Георги Димов: Цената на Турция е 3 в 1 – пари, визи, членство в ЕС, последното е за благозвучие

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Като част от конституционните промени за замяна на парламентарната република с президентска, правителството в Анкара финализира проекта си за преструктуриране на турското разузнаване. Промените предвиждат разузнаването да бъде разделено на местни чуждестранни единици към Дирекцията за национална сигурност. С оглед на измененията системата на държавното управление ръководител и координатор на службата за разузнаване ще бъде президентът. Скоро ли ще имаме за съсед президентска република и как ще повлияе това на Балканите? Темата ще коментираме с Георги Димов, бивш генерален консул на България. Господин Димов, ще осъмнем ли съвсем скоро със съсед президентска република и то не с кого да е начело, а с Реджеп Тайип Ердоган?
Георги Димов: Вижте, наистина дневният ред откъм югоизток в момента поставя две взаимно свързани теми, които пряко ни засягат. На първо място е това, което и Вие анонсирахте – предстоящото преструктуриране на Националната разузнавателна организация на Турция (MIT), а то е свързано и със замислените конституционни промени за въвеждане на президентска република. На второ място няма как да пропуснем мигрантско-бежанския поток. Най-общо казано – заплахи за нашата сигурност. По първата главна тема за реконструкцията на турското разузнаване и задаващата се президентска система: виждаме, че автократичният режим на Реджеп Тайип Ердоган очевидно няма да спре пред нищо. Тоталният контрол върху разузнаването и неговото преподчиняване са само една от поредните целенасочени стъпки. След армията, полицията, магистратите, местната власт, академичната общност, кюрдското политическо представителство и каквото друго се сетите явно сега идва ред и на разведките. Защото въпросителната вече не е „Дали?“, а „Кога?“ Турция де юре ще смени формата си на държавно управление с преминаването от парламентарна към президентска република, особено след като турските националисти подкрепиха силно желаните от Ердоган промени в Конституцията. Този нов етап в историята на югоизточната ни съседка може да стартира по всяко време. Най-вероятно още през първата половина на 2017 г. Със сигурност може да се очаква именно тогава да бъде насрочен референдум и на това допитване, при сегашната страхова психоза в Турция, е очевидно какво ще излезе от избирателните урни. Но дори и за сегашната ситуация на извънредно положение, удължено с нови три месеца, мисля че беше до 19 януари, Ердоган се чувства достатъчно комфортно да управлява с президентски декрети. Нищо не му пречи и може да има и трето, и четвърто, и т.н. продължаване на извънредното положение с допълнителни срокове от по 3 месеца. Точно тук е мястото за отговор на Вашия въпрос – как ще се отрази всичко това на Балканите? Този въпрос преминава през питанката за цената на Ердоган. Понеже той може да се задържи на власт вече единствено по пътя на по-нататъшното разделение и противопоставяне. За него няма връщане назад. Не само вътре в страната, сред турското общество, но и по отношение на съседите, на региона като цяло и най-общо, от гледна точка на глобалния мир и стабилност. Вижте, Ердоган няма друга цена. Не е възможна различна опция. Това става все по-очевидно и наистина е неоспоримо.
Водещ: Тъй като Турция доста често разиграва картата с мигрантския поток, който ще бъде потенциално отприщен към Стария континент, виждате ли намек за уплаха у Гърция, след като се случи следното в изминалите дни – трима от турските военни пилоти, които след опита за преврат избягаха в Гърция, ще бъдат екстрадирани, други трима няма, за останалите двама решението ще бъде взето утре. Ако това, да кажем своего рода соломоновско решение на Гърция, идва в последните дни, то е защото имаше предупреждение за последици за преговорите по кипърския въпрос, заради цялостната заплаха към Европа, че мигрантите ще бъдат насочени към нея или отделно заради напрежението, което вече има между Гърция и Турция заради Лозанския договор и определянето на държавните граници между двете страни?
Георги Димов: Всичко, което казахте, е валидно и може да се посочи като достатъчно силни аргументи и основания на Гърция да действа по такъв начин. Но понеже темата е гореща и ни засяга пряко, защото и при нас имаше подобни случаи, нека направим връзка и преход към тези случаи у нас. Възможно да има и нови такива, разбира се. Искам да дам само два жокера. Първо, нека не забравяме, че в случая с Гърция става въпрос за дезертирали от армията военни – независимо дали са етикетирани като „гюленисти“. Това безспорно е силно укоримо и жестоко наказвано престъпление навсякъде по света. И второ, турският военен хеликоптер, с който се осъществи бягството, беше върнат със значително закъснение, мисля че бяха десетина дни, при това забележете – без цялата електроника и специално и силно секретно военно оборудване, което дезертьорите в знак на патриотизъм, видите ли, били изхвърлили в Егейско море. Да ходи сега Анкара да си го търси по морските дълбини. И ето точно тук излиза логическата връзка с двата подобни случая на бягството на гюленисти и тяхното предаване тихомълком на Турция и то незабавно, а не чрез съответната съдебна процедура, каквато е нормалната практика и логическо действие след всяка подобна претенция от страна на чужда държава. Спомняте си през август за Абдуллах Бююк и след това, мисля че в края на октомври беше историята със седмината, които предадохме наистина без достатъчно основания и без спазване на всички норми на вътрешното и международното право.
