Георги Димов: С Турция можем да имаме привилегировано сътрудничество, включително извън ЕС и НАТО, но не против тях

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ “Метроном“

 

Водещ: На посещение у нас бе министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу. Полезна ли бе тази визита или бе част от рутинен дипломатически протокол? Очакваме разяснения от бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов. Господин Димов, какъв анализ правите на това посещение? То изглежда сякаш закъсняла, с година по-късно връщане на планирано посещение визита?

Георги Димов: Без съмнение е така, както Вие казахте. А пък иначе, световната тема вчера и днес е Брекзит. А нашият скромен информационен принос е именно идването на Мевлют Чавушоглу.

Водещ: А защо го свързвате с Брекзит?

Георги Димов: Свързвам го в смисъл такъв, като информационна тежест, хайде така да се изразя, и като отзвук. Но иначе, лаконичната оценка е за нормално, нужно и закъсняло посещение. Защото става въпрос все пак за външен министър на нашата югоизточна съседка.

Водещ: Защо закъсня това посещение?

Георги Димов: Визитата трябваше да стане точно преди година – през февруари 2019-та. И тогава това посещение стана невъзможно и безпредметно след скандални изявления на турския външен министър и още не по-малко неприемливи думи на бившия турски посланик у нас Хасан Улусой. Първият път, февруари 2019-а, имаше призив, нека да напомня на вашите слушатели, на Мевлют Чавушоглу към нашето правителство за опрощаване на задълженията на една от признатите и защитаваните от закона деноминации, тази на мюсюлманската религия. И тогава на този фон, нека пак да напомня, имаше инфарктна среща, и по-точно непровеждането й в Букурещ, на нашия министър-председател Бойко Борисов с турския вицепрезидент Фаут Октай, който го накарал да чака пет часа, така поне се твърди. А пък не последва исканото от нас извинение от Анкара. А пък втория път, на 26 март, и то това е Денят на Тракия, на някаква церемония в Кърджали, когато Негово превъзходителство бившият турски посланик ни съветваше, назидаваше и едва ли не предупреждаваше да учим турски език, ако искаме турски фирми да ни наемат или да станем подизпълнители. И тогава там пак беше нашият премиер, той реагира много остро, и то с основание. Тези два случая се допълват с подобен от март 2017-та на тогавашния министър на труда и социалната сигурност Мехмет Мюеззиноглу, който ни поучаваше кой да влезе в Народното събрание, като ни насочваше към тогава подкрепяната от Турция политическа партия ДОСТ и лично нейния лидер Лютви Местан. По същото време се случи бягството на г-н Местан в резиденцията на още по-предишния турски посланик Сюлейман Гьокче. И трите случая, разбира се, бяха в условията на предизборна обстановка и паника в Турция, и израз на евтини външнополитически сметки и трикове. Сега обаче имаме променена обстановка. Как се вписва в нея тази визита. На първо време, както казахме, това е реализиране на една замразена визита, образно казано, поставяне на трупчета в продължение на цяла година. На второ място, идването на Мевлют Чавушоглу у нас е първото му официално посещение, и то се реализира повече от четири години след като стана външен министър на Турция. И третото, което е, през първия ден на двудневното официално посещение, преди срещата с Румен Радев, новият турски посланик у нас Нейно превъзходителство госпожа Айлин Секизкьок връчи акредитивните си писма, преди нашият президент да приеме Чавушоглу. И всичките тези факти и обстоятелства без съмнение са предпоставка за развитие на двустранните отношения, в смисъл туширане на напреженията и пълно нормализиране на диалога и на доверието.

Водещ: Какво очаква турската страна от България?

Георги Димов: Нека първо да обърна въпроса, ако ми позволите – ние какво очакваме. След това ще отговоря и за турската страна. Понеже ние имаме едно главно условие, а именно стриктно спазване и съобразяване с трите главни стълба в междудържавните отношения – равнопоставеност, взаимно уважение, ненамеса във вътрешните работи. И на тази основа, и задължително като градивна база – мерки за по-нататъшно укрепване на доверието. За да имаме нормални  отношения, като добри комшии – приятелски и служещи за пример в региона – така се изрази самият Мевлют Чавушоглу. По-нататък ние според мен може да имаме взаимноизгодност, някакво такова по-специално, да кажем привилегировано сътрудничество, включително извън ЕС и НАТО, разбира се не против тези два стълба на нашата геополитическа и цивилизационна ориентация. Ако е възможно да постигнем някакво такова успоредно, допълващо се, запълващо някои такива празноти сътрудничество. Но, разбира се, в рамките на правилното съчетаване на ценности и интереси, както го правят и на запад, и на изток. И тук въпросът е за правилното съотношение между допустими компромиси и категорични червени линии. А пък иначе, това, което иска турската страна е подобно на това, към което и ние се стремим. Нека да очертаем главните области за развитие на отношенията, които, между другото, бяха обсъдени по-подробно, и това е нормално, между самите министри на външните работи на двете страни. Значи, лаконично казано, на първо място това е засилване на сътрудничеството в областта на енергетиката, на икономиката и на търговията. Същото се отнася и до сигурността и борбата с тероризма, включително мигрантския натиск, както и точното прилагане на съвместното изявление между ЕС и Турция от 18 март 2016-а, то влезе в сила на 20 март, точно за това – за овладяване на мигрантския поток към Европа. На следващо място, от което е силно заинтересована и Анкара, и София, това е ситуацията в Близкия Изток и Северна Африка, и разбира се, актуални въпроси от дневния ред на Европейския съюз. И сега нека да кажа някои конкретни неща. Примерно да кажем за търговията, която очевидно е била на първо място в тези разговори. Факт е, че имаме добри икономически връзки между двете страни и има постоянно нарастване на стокообмена. Примерно за 2018-а той е над 4 милиарда евро, по неокончателни данни миналата година е отбелязал ръст от повече от 10%. А пък самият Мевлют Чавушоглу заяви, че целта е двустранният стокообмен да нарасне до 10 милиарда евро. Дано да стане. Освен това, пак по негова оценка, България и Турция са енергийните хъбове в Европа. И дано наистина да е така.

