Георги Димов: Нищо съществено няма да се случи по конфликта в Сирия след срещата на Ердоган с Путин

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Какво постигна през еднодневното си работно посещение турският президент Реджеп Таип Ердоган с руския си колега Владимир Путин? Следва анализът на бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов. Добър вечер, г-н Димов.

Георги Димов: Добър вечер на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Защо има малко новини след разговорите Путин-Ердоган? Какво постигна турският президент в Москва?

Георги Димов: Вижте, наистина са много малко новините. Има едно въздържане, което според мен означава, че може би не е постигнато много. Но за да стане по-ясно, аз още в началото искам да направя някои уточнения и трябва да ги  имаме предвид. Първото е за самото назначаване на срещите. Второто е за характера на двустранните отношения на Турция и с Русия, и със САЩ. И понеже те няма как взаимно да не се влияят тези два полюса – източният и западният, както и да мотивират едно или друго поведение на Анкара например.

Водещ: Какво е вашето обяснение? Защо срещата се проведе сега?

Георги Димов: Давам ви конкретен пример: стилът на действие на президента на САЩ Доналд Тръмп. Всички знаем, че той е импулсивен, директен и трудно предвидим. Това, разбира се, не означава непременно, че е погрешен. И ето ви илюстрация за примера Тръмп. На два пъти той заплаши, че ще срине икономически Турция и веднъж вече го направи. Лятото на миналата година. На 13-ти август един щатски долар струваше 7 турски лири. И да видим сега при втората заплаха отпреди десетина дни какво ще се получи. Вероятно няма да се чака, може би до периода непосредствено след местния вот в Турция на 31-ви март. А иначе на въпроса ви за Русия, при нея и конкретно за Путин нещата наистина са доста по-различни. Най-малкото, защото, вижте, и Москва, и Анкара не са най-харесваните от Запада и конкретно от САЩ. Разбира се, причините са различни. И самото това подозрително отношение към тях от Запада ги тласка да се държат заедно, взаимно да се подкрепят. Иначе между Русия и Турция има доста сериозни разминавания, особено по отношение на Сирия и това пък може би обяснява и защо все още са доста оскъдни информациите за срещата от сряда в Москва. Просто има такива разминавания, на които конюнктурно не им се дава гласност.

Водещ:  На каква подкрепа от руската страна за Сирия е разчитал турският президент?

Георги Димов: За да стане по-ясно и систематизирано, нека да видим какво имаме на терен в Сирия. Просто да групираме проблемите и методите и подходите за тяхното разрешаване. На първо място имаме четиристранно военно присъствие и нееднозначно отношение към него. Факт. На второ място имаме законно избран президент, имаме армията на все още една суверенна държава – Сирия. И също различният поглед към тях. На следващо място имаме подозрения и обструкции за методите за водене на въоръжената борба и главно проявата на терен на химици, тоест за химизацията на конфликта. И четвъртото е, че в крайна сметка имаме дилемата за запазване на териториалната цялост на Сирия и това е един от акцентите в тази среща на Ердоган в Москва, защото другата възможност е кантонизация, федерализация или просто узаконяване под някаква форма на и без това съществуващите в момента зони на влияние – иранска, руска, американска, турска, френска, може би и британска, израелска и така нататък. Ето това го имаме. И сега, ако трябва да се върна конкретно на главните въпроси и за самата визита в Москва, всъщност това задействане на Анкара стана, затова аз още в началото направих връзка с Вашингтон. То стана след телефонния разговор на Ердоган и изявленията на Доналд Тръмп от 14-ти декември миналата година за изтегляне от Сирия. Просто това искам да го напомня. И последва моментална реакция. Делегация на високо равнище – турска – в Москва на 29-и декември. А преди това някъде по Коледа мисля, че беше, Ердоган заяви, че съвсем скоро ще разговаря лице в лице с Путин. Кремъл го опроверга и вече след два нови телефонни разговора с Тръмп, пак подчертавам, на 14-и и на 20-и януари, всъщност дойде срещата в сряда в Москва. Има много интересна трактовка и обяснение за тази визита от руска страна. Това в Анкара веднага го забелязах. Това беше степенуването в изявлението на Юрий Ушаков – съветника на Путин . Той каза буквално така: „Договорихме посещението с ръководството на Турция и лично с Ердоган“. Пак повтарям, държавата Турция, нейното ръководство и след това нейният лидер в момента – Ердоган. И ако трябва да се спрем, според мен ми се струва, че си заслужава да се спрем на конкретните различия и разминавания между Анкара и Москва.

Водещ: Защо не са се срещнали позициите на двете страни и защо не се срещат?

Георги Димов: Нека пак да тръгнем конкретно. Първо,  по зоната за сигурност или буферен район, или тампонен район или зона, забранена за полети, и така нататък. По тази тема има три аспекта и те всичките са страшно важни. Първият е за самото нейно създаване и съществуване. Искам само да напомня, че още през февруари 2016-а Анкара лансира подобна идея за нещо като зона, забранена за полети. И тогава това не се възприе от световните сили. Сега при последния разговор на Ердоган на 20-и януари самият президент на САЩ Доналд Тръмп предложи зона за сигурност с широчина 20 мили или 32 километра. Това е първият аспект. Вторият аспект е точно за широчината на тази зона. Анкара, сега виждаме и Вашингтон, залагат на една доста голяма дълбочина в територията на Сирия – 20, 30 километра. Москва може евентуално да склони на доста по-малка широчина – максимум 5,10 километра. Това е едното. И другото е за дължината на тази специална зона – дали тя да е по протежение на цялата сирийско-турска граница от над 911 километра, или примерно да е само в западните части, западно конкретно от река Ефрат, където турските въоръжени сили вече проведоха две военни операции през 2017-а и точно преди година – на 20 януари. И да напомня, че в резултат на първата операция реално са окупирани 3 500 квадратни километра сирийска територия. Там се създава инфраструктура и административно местно управление под егидата на Анкара. И третият аспект и гледна точка, и това е най-важното – кой ще я контролира тази зона. Анкара естествено иска да е тя и ако може самостоятелно, никой да не й пречи там да я наблюдава и така нататък. Обаче и Дамаск, и  Москва, и Вашингтон просто според мен няма как да се съгласят. Също да прибавим и Париж, и Лондон и така нататък.