Водещ: И докога така – Турция ще извива ръцете на съседите си и те ще й връщат определени хора, считани за гюленисти, намиращи се на тяхна територия, ще бъдат безкрайно услужливи, докато насреща си имат държава, която не само че променя държавното си управление, но ето и още един любопитен щрих от изминалите дни – в понеделник Турция изстреля в орбита разузнавателен спътник. Тогава Ердоган каза, че отбранителният сектор на страната му трябва да се подготви да покрива нуждите си самостоятелно, въпреки че е член на НАТО, виждайки обтягането на отношенията с ЕС. Въпросът от тук е можем ли да разчитаме на Турция като наш съюзник в НАТО и кого в крайна сметка ще следи съседната ни държава с подобна техника?
Георги Димов: Точно така. Категорично нямаме право да си затваряме очите общо за заплахите откъм югоизток. И именно заради това само една е паролата за разумно действие – укрепване на границата, на цялата погранична полоса и на подстъпите към нея – непосредствените и в дълбочина. И то във всяко едно отношение – и като защитни съоръжения, и като военно присъствие, безапелационно и демонстративно, и като национални приоритети, и – разбира се – като мотивиране и ангажиране на цялото общество. Дори, ако щете, и като визия и практически действия за постоянно предислоциране и пребазиране на съединенията и частите на нашата армия. Включително и на част от 68-а бригада „Специални сили“ със сегашна мирновременна дислокация в Пловдив. Вижте, най-малкото общовойсковите и особено специалните ни части има на какво да се научат и при каква конкретна обстановка и условия да се обучават, да знаят и да са готови какво точно ги чака и ни чака. Казано директно, кратко и ясно. Който може, трябва да се сети. А конкретно за заплахите и рекета от Ердоган по веригата мигранти, визи и пари, нали знаете – тройната матрица, това също няма как да не ни притеснява. Очаквам да получим по-конкретен и достоен отговор на 15 декември, на срещата на върха на ЕС с акценти в дневния ред именно върху миграцията, сигурността и външните отношения. Надявам се да няма отстъпление от принципни и общоприети норми и позиции. Обратното може да означава само едно – скриване, залягане, ослушване, замазване и т.н. Да се надяваме Брюксел да излезе с мъдри, очаквани от всички нас позиции, да ни убеди в последователност, жизненост, визионерство, а не мишкуване и двусмислени сигнали, които могат да ни изиграят много лоша шега. Нека допълня във връзка с темата за гръцкото решение за избягалите турски военни след случилото се на 15 юли. Вижте, в такива случаи, за съжаление няма достатъчно публичност, но така или иначе беше анонсирано, че турски военнослужещи, които са в различни структури в НАТО, също са поискали политическо убежище. Ще ми е много любопитно да видя как ще се развият нещата. Това също ще бъде много важен жокер за позицията на Запада към случващото се в Турция и дали има заиграване с Ердоган и т.н. Нещата са много сложни, но предстои да видим.
Водещ: Сложни са. Казахте, че имате надежда ЕС да застане на твърди и принципни позиции, но голяма ли е тя или по-скоро изтлява, при положение че се случи следното – Йомер Челик призова да се отворят две нови глави в преговорите за присъединяване на Турция към ЕС и то не кои да е, а тези за съдебната система, основните права на хората, свободата и сигурността? И това при положение, че сме свидетели, и не само ние, на изтезания в претъпкани турски затвори. Видя ги и пратеник на ООН в Турция. Това искане на Йомер Челик как да интерпретираме, при положение че преди дни Ердоган каза, най-просто ще перифразирам – ЕС да не се бърка, защото нито той, нито ЕК управляват Турция, тя се управлява от нейното правителство и президент?
Георги Димов: Да. Любимата приказка на Ердоган към Брюксел и към Запада е: „Гледайте си работата“. А пък това, което министър Йомер Челик анонсира е потвърждение за поредното нахалство.
Водещ: Докога така?
Георги Димов: Докато си затваряме очите. Вижте, още когато в началото на годината беше пазарлъкът и когато през март беше сключено прословутото споразумение за така наречените бежанци, те не са бежанци, а мигранти, тогава Турция си определи цената. Тя беше 3 в 1 – визи, пари, членство в ЕС. Последното беше сложено за благозвучие, защото самата Анкара не си вярва, че ще влезе, вече надали и желае да влезе. Но непрекъснато това ще се анонсира и ще се изважда като евтин външнополитически трик. Надявам се и съм почти сигурен, че Брюксел надали ще се върже на него.
Водещ: Обаче парите и визите остават в сметката, нали така?
Георги Димов: Парите и преди всичко визите – да, и двете остават. Между другото, понеже споменахме парите, вижте –може би сега те ще излязат на по-преден план, защото икономиката на Турция е наистина страшно закъсала. Не можете да си представите до каква степен. И все повече ще става по-лошо.
Лора ТЪРКОЛЕВА