Георги Димов: Нестабилността в Турция ще доведе до гражданска война

 

 

Бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“

  

Водещ: Отправяме поглед към света през 2016 година. Опит за военен преврат в съседна Турция беляза отминаващата година. Последваха хиляди арести на военни, съдии, учители, журналисти и интелектуалци, а президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган направи постъпки за връщане на смъртната присъда. За организатор на преврата Анкара посочи мигновено бившия съратник на държавния глава – проповедникът в изгнание Фетхуллах Гюлен. На този фон страната беше мишена на терористични атаки почти през цялата година. Става ли еднолична властта в Турция, ислямизира ли се опасно страната? Въпрос, чийто отговор търсихме многократно през годината. Ще се опитаме и днес да отговорим заедно с бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов, на когото казвам добър ден.

Георги Димов: Добър ден и честито Рождество Христово на вас и на вашите многобройни слушатели.

Водещ: Турция помни не един и два държавни преврата. Армията на страната знаем винаги е била гарант за това тя да остане светска. Защо този път опитът за преврат се провали?

Георги Димов: Нека най-напред да кажем, че на общо ниво тази година остава в историята на югоизточната ни съседка със засилващата се непредвидимост, нестабилност и надничаща зад завесата гражданска война. Изброявам накратко аргументи и факти – някои от тях вие анонсирахте. Сменяне набързо и по никое време министър-председател – Ахмед Давутоглу през май, несполучлив опит за преврат на 15 юли, зацикляне на кюрдския проблем, застрашителни икономически проблеми. В основата на всичко обаче, под една или друга степен прозират несбъднатите през годината мераци на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган да превърне страната от парламентарна в президентска република. Днес рано сутринта се появи лъч надежда в това отношение след като Конституционната комисия в Меджлиса одобри проекта за реформи в основния закон. И точно от тях прозира подмяна за формата за държавно управление, понеже се визира значително  увеличение и правомощията на президента. Имам предвид одобрените 18 от всички 21 предложени промени на Конституцията. И наистина си заслужава да се спрем малко повече на тях, защото те така или иначе ще определят бъдещето на югоизточната ни съседка. Според тези предложени промени, държавният глава вече няма да прекратява връзките, или да бъда по-точен, както е формулирано в текста – „интересът си към неговата политическа партия, която го е издигнала и подкрепила“. Освен това, дава му се право самостоятелно да обявява извънредно положение, като при необходимост може да обявява и мобилизация. Отделно на това взаимно или реципрочна основа на президента и Меджлиса се дава право за прекратяване на правомощията, тоест, за импийчмънт. И мисля, че това е напълно достатъчно за вникване в същността на тези промени. А също така има други важни промени, например, увеличаване на броя на депутатите от 550 на 600. Намаляване на тяхната минимална възраст – от 25 на 18 години. И най-същественото е едновременното провеждане на президентски и на общи избори веднъж на 5 години, тоест кандидатът за президент да използва еуфорията и своята политическа партия като ракета-носител. И в тази връзка, даже е фиксирано, следващите избори в този формат – две в едно да се проведат на 3 ноември 2019 година. Датата никак не е случайна – точно на нея преди повече от 14 години, а тогава ще станат 17 години, управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган дойде еднолично на власт. А след приключване на 5-годишен мандат по сегашната Конституция, той ще има право на нови 2 мандата от по 5 години по променения основен закон. Тоест, за остане на върха на държавното управление най-малко до 2029 година, когато ще стане на 75 години. И трябва да кажа, че промените са подкрепени естествено, те са внесени от неговата партия и  също от турските националисти, които имат съответно едните 317, другите около 40-41 депутати, което е напълно достатъчно квалифицирано мнозинство от над 3/5 или минимум 331 народни представители, и вероятно ще бъде факт, тоест, провеждането на референдум ще бъде гласувано в Меджлиса още в началото на 2017 година.

Водещ: Г-н Димов, изглежда, че няма пречка тези промени да бъдат подкрепени. Каква ще  ролята оттук нататък на т.нар. „опозиция“, която властта почти обезглави през тази година, на прокюрдската „Демократична партия на народите“? Защо никой от нея не можа да се опълчи на това, което се случва в съседна Турция? И сега, когато дори голяма част от лидерите, от елита на тази партия са зад решетките, ще има ли кой да се противопостави на тези промени?

Георги Димов: За да мога да ви отговоря, наистина ще трябва пак да се върнем още на случилото се на югоизточната ни съседка през годината и в една или друга степен да очакваме какво може да последва. В този ред на мисли няма как да се пренебрегне невероятната параноя, истинският „лов на вещици“ и потъпкване на елементарни права на човека, особено през втората половина на годината. Да не говорим за върховенство на закона, за гарантирането на справедлив съдебен процес с презумпция за невиновност и т.н. И понеже правим равносметка все пак на изминалата година, няма как да не споменем и убийството на руския посланик на 19 този месец, а също и безкрайните терористични атаки, които просто няма да ни остане време дори само да ги изброим. Това е във вътрешен план. Нека да кажа и две думи и в международен план като геостратегия и геополитика. И разбира се, тук на първо място е ролята и мястото на Турция в процесите в Сирия и Ирак, очевидният разрив или най-меко казано – разминаване в отношенията със Запада, както разбира се, все още запазващият се флирт с Русия. А пък на европейско ниво няма как да не визираме самият зациклил преговорен процес, плюс споразумението на Брюксел с Турция от март за т.нар. „бежанци“. Параметрите му продължават да бъдат предъвквани в края на годината, и то в неговите три направления – спирането на бежанската или по-точно казано мигрантската вълна, пари за нейното обгрижване и визова либерализация. И те очевидно запазват своята острота и през следващата година. Предстои да видим до какво ще ни доведе това безтегловно състояние.

