Георги Димов: Президентът Ердоган шантажира със заплахи за бежанци и мигранти

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Около 30 000 мигранти от Турция може да се насочат към България чрез Похода на надеждата, за да се доберат до Австрия и Германия. И като разбрахме от г-н Ердоган, че в Турция броят на мигрантите вече минава 4 милиона, излиза въпросът: шантажира ли турският президент с поредната порция от 30 000 бежанци? Анализът е на бившият генерален консул в Одрин Георги Димов.

Георги Димов: Ако трябва да ви отговоря лаконично, очевидно е, че това е поредният шантаж. А пък е поредният шантаж или опит за шантаж понеже аз само искам да напомня, че преди по-малко от месец, в началото на април имаше такъв подобен шантаж и то тук на нашата граница, когато хиляди мигранти буквално заляха Одрин. И точно по абсолютно същата схема – разпространява се слух сред мигранти и бежанци, че границата ще бъде отворена и Германия ще ги приеме. И идват те тук близо до нашата граница – турско-българската – и особено турско-гръцката граница със сухопътен, с жп транспорт и така нататък. И само в рамките на няколко дни бяха заловени над 2 000 такива „неорганизирани“ мигранти. Така че сега със сигурност се подготвя нещо подобно, но аз искам да кажа няколко по-общи становища за проблема и реалните заплахи в темата за бежанците и миграцията от югоизток. Понеже тук има няколко основни понятия и числа, с които често се спекулира. Първо за броя на пришълците от Турция. Вие казахте едно число. Аз после ще ви кажа всъщност какви са реалните неща. Второто е за финансовото им обгрижване по линия на ЕС. И на трето място, разбира се, включително и този шантаж, това преди всички е форма на рекет чрез тях днешна Анкара да извива ръцете на Брюксел по линия на така наречния „Балкански път на бежанци и мигранти“. И това оръжие е очевидно, че се използва по три направления и съображения лично от сегашния президент Реджеп Таип Ердоган. На първо място,  това е за политически натиск. Например получаване на визова либерализация за пътуване на турски граждани в страните от ЕС. Както и преразглеждане и модернизация на митническия съюз и евентуално продължаване на преговорите за присъединяване. Това е първото. На второ място са финансовите траншове от Брюксел заради мигрантската тежест. И третото е за попълване на дълбоките пробойни в днешното плачевно състояние на турската икономика.

Водещ: Г-н Димов, този шантаж или тези вълни от шантажи докога ще продължат?

Георги Димов: Аз неслучайно изброих тези три основни направления. Първото е тези бежанци и мигранти да се използват като политическо оръжие. На второ място да се получават все повече и повече финансови средства от Брюксел и ако е възможно, по досегашната схема – без отчетност, на ръка, в брой, кеш, на което Брюксел многократно се противопоставя и аз съм сигурен, че в бъдеще няма да се правят подобни пропуски, просто тези пари се дават за конкретни цели. И, разбира се, важен акцент е тежкото положение на турската икономика. Но аз искам тук веднага да направя едно разграничение между мигранти и бежанци, което е много съществено и наистина се правят опити да се объркват понятията. Тези пари, които Брюксел отпуска и тези ангажименти, които е поел към Анкара, те засягат единствено така наречените бежанци, които са в лагерите по границата със Сирия. Те са около 21-22 лагера. И не че аз го казвам. Миналата година имаше специален доклад на тяхната служба там, обществения защитник, омбудсманът. И по техни данни в тези лагери се намират 6,69 % от всички сирийци, които са напуснали територията на Сирия. Значи останалите в Турция са мигранти. И ако приемем, че са 3,5 милиона са сирийските „пришълци“, значи бежанците в тези лагери са някъде над 250 000. Всичко останало е на свободен режим и това е проблем на самата Турция. Брюксел не може да се ангажира с него. Но пък самото присъствие на тези мигранти и е потенциално опасно поради това, че чрез тях се променя етническата мозайка. В момента в Турция се заформя една нова етническа мозайка. Досега бяха кюрди плюс турци. Сега добавяме и арабите – сирийци и много други такива от Близкия Изток и от по-далечни дестинации. Така че и това трябва да го отчитаме, защото е голяма бомба със закъснител. Специално за сирийските мигранти, пак подчертавам – мигранти, над 1,5 милион от тях са на възраст под 18 години. Можете да си представите за какво става въпрос. И се правят оценки, че дори войната в Сирия да свърши, в Турция ще останат не по-малко от 4-5 милиона сирийци, което разбира се ние няма как да не го отчитаме и да се съобразяваме с това нещо.

Водещ: Тези цифри на са ли известни както в ЕС, така и в САЩ и в щаб квартирата на НАТО? В крайна сметка ЕС има сделка с президента Ердоган от 2016 година. И турският президент твърдеше, че си спазва ангажиментите по тази сделка. А се оказва, че държи в ръкава си потенциална бомба.

