския съюз. Знаете, какви са противоречията й с Турция. Но ако има някаква диверсификация, очевидно, че тя не може да мине, или трудно ще мине, хайде да не съм толкова категоричен, през територията на Турция, понеже поне засега основното, което е руският газ, евентуално от Иран може да се получи. Но ние ще разчитаме на пристанището Александруполис, където има терминал за втечнен газ, което пак казвам, той не е задължително да е американски, но той трябва задължително да не е само руски. Това е най-важното. И също така ето тези проекти, които са източноазовския газопровод, също така проектите, които със сигурност ще произлязат от проучванията  за газ в акваторията на Източното Средиземноморие, така или иначе ще бъде намерен начин те да достигат до европейските пазари. И пътят, най-често географски, най-лесният и най-евтиният е точно през територията на Гърция.

Водещ: И след това през България.

Георги Димов: И през България, точно така. И затова трябва да се борим и да внимаваме точно какви позиции заемаме, пак казвам, ние с Анкара няма да се караме, но винаги трябва да изхождаме от принципни позиции и от нашия национален интерес конкретно. Ако трябва, можем да кажем изрично, ако не е нужно – завоалирано, да се подразбере, това са вече дипломатически техники. Това не е най-същественото, но най-важното – газовите проекти и нашето участие категорично трябва да го имаме пред вид.

Цоня Събчева