Водещ: Предстои да видим, ни искам отново да ви върна на събитието на годината в съседна Турция, именно превратът. Официално Анкара тогава побърза да обвини бившия приближен до президента, живеещият в САЩ Фетхуллах Гюлен. От друга страна се появи версия, че САЩ може би са подкрепили този преврат. Имаше дори трета версия, че самият Ердоган го е инсценирал. С днешна дата, кое според вас е вярното от всички тези догадки?

Георги Димов: Ако трябва да бъда пределно откровен, всичко, което го казахте – по-малко от всяко. За съжаление, ситуацията е такава. И всъщност, ако трябва и да продължа, понеже едно от най-неприятните и отвратителните събития в Турция през тази година беше убийството на руския посланик, и няма как да не го вържа с пуча от 15 юли. Най-малкото в тази връзка. Знаете, че преди една година, в края на ноември миналата година беше свален руски боен самолет на границата със Сирия, и тогава бяха силно изострени двустранните отношения и след това, след затоплянето и след визитата на Ердоган в Санкт Петербург през август, Анкара обяви пилотите, които са свали руския самолет за гюленисти. Разбирате ли? И всъщност, с това отхвърли едно от исканията на Москва да й бъдат предадени извършителите на това деяние. Тоест, тя сама ще си ги накаже. Сега, при убийството на руския посланик…

Водещ: Пак беше обвинен Гюлен, да споменем.

Георги Димов: Да, но вижте, все пак имаше и записи – той крещеше нещо: „Алепо“, „Ще отмъстим“, „Те умират там, вие ще умирате тук“ – нещо такова имаше, изтече такава информация. И всъщност, с това си се обявява, че е гюленист. И че Гюлен и неговата организация стоят в основата на всички несгоди на Турция и очевидно, че с него ще си измиват ръцете и в бъдеще. Няма какво да го премълчаваме. И в тази връзка аз искам да ви обърна внимание на изминалата година за срамното и недостойно предаване на турските власти на избягали от режима гюленисти у нас, на наша територия. И напомням позиция на полски министър от преди 2 дни по отношение на искане на Анкара за екстрадиция на гюленисти, а именно, че Варшава прави много ясна разлика между истински и измислен тероризъм и няма да се подаде на рекет и на натиск. А вие си спомняте как действахме ние.

Водещ: Между другото, тук е важно да отбележим, че властите у нас тогава много категорично твърдяха, че тези хора не са искали политическо убежище. Тогава разговаряхме и вие се усъмнихте в тази официална информация. Но да разбирам ли, че според вас, България не е заела правилната позиция в тази ситуация?

Георги Димов: Оставете моята лична позиция. Аз ще ви кажа факти, а всеки сам може да си направи изводите. По първия случай през август, с Абдуллах Бююк имаше решение на две наши съдебни инстанции за отказ на екстрадиция. Но Вътрешно министерство фрапантно наруши върховенството на закона и ги хвърли в устата на вълка. Това е истината. Вторият недопустим и силно притеснителен момент беше скандалният случай на безропотното предаване на 7-на гюленисти, мисля че беше в края на октомври. Много се изговори по темата, но аз искам да ви обърна специално внимание на един много важен щрих. Междувременно стана известно, че наш прокурор в Русе е отказал да повдигне обвинение към тях за тяхното двойно нарушение на нашата държавна граница. И всъщност, с това им подписа смъртната присъда, най-малкото доживотно изтезание, нечовешко отношение и гаври с тях. И сега питанката е защо този прокурор е процедирал така и няма ли по-висш прокурор или директно главният прокурор, който да му потърси отговорност. Понеже основанията и оправданията могат да бъдат: първо, или прекалена заетост, но вие не го вярвате, нали, нито пък аз. На второ място, прокурорски мързел, което е наистина скандално, но не чак толкова укоримо. И третата опция е височайше разпореждане, и то по цялата верига – прокурорска, депутатска, политическа. Не ми се иска да си го мисля, но май натам си му намирисват нещата, съжалявам.

Водещ: Ако трябва да ви върна съвсем за кратко на това, което казахте в началото, че Турция върви към гражданска война. Въпросът ми сега е следният – само между кюрдските сепаратисти и официална Анкара ли ще е тази война и ще има ли и други страни в евентуалния конфликт? И така да завършим.

Георги Димов: Нека да кажем, че в момента в Близкия Изток, в Ирак и особено в Сирия се разиграва един много интересен пъзел, и той ще има отношение при всички случаи към гражданските конфликти в югоизточната ни съседка.

Евелин ЦАНЕВА