Георги Димов: По конфликта в Сирия България да не избързва и да отговаря на въпроси, които не са зададени

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: След срещата в Техеран на президентите Владимир Путин, Реджеб Ердоган и Хасан Рохани, в петък вечерта и Съветът за сигурност на ООН обсъждат ситуацията в сирийския град Идлиб. САЩ, които председателстват към момента постоянно действащия орган на организацията, свикват срещата, за да обсъдят възможността сирийските сили, с руска подкрепа, да използват химически оръжия срещу бунтовниците и цивилните в района. Припомням, че срещата от деня на тримата президента не постигна обща подкрепа за примирие в сирийската провинция. Въпреки официалните декларации на президента и външният министър на Турция, страната разполага още бойна техника по границата си със Сирия. При това положение възможно ли е примирието в Идлиб? Въпросът е към Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Господин Димов, ако искаш мир, готви се за война. Тази максима сякаш илюстрира поведението на Турция. Президентът Ердоган хем се обявява срещу евентуална офанзива в Идлиб, хем трупа бойна техника по границата със Сирия. Какво реално иска нашият югоизточен съсед, какво се стреми да постигне?

Георги Димов: Точно така, права сте. A la guerre comme a la guerre. Но аз преди това искам да изкажа лаконична оценка за срещата в Техеран. Това всъщност беше едно голямо нищо. Очевидно е това. Що се отнася до вече решенията във формата ООН, предстои да видим. И аз предполагам, че съвсем скоро ще разберем точно за какво става въпрос. Но понеже започнахте с тристранната среща на най-високо равнище в Техеран, по линия на така наречения „Процес от Астана“,  който е заместител и алтернатива на Женевските мирни преговори за Сирия. И ми се струва, че на първо място, трябва да изведем различията, които често са и диаметрални между тримата участници. Значи, това са Москва, Техеран и Анкара. На първо място, очевидно е, че Русия цели в Сирия поне две неща – преди всичко, на първо място, да легитимира господството си в страната очевидно чрез сегашния режим на Башар Асад. И на второ място, да стопира по-нататъшно разпространяването на присъствието, най-общо казано, на САЩ. И, разбира се, покрай това нещо, да се утвърди като супер сила и в чисто военна обстановка, както и да унищожава джихадистите от бившите съветски републики още там, на територията на Сирия, да не ги допуска на своя територия. И, разбира се, в изпълнение на тези основни цели, може да се каже, че привличането на Турция на своя страна за Русия е безспорен стратегически успех. Що се отнася до Иран, той също има две основни цели там. Пак, за да легитимира присъствието си в Сирия, включително и нещо като менторска роля по отношение на шиитския ислям и организацията „Хизбулла“. И с политически, на второ място, с политически средства да пробие ембаргото на САЩ. Разбира се, има и трета мисия или намерение – фактически да следи пулса на нещата по отношение на кюрдската тематика и да се пази този бацил да не заразява и иранските кюрди. Също така да направи шиитска дъга – като се започне от Иран, през Ирак и до Сирия. За Турция, обаче, нещата съвсем не са така и има съвсем различни интереси и позиции както в сравнение с Русия, така и с Иран. И просто даже друго нещо може да се каже – Турция беше принудена да се присъедини към процеса от Астана заради разрива си със САЩ, това всички го знаем. Дори насила, против волята си. И много често й се налагаше да казва „да“ на решения и стъпки, които тя не ги долюбва, те не са в неин интерес, само и само, за да разбие господството на сирийските кюрди в историческата област Рожава в Северна Сирия. Както и да проведе, разбира се, тези двете военни операции, да продължи военното си присъствие на територията на Сирия. Едната е „Щитът на Ефрат“ миналата година, пък сега тази година „Маслинова клонка“ в района на Африн. И очевидна е целта и стратегията на Анкара в три основни направления. На първо място, да стесни фронта до областите на взаимодействие между САЩ и Партията на демократичното единство и Отрядите за народна самозащита на сирийските кюрди. На второ място, да покаже на Вашингтон и да го накаже, тя поне така си мисли, че има и друга алтернатива. И разбира се, да спечели уважаемо място на масата за преговорите по Сирия, които рано или късно ще трябва да се състоят. И ето това са различията между трите държави, които искам да подчертая, едната е разбира се супер сила, световна сила, а другите са в една или друга степен регионални сили.

Водещ: Господин Димов, каква е вашата прогноза – ако ударите на Русия към Идлиб продължат и реакцията на САЩ не закъснее, какво реално може да се случи и какво би направила Турция? Питам ви, защото все пак ни е южен съсед. За нас този конфликт е Близък, не Среден Изток.

Георги Димов: Никак. Този конфликт е на една ръка разстояние, наистина. Той е през една маса, в съседна държава. И наистина трябва да внимаваме и да имаме готовност за всичко. Вижте, аз оставам с впечатление, разбира се, ще изчакаме, но тези анонси, които поне до днес се чуха и продължават да се чуват, говорят за евентуална готовност за провеждане на трети ракетен удар по Сирия, заради евентуално възможно използване на химическо оръжие и това го чухме от…

Водещ: От Владимир Путин, пояснявам за слушателите.

Георги Димов: Точно така. Но зад този трети ракетен удар има готовност от водещите западни държави. Например, специалният представител на САЩ за  Сирия Джеймс Джефри намеква и то не намеква, а го казва директно, че се подготвя използването на  химически оръжия в Сирия. Веднага го допълни министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис, че сирийските бунтовници, така наречената умерена сирийска опозиция не разполага с химически оръжия, следователно такива оръжия има в другата страна. В официалната, в силите на режима на Башар Асад. Също така имаме изявление на началника на генералния щаб на Франция.