Водещ: На какво е разчитал тогава президентът Ердоган, отивайки в Москва?

Георги Димов: Вижте, той е разчитал да получи някакво съгласи или поне да се стиковат позициите и от тези, макар и малко информации това не го чуваме. Ако считаме, че това би било възможно, не трябва да забравяме и главното разминаване между Москва и Анкара на терен. За отношението към играчите там, в Сирия – кои са те? Аз само ще ги изброя, а оттам нататък всеки сам може да се сети за какво става въпрос. На първо място това са отрядите за свободна самозащита на Партията на демократичното единство на сирийските кюрди. По-нататък, Свободната сирийска армия, създадена, обучена, въоръжена и надъхвана от турци. Точно като антипод на сирийските кюрди. Значи това е пушечното месо, избелено от цвят на операциите на турската армия в Сирия. По-нататък Ал-Кайда и техните най-различни разклонения в Сирия, също така редовната правителствена армия на Дамаск, също имаме ирански милиции на Хизбула. И разбира се военно присъствие и на САЩ и на Франция, неофициално и на Великобритания и т.н. И третото основно различие и по което аз не се съмнявам, че нещо ще чуем, е за подхода към кюрдите. Вижте, не само защото става въпрос за отрядите за народна самозащита, а въобще за кюрдската тематика. Тук различителната линия е много ясно. От една страна имаме непреклонна турска позиция и всъщност какво ни казва Анкара – оставете ни ние сами да се справим, да се саморазправим така, както го правим повече от 40 години в Югоизточна Анадола. От друга страна също толкова твърдата позиция не само на Русия, а и на САЩ, на Франция, на други западни страни, на Израел също да не забравим, различен подход на други страни в района. И само да припомня изявленията на теми кюрди от началото на тази година и на съветника по националната сигурност Джон Болтан и на държавният секретар Майк Помпео и на самият президент  Доналд Тръмп. И от трета страна много е показателно в края на миналата седмица, т.е. няколко дни преди тази днешната визита, не кой да е, а Официалната държавна анадолска агенция разпространи информации и снимки на общи патрули на Русия с тези отряди за народна самозащита на сирийските кюрди. И също така нека отчитаме, че особено през последните дни има много сериозна тяхно активизиране: най-различни нападения с коли бомби и камикадзета и т.н.

Водещ: Г-н, Димов, какво е възможно да постигнат двамата президенти?

Георги Димов: Ето, сега ви отговарям с четвъртия важен пункт, може би той е най-важният. Значи това е за териториалната цялост на Сирия. Точно днес преди самата визита на Ердоган, неговият началник на пресслужбата декларира, че приоритет на Турция е териториалната цялост и политическа стабилност в Сирия, звучи добре така на пръв поглед. Обаче вижте, това определено не кореспондира на турското военно присъствие на сирийска земя. И всъщност, ако трябва да обобщим, най-важното за Турция е да не допуска създаването на някаква кюрдска автономия или подобно образование. Значи Анкара прочита единствено от този аспект териториалната цялост на Сирия. И също така, това също е много важно за Москва и това е третото важно разминаване между Анкара и Москва, това е за приемането на президента Башар Асад. Дори и като една такава временна фигура в преходния период за конституционни промени и провеждането на нови избори. За сега и до сега Анкара или лично Ердоган не подават сигнали за евентуална промяна в позициите. Макар че, откровено казано, вътре в самата Турция, все повече, по тази тема се чуват различни мнения. Значи вижте, дори и като преглъщане и възприемане на Башар Асад като контрапункт на евентуално кюрдско-държавно формирование или някаква засилена автономия, т.е. Асад да пази Анкара от сирийските кюрди. И разбира се има още един много важен измерител за моментните турско-руски отношения – това са химическите оръжия в Сирия. Значи има ли ги, няма ли ги? Ако ги има кой ги използва и това е провокация, защо го прави и т.н. Това са все много сериозни такива геополитически питанки. И на срещата в Сочи на 17-ти септември миналата година Ердоган се съгласи, че твърденията за химическо оръжие в Сирия са фалшиви новини. Напоследък обаче има много сериозни анонси и предупреждения от страна на САЩ и на Франция, и на други западни страни за химическото оръжие. Използването на което или подобни твърдения могат да дадат повод за трети ракетен удар по Сирия. Преди две седмици и Тръмп и Макрон се съгласиха, че всяка  нова такава употреба на химическо оръжие в Сирия е абсолютно неприемлива. И да видим дали ще има сега промяна в позицията на Анкара от визитата на Ердоган в Москва. Ако ме питате лично за моето мнение, аз трудно мога да очаквам нещо съществено да се случи. И също нека да не забравяме и експлоатацията на тази визита за предизборната обстановка в Турция преди важния местния вот на 31-ви март. И може би това да се окаже най-печелившата писта за Ердоган – посещението при Путин да е за вътрешна употреба. В условията на авторитарен режим се управлява с този манталитет от избори до избори, те са най-важните.

Цоня Събчева