Георги Димов: Новата президентска система в Турция е управление чрез президентско правителство и ще легитимира досегашното извънредно положение

Георги Димов

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Реджеп Тайип Ердоган положи клетва пред парламента като президент и за втори мандат, но след този акт Турция официално преминава от парламентарна към президентска форма на управление, защото от понеделник влиза в сила именно тази нова система на управление на страната. В неговите ръце ще се съсредоточи цялата изпълнителната власт, а в съюз с ултранационалистическата Партия на националното действие Ердоган ще контролира съдебната система и правосъдието. Какво ще произлезе от огромната концентрация на власт? Въпросът е към Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин. Г-н Димов, с президентската система Ердоган съсредоточава в ръцете си изпълнителната, съдебната и законодателната власт. На практика се отменя досегашният модел на управление. Какво ще последва? Кои от досегашните елементи ще бъдат запазени и къде да очакваме промени?

Георги Димов: Нека най-напред уточним, че точно в понеделник напълно се роди третата турска република. И също така, неслучайно, след клетвата в Меджлиса турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган помоли всички в бъдеще да се обръщат към него с обръщението „г-н президент“, а не както беше досега – „г-н президент на републиката“, което напълно оправдава и обяснява този исторически етап от развитието на нашата югоизточна съседка. И според мен на първо четене би могло да търсим обяснение поне в три главни направления. От една страна това са политическото и обществено-политическото вътре в самата Турция. На следващо място – икономиката, както вътре в страната, така и извън нея. И разбира се, външнополитическият вектор, включително и това, което нас пряко или косвено ни засяга. По отношение на сегашната политика, няма как да не ми направи впечатление и не мога да пренебрегна очевидното огъване и ослушване на турската опозиция по време и след изборите. И всъщност това според мен е еманация на духа от Йеникапъ. Това е районът в Истанбул, където на 8 август 2016 г., след пуча преди това на 15 юли, цялата опозиция полегна пред Ердоган. Там бяха лидерите и представители и на основната опозиционна Народнорепубликанска партия, и на сегашния ортак на Ердоган, както вие казахте, Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели. И всъщност единствено не присъстваха кюрдите, които и преди, и тогава, и сега продължават да са трън в очите на управляващите и са контрапункт на сегашната идеологическа формула в югоизточната ни съседка, а това е националислямизъм или ислямистки национализъм. И направи впечатление – два конкретни факта ще кажа, всеки може сам да си направи изводите – например, в хода на предизборната кампания се появиха твърдения, че основният опонент Мухарем Индже – представителят на Народнорепубликанска партия, е бил привикван в сараите. Той го опроверга, но аз не бих го изключил и всъщност това се потвърди и от факта, че в деня на изборите той не направи никакви изявления. Каза няколко думи след избора, но след изборния ден, на следващия ден, какво каза – че дори и да има кражба на вот, той не е толкова важен. И аз, доколкото разбирам, няма и някакво такова сериозно оспорване на резултатите. Освен това в самия ден на изборите в полунощ, когато не бяха преброени всички гласове, само 80% бяха вкарани в системата, говорителят на неговата партия каза, че няма никакво значение, какви ще са резултатите от другите гласове – резултатът е такъв, какъвто е. И също така имаше много голямо преливане на гласовете на националистите от партията, новата политическа формация на Мерал Акшенер, която се отцепи от националистите до т.нар. Добра партия, които всъщност помогнаха на Бахчели да прескочи високия избирателен праг от 10% и всъщност реално той спечели изборите за Ердоган, и в лично качество, като президент, и в Меджлиса. И сега Ердоган ще трябва да управлява в Меджлиса, поне на първо време, с едно коалиционно правителство за пръв път след последните 16 години.

Водещ: Г-н Димов, дали съюзът с ултранационалистическата партия ще увеличи напрежението в страната?

Георги Димов: Това е със сигурност. И искам просто да продължа мисълта си – че не е само тази ултранационалистическа партия, но там под една или друга форма се присламчи и Добрата партия на Мерал Акшенер. Например в събота, по време на клетвата на новите депутати, част от нейните народни избраници, преди да отидат да се закълнат, се приближиха до Девлет Бахчели и му целунаха ръката – това първо. Второ, основната опозиционна Народнорепубликанска партия в нейния съюз за изборите – Алианс на нацията се казваше, беше  ислямистка формация – това е Партията на щастието или на благополучието, чийто основател е бившият лидер на турските ислямисти и бивш премиер Неджметтин Ербакан, които благодарение на социалдемократите вкараха двама депутати в Меджлиса и те моментално напуснаха партията и вече са си отделно в Меджлиса. И всъщност ето го този съюз, който се оформя от ислямисти и националисти. Там има три националистически формации и две ислямистки формации – общо пет. И те ще управляват в бъдеще Турция и не се съмнявайте, че няма да има никаква промяна нито във вътрешната, нито във външната политика на страната.