Водещ: На френската армия, Франсоа Льокоантр.

Георги Димов: Точно така. Готови сме да ударим Сирия, ако бъдат използвани химически оръжия. Също така, знаете че се доразви случая Сергей Скрипал и „Новичок“. И всъщност целият Запад застана твърдо зад Лондон. Не само САЩ, и Франция, и Германия, и т.н. И също виждаме и самите публикации в руската преса и в турската преса. Фактически даже руската преса в петък в аванс разкри, че се очаква грандиозен, невероятен спор между Путин и Ердоган пак заради обстановката в Идлиб. А пък руската пропаганда непрекъснато напомня какво е свършила руската армия там. Сигурно е така, че примерно е унищожила близо 90 хиляди екстремисти, че е завоювала над 140 населени места, а освободената територия като размер е над 100 хиляди кв. км. Така че ето я тази обстановка, която се подготвя. И на фона на тази обстановка, аз искам да направя връзка и между срещата в Техеран и това, което се очаква сега по линия на ООН, Съветът за сигурност и въобще на международната общност, за да изведа и да подчертая, четирите ключови въпроса, по които всеки ще се определя и самоопределя по отношение на ситуацията в Сирия. На първо място, ние започнахме да говорим за това, това е евентуалната трета поредна ракетна атака на западните съюзници в Сирия. Също така второто е, бъдещето на сирийския президент Башар Асад. На трето място, турското военно присъствие в региона. И на четвърто място е бъдещето на държавата Сирия и запазването на нейната териториална цялост. И като погледнем, всичките участници в така наречения „Процес от Астана“, от една страна, помежду си имат страшни различия по тези четири ключови въпроса. А също така и позицията на Запада е съвсем друга. Например. Аз взимам повод от последната ракетна атака, тя беше на 13 срещу 14 април тази година. Всъщност Анкара и лично Ердоган подкрепиха удара на САЩ, на Франция и на Великобритания. Докато и Техеран, и Москва разбира се, бяха твърдо против. И всъщност по тази тема, по тази точка се появи страшна пробойна в този троен формат. По отношение на политическото бъдеще на Асад. Анкара под някаква форма беше привлечена зад позицията и на Москва, и на Техеран, понеже те и двете подкрепят Асад, макар че там поводите и причините са различни. И в един момент се съгласи той да остане все пак известно време на власт, но след тази ракетна атака, веднага си промени мнението. Третото, какво да кажем за третото – турското военно присъствие. То е нежелано не само от международната общност като цяло, но и от Москва, и също от Техеран. Много пъти продължава да се изтъква, че Турция категорично трябва да изтегли войските си. И между другото, не трябва да забравяме, че в момента в резултат на първата операция „Щитът на Ефрат“ миналата година, Турция е окупирала над 3500 кв.км сирийска територия и няма никакво намерение да се изтегли. И, разбира се, по отношение на бъдещето на държавата Сирия и запазването на нейната териториална цялост – Иран под една или друга форма работи в това направление по свои си интереси и мотиви. Русия също подкрепя сегашния режим и Сирия, докато при Турция нещата са съвсем различни. И това, което и вие казахте за продължаващото съсредоточаване на турски войски по границата, наистина ситуацията става много опасна и взривоопасна и неконтролируема, според мен.

Водещ: Господин Димов, какво трябва да бъде поведението на  България, позицията на България в тази ситуация?

Георги Димов: Вижте, аз винаги съм бил на мнение, че специално в отношенията си с нашата югоизточна съседка, ние трябва да се стремим към добросъседство. И ние в пълен обем ще трябва да изпълняваме това, което между другото е предвидено от международно правна гледна точка, това е нашият договор, последният договор, подписан през 1992 г.  – заглавието му е Договор за добросъседство, приятелство, сигурност и сътрудничество. По отношение на тези събития, разбира се, които се случват и в Сирия, и в самата Турция, ние имаме начин да изкажем нашата позиция внимателно, и като отчитаме интересите и на Запада, и на тези западни структури, към които ние принадлежим, а това са ЕС и НАТО. И само в тези рамки. И второто, което е, ми се струва че, понеже наистина тук става въпрос за световен проблем, да не избързваме и да отговаряме на въпроси, които не са зададени.

Водещ: Например?

Георги Димов: Да изказваме подкрепа или отричане на една или друга теза. Да пренебрегваме евентуални общи позиции на нашите приятели, съюзници и партньори, които ще има по темата. Ние извън това категорично, според мен, не трябва да излизаме. Ние можем да действаме само с една такава групова игра и групова логика и съображения. А пък иначе, разбира се, що се отнася конкретно на самата ситуация вътре в Турция, и в политически план, и по отношение на демокрация, икономика и т.н., също има много засади, за които ние трябва да внимаваме и да имаме готовност, защото наистина освен това, което сега в Сирия се случва, действително обстановката вътре в Турция е много сложна. Това е меко казано. И там има не само такива икономически и политически аспекти, а се задава също и много силно социално напрежение. И не е известно накъде може да избие. Така че пак съветът ми е съвсем внимателно, балансирано да се следи конкретно ситуацията каква е и да не се дава повод за никакви провокации и повторни опити за намеса в нашите вътрешни работи, каквито имаше преди една-две години. Примерно за нашия изборен процес, и политически процес. И също така пренасянето на наша територия на проблеми, които не са наши. По линия на борбата с така наречените „гюленисти“ и също така с кюрдите, най-общо казано. Дали са турски, сирийки и т.н. Там и по двете линии имаме пробойни, има наши граждани, които са потърпевши и в момента са в турски затвори. И затова пак казвам, че трябва страшно много да се внимава.

Цоня Събчева