Георги Димов: Точно така е. Аз затова казах, че се спекулира умишлено с тези числа и с тези данни. Действително ангажиментите на ЕС от 2016, както казахте, от 20 март влезе в сила, всъщност беше постигната тази договорка за размяна на мигранти срещу бежанци плюс визова либерализация за турски граждани и плюс това финансово обгрижване от страна на Брюксел, пак подчертавам – това се отнася само за бежанци, не за мигранти. И тогава 2016-а беше договорено в рамките на три години – 2016-а, 2017-а и 2018-а – на Турция да се изплаща по 1 милиард евро годишно. И този ангажимент на Брюксел е изпълнен. Миналата година тук на 26 март мисля,  че беше, във Варна имаше среща на висока равнище във формат ЕС-Турция по време на нашето европредседателство. И тогава беше отчетено, че по-голямата част от тези пари са изплатени и тогава лидерите на ЕС докладваха, че са осигурили допълнително 1,5 милиарда евро за следващия тригодишен период. Значи за 2019-а, 2020-а и 2021-а година, а другите ще бъдат търсени. Мисля, че след това те бяха намерени, включително миналия месец нашият министър на външните работи официално оповести, че в рамките на тези средства нашата квота, нашият принос е 3,2 милиона евро. Това е в зависимост от нашите вноски в ЕС. Така че за следващия тригодишен период, който започва от  тази година, също ще бъдат осигурявани около, аз ги закръглям числата, но около 1 милиард евро именно за бежанците. И ако ги разделим тези числа за тези два тригодишни периода, да кажем около 6 милиарда евро при 240-250 хиляди бежанци, това е някъде по около 20 000 – 25 000 евро на човек.  Тук влизат възрастен, дете и така нататък. Така че тези пари никак не са малко, но тези пари пак искам това да го подчертая, че при днешното изключително тежко икономическо състояние на Турция сегашното ръководството иска да ги използва за попълване на пробойните и всъщност да не дава никаква отчетност на ЕС, а тези  пари се дават за конкретни цели, за бежанските лагери се дават, за които ви казах – 21, 22 лагера. Дават се за санитарни неща, обучение на деца и така нататък. И всичко това трябва да се отчита така, както ние го отчитаме. Ние сме член на ЕС и всеки евроцент го отчитаме с документи. Иначе няма как да стане. Това са проблемите и тези опити, които се правят, за да се упражнява политически натиск общо към ЕС и да кажем тук по Балканския път на мигрантите и бежанците, но те са повечето мигранти и също така като се отчита изключително тежкото състояние на икономиката на Турция. В момента оценките на редица анализатори са, че Турция се намира в дълбока икономическа криза. Данните го показват. Например миналата година икономическият ръст е 2,6 %. Това е най-ниското равнище през последните 10 години. Това са данни на Международния валутен фонд. За тази година се предвижда спад от 2,5 %, а пък за 2020 евентуален ръст със същото число – 2,5 %. Тоест в продължение на две години фактически икономиката на Турция ще тъпче на едно и също място. Много са показателни също така, да слезем от макро равнище на битово ниво, това са спестяванията на турските граждани. Данните за тях също са страшно показателни. Например до 31 март, аз неслучайно казвам тази дата, защото тогава  бяха последните местни избори, спестяванията на турските граждани във валута са нараснали на рекордно високото ниво от 182 милиарда щатски долара. Това са същите тези омразни щатски долара, чрез които се извършва „икономически тероризъм“, по думите на президента Ердоган. И в момента над 50% от спестяванията на гражданите са именно във валута. И също така не може да не се отчита на този фон и рязкото намаляване на валутните резерви. Например миналия месец нетните резерви на Централната турска банка паднаха дори под 26 милиарда долара. Наблюдава се постоянно „бягство“, изтегляне на чуждите инвеститори. Кризата в Турция представлява заплаха и за страните с възникващи пазари. Това са 22 държави, включително там влиза и нашата страна. И ние вече това го изпитваме. Поради срива на турската лира нашия износ все повече и повече се затруднява и се увеличава вносът. Имаме постоянен и все по-нарастващ външнотърговски дефицит.

Водещ: Г-н Димов, правим този разговор, за да опитаме да прогнозираме перспективите от  шантажната политика на южната ни съседка. Защото ако 30 000 бежанци съставляват една вълна от мигранти, атакуваща Балканския маршрут, то при 4 милиона бежанци и мигранти нас ни очакват поне още 100 такива опита за рекет. Така ли е?

Георги Димов: Права сте. Така е. И ние това трябва да го отчитаме. Ние трябва да го отчитаме и чрез позициите и посланията на нашие приятели, съюзници и партньори по линия и на ЕС, и на НАТО. И всъщност чрез това да си обясняваме и асимилираме определени причини, за да се случи това нещо. Аз само ще кажа един факт. Всеки може сам да си направи изводите. На 13 януари тази година президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува в социалните медии съобщение, което силно раздразни Анкара, но то е много показателно, а именно, че: „ако Турция атакува кюрдите, има предвид сирийските кюрди, ние като САЩ ще я опустошим икономически”. Да напомня само, че това е втората подобна заплаха на американския президент. Първата той я изпълни на 13 август миналата година, когато се срина турската лира. 1 щатски долар вече струваше 7,50 турски лири. След тази заплаха турската лира за пореден път се срина, но на по-ниско ниво, на 5,5 турски лири, а в момента 1 щатски долар се разменя за 6 турски лири. Ето това е истинската ситуация и ето там е тясното място на сегашния режим в Турция, поради което всъщност беше и тази загуба на местните избори, при които опозицията успя да спечели в 5 от 6-те най-големи суперградове, включително столицата Анкара, мегаполиса Истанбул, Измир, Анталия и Адана, където всъщност, ако щете, е съсредоточена и икономиката и близо половината от населението на самата страна. Ето за това става въпрос.

Цоня Събчева