Водещ: А как ще се развиват отношенията между Турция и Запада? Срещата на върха на НАТО в Брюксел на 11-и и 12-и ще бъде първият международен форум в чужбина, в който ще участва президентът Ердоган след встъпването му в длъжност. Но поставя се въпроса – усложнени са отношенията със САЩ, тежки са отношенията с Европейския съюз, как ще продължи диалогът с партньорите?

Георги Димов: Абсолютно, точно така е. Аз предполагам, че в силен тон няма да има демонстрация на конфронтиране, но наистина противоречията – и те са много съществени, те остават – те засягат вътрешнополитическия процес, демокрацията в Турция. Нека да си го кажем честно, това е турският тип демокрация, който въобще няма нищо общо с тези понятия за демокрация, които ние разбираме. Това продължило вече две години извънредно положение и управление с укази със силата на закон, при които всъщност се прави жонглиране с термините и със ситуацията в подобни други държави. Например знаете, че във Франция също имаше извънредно положение и там беше решено някои мерки да останат в сила до 2020 г. Само че не е накърнена свободата на медиите, на опозицията да се изявява по тях, в сила е демократичният процес. С преминаването към новата президентска система, а тя – нека да я кажем точно – това е управление чрез президентско правителство и всъщност то ще легитимира досегашното извънредно положение. Например, предвидено е, че при нужда силите за сигурност ще могат да следят и контролират спортни мероприятия и културни дейности на обществени места. На второ място – ще бъдат закривани места за срещи на религиозни общности. Разбира се, тук главно се визират т.нар. гюленисти. И също така ще могат по същия начин, както и при извънредното положение, да се създават специални зони за сигурност и това ще важи по-специално в югоизточните райони, които са населени преимуществено с кюрди. И всъщност вижте – самата нова система и преизбирането на Ердоган всъщност правят коренна промяна в системата за управление – няма да има министерски съвет, няма да има министър-председател и всичко е съсредоточено в президентския дворец. Намалява се и броят на министерствата на 16 и най-важното е, че хазната и парите преминават директно на подчинение на сегашния президент и той ще бъде наистина едноличният господар на ситуацията.

Водещ: Какво ще произлезе от това за България?

Георги Димов: За България ще произлезе това, че самата ситуация вътре в Турция никак не е оптимистична, нито в чисто политически и обществено-политически план, а пък да не говорим за икономическия план. И аз ще започна първо с икономиката, понеже все пак Турция е наша съседна държава и нейното икономическо развитие и състояние няма как да не ни притеснява, понеже преди самите избори очакванията бяха, че който и да стане следващ държавен глава, трябва да вдигне бързо и в голяма степен лихвите. Само че сега това няма да се случи, защото фактически Ердоган беше преизбран. А това, че няма да се случи, означава, че няма да могат да бъдат преструктурирани кредитите, няма да бъде осигурено нужното финансиране на вноса за производството на стоки за износ. Също така няма да бъдат гарантирани енергийните източници и няма да бъде вдъхнато доверие на международните пазари, и ще има бум на фалитите и свързано с това скок на безработицата, обедняване, изобщо негативен тренд в икономиката. И при тази алтернатива, когато сега отново на еднолична власт е Реджеп Тайип Ердоган, може да се очакват поне три неща: на първо място – конфискация на имуществото на неблагонадеждни лица и фирми; на второ място – блокиране на свободата на капиталовите сметки и също така такива патриотични призиви за продажба на валута на гражданите с цел осигуряване на нужните средства на държавата. В чисто външнополитически план не може да се съмняваме, че няма да продължи сегашната политика в Ирак и в Сирия, турските военни операции, които ще бъдат допълнително мотивирани, надъхвани от все повече господстващия националислямизъм или ислямистки национализъм. В Егейско море – противоречията с Кипър и с Гърция, включително и по отношение на търсене на нефт и газ в акваторията покрай остров Кипър. Също така, разбира се, сложният триъгълник, стратегически, на Анкара с Москва и с Техеран, където отношенията не са еднозначни, но понеже вие започнахте със срещата на НАТО, те при всички случаи са много сериозен контрапункт и въпросителна въобще за ориентацията на Турция, бъдещата геостратегическа ориентация на страната. И аз се радвам, че на тази среща в Брюксел на НАТО на върха е предвидена и среща на нашия президент Румен Радев с турския президент. Аз предполагам, че тя няма да бъде отложена, въпреки днешната негова визита в Анкара за инагорацията. И там наистина ние трябва да отстояваме нашите интереси, защото за нас наистина е важно Турция да остане лоялен член на НАТО, на когото може да се разчита. И също така ми направи впечатление и не трябва да го пренебрегваме, че в края на миналата седмица официалната анадолска агенция публикува съобщение за предстоящите посещения на най-високо равнище на президенти – и за сегашната церемония по заклеването и въвеждането в длъжност на Ердоган, и там бяха цитирани, посочени 17 президенти. Сега се оказва, че са някъде 22-23, но беше обърнато внимание по-специално на 12 от тях и те бяха цитирани. И аз си позволих да ги класирам в три тематични групи. Първо, на Балканите сме ние, Македония и Босна. В бившия Съветски съюз са Грузия, Казахстан и Киргизия. На следващо място като геополитически вектори са Украйна, силно на изток – мюсюлмански Пакистан, и силно на запад – полукомунистическа Венецуела, и в Африка – Гвинея, Сомалия и Замбия. Не знам дали случайно или не, но ние бяхме посочени и вкарани в този кюп от 12 държави.