Водещ: Как турските медии оценяват тази визита? А и съвпадането й с връчването на акредитивните писма на посланик Айлин Секизкьок?

Георги Димов: Очевидно дипломатически това е било съгласувано и е редно, и е добре така да бъде,. Това е първо. Второ, пак е редно, но невинаги се случва, все пак Мевлют Чавушоглу беше приет от най-големите институционални фигури в страната.

Водещ: От президента и от премиера.

Георги Димов: Президент, премиер и председател на Народното събрание. Пълен комплект. Така че със сигурност е така. Но, ако трябва да бъда откровен, определено това не е централната тема в Турция – посещението у нас. Направи ми впечатление, че информациите са предимно на официалната анадолска агенция и цитират от другите медии. Има 3 – 4 по-различни акцента и малко по-неизвестни у нас. Първият е за изразената позиция на Чавушоглу относно задоволството на Анкара от подхода на България към Турция в рамките на ЕС. Тоест подкрепата, която ние им оказваме по брюкселска линия. На второ място, неговата среща с турски бизнесмени, развиващи дейност у нас. И аз на публикуваната снимка виждам, че те са не повече от 30 – 40. И на трето място, е имал отделна среща с т.нар. сънародници и представители на мюсюлманското вероизповедание. Но мен от цялата визита ми се струва, че ние трябва да направим по-задълбочен анализ и оценка, и да обръщаме по-специално внимание точно на енергетиката и действителното разнообразяване на източниците и трасетата за енергийни доставки у нас. И нека да не забравяме, че САЩ са против втората линия на газопровода „Турски поток“, каквото и ние да си говорим.

Водещ: Да, той е в санкционен режим.

Георги Димов:  Разбира се. Тъй като, вижте, Вашингтон я разглежда тази втората тръба, пък и първата, пък и „Северен поток 2“ като стратегически проект на Русия. Тоест силният им аргумент е, че Москва ползва енергоизточниците си като политически инструмент, за да разделя Европа. И това го заяви не кой да е, а заместник-държавният секретар по политическите въпроси на САЩ Дейвид Хейл преди 20-ина дни, който така и не дойде в София на 8 януари, за да открие първата сесия на стратегическия диалог България – САЩ и да се срещне лично с премиера Бойко Борисов. А пък същия ден нашият министър-председател отиде на церемонията по откриването на първата тръба в Истанбул, заедно с Владимир Путин, Ердоган и сръбския президент Вучич. Вижте, тук най-важното според мен е накрая откровено да си зададем въпроса и да намерим правилния отговор – откъде и как да си доставяме природен газ? Това е питанката. Значи, у нас, поне засега, това, което аз знам, няма открити големи залежи на конвенционална газ. Има шистов газ, но засега има мораториум. Има също така две сонди в Черно море, дано нещо излезе оттам. Така, свършено е с това, което е ситуацията у нас. От Александропулус – пристанището в Гърция, внос на втечнен газ. Не е задължително той да бъде американски, първо. Второ, не на първо място трябва да се поставя цената – може и да е малко по-скъп, може да е малко по-евтин. Те, между другото, цените там варират. По-важното обаче тук е точно тази независимост, тази диверсификация. На следващо място, на 2 януари тази година беше подписано споразумението за газопровода EastMed, това е Източносредиземноморският газопровод между Гърция, Кипър и Израел, и се очаква Италия също да го подпише. Предвижда се да бъде изграден в рамките на 7 години и по него да потече годишно 10 милиарда кубически метра газ, който си отива към Италия, но евентуално и ние може да се захранваме. На следващо място, това са сериозните проучвания в акваторията на остров Кипър, където има много голямо количество доказани залежи и на петрол, и на газ. Тук говорим специално за петрола, това са осем милиарда барела, а пък за природния газ – три и половина трилиона кубически метра, което е една десета от резервите на Русия. Разбирате ли за какво става въпрос? На следващо място, от Северна Африка и Либия по-конкретно. И затова е важна позицията, която ние имаме. Значи, от нас се очаква да сме обрани, сдържани, внимателни, но в същото време да знаем в кой отбор играем. В този на Запада – като ценностна ориентация, като интереси или в този на Изтока.

Водещ: Ние сме си направили избора вече.

Георги Димов: Да. Отводна сме си го направили. Същото се отнася и за задаващия се евтин газов поток от Катар, Саудитска Арабия и Иран през територията на Сирия – това същото важи. Ето защо от икономическа гледна точка, а това е и нашият национален интерес, трябва много да внимаваме какви позиции заемаме и в кой отбор играем.

Цоня Събчева