Водещ: Какво означава това като оценка за нас?

Георги Димов: Ами, това означава, че по-добре трябва да си видим мястото, понеже всеки може да прецени, че в рамките на Европейския съюз ние сме единствената държава, която отива на такова високо ниво на тази инагорация. И ми се струва също, че и по линия на НАТО е така, като, разбира се, изключим Македония, която е сериозен кандидат, но все още не е член на НАТО, поне доколкото на мен ми е известно.

Водещ: При такава геополитическа ориентация на Турция какво поведение трябва да има България?

Георги Димов: Аз и друг път съм го казвал, ще го повторя – че ние, и това е нашият външнополитически курс, винаги сме се стремели да поддържаме с нашата югоизточна съседка нормални добросъседски отношения. И това ще продължи, искам да ви уверя. Въпросът е, обаче, дали тези отношения ще прераснат в приятелски и напълно съюзнически и партньорски. Това вече зависи единствено от Анкара. Първо, след опитите, знаете, преди две години за груба намеса в нашите вътрешни работи и изборен процес – неща, които ние никога не сме си позволявали и никога няма да си позволим, защото имаме други разбирания за демокрация и за международни отношения. И разбира се, на фона на този външнополитически курс, който нас като член на Европейския съюз и на НАТО в една или друга степен няма как да не ни притеснява и ние сме длъжни много внимателно да го следим и да отстояваме нашите национални интереси и категорично да не допускаме каквато и да е друга намеса в нашите вътрешни работи. И най-важното, което е – един много ценен принцип от дипломацията: пълна взаимност, абсолютна: „както правите вие, така и правим ние“.

Водещ: Реципрочност.

Георги Димов: Реципрочност и взаимност, точно така. В България няма засега избори, но то винаги могат да се появят. И тук има един много важен проблем, който е – с едни грозни сцени с т.нар. изборен туризъм и двойното гражданство между нашите държави. Ние час по-скоро трябва да го решим този проблем. Не трябва да го оставяме в непосредствена предизборна обстановка. Просто ние в отношенията с Турция трябва да направим така законодателството си, че огледално да копираме турското законодателство. Аз неслучайно казах – както вие, така и ние.

Водещ: Това дали ни е възможно?

Георги Димов: Ако някой ви казва, че не е възможно, просто не му вярвайте. Правото е създадено, за да служи на държавата. Ако не е така, не е никакво право – първо. И второ – по отношение специално пък за гражданството, и в нашето, сегашното законодателство, по-специално в Закона за българското гражданство, има много сходни текстове. Например за получаване на гражданство – един от случаите – по натурализация – там има много изисквания към лицето, но едното от тях е да се откаже от досегашното си гражданство. След това има две поправки в закона. Първата е, когато ние станахме член на Европейския съюз – че това изискване не важи за страните-членки на Европейския съюз, понеже ние вече сме една държава. И след това има още една поправка, която не важи за гражданите на още три-четири държави, които имат партньорски отношения с Европейския съюз – това е и Конфедерация Швейцария, и Норвегия, и Лихтенщайн, с които също е премахнато това изискване. И по този начин, по тази логика ние можем да променим нашето законодателство по отношение на нашата югоизточна съседка. И ще има една запетайка, че това важи, докато тя все още не е станала член на Европейския съюз. Ако и когато стане, естествено законодателството винаги може да се промени – никакъв проблем няма.

Цоня